Земенският пролом и околностите

Участници: Цветан Остромски, Димитър Димитров, Герасим Леков

В навъсения и леко дъждовен неделен ден (за разлика от слънчевата събота) направихме обход на десния бряг на р. Шегава (и сега, както обикновено – сух дол). Обходихме по-специално пояса от скални венци между Шегава и вливащия се като десен приток дол Падалището, прекъснат от 15-метров скален надвес (сух водопад). В скалите зеят множество дупчета (предимно ниши), някои от които – недостъпни без алпийска екипировка. Едно с малък триъгълен вход се вижда на тясната тераса над надвеса (по която може да се излезе към горната част на Падалището). Подходът за Гълбарника бе ронлив и хлъзгав, решихме да не рискуваме в мокрото време (добре е да се обезопаси с 3-метров парапет, а по-добре да се пусне с въже отгоре, защото скалата е слаба). В десния край на скалите (към Шегава) и малко по-ниско от Гълъбарника е Тригълната пещера (почти права галерия с дължина 15 – 18 м.). Едно долче преди нея, на силно издадено скално ребро има малка скална ниша с прозорче (арка), в която хапнахме на завет. Продължихме нагоре до наклонен скален венец с добре оформена ниша в основата, после в ляво нагоре под венеца, и стигнахме до каменен градеж във формата на мостче, спомагащо да се преодолее последното прагче преди теренът да стане по-полегат. Вероятно тук е минавала оживена пътека в миналото. Недалеч в ляво попаднахме на широка хоризонтална дупка с дължина 11 метра. Интересното бе, че вътрешността й много прилича на църква и най-вероятно е дооформена в този си вид от хора. Предполагаме, нова дупка - направихме й скица с работно име “Църквата”.

Взехме GPS координати на обектите и направихме доста снимки (въпреки неблагоприятното време). Ще трябва да отидем пак при по-добро, но не съвсем лятно време, че става голям змиярник. Забелязахме интересни пернати обитатели на каньона: високо се рееха орли, а на слизане неочаквано събудихме и един бухал (или едра сова) от входа на едното от две малки дупчета (6 и 4 метра съответно) в горната част на Падалището. Напуснахме тази прекъсната с отвес долина по диагонална пътека на десния бряг, след което се спуснахме към колата покрай скалните игли и композиции от групата Тутунярнико. Обходът ни отне около 6 часа, включая обяда и изпитата накрая на теферич двулитрова бира (край колата, че ни домързя да я носим по камънака).

Ц. Остромски

Като за в изборен неделен ден след гласуване, с МОЕРПА направихме разходка до Полска Скакавица с цел пикник и проверка на карстов извор. Набелязаното от Мърми място се оказа подходящо за целта и защитено от жегата - орехова сянка под северен склон между два карстови извора с по повече от 2 л/с всеки, съответно има дърва за огън и вода за пиене, миене и изстудяване на напитки (такива имахме в добър асортимент). Районът в Злогошки дол не даваше големи надежди за пещерни открития, но цял ден ядене и пиене омръзва, та се захванахме да проверим целта - малка цепчица, от която се чува водата на близкия извор. Работата потръгна и малката цепчица вече е излаз на вертикална окарстена пукнатина, слизаща на около 2,5 м надолу на водата. Все още е тясна и човек не може да мине, но след още работа е ясно, че и това ще стане. Водата вероятно е от по-горната част на Злогошки дол, където по досегашни сведения реката се губи безславно в чакълите на речното корито. Е, писахме го мястото като обект и ще трябва пак да се ходи натам, за да се продължи работата. А по склоновете на живописния пролом също има какво да се види и провери, но това ще остане за по-хладни времена. За жежките летни месеци около Земенския пролом препоръката е да се ходи по сянка и да се носи повече бира - свършва бързо!
Така след намерената нова пещерка от нашия отбор на Шегава и отварянето на този обект от МОЕРПА районът около Земенския пролом (Конявска и Земенска планина) след 15-годишно прекъсване отново влезе в сметките и на "Искър", и на МОЕРПА.

