Пещерите „Пещ“ с БФСп № 0189, „Муздре“ с БФСп № 0190 и скалният мост „Въртен камък“, намиращи се в землището на Мездренското село Старо село, област Враца.
Когато в края на изминалата 2024-та година, аз и съпругата ми Стефани Карлова, се сдобихме с екземпляр от трудът на Николай Джамбазов, озаглавен „Пещерата Пещ до Старо село Врачанско“, публикуван в Известия на археологическият институт /XXI/ на БАН, през далечната 1957-ма година, тутакси го разлистихме с трепет и вълнение. От написаното в пожълтелите му четиридесет страници установихме, че г-н Джамбазов е посетил въпросната пещера през месец август 1951-ва година и, че същата е изключително богата на исторически и археологически находки. В тази сравнително малка пещера, с обща дължина едва 36 метра, но пък с внушителен вход, чиято височина достига 15, при ширина 8 метра, с южно изложение, се крие нещо много ценно и интересно. Върху стените в предверието и са издълбани отвори от дървени греди с размери 22 х 20 и 30 х 20 сантиметра, наредени в два хоризонтални реда от по осем в горният и девет в долният ред. Двата реда отстоят един от друг на разстояние 2.30 метра. Други пет по-малки дупки, с размери 4 х 6 сантиметра, намиращи се в лявата стена, близо до земята, са свързвали долният ред с подът на пещерата. Тоест пещерата „Пещ“, е представлявала нещо, като етажно жилище. Според разкази от местното население, две от въпросните дървени греди, са били запазени до преди 60-70 години, към 1951 година. Тоест, в периода 1880-1890 година. След проведените разкопки и проучвания, в и около пещерата, са открити множество керамика, кремъчни и костни оръдия на труда, сечива и оръжия от различни периоди, като най-ранните са датирани от късният палеолит. Открити са също и множество животински кости, сред които такива от пещерна мечка, пещерна хиена, див кон, диво магаре и говедо, както и отломки от обработката им. Една от находките, на които Джамбазов се натъква, представлява горната част от черепа на едро животно, за което се предполага, че може да е от мамут. Всичко това показва, че в пещерата „Пещ“, са открити едни от най- старите останки на материална култура по нашите земи и, че същата е обитавана от късният палеолит, през неолита и енеолита, през Римското, а също и през Османското владичество. Невероятно нали. Та, тази пещера се явява един вид Национално богатство. Освен това, когато се поразровихме в интернет пространството, прочетохме, че в непосредствена близост до пещерата „Пещ“, на има-няма 150-тина метра, се намирал и един интересен скален мост, носещ името „Въртен камък“. Всичко това ни остави силно впечатлени и заинтригувани и така, взехме решение, че задължително трябва да ги посетим и да ги видим с очите си. Както се казва, око да види, ръка да пипне…
В неделя, на 2-ри февруари 2025-та година, бабите поеха грижата за нашето отроче Симона и заедно с моята съпруга Стефани, събрахме набързо багажа в раниците, качихме се в колата и водени от GPS координатите, които открихме в приложението „BGCaves“ , тръгнахме от Гара Бов, към местност „Пещта“, в близост до Старо село. Навигацията ни заведе до широкото пространство, намиращо се в близост до портала на запустелите постройки на бивш стопански двор, с GPS координати: 43.1395579 23.8364281. В дясно от нас, на бетонният електрически стълб, забелязахме поставена зелено-бяла туристическа маркировка, сочеща към скалният венец, в който се намираха набелязаните цели.
Оставихме колата, метнахме раниците на гръб и поехме по пътечката, следвайки маркировката. Скоро навлязохме в гората и терена стана доста стръмен. На места храстите бяха завзели част от пътеката, та се наложи трионът, който нося в раницата да влезе в действие, та ги поокастрихме, за да преминем. Когато гората свърши, излязохме на стръмен и обрасъл с Драки склон. А те, според мен са най-ужасните храсти, които може да съществуват. Който си е имал работа с тях, ще ме разбере. Входът на пещерата вече се виждаше ясно пред нас и изкачвайки се към него, се натъкнахме на множество парчета от древна керамика.
След минутка вече бяхме пред него, а той наистина бе внушителен, но обрасъл в храсти. Публикуваните в „BGCaves“ GPS координати: 43.142800 23.8351000, се оказаха точни. Хвърлихме раниците на земята и след, като го поокастрихме, започнахме да разглеждаме. Веднага забелязахме описаните от Джамбазов отвори, в които някога са били поставени дървените греди чрез, които някога пещерата е била разделена на цели три етажа. А малко по-навътре, от лявата страна, точно преди галерията да се стесни, открихме и по-малките, където сигурно е била изградена стълба, свързваща етажите. Наистина впечатляващо. Навътре галерията рязко се стесни, тавана се снижи и след десетина метра, достигнахме до края на дупката. Тези последни десет метра, драстично се различаваха от предходната част на пещерата. За разлика от здравите и гладки стени на широкото предверие, тук те бяха силно напукани, ронливи и много прашни. Стъпвайки по пода краката ни потъваха в изключително фин прах, който лесно се вдигаше във въздуха от движението ни и го правеха силно задушлив. Това ни накара бързо да излезем пред входа на чист въздух и да си прочистим гърлата с по канче горещ чай.
След, като изпихме чаят под приятните ласки на топлото февруарско слънце, нарамихме багажа и тръгнахме покрай скалният венец. Следващата ни цел бе „Въртения камък“, който изглеждаше на една ръка разстояние от нас. Обаче, едва изминали петдесетина метра, точно в края на венеца, се натъкнахме на чернеещ се в основата на скалите отвор. Веднага влязохме през него и се озовахме в малка пещерна зала, която се оказа доста живописна. Вдясно от входът имаше два по-малки отвора, приличащи на прозорци, които оформяха чудна гледка. И тук се натъкнахме на парче керамика, намиращо се до единият прозорец. Вляво от нас, стоейки с гръб към трите отвора, на около два-три метра височина, открихме друго отверстие, което обаче бе почти напълно засипано с едри скални късове. А вдясно на входният отвор, с червена боя, бе изписан номер: 0190. Веднага го проверихме в приложението за „Android“ „BGCaves“, от което разбрахме, че се намираме в наклонената пещера, носеща звучното име „Муздре“. Според описанието тя бе с обща дължина само двадесет и осем метра, при положителна денивелация от входа плюс девет метра. Залата, в която се намирахме бе сравнително равна и не чак толкова голяма така, че явно продължението се криеше зад кажи-речи засипаният отвор. Когато излязохме отвън, огледахме скалният венец и установихме, че всъщност въпросното продължение представлява голяма скална ниша, намираща се точно зад ъгъла, на средата на скалният венец, а до нея води обрасла пътечка.
Снех GPS координатите и: 43.1426820 23.8345851 и продължихме по провиращата се през драките пътечка, като след около стотина метра, достигнахме до „Въртения камък“. А той представляваше, нещо като проходна пещера, скален мост и скална арка в едно. Тук природата определено не бе пестила усилия, сътворявайки чудно красива и величествена композиция във варовиковите скали, извисяващи се над река Искър. На видно място на стената, с червена боя бе изрисуван символ представляващ кръг с една преминаваща през него по диагонал линия, което означаваше, че тази проходна пещера бе известна за пещерното дело, но все още не е картирана и няма номер в картотеката на федерацията. Докато се наслаждавахме на изгледа, снех GPS координатите на този скален феномен, като същите бяха: 43.1424662 23.8333804 и заснехме няколко снимки.
След, като се насладихме на това прекрасно творение на природата, тръгнахме обратно по пътеката, към колата. Бяхме решили, като завършек на деня, да посетим още една намираща се наблизо дупка, а именно изворната пещера БФСп №5704 „Евтик“, за чиито вход знаехме, че е на има-няма десетина метра от пътя между селата Струпец и Старо село. Натоварихме се в колата и тръгнахме към въпросната дупка, водени от публикуваните и GPS координати: 43.1476043 23.8395820. Стигнахме само за около пет минутки и паркирахме на едно удобно за целта място точно до пътя, в близост до входа. Преоблякохме се в пещерните одежди и се засилихме ентусиазирано към дупката. Желанието ни обаче бързо бе попарено, тъй като веднага щом стигнахме до входът и установихме, че същият се е самозасипал с времето и към момента проникването в пещерата не бе възможно… Жалко, а имахме такъв мерак. Явно в бъдеще, ако искаме да я посетим, ще трябва да запретнем ръкави и да го отворим отново. Денят обаче вървеше към своят край и бързаше да отстъпи мястото си на нощта, а пък и нямахме в нас никакви шанцови инструменти. Така, че кротко се преоблякохме с увесени носове в цивилните дрехи и отпътувахме към дома.
Когато се прибрахме вкъщи, изпратих събраната информация, снетите координати и заснетите снимки на Иво Тачев, който да ги прибави в картотеката на БФСп, както и в списъка с обекти за картиране.
Автор: Стефан Карлов
Използвана литература: Книга XXI на „Известия на археологическия институт“, към БАН озаглавена „Пещерата Пещ при Старо село Врачанско“, издадена през 1957г. от Николай Джамбазов.