Ориентиране сред природата по небесните тела и местните признаци, без помощта на съвременните технологии, уреди и устройства.

Ориентиране сред природата по небесните тела и местните признаци, без помощта на съвременните технологии, уреди и устройства.

 

      В днешно време, когато сме заобиколени от съвременните технологии, човек винаги има под ръка някое устройство посредством, с което много лесно може да се ориентира сред природата. Може с лекота да установи, не само световните посоки, но и къде точно се намира. Но, я поне за миг си представете, че се случи нещо непредвидено и поради някаква причина бъдете лишени от удобствата на всички тези техники, устройства и уреди? Например, ако те изведнъж се повредят, в следствие на механичен удар, твърде висока или пък ниска температура. Ако ги изтървем от голяма височина в някоя бездна или пък във водоем. А пък може и просто батерията им да се изтощи, а да не разполагате с нищо, с което да я заредите... Какво би се случило тогава...?

      За да може човек да се справи в подобна ситуация и да продължи да се движи спокойно и безопасно сред природните красоти и то без да губи правилната посока, а също и да не изпада в паника, която би довела до настъпването на трагични и нежелани последствия, би било добре да притежава един набор от умения и знания. В тази връзка и насока, в следващите редове, ще се опитам да ви запозная с малко полезна за всеки планинар и пещерняк информация:

Определяне на относителното разстояние, при наблюдение на различни обекти в далечината:

        Разстояние в метри, при които предметите са видими (приблизително):

• Отделна къща (постройка) 5000 м.
• Прозорци на къща 900 м.
• Кръстачките на прозорците 400 м.
• Отделни дървета 3000 м.
• Стъбла на дървета 900 м.
• Големи клони на дървета 600 м.  
• Клонки (вейки) на дървета 400 м.
• Листа на дървета 200 м.
• Телеграфни и километрови стълбове 1000 м.
• Колове на телени заграждения 500 м.
• Телена мрежа на колове 200 м.
• Общи контури на движещ се човек 1000 м.
• Движение на ръка или крак на човек 700 м.
• Лице на човек 300 м.
• Подробности на дрехите 200 м.
• Копчета на дрехите 150 м.

Определяне на посоките на света, без специализирани уреди:

          Определяне посоките на света по небесни светила. При липса на компас посоките на света може да се определят и по небесните светила, например по Слънцето, Луната и звездите.

          По Слънцето:

          Известно e, че Слънцето около 06:00 ч. сутринта, при изгрев, е на изток, в 12:00 ч., тоест на обяд е на юг (сенките на всички предмети в това време са на север), а в 18:00 ч. е на запад. По положението на Слънцето в тези часове може приблизително да се определят страните на света, тъй като то е точно на изток, респективно на запад само в дните на пролетното и есенното равноденствие – 22-ри март и 22-ри септември. Тоест, през зимата в 06:00 ч. то е още под хоризонта, а лятото вече е над него. А пък през зимният период, от месец октомври до месец март, Слънцето се скрива под хоризонта преди 18:00 ч.  През лятото точките на изгрев и залез се изместват на север, като то прави по-голяма дъга над хоризонта. Обратно – през зимата те се изместват на юг и то прави по-малка дъга. При зимното часово време Слънцето е най-високо в 12:00 ч., а при лятното часово време в 13:00 ч. Така, че както виждате ориентирането по него може да даде една обща посока, но не е подходящо за точното й определяне.

          При наличие на часовник не е трудно да се определят по слънцето посоките на света в което и да е време от деня. Това обаче няма особена практическа стойност в планината, защото е приложимо само при слънчево време, а тогава посоките са относително ясни. Но все пак, това става така:

          Поставя се часовникът в хоризонтално положение и се завъртва така, че часовата (малката) стрелка да сочи към Слънцето. Ъгълът, заключен между часовата стрелка и посоката, прекарана от центъра на циферблата през цифрата 12 /а през лятното часово време 13/, разделяме наполовина. Линията, която дели този ъгъл на две, сочи с приблизителна точност посоката юг, а щом се знае тя, лесно може да се определят всички останали посоки на света. Преди обяд трябва да се делят ъглите на циферблата, които часовата стрелка изминава до 12 ч., а след обяд - тези, които тя изминава след 12 ч.

                     

          По тази схема с помощта на ръчния часовник могат да се определят и азимути, като часовете и минутните чертички от циферблата се превърнат в градуси, изхождайки от това, че север е 0 градуса, а всяко минутно деление отговаря на 6 градуса.

          По Луната:

          Когато Луната има формата на сърп, правата линия, съединяваща двата и рога и отиваща към земята, тоест надолу, сочи юг.

          При пълнолуние в 18:00 ч. Луната се намира на изток, в 00:00 ч. на юг, а в 06:00 ч. на запад. При пълнолуние, когато целият диск на Луната е видим, ориентирането е много по-точно. Това е така защото, пълната луна по всяко време се намира по посока, противоположна на тази на Слънцето. Разликата във времето на тяхното местоположение е равно на 12 часа. Тази разлика на циферблата на часовника не се вижда, тъй като в 1 часа и 13 часа, съответно в 2 часа и в 14 часа, по лятното часово време, часовата стрелка ще се намира на едно и също място. Поради това световните посоки на хоризонта по пълна Луна се определят, както и по Слънцето.

          Когато обаче Луната не е пълна, увеличава се или намалява, нужно е в началото да се раздели на око по радиуса диска на Луната на шест равни части, определя се колко такива части се съдържат по диаметъра на видимия сърп на Луната, и се отбелязва времето по часовника. След това от това време се изважда, ако Луната е в увеличение, или прибавяме, ако Луната е в намаление, количеството части, съдържащи се в частта по диаметъра на видимия сърп на Луната. Получената разлика или сума показва часът, когато в това направление, в което се намира Луната, ще се намира Слънцето. След това Луната се разглежда като слънце, към нея се насочва тази цифра от циферблата, която съответства на разчетения час, и се намира посоката юг, както това се прави по Слънцето и часовник.

          Например, времето на наблюдение е 3 ч 30 мин. Видимата част на диска на Луната по диаметъра съдържа по оценка на око три шести по радиуса на нейния диск. Луната намалява. Следователно, Слънцето ще се намира в същото това направление, където в даденото време се намира Луната, в 6 ч 30 мин (3,30+3,00=6,30). Насочваме цифрата 6 от циферблата на часовника към Луната. Ъгълът между цифрата 6 и 1 се дели на половина и се получава направлението юг.

          За да не бъде направена грешка, когато се взема разлика и кога се взема сума е полезно да се ползва мнемоническото правило, показано на рисунката.

          По Полярната звезда:

          Тази звезда е почти неподвижна и винаги сочи север. Ако застанем с лице към Полярната звезда, пред нас ще бъде север, зад нас юг, вдясно изток, вляво запад. За да намерим обаче Полярната звезда, трябва най-напред да намерим съзвездието „Голямата мечка“. Това съзвездие от небосклона има вид на голям, добре видим черпак, съставен от седем ярки звезди. Ако продължим мислено правата линия, минаваща през двете крайни звезди на „Голямата мечка“ /тоест в предната част на този тъй наречен „черпак“/ и нанесем върху нея пет пъти разстоянието между тях, то в края на последната нанесена отсечка, точно в края на опашката на съзвездието „Малката мечка“, се намира Полярната звезда.

          Определянето на посоките на света може да стане и по дължината на сянката, която хвърлят предметите по земната повърхност. Известно е, че в Северното полукълбо Слънцето грее от юг, а сянката е в обратната посока - север. На обяд Слънцето е най-високо над хоризонта и сянката е най-къса. Тя сочи посоката север. При изгрева най-дългата сянка сочи посоката запад, а при залеза - изток. 

          Сянката може да ни бъде полезна и по следният начин. Забийте в земята, като изберете равно място, което първо трябва да сте почистили от камъчета, клонки, шума и прочие, пръчка с височина 1 метър. Маркирайте върха на сянката с камъче. Десет минути по-късно отново маркирайте върха на сянката. Правата линя между двете камъчета показва линията изток - запад, а оттам лесно ще определим и тази север - юг.

          Ако имате повече време, то можете да направите и друго. Отново забийте в земята пръчка, но този път с височина 50 сантиметра. Използвайте парче тел, въженце или конец с центъра на пръчката, за да опишете кръг около основата на пръчката. Радиусът на кръга трябва да е равен на радиуса на сянката. Отбележете мястото, където сянката докосва кръга с камъче. Сянката ще започне да се движи и когато тя отново докосне кръга, веднага  поставете камъче. Начертайте линия, с която да свържете двете камъчета. Така ще получите посоката изток - запад. А, когато разделите ъгъла, образуван от основата на пръчката и двете камъчета, много лесно ще откриете и посоките север - юг.

