В карстовото сърце на Врачанския Балкан: Едно неделно спускане в интересната Семова яма
В неделния, и да не повярваш слънчев и без изгледи за валежи, придружени с гръмотевици, 26-ти юли 2026-та година, Аз (Стефан Карлов), моята съпруга Стефани Карлова и Вихрен Петков – „Рен“, посетихме интересната, раздвижена, усукана, така да се каже, и красива „Семова яма“. Особено нетипичен и атрактивен се явява входът ѝ, който представлява просто една неособено голяма дупка в земята, зееща измежду дърветата в гората.
Но ето и малко подробности за нея. Пропастната пещера Семова яма е заведена в главната картотека на пещерите в България под БФСп № 5100 и се намира в землището на село Миланово. Тя е с обща дължина 67, при дълбочина минус 58 метра. Работата в нея продължава и според мен вече е слязла под минус 60 метра. За сравнение – 60 метра дълбочина се равнява на височината на една 20-тина етажна сграда, но не извисяваща се нагоре, а развиваща се надолу в карстовия масив на Врачанския Балкан. Семова яма крие в себе си множество красиви и интересни образувания, макар че трябва доволно да се изпонакаляш, за да им се насладиш. Открита е от Константин Стоичков, Алексей Жалов и Магдалена Стаменова на 18–19.06.2005 г. Всъщност им е показана от местния жител от село Миланово Никола Семов, който е наричан от съселяните си Бай Кольо Бруса. Именно фамилията му дава името на пропастната пещера – Семова яма. Тя е проучена в основни линии от Павлин Димитров, Христо Стоянов, Константин Касабов, Ива Бончева, Кирил Георгиев и Живко Петров от П.К. „Хеликтит” - София и Невена Панайотова от П.К. „София” - София на 03.07.2005 г. Картирана е в две прониквания от пещерняците от клуб „Хеликтит” през 2008 и 2009 година.
За екипирането ѝ, осъществено този път не от мен, а от Рен, бе използвано едно 60-метрово въже, което стигна точно (до сантиметри) от входа до дъното на отвеса. Разбира се, тук всичко си зависи и от тертипа на екипиране на съответния човек – при друг стил на работа едно 70–75 метрово въже може да се окаже по-добър вариант, или пък комбинация от едно 50 и едно 20 или 30 метра например. Като начало изградихме основно и дублиращо закрепване на по-високите и дебели разклонения на близкото дърво, за да бъде удобно вмъкването през дупката в земята. За целта използвахме две по-дълги лентови примки и два карабинера. За да не „шава“ прекалено много въжето и за да не изронва множество пръст и дребни камъчета във врата на по-долу стоящия, изградихме и едно прехвърляне, отново с дълга лентова примка и карабинер, което дойде доста удобно – точно под ръба на отвора. Поставихме му и един протектор, за да не стане примката с перманентно кафяв цвят, неподлежащ на изпиране. Натам Рен продължи екипирането самостоятелно.
След десетина метра следва ново междинно прехвърляне, с планка, на анкер 8 мм. Значи прибавяме още един карабинер към сметката. Апропо, този анкер превъртя при разекипирането и планката си остана на него. Ама тази дупка ще излезе много крадлива значи... Миналия път ми открадна един протектор, който не съм разбрал кога е изпаднал при разекипирането, а пък сега ми заграби една планка... Добре поне, че е от евтините стоманени без болт... Ц, ц, ц... Да се има предвид в бъдеще, че тази опора е „афиф“ и трябва да бъде подменена. Веднага под него, след като се премине през леко стеснение, също следва ново междинно прехвърляне, с планка, отново на анкер 8 мм. Тук е добре да се постави една къса лентова примка с карабинер, с които да се изнесе прехвърлянето малко по-ниско и да се избегне триенето на въжето и възела, или като цяло да се използва удължител. В случая Рен бе решил въпроса с два карабинера един под друг. Надолу въжето доста трие и си трябва протектор на средата на отвеса. По информация на Константин Стоичков – „Коста“ от П.К. „Хеликтит“ – София, някъде трябва има поставена изкуствена опора от Симеон Ненков – „Монката“ от П.К. „Под Ръба“ – с. Церово. Хубаво е при следващо посещение да се потърси и екипира на нея, а ако не – да се постави такава. Иначе Рен бе изградил едно на лентова примка, която бе преметнал през удобен за целта скален издатък. Значи тук прибавяме още един карабинер към списъка.