И този изборен неделен ден беше много подходящ за обходи по Земенския пролом. Малка леснопреносима двучленна група от МОЕРПА проверихме гледания досега отдалече чернеещ се отвор над третия ж.п. тунел и подозрително очуканите скали около него. Наистина обектът, заобиколен от типичните за района карстови самотници с причудливи форми, се оказа доказателство за древно рударство, а и близката до него ниша беше антропогенно дообработена, но с други цели, а вероятно и през по-късни времена. Имаме доста основания да считаме, че разгледаната "пещера" е почти изцяло антропогенна и затова не подлежи на картиране за ГКПБ. По сипея в улея над обекта намерихме и парчета стара керамика, които трудно биха могли да се датират, а към билните части на скалния рид по-горе намерихме керамика и от друг вид, вероятно тракийска.
Не успяхме да изпълним програмата максимум, включваща оглед на повърхностните карстови форми в най-високата част на планината между вр. Силен и вр. Гламен, но това може да стане и по-нататък с отделен обход с изходен пункт гр. Земен.

И тази неделя отидох с МОЕРПА до Полска Скакавица в Земенския пролом, за да продължим разкопаването на започнатия преди месец извор в Злогошки дол. Още на отиване реших да посвърша малко работа за картотеката, като намеря и маркирам единствената регистрирана там пещера, която по описание би трябвало да е около водопада. По този повод пообиколих скалните венци под селото, и от двете страни на водопада. Лутанията по сипеи, коприви и храсталаци не дадоха резултат, в смисъл не намерих въпросната пещера, но пък видях следи, косвено говорещи за населението на това място и поминъка му още от древни времена. Намерих само ниши (ето едната), а пещерата в ГКПБ очевидно не е в терасата на водопада, а някъде другаде.
Спускайки се с багетите към нашия обект след няколко часа обикаляне и снимане, заварих останалата част от отбора на сладък пикник под дебелата орехова сянка. Е, накрая подхванахме копането, но за около два часа само пооформихме по-широко преддверие на цепката за по-лесна работа по-нататък.

След като ходенето в Каците се провали, с Цецо се зачудихме накъде да хванем еднодневно, че все пак да свършим някаква пещероугодна работа. Припомнихме си, че от миналата година не е стъпвано по Земенско и решихме да направим туризма там. Други желаещи не се появиха, вероятно поради преувеличените прогнози за дъждове.
Тръгнахме с цел обхождане на най-високата част на Земенска планина от кариерите над гр. Земен и още там се загубихме един от друг. Аз опънах баира по Елов рид според първоначалния план, очаквайки Цецо да се появи след мене, предвид добрата видимост към целия склон. За 2,5 часа се качих на вр. Елов рид, където вече нямах видимост назад към кариерите, продължих напред и разгледах целевия район на билното заравнение между вр. Силен и вр. Гламен, където на топографската карта бяха отбелязани общо три въртопа. Имаше достатъчно сериозна причина да им обърнем внимание - от тях денивелацията до карстовите извори в Земенския пролом е около 550 метра! Наистина въртопи имаше, и то повече на брой, но всичките бяха плоскодънни и безперспективни. Общо горе огледах 10 въртопа (в т.ч. един на Елов рид) и 2 слепи долини - също плоскодънни, снех координати на две карни цепки - и те толкова безнадеждни. Районът ме разочарова по отношение на перспективи за откриване на пещери, но пък беше богат на специфична карстова ливадна растителност, разцъфтяла в пълно разноцветие в този сезон. Личеше си, че оправдан интерес към това място са проявили и "любителите-археолози" заради многото керамика по повърхността. Но за пещерняците май няма "хляб" по билото на планината.
Времето беше напреднало повече от съставения само по карта план и се отказах от намерението да опитвам слизане в пролома към втория меандър на Струма. Вместо това се отправих по карстовото дере право надолу към първия меандър, но след спускане на над половината денивелация до реката, на места наподобяващо "сух каньонинг", се озовах на страховита гледна точка на върха на 50-метровия сух водопад над м. Агапие, описан в пътеводителите. Няма как, отправих се обратно нагоре по склона, с надеждата да траверсирам към следващ проходим дол по посока на Земен или пролома, но уви - под мене неизменно бяха скални отвеси, а траверсирането на долове беше мъчително и в крайна сметка бавно набирах денивелация обратно по сипеи, обрасли с храсталаци. Примирих се с пълния провал на опита за слизане по нетрадиционен път и, притеснен от напредването на вече привечерния час и от факта че съм сам и нямам връзка с Цецо, закрачих с остатъка от сили право нагоре обратно към вр. Елов рид, който на отиване бях качил още към обяд. Оттам лесно - нацелих сондьорски път и повече не помислих за друго, освен бързо слизане в изходно положение по най-лесния начин. И без това вече бях обходил доста непредвиден ареал поради инцидентното си хрумване да слизам към Агапие. Така бързо слязох през новите кариери, като за бонус накрая прекият път премина през черешова градина. Само пробвах кое дръвче е дало по-добър плод. Ако знаех, че Цецо просто още обхожда по района и трябва да го чакам, щях направо да ям от черешите, ама откъде да знам?
Цецо се върна на смрачаване - беше траверсирал ридовете по-ниско, намерил античен рудник и разгледал карстовия извор Агапие и обектите около него, даже намерил обект за разкопаване. Не бяхме съвсем капо - има повод пак да се ходи към този живописен край.

