Искърци по Струма

(или как може римска колесница да мине през тесняк и как се умножават минути по километри)

Миналата седмица трима млади искърци се впуснахме в търсене на приключения по средното течение на река Струма. Пътьом минахме през Бобов дол, запознахме се с постиженията на родния въгледобив, заредихме торбите с насъщните хляб и бира и се зачетохме в програмата, която мъдрият ръководител – Цв. Остромски беше приготвил.
Амбициозната програма включваше около 20 пещери в Конявска, Осоговска и Влахина планина със средна дължина 15 метра и средна денивелация 2 метра. Още при първия прочит възникна революционна ситуация – с Герасим категорично заявихме, че по пършивки няма да се врем. “Е, щом искате пропаст, да идем на пропаст” усмихна се благо Цецик и ни поведе към най-близката такава. Минахме през село Голяма Фуча, снимахме забележителностите, посетихме вековният дъб смятан от местното население за свято място, дадохме под неговите клони скромен курбан за успеха на пещерното движение и се запътихме към село Горна Козница. Вродената ни свенливост ни възпря да питаме за пътя и предпочетохм да обикаляме около час по хендеците край селото, даже докато търсехме пътя попаднахме на стари минни табани и изчовъркахме от пръстта няколко парчета вкаменена дървесина.
С наближаването на село Г. Козница си отворихме очите на четири – пропастта се намирала до характерна чучка. А – ами тази чучка не е ли характерна? Характерна е, че и отгоре биля. Давайте, другари! Геасим като по-тарикат се върна при колата, а ние с Цецик добре се позабавлявахме по стръмния сипей. След около час и нещо стигнахме до извода, че е най-добре да се пита местното население. И наистина, още първата баба в селото ни показа с ръка къде е дупката. Пещерата се казва Санделегия и долу имало стая с римска колесница. Един чичо даже предложи синът му да ни заведе, понеже се бил съклетисал в селото. Попита ни и дали имаме “машинки”. След малко се появи един младеж, придружен от гиздаво като китка девойче, заведоха ни един сипей, казаха, че това е пътеката и се шмугнаха в храстите с цел непристойни занимания. Останали сами изпъшкахме тежко, нарамихме торбите и поехме по стръмния баир. На указаната чучка нямаше нищо, явно не е достатъчмо характерна, слава Богу, по-нагоре имаше друга, по-характерна. Поехме натам. Изръшкахме всички лисичарници наоколо, слънцето взе да клони на запад. Взеха да ни обземат съмнения, чуха се и матерни сквернословия. Прозряхме пъкления план на местните да ни пратят за зелен хайвер.
По едно време някой вика отдолу – чичото, като ни видял че сме се заглавили (оранжевите торби личат отдалече) дошъл на крака да ни упъти. Като погледнах трака – само 4 пъти по-нависоко от необходимото се бяхме качили. Заведе ни до входа. Все едно, без водач нямаше как да го намерим. Преди отвеса има малка привходна заличка. Чичото беше любопитен като как ще влезем та дойде да гледа сеир. Хвана си едно прилепче и се гласеше да си го носи долу, че точно такова пиле нямал в курника.
Обяснихме му, че е малко трудно да му лови мушици и да го храни, пък и като е свободен прилепът точно за 30 сек долита до неговата къща и бастисва де що има комар в района. Прочее, човекът излезе разбран и много внимателно закачи прилепа обратно на тавана. Пещерата представлява отвесна цепка, широка около 60см, на места до метър. Бедна на образувания, сравнително чиста. Не е екипирана за ТЕВ, използвахме естествени опори, макар и да не са най-удобните, трябват около 50 метра въже. Заслужава се да се влезе веднъж, колкото човек да види, че се е пре...ал.
По тъмно се върнахме в селото и се отбихме в кръчмата да успокоим местните чичовци, че долу няма римски колесници, да не се хабят бадева. Все пак, им остава утехата, какво тяхното село се гордее с най-дълбоката пещера в Конявска планина (Според апокрифен гидовник дълбочината е 43 метра. А на 5.04.2009 Цв. Остромски по експертен способ определи дълбочината на пропастта на 40 метра.)
Последва обилна вечеря, която за малко да премине в закуска в едно крайпътