Разказ за посещението ни в пещера БФСп № 4709 "Петльовдолски дупки 1 и 2", намираща се в землището на Свогенското село Лесковдол.
Преди може би около пет години, докато си разглеждах картата с координатите на пещерите, която ми бе инсталирана на телефона съзрях, че в землището на село Лесковдол, в местност „Петльов дол“, се намира една малката хоризонтална пещера, кръстена на дола, в който се намира. Стана ми интересно и реших да прочета какво пише за нея в картотеката, публикувана на сайта на БФСп. Там прочетох, че същата е с обща дължина около 26 метра и е открита някъде през 2002 година от пещерняците от П.К.“Хеликтит“-София К.Стоичков, К.Богачева и А.Жалов, при извършване на теренен обход. Същият е бил продиктуван от факта, че са забелязали символ за пещера отбелязан в топографската карта на района. След, като я намерили, установили, че тя се състои от два отделни входа, свързани по между си, но за съжаление само слухово и към онзи момент непроходимо за човека. Във основният вход пък се натъкнали на кирка, мотика, найлони и прътове, свидетелстващи за иманярска дейност. Веднага споделих прочетеното с моята съпруга Стефани Карлова, с която тогава още не бяхме женени и бе Димитрова, както и с нейният брат Юлиян Димитров. Казахме си, че имайки предвид близостта и до село Гара Бов, където живеем, то задължително трябва да я посетим. Речено сторено. Взехме публикуваните координати: 43.00440 23.41650 и в първият удобен момент тръгнахме натам. Обаче, а тук дупка, а там дупка… Голямо завиране падна из гори и храсталаци, но от нея нямаше ни вест, ни кост… Прибрахме се у дома с увесени носове… След, това през годините ходих да я търся сам още няколко пъти. Дори се чух по телефона с Иво Тачев, а също и с Константин Стоичков, който ми обясни горе-долу къде се намира, но уви, все не успявах да я открия. Така лека-полека си ми остана като висяща във времето задачка, за която все не намирах време.
Една съботна утрин, на 12-ти октомври 2024-та година, получих съобщение по „Viber“-а от Даниел Колев. Веднага го отворих и видях, че ми е изпратил снимка на входа на някаква пещера, маркиран с номер 4709, а под нея бе написал „Тази не я знаеш“. Ха, наистина. Веднага проверих по номера в картотеката на федерацията и очите ми светнаха от изненада, когато разбрах, че става въпрос за така търсените от мен „Петльовдоски дупки 1 и 2“, за които вече почти бях забравил. Веднага му се обадих по телефона, за да ми каже къде и как ги е открил. Оказа се, че днес е на лов в този район и съвсем случайно е попаднал на някаква дупка. Решил да ми изпрати снимка понеже предположил, че не я знам. Разказах му цялата сага за нея и се разбрахме, в първият свободен ден да ме заведе до там.
А това се случи наистина бързо. Още в петък 18-ти октомври 2024-та година. Утрото бе слънчево, времето сухо, а ние с Данката почивка. Сложихме в една прониквачна торба каските с осветлението, ръкавици, вода и по нещо сладко за душата. Облякохме по-стари дрешки, взехме куче Тара с нас за компания, метнахме се в колата и тръгнахме. Поехме по пътя, изкачващ се към хижа „Тръстеная“ и на разклона, намиращ се малко преди „Ловджийската чешма“, по заръка на Дани, завихме надясно. След около 1.8 километра, достигнахме една огряна от слънцето полянка с GPS координати: 43.0100751 23.4249950, в чиито североизточен край стърчеше интересен и неподвластен на времето стар оброчен кръст. Данката ми съобщи, че сме до тук с автомобила. Паркирах, разгледахме оброка и след това той ме поведе към дупката. Каза ми, че се намира в дерето точно под нас обаче тъй като, е адски стръмно и обрасло, ще е по-добре ако позаобиколим малко. И така, продължихме пеша по черният път, който лека-полека губеше денивелация и ставаше все по-обрасъл. След около километър и двеста-триста метра, минахме през друга полянка, където изоставихме пътеката, в която се бе превърнал пътя и започнахме рязко да се спускаме към дерето. Дани посочи отсрещния склон и ми показа къде горе-долу се намира целта ни. Слизайки надолу, преминахме покрай едни относително високи скали, в които забелязахме да зее малък отвор. Изкачихме се до него и го разгледахме. Началото му бе тясно и не позволяваше да преминем, но пък веднага след това галерията видимо ставаше по-широчка, а след около метър и двадесетина сантиметра завиваше