Иначе на самата площадка под отвеса, точно зад гърба на екипиращия, има спит, който също е удобен за използване. В края на тази наклонена площадка, на спит, с планка и карабинер, се изгражда ново прехвърляне. Следва първоначално чист, а след това силно наклонен отвес, в чийто край, точно в началото на другия, влизащ във внушителната зала, се прави още едно прехвърляне на спит, с планка и карабинер. В залата, на дъното на същия, точно под него започват „теснотийки“ с красиви образувания. За по-голямо улеснение има поставен спит в началото им. Рен бе поставил планка в него и посредством карабинер бе закачил 30-метровото въже, което бяхме накатали предварително в прониквачката. В края на този тесен пасаж има заличка, като за по-удобно и безопасно, с две лентови примки и карабинер, Рен бе изградил прехвърляне. Имайте предвид, че пасажът може да бъде преминат и „на класика“, но е доста кално и все пак въженцето помага.
След тази заличка провирането из, както казваше Док, светла му памет, „миязмите“ продължава. Тясно и кал има колкото щеш, но пък красотата на образуванията изцяло компенсира неудобството на прониквачната група, както пише из старите книги за пещерното дело... Придвижването става изцяло по протежението на тясна цепнатина, по която се развива пещерата. За по-лесно и безопасно слизане през едно тясно и вертикално местенце с височина около 2 метра използвах края на 30-метровото въже, като си организирах прехвърляне, с една примка от арамидно въженце и карабинер, през подходящо образувание. Да ви кажа, на излизане установих, че и тук си може „на класика“. След слизането, в обратна посока, се стига до водата – мястото, където през цепнатината протича поток. Сега, през летния период, който не е особено сух, същият бе слабичък, но пък упорит... Тече и не се отказва. В последвал разговор по телефона Коста ми спомена, че не е виждал случай, в който да е пресъхнал и да няма вода. Понеже ми бе интересно, с него обсъдихме, че отвън, някъде под Семова яма, в ниското има чешмичка и най-вероятно тази вода излиза там. Другата възможност се явява изворът при Бодурова дупка при махала Свражен. Възможно е дори и да излиза на двете места. Интересно е в бъдеще това да се провери.
В посока по цепнатината следват още доста красиви образувания и две малки синтрови езерца – по-скоро локвички. След изкачване се достига до отвес, който ми се стори, че е с дълбочина около 7 метра. Е, за него не бяхме подготвени и нямаше с какво да го екипираме. Според мен, след като се спусне, следва стеснение и отново се стига до водата. При следващо посещение смятам да проверим дали това е така. И понеже, както ви споменах, изчерпахме „такъмите“, целеустремено поехме към повърхността. Честта да разекипирам поех аз – тъй като Рен екипира, а Стефи е дама, а и бе заета със заснемане на кадри за видео. Все пак трябва да бъдем кавалери преди всичко, а пък и да разпределяме задачките помежду си, за да ги изпълняваме с лекота и усмивка, а и да не „пренатягаме резбата на отделните болтове, че да не вземе някой да превърти...“.
И за финал – ето и малко снимков материал, сглобен в няколко колажа, че да не вземе някой да каже, че само сме си чесали езиците на повърхността, лежейки си на шарена сянка под някое дърво... Че нали знаете - на плътна сянка много лесно се настива, а пък българинът най-много го е страх от две неща – да не настине и да не се мине...:
В текста се опитах да изброя нужния инвентар с подробности, за да улесня бъдещите ѝ посетители, обаче аз самият бих се заплел из написаното и направо рискувам да му изгубия нишката... Е, за да разплета тези заплетени кълчища, а и все пак да не му изтървем края, ви предлагам този изчистен списък:
Необходим инвентар:
Лентови примки: около 10–12 бр.
Карабинери: около 15–16 бр.
Планки: около 5–6 бр. (за упори 8 мм)
Протектори за въже: около 2–3 бр.
Въжета: В зависимост от стила на екипиране и оставяните кореми може да използвате едно 60-метрово въже в комбинация от няколко прусека с дебелина 9 мм с различна дължина. Например: 2 бр. по 15-тина метра и 1 бр. примерно 5 метра. Или пък едно 70–75 метрово въже, плюс няколко прусека за тясната част. А защо не и комбинация от 50 и 20–30 метрово въже, и отново някой прусек за крайния отвес. Накратко – в зависимост от това каквото имате подръка и според индивидуалните ви предпочитания.
Автор: Стефан Карлов
с. Гара Бов
27.07.2026г.