Среднощно проникване в пропастна пещера „Свърдело”, намираща се в землището на Свогенското село Бов.

Среднощно проникване в пропастна пещера „Свърдело”, намираща се в землището на Свогенското село Бов.

В нощта на 9-ти срещу 10-ти октомври 2025-та година, малко след приключване на работният ден, Аз /Стефан Карлов/, заедно със съпругата ми Стефани Карлова, Даниел Колев, Юлиян Димитров и Рая Григорова, посетихме пропасната пещера „Свърдело“. Самото проникване реализирахме за времето от 21:50 ч. на 9-ти, до около 00:10 ч. на 10-ти. Тук, само за сведение, споменавам, че Вихрен Петков ни бе контрола. За разлика от последното ни проникване в началото на февруари 2024-та година, за което можете да прочетете подробно на следният линк: https://iskar-speleo.org/bg/node/156 в разказа ми от тогава, установихме някои новости. Един или няколко човека, явно водени от иманярски подбуди, веднага под пропастният вход, са изградили нещо като стълба от две наскоро отрязани и дълги към 5-6 метра литровици, по които са слизали и са се изкачвали, за да преодолеят входният отвес. Наложи се Дани и Стефи да ги донаместят и застопорят здраво зад един скален ръб, за да можем безопасно да се спуснем надолу. За последващото тясно, стръмно и доста хлъзгаво преминаване, свързващо го с по-ниско разположената и просторна зала, търсачите на съкровища най-вероятно са използвали някакво въже за придържане. В най-ниската точка на залата, точно над последващото късо отвесче, иманярите бяха поставили няколко къси и дебели дървени греди, който бяха добре застопорени. А веднага под краткият отвесен пасаж, открихме и прясно изкопана дупка в земният насип. Стефи дори се натъкна и на малка военна шанцова лопатка, с която най-вероятно са извършили изкопната дейност. Тук у нас веднага възникна въпросът, ами дали наистина са открили нещо...? Според скромното ни мнение, за да изоставят просто ей така този далеч не евтин инструмент, съществуват три възможности. Първата е, че просто са я забравили. Втората е, че не са открили нищо и в изблик на гняв са я захвърлили или пък третата... открили са имането и завладени от радостта, са преценили, че вече не им е нужна... Каква обаче е истината, най-вероятно никога няма да разберем... а ако питате мен и по-добре. За разлика от миналият път, когато нямахме подходящият инвентар да екипираме последното отвесно стеснение сега, посредством акумулаторният перфоратор, поставих един анкер 8мм., на който заедно с една късичка примка закачих малката лентова стълбичка. Същата ни осигури така нужната ни липсваща стъпка и слязохме в последната и най-ниско разположена малка заличка на „Свърдело“. Дъното и бе обсипано с множество стари животински кости и даже два черепа. В голямата зала Рая откри множество вкаменелости, на каквито и през 2024-та се натъкнахме. След, като излязохме от пропастната пещера, заедно направихме един среднощен обяд на навеса при „Ловджийската чешма“, където напалихме сгряващ тялото и душата огън, а пък Дани за пореден път ни заплени с отличните си кулинарни способности.

          В следните редове, ще публикувам и малко интересна информация, която сигурно е подтикнала иманярите към гореописаните им действия. Пропастна пещера „Свърдело” е заведена в Главната картотека на българските пещери под номер 0356. Тя се намира в Старопланинският дял „Голяма планина“, в землището на Свогенското село Бов, в непосредствена близост до махала „Ключ”, точно на връх „Свърдело”. В различните карти може да бъде срещнат и като „Свръдела”. Същият  се извисява на 1265.5 метра над морското равнище, но в повечето планински карти е записан с височина 1266 метра. Не става ясно дали пропастната пещера е кръстена на върха или обратното, но определено самото и развитие в дълбочина е свределообразно, което пък ни навежда към мисълта, че именно този факт е дал името и на двете. Наименованието на самата местност е „Яворец”, по името на близкият, но по-висок връх, намиращ се в същият масив, тъй като навремето тук са растели много дървета Явори, които към момента за съжаление са напълно изчезнали. Леко спорен е и въпросът за самото землище, тъй като административната граница разделяща селата Бов и Лакатник преминава в изключителна близост до входа на пропастта и според различните карти, същата се намира в различно землище. Ту е в това на Бов, ту пък в това на Лакатник. Проведените през годините археологически проучвания показват, че някога на върха се е намирала антична крепост, служила за охрана на преминаващият в близост път Сердика — Улпия Ескус. Самата пропастна пещера което означава, че съчетава в себе си галерии с вертикален и хоризонтален характер, е с обща дължина 52 метра, като отрицателната денивелация от входа, или иначе казано дълбочината и, е минус 35 метра. Другото и име, с което е известна, е „Дрезгата”, което пък е стара дума означаваща транспортно средство, теглено от коне, като каруца, талига, файтон или колесница, което кореспондира с легендите за скрита в нея златна колесница, натоварена с несметни богатства. Местното население пък разказва множество истории за закопани в нея товари със злато, като според различните разказвачи същите варират от катъри натоварени с ценният метал, през гърнета, та чак до ператни котли. Дори, когато през далечната 1948 година първите пещерняци, водени от Петър Трантеев — „Хера", изследвали пропастта един старец, който в момента орял нивата си точно под скалата над, която се намира понора, им извикал, че ако влезнат вътре ще се похарчат и, че вътре има три кола имане.