       

Определяне на посоките на света по местни признаци:

          Определянето на посоките на света по някои признаци на местни предмети не дава достатъчно точни резултати. Затова използването на този способ се препоръчва само в изключителни случаи /в краен случай/, когато посоките на света не могат да се определят по някои от посочените по-горе способи.

          Признаците, които позволяват да се съди приблизително за посоките на света, са следните:

          Кората на отделно растящите дървета обикновено бива груба, а понякога и покрита с мъх от северната им страна. Изобщо, като цяло, мъхът расте и се развива от северната страна на дърветата. Короните на тези отделно растящи дървета, обикновено са по-добре развити от южната им страна.

          Големите камъни и скали са обрасли с мъх също откъм северната страна.

          Ако има отрязани или отсечени дървета, годишните пръстени от север на пъновете им са по-нагъсто разположени, отколкото от южната им страна. Лишеите по дърветата пък обикновено живеят по северните части на дънерите и по северните клони.

          На иглолистните дървета смолата повече се натрупва откъм южната им страна.

          В горите, в северната страна на поляните тревата е по- гъста, отколкото на южните.

          Снегът се задържа по-продължително време през годината по северните склонове на планините, като през зимата там той е по-дебел и по-пръхкав. Респективно, снежната покривка пък е по-тънка и снегът се навява по-малко на юг.

          Пролетно време по северния склон на овразите и дълбоките лъсчини (лъсчина- продълговата вдлъбнатина, която се образува между склоновете на два съседни хребета) снегът се топи по-бързо, отколкото по южния. Това е така, защото слънцето ги огрява по-добре и за повече време. По покривите на къщите пък е обратно. На южната страна снегът се топи по-бързо, отколкото на северната.

          Мравуняците обикновено се намират на юг от дърво или път. В идеалният случай, но за съжаление често не е така, те са по-стръмни от север и по-полегати от юг.

          Дървените постройки откъм слънчевата /южната/ страна добиват кафяв, а откъм сенчестата /северна/ страна сив цвят.

          Православните храмове пък са построени така, че главният им вход е от западната страна, а олтарът, който отвън се познава по абсидата, винаги сочи на изток. Кръстовете им пък  сочат север - юг.

          Гробовете на християнските гробища, са ориентирани по посока изток - запад, като  кръстовете или плочите им, са разположени в западния им край така, че надписите им да гледат на изток. И тук кръстовете, в хоризонтално направление, също както и при храмовете са ориентирани в посока север - юг.

          Отворите /изходите, вратите/ на минаретата на джамиите са винаги обърнати на юг.

 

           Използвана литература:

1. „Записки по детско планинарство“, „Дъга+, Стара Загора“ 2007г., автори: Р.Павлов и П.Стойчева;
2. „Военна топография“, Учебници и учебни помагала 1950г., автори: полк.инж.Абаджиев, подп.инж.Димитров и подп.инж.Манчев;
3. „Наръчник на инструктура по туризъм“, „Медицина и физкултура“ София 1969г., автори: И.Янакиев, М.Диков и А.Аврамов;
4. „Наръчник на водача“, „Медицина и физкултура“ София 1986г., автори: Л.Недков, д-р.Х.Христов, Р.Селиктар и А.Аврамов;
5. „Туристически сръчности и умения“, Централна спортно туристическа станция 1978г.;
6. „Планинарство“, Технически университет – София 1991г., автори: Л.Боров, К.Михайлов и Е.Колчев;
7. „Планинарство за всички“, София 2005г., автори:И.Кандиларов и А.Мачирски;
8. „Планините от близо. Наръчник на планинския водач и добрият планинар“, „Одисея-ин“ 2020г., автори: Л.Попйорданов, М.Дамянов, д.р.К.Демирев, В.Тодоров, Л.Димитрова, К.Георгиев, С.Билярски, Л.Господинова, М.Панайотов и Р.Йотова;
9. „Наръчник за оцеляване. 150 съвета за всяка ситуация“ , ИК„Бард“ ООД 2025г., автор: К.Джонсън

          От интернет пространството:

1. От статията „Определяне на направленията по небесните светила“, публикувана на интернет страницата „Времето, морето и хората“, на сайта: www.vmh-bg.com;
2. От статията „Ориентиране в природата“, публикувана на интернет страницата „География“, на сайта: www.geoznanie.com