наляво. За да не губим време, снехме GPS координатите му, които бяха: 43.0046400 23.4188209 и решихме да дойдем друг ден за да го проверим по-обстойно. Продължихме със стръмното спускане, като се придържахме леко вдясно. След около сто и петдесетина метра, достигнахме дъното на дерето и започнахме да се изкачваме по другият му бряг. Изкачихме се около двадесетина метра и се озовахме пред основният вход на „Петльовдолските дупки“. Просто не разбирам, как съм ги пропуснал при предишните ми обходи. Явно някак все съм минавал покрай тях така, че от позицията ми не са били видими…Както и да е. Веднага снех реалните GPS координати, които се оказаха: 43.0063470 23.4189040. Сложих каската и ръкавиците и се шмугнах през основният вход. Галерията леко се поразшири и забелязах следите от иманярската дейност. Те се изразяваха в плитък изкоп около, който бе останал само малко найлон, а от кирката, мотиката и прътите, нямаше и следа. Въздухът бе тежък и съвсем ясно се усещаше, че се намирам в леговището на някакво животно, което слава Богу, не си бе у дома. След около 5-6 метра, галерията сви надясно и стана изключително тясна и направо непроходима. Излязох и Дани влезе да огледа на свой ред, а през това време аз заснех няколко снимки на входа. Той бързо изскочи навън разочарован и заедно се запътихме към вторият вход. За да го достигнем обаче, първо се наложи да се преборим с една огромна шипка, въоръжена с много и остри бодли, израснала баш пред него. Изрязахме я, но веднага след това установихме, че към момента галерията е толкова тясна и засипала се с времето, че бе просто абсурд да проникнем. Все пак му заснех няколко снимки. Проверих надморската височина, на която се намирахме и същата се оказа около 955 метра. Установих също и, че вход № 1 е с южно, а № 2 със западно изложение. След това, хапнахме по едно десертче, пихме вода и поехме нагоре по дерето. Бяхме решили, че ще се изкачим до колата напряко, пък колкото ще да е стръмно и обрасло… Таман се бяхме отдалечили на около 70-тина метра, когато от лявата ни страна, едва ли не в леглото на самото дере, съзряхме тесен отвор в скалата. След него продължаваше също толкова тясна галерия, с дължина около два и половина метра. Дани усети, че от отвора духа, обаче в себе си нямахме нито запалка, нито кибрит, за да проверим. Наоколо имаше суха пръст и реших да я стрия на прах между пръстите си. Така по тях остана само най-финият. Когато щракнах с пръсти в отвора, течението веднага издуха навън отделилият се прах. Явно наистина духаше, но как да проверим има ли продължение. Изведнъж ни хрумна да отрежем една дълга пръчка, да завържем на върха и телефонът на Дани и да го пуснем на видеозапис с включена светкавица. Естествено на мига реализирахме плана… Проведеното изследване показа, че галерията продължава наляво, но за съжаление все така тясно… Снехме координатите и на този отвор: 43.0066221 23.4196249 и продължихме нагоре. Сетих се, че при предишните обходи, нейде тук се бях натъкнал на една 8-10 метрова минна проходка, която по спомен трябваше да ни се пада някъде отдясно. Казах на Дани и започнахме да се оглеждаме за нея. Открихме я на около 230 метра нагоре по дерето. Във вътрешността и от тавана висяха три прилепа… Като ги видя Данката възкликна, че въпреки изкуственият и характер, тая проходка е в много по-голяма степен пещера, отколкото оная тясна миязма по-надолу, визирайки „Петльовдолските дупки“. Да си призная, направо си беше прав… След, като я разгледахме, снехме координатите и: 43.0074959 23.4220251 и продължихме с „храстинга“ ногоре по дерето. Избъхтахме още около 400 метра и излязохме на черният път. А след още 200 метра, вече бяхме при колата. Да ви кажа, получи се една хубава разходка, от която бяхме доволни не само ние, но и куче Тара, защото весело ни махаше с опашка. Метнахме се в колата и се прибрахме у дома.
От вкъщи, изпратих снетите координати и заснетите снимките от двата входа на „Петльовдолските дупки“ на Иво Тачев, който да ги добави в картотеката на БФСп. По-късно, когато разгледах подробно топографската карта на района установих, че всъщност отбелязаният в нея символ за пещера, който са видели „Хеликтит“-ци, съвпада по-скоро с координатите на минната проходка, а не на дупката…
Ето и ги и снимките, които заснехме от тази интересна разходка:
