Подземни води в Дупнивръшкия карстов масив

Подземни води в Дупнивръшкия карстов масив
Иво Тачев, февр. 2009 г. (актуализирано 09.08.2009 г.)


Изследваният район е заключен между масива на вр. Гарванец (Дупни връх) - от север, старопланинското било от вр. Червена кукла до вр. Смильова могила - от запад, л.г.б. на р. Пробойница - от юг, и д.г.б. на р. Петренска - от изток. Почти изцяло масивът е изграден от мощни доломитни варовици. Попада във Врачански карстов район, Лакатнишки подрайон (по Вл. Попов, 1976). Жеко Радев [1] го причислява като южна част на Врачанската планина, спадаща от своя страна към Кознишкия дял на Стара планина. Административно по-голямата част е землище на с. Дружево, а останалата - на с. Губислав.
Хидроложко и спелеоложко проучване в района е правено през 90-те г. на XX век (Ал. Бендерев, Ал. Жалов).

Проследяването на пътя на подземните карстови води е извършено по биолокационен способ в периода май-септември 2008 г. в рамките на проекта "Дружево: повярвай на мечтите си" на сдруж. МОЕРПА с участието на членове на ПК "Искър".


Дружево - Фиг. 1

Фиг. 1 Общо разположение на проследените подземни карстови води в Дупнивръшкия карстов масив (1 = Петров извор; 2 = Братанов извор; 3 = Самотворски извор; от кота 1095 = Разсадника / оранжево; от кота 1240 = Совàта / оранжево; от кота 1270 = Хайдушкото кладенче / лилаво)


Дружево - Фиг. 2

Фиг. 2 Карстова хидрографска система Разсадника (Скравеника?) - Совàта


Дружево - Фиг. 3

Фиг. 3 Карстова хидрографска система Хайдушкото кладенче
(Легенда за точките: червено=стесняване на галерията; зелено=разширяване на галерията; светлосиньо=увеличаване на дебита; черно=по разлом; тъмносиньо=увеличаване на дебита в разлом)

(Цифрите до точките на проследяване означават предполагаемо хипсометрично ниво. *Данните за дълбочини, дебит и ширина на галерии са субективни и силно зависими от моментната нагласа на багетиста, затова могат да се използват само за груба качествена оценка.
Топографската основа е ЕТК М1:25000)

 

Предварителни изводи:

1. Предполагаемият излаз на водите на Разсадника (Скравеника?) - Совàта е Петров извор, а на Хайдушкото кладенче - Братанов извор. И двата извора са по разломни структури, пресичащи долината на р. Петренска. За по-достоверно и окончателно определяне на подземния път е нужно да се проведат при възможност проби с оцветител.
2. Денивелацията на изминавания подземен път на водите в карстовия масив достига 770 м (Хайдушкото кладенче - Братанов извор). В разглеждания район е твърде вероятно проникването в подземни кухини (пещера) с денивелация повече от -700 м от губилището в м. Хайдушкото кладенче и повече от -500 м - в м. Совàта. Местен ерозионен базис за масива се явява р. Петренска. Естествен тектонски край на пещерните системи по карстовите води от старопланинското било се явява флексурата с направление СЗ-ЮИ [2] по Самотворски дол.
3. Основните извори са Петров извор и Братанов извор, а изворът в Самотворски дол вероятно е с локален водосбор от южната част на Самотворски рид. Изворът Червеняко е също с локален водосбор. В по-голямата си част старопланинското било в този район се отводнява от Петров извор, а по-голямата част от Самотворски рид - от Братанов извор. Констатирани са и периодични извори на д.г.б. в по-горното течение на р. Петренска, вероятно също с локален водосбор. В по-голямата си част водосборът е от старопланинското било, попадащо в климатичната зона на Петрохан - Козница. Повечето губилища в тази част пресъхват през есенния период. Тъй като евентуалните притоци от по-малки водоизточници от района на с. Дружево са недостатъчни за захранването на карстовите извори, може да се предположи значителен дебит от кондензационна влага в масива. Тези изводи подлежат на проверка, тъй като засега не разполагаме с данни за Петров и Братанов извори, които се ползват за водоснабдяване.
4. В по-голямата си част водите не са повлияни от антропогенни замърсявания. Възможно е проникване на такива от временни или постоянни притоци, губещи се в и под с. Дружево.
5. Разглежданият карстов масив е ясно обособен и разграничен от съседните си карстови масиви (Осиковски и Беглички - Врачански карстов район, Понор планина - Понорски карстов район). По различни признаци има еднакви като брой и значимост сходства както с Понор планина от една страна, така и с останалите прилежащи масиви - от друга, според които масивът да бъде причислен към Врачански или към Понорски район. Причисляването на масива към Лакатнишкия карстов подрайон е до голяма степен механично и по административен критерий.
6. Спелеоложките изследвания в този масив трябва да продължат и в бъдеще, като се направят опити за проникване в проследените пещерни системи.

Обобщеният разказ за проведените експедиции в района е подготвен за публикуване в "Годишник за спелеология и пещерно дело за 2008 г.", ред. Мария Златкова, Спелеосдружение МОЕРПА, София, 2009 г.
 

[1] Радев, Жеко, "Карстови форми в Западна Стара планина", София, 1915 г., с.29
[2] Геоложка карта на Врачански Балкан, М. Златкова, "Пещери и пещерняци", 2006 г.

Приложения:
SHP файлове с резултатите от биолокационните проследявания: Совàта, Разсадника (Скравеника?), Хайдушкото кладенче - юли и септември 2008 г., август 2009 г. (обобщени) (коорд. с-ма WGS84, географска проекция, кодиране на знаците ANSI CP1251), файл за геопривързване на Фиг.1, файл за геопривързване на Фиг.3 (коорд. с-ма WGS84 UTM зона 34N)

Дружево: обновено

Статията е обновена с данните от проследяването с багети на 09.08.2009 г.

MOERPA strikes back

(Дружево, две години по-късно)

Контактни явления и динамика на цементационните процеси на границата пясъчник-доломит,
Дивите ягоди - рубините на Стара Планина,
Каква поличба носят жълтите камъни,
Защо пещерняците предпочитат бира "Леденика",
Дамоклевият камък на Иво и коварството на Марио,
Старият бивак разказва,
Тайната на Кара Кольо и любимата ханъма на видинския паша,
Неволите на заслужилото куче Бърк,
Тараторът и правилната му консумация.
Всичко това четете в следващия пътепис на Иво Тачев.
А дотогава гледайте моите снимки ;-)

Хайдушкото кладенче (29.08.2010 г.)

В неделния ден отскочихме до района на старопланинското било над Дружево в крайна сметка само с Камен, тъй като в последния момент от участие отпадна Цецо. Поради липса на ресурс от време и хора се насочихме само към Хайдушкото кладенче с цел обстойно проучване на възможностите и следващите действия в опит за влизане в пещерната система.
Бяхме изненадани, че пониращата там рекичка не е пресъхнала в края на това лято, което подсказва доколко водообилна е годината. Първо проучихме достигнатия досега край в кухините, отворили се по пътя на водата. След кратко разчистване се убедихме, че единственото продължение там е в и под опасни живи блокажи под въртопа и прекратихме опитите. Пак там поразчистихме и една цепка по пътя на въздушното течение в здрава скала, в която също бе работено и преди това, но и там не се очертаха някакви реални перспективи за продължение. За отбелязване е, че поради малката разлика в температурите на въздуха от вътрешността (към 9°C) и навън (13,5°C) въздушното течение беше слабо. След това влязохме, докъдето е възможно, за по-подробен оглед в срутения стар вход.
В резултат се оформи мнението, че в тази пещерна система е по-реалистично да влезем като у дома си - през входа, а не през водопровода. Бъдещите усилия за проникване трябва да се насочат към стария вход и виждащото се вътре добре оформено старо речно легло в здрава основна скала. Това предполага доста работа, но пък вероятността за успех не е малка, а залогът е голям.

Powered by Drupal - Design by artinet