Постфактум един ден по-късно ми се оформиха в главата няколко важни извода:
1. Билните части на Земенска планина не могат да осигурят водосбор за голямото количество вода, излизащо от карстовите извори в пролома, и търсенето на дълбока пропаст там, която да достигне до нивото на подземните води, е безпредметно. Основният водосбор е другаде.
2. Пещери трябва да се търсят по склоновете на Земенския пролом, като подходът трябва да е от долу, от пролома.
3. Подходът от гр. Земен към най-високата част на Земенска планина е само през кариерите.
4. Понякога загатнатата информация в книгите е вярна - както по отношение на намерените пещери, релефа и преодоляването му, така и за хидрологията на карстовия район (вж. т.1 по-горе).
5. При такива сериозни обходи всички участници трябва да си носят мобилен телефон.
6. Носенето на бира помага срещу обезбиряване, но не и срещу обезводняване.

Снимки и карта: в галерията за района

Библиография:
1) Земенският пролом, Иван Панайотов, Ангел Велчев, Малка тур. библ., МФ, 1985
2) Земенска планина, Иван Петров, Малка тур. библ., МФ, 1986
3) Карстовите подземни води в България, ред. Д. Яранов, Техника, 1959, с. 114

Пресцентъра на ПК Искър съобщава, че вчера в района на Земенския проломе била проведена масирана операция "Балъците". Група от 5 лица в съучастие са драли гащи по шубраците, нерегламентирано и без лицензионни такси са прониквали в скални отверстия, унищожавали са хранителни припаси и бира. Особено нагъл елемент в дейността на групата е консумацията на шпеков салам * по време на Петровските пости, за което е получен сигнал от Св. Синод на Българската православан църква. Благодарение на решителните и навременни действия на гравитацията, дъжда, здравият разум и и други здрави сили, групата "Балъците" е била неутрализирана и съпротивата й сломена. Съучастници са отведени в София и в момента дават обяснения в клубния сайт.

* Шпековият салам според (свидетелството на етикета) е направен от млечен протеин, Е228, Е335, Е543, Е231, соев протеин, Е435, Е446, овкусители, Е225, подобрители, Е321, Е456, сол, Е453, Е356, консертванти, Е234, Е154, емулгатори и други.

Упорството и усилията, които положихме, страданията, на които бяхме подложени се увенчаха с успех и бяха богато възнаградени.
Благодарение на нашата систематична и продължителна теоретична и експериментална изследователска работа беше открит пещерният комплекс "Дрянката" с три входа и обща дължина близо 10 метра. Заслужава да се отбележи фактът, че в единият от входовете можах да се напъхам целият, без да ми стърчат ботушите навън. Като най-важно достойнство на новооткрития пещерен комплекс трябва да споменем липсата на нужда от картиране.
Всички тези прекрасни резултати ме изпълват с оптимизъм и подсилват моята амбиция следващият път да търся пещери някъде. другаде.

Тази неделя, въпреки лигавото време, отидохме до Земенския пролом с Цецо, Мушморока, Ина Барова от МОЕРПА и Деян от Ст. Загора. С мъка и не без премеждия се качихме до странно намиращия се на високо (на повече от 200 м над р. Струма) извор с пещерката - обект на Цецо от миналото ходене. Обекта го отписахме още на първо четене, огледахме и скалния венец над извора, но не намерихме нищо интересно и по-дълго от три метра. След бира и подкрепително мезе на две от нишите в същата местност Агапие разгледахме и скалната арка наблизо и се пренесохме надолу по десния бряг на Струма. След кратък оглед на долната част на яловото следващо дере в Земенска планина продължихме още малко надолу по ж.п. линията. Тук влязоха в употреба оптичните уреди и средства, с които забелязахме и набелязахме общо три обекта високо по скалните венци на Земенска планина, които по-нататък ще трябва да проверим на място. И това беше нелош резултат за този ден, който иначе замалко да отпишем като дъждовен.

Здравейте, незнам дали точно тук трябва да пиша, но ако се интересувате.... В село Добри дол Кюстендилско има пещера в която повечето от местните жители са влизали( жители около 60-70год.). За пещерата разказват че е голяма с подземна река, за съжаление входа на пещетата с годините е изгубен, но все още има хора които могат да посочат приблизителното място ( +-10 метра). Приемам съвети към кого да се обърна за съдеиствие, пещерата не е регистрирана никъде, където открих карти на пещерите в България.

Благодаря Ви, за съдействието. Пещерата по думите на местните хора е голяма, в началото е тясна и са се спускали с въже до голямо помещение със сталактити и сталагмити, а някъде надолу където не са слизали имало течаща вода. Радвам се, че има интерес, на място може да получите по точни указания от чичо Гошо - кръчмаря. Надявам се скоро да я откриете. Успех!

Ще стискаме палци. Поздрави и успех

В неделя Голям Митак, Иво, Цецо и аз се запътихме към Добри дол. Напазарувахме набързо в Земен и без помотване пристигнахме в селото. На мегдана ни чакаше Спас.
Гошо кръчмаря го нямаше (напълно естествено, като се има предвид датата), но попаднахме на майката на Соня Андонова. Тя си спомняше, че като дете е влизала в пещерата и долу-горе къде се намира. Намери ни водач – чичо Румен. Бързо стигнахме обекта, точно като в описанията и спомените на старите хора. Това е мястото. Обаче, в едно неголямо пространство в деренцето се появиха поне 4 кандидат-обекта – по един за всеки от нас (Иво бе тръгнал на обход с багетите). Не знаейки от коя трънка ще изскочи заека се заловихме да човъркаме трите най-перспективни. Иво се върна от обход и благодарение на багетите даде ОЦУ (особено ценни указания) от които стана ясно, че трябва да се копа в неконкретизирана посока. Най-голям ентусиазъм прояви Спас, който не само се върна за още копачен инвентар, но си взе гащеризона и успя да се навре целия в единия от обектите, изхвърляйки цяла струя изкопана пръст след себе си. Тоест, имаме си пещера, която отговаря на общоприетото определение за такава. Само дето е много малка – един Спас се събира вътре. С другите два обекта успехът бе по-скромен. Макар да изглеждат обещаващо, са здраво затрупани с пръст, като корените на прорасналите дървета й служат за арматура – копае се трудно. Въпреки това изкопахме доста земна маса, за съжаление без резултат засега. Явно великите географски открития се отлагат за друг път. Обиколихме отново района малко по-отвисоко, но без да открием нещо. Впрочем, карстовото петно не е голямо.
На връщане обходихме още едно перспективно деренце под селото. За пореден път наблюдавахме нещо типично за Земенска и Конявска планина – изобилие от карстови форми с най-причудлив и обещаващ вид, но като пещери нищо по-голямо от ниша за няколко кози или някой котешки тесняк.
Както казват пещерняците край Босфора: “Карст чок, маара йок”

П.П. Тъй като Земенска планина притежава особен чар и като вземем пример от циганина, дето заквасвал морето, със сигурност ще дойдем пак.

П.П. Тъй като Земенска планина притежава особен чар и като вземем пример от циганина, дето заквасвал морето, със сигурност ще дойдем пак. :) :) :)
Много духовито написано. Може да не сте открили пещерата, но след вашето посещение в селото вече е сформирана група по откриването и. Ангажирана е и местната власт, така че вашето посещение не е било напразно. Зам. кмета на община Трекляно ме убеди, че ще бъде разчистен входа на пещерата. Те дори наскоро разчистили и поправили пътя към пещера " Ямкта" в с. Трекляно.
Когато има резултат от търсенията, ще ви информирам.
Поздрави