Да преминеш през очите на великана...
или
Как се спуснахме в пропастната пещера "Зла страна" с БФСп№ 0959, намираща се в землището на Свогенското село Брезе.
В един слънчев четвъртък, точно на празника на труда 01-ви май 2025-та година, моя милост /Стефан Карлов/, Даниел Колев и Юлиян Димитров, посетихме пропастната пещера, носеща не много приветливото, но пък интересно име „Зла страна“. Същата се намира в масивът на връх „Градо“, който пък се извисява на 1082 метра над морското равнище, над китното Свогенско село Брезе. Общата и дължина е едва 25, при отрицателна денивелация от входа минус 40 метра. Няма да се задълбочавам в уточнения за точното и местонахождение и как се стига до нея, тъй като вече съм ви разказвал подробно в един от предходните ми разкази, който можете да прочетете на следният линк: https://iskar-speleo.org/bg/node/184. Ако пък имате желание да прочетете и една библиографична ретроспекция за „Зла страна“, то можете да го сторите на този линк: https://www.iskar-speleo.org/bg/node/186. И така, веднага щом се озовахме пред входът и, се предрешихме в пещерните одежди и без да се помайваме, се захванахме с проникването. Отново честта да екипирам, се падна на мен. Подходих към входният отвес стартирайки системата от близките дървета, намиращи се на няколко метра под входа. Точно на самият му ръб, за да не трие въжето, за да се преминава по-лесно, а пък и защото нямахме под ръка протектор с подходящата дължина, заедно с Юли и Дани поставихме две прониквачни торби. Почти веднага след това, само на няколко метра по-надолу, въжето отново започна да трие и за да го предотвратя, използвах единственият протектор, който носех. Същият бе късичък, но пък се оказа относително подходящ. Казвам относително, понеже ако имахме една идея по-дълъг, то той щеше да пасне, като на гъска вратовръзка, но разбира се нямахме... Така, че и този щеше да свърши работа. Просто липсват всякакви естествени опори, а пък изкуствени такива не могат да се поставят. Както се казва, „със свещ да търсиш, не можеш да намериш...“. Вертикалните стени на галерията се оказаха изключително нацепени и ронливи, като на много места имаше силно подкожушили се и лабилни участъци. Поради цялата тази работа, ми се наложи да проведа едно старателно, усърдно, а и доста продължително обрушване, при което съборих солидно количество материал. Чак на има няма 4-5 метра от дъното, на иначе дълбокият около 23 метра входен отвес, открих подходящо и здраво място. Посредством акумулаторният перфоратор направих отвор, в който поставих един от анкерните болтове за многократно използване „Petzl Pulse“, с диаметър 8мм., на който най-сетне организирах междинно прехвърляне. Веднага щом стъпих на дъното извиках „свободно“ и след броени минутки Дани и Юли слязоха при мен. Докато ги чаках, се насладих на впечетляващата гледка на двата входни отвора намиращи се високо над мен, които в съчетание с натечните образувания по стената, а и самият характер на галерията, създаваха впечатление за взиращ се в мен великан и то с чутовни размери..., а още по-интересното бе, че през едното му око, един след друг, се спускаха двама пещерняци... Фантазията за миг ме завладя и почуствах, че спрямо мащабите на природата, хората сме просто едни прашинки... Когато се огледахме, се оказа, че за да достигнем до вторият отвес, първо трябва да се изкачим около 6-7 метра по срещуположната на екипираната стена. За щастие това се оказа лесно преодолимо и успях бързо да се изкатеря "на класика". За всеки случай привързах около един голям и стабилен скален блок дълга лентова примка, на която закачих един прусек, по който останалите бързо се изкачиха при мен. Точно пред нас тъмнееше вертикален и тесен отвор, водещ към вторият отвес. Но преди да продължим към него, решихме да разгледаме развиващата се в ляво от нас галерия. Същата, може би, след десетина метра задъни, като образуваше доста висока и широка няколко метра зала, в която се наблюдаваха красиви натечни образувания. След, като им хвърлихме по един поглед, пристъпихме и към вторият отвес. Веднага след споменатото стеснение галерията се разшири и точно от ръба на малка и удобна хоризонтална площадка, зееше отворът на отвеса. За беля и тук стените на галерията се оказаха доста ронливи, но в допълнение, за да бъде още по-неприятно, същите бяха някак меки и мазни, а всичко това правеше екипирането доста трудно. След, като разгледах по-обстойно открих, че на много места имаше дупки с диаметър 12мм. На самата площадка, посредством акумулаторният перфоратор направих отвор, в който поставих анкер с диаметър 8мм. на който, в допълнение с една дълга лентова примка, която привързах около голям и удобен за целта скален блок, в ляво от него, изградих У – закрепване. В самото начало на вторият отвес, бяха поставени два анкера с диаметър 12 мм, чиито гайки обаче липсваха. Но дори и да си бяха на местата, ние не разполагахме с подходящите планки, за да екипираме на тях. Естествено, те бяха поставени на най-подходящите места, а пък покрай тях имаше и още доста 12 милиметрови отвори, та направо се видях в чудо да открия здрави места и то на отстояние 30-тина сантиметра от останалите, където да мога безопасно и сигурно да екипирам. Все пак намерих такива и отново с перфоратора пробих два срещуположни отвора, в които набих анкери с диаметър 8мм. На тях изградих още едно У- закрепване и вече започнах да гледам с други очи, някак по-спокойно. Едва сега забелязах, че точно тук, в самото начало на отвеса стените бяха обсипани с множество арагонитни друзи, хеликтити и „пуканки“. След, като им отделих нужното внимание, започнах да се спускам надолу. Тук също не липсваха образувания и докато ги разглеждах, точно на една бая малка, наклонена и кална площадка въжето свърши. За щастие бях предвидил подобна възможност и на дъното на прониквачната торба предварително бях накатал още едно 20-тина метрово. Свързах ги набързо, преминах през възела и продължих надолу. Веднага щом стъпих на дъното, направих една бърза и груба преценка, от която установих, че дълбочината на отвеса бе не повече от 25-26 метра. Откачих се от въжето, извиках „свободно“ и се прикрих в страни. Докато чаках останалите, започнах да осветявам стените и да ги разглеждам по-подробно. С голяма изненада установих, че дъното на тази пропастна пещера е изключително красиво и щедро обкичено с прекрасни и най-разнообразни вторични образувания. Докато захласнато ги гледах, Дани и Юли един по един се присъединиха, към мен. Сега, когато всички бяхме на дъното, бе безопасно да се разходим и заедно разгледахме тези скрити, на сигурно място, красоти и естествено направихме цял куп снимки. Времето обаче напредваше неумолимо и постепенно взехме да се заизнизваме към повърхността. Юлката тръгна пръв, аз след него, а пък Данката пое инициативата да разекипира. Когато и тримата се озовахме отново на повърхността и докато заедно събирахме багажа, се вгледахме в намиращият се срещу нас скален феномен „Омегата“. Тогава Юлката предложи да се приберем през планината и да минем покрай него. И така, точно по залез слънце, тримцата седнахме да хапнем на най-високата точка на това причудливо скално образувание и да ви кажа, гледката определено си заслужаваше. Какъв по-подходящ и по-подобаващ начин да завършим този прекрасен ден.
В заключение мога да кажа, че пропастната пещера „Зла страна“ е една доста красива, раздвижена и определено интересна дупка, която за съжаление е изключително ронлива. За екипирането и би било най-подходящо да се тръгне с въже с дължина около 30-35 метра. След това да се използва прусек дълъг към 12-15 метра, който да се употреби за изкачването между двата отвеса и сетне, за вторият отвес, да се предвиди още едно 35-40 метрово въже, понеже трябва да се подходи по-отдалеч. Останалият необходим инвентар се състои в 8 броя лентови примки, с различна дължина, като една от тях доста дълга, 10 броя карабинери, 1 брой анкерен болт за многократна употреба „Petzl Pulse“, с диаметър 8мм., 2-ва броя по-дълги протектора и 3 броя стоманени и за предпочитане „таванни“ планки. Както знаете, екипирането е един вид, така да се каже „изкуство“ и в голяма степен е въпрос на субективната гледна точка на този, който го извършва. Ако един отвес бъде екепиран последователно от няколко човека, то най-вероятно всеки от тях ще го направи различно от останалите. В тази връзка, системата може да бъде изградена и по друг начин, като упоменатият по-горе инвентар да се окаже недостатъчен или в повече. Все пак е хубаво, човек да разполага с малко инвентар, над изрично изброеният. Възможно е тези 12 милиметрови отвори, за които ви разказах, поради меката и ролива скала, да са негодни опити за поставяне на анкери от предходните посетители, но е и напълно възможно те да са за поставяне на вече споменатите анкерни болтове за мнгокрана употреба „Petzl Pulse“, но с подходящият диаметър. Ако това е така, то екипирането ще бъде доста по-различно. В тази връзка ще спомена, че на самото изкачване между двата отвеса, също се натъкнахме на два такива отвора. Тоест, ако в бъдеще отново я посетим, ще бъде добре да вземем със себе си няколко 12-милиметрови „пулса“ и да проверим, като разбира се не трябва да забравяме и няколко гайки.
А ето и снимки от този страхотен ден:
Автор: Стефан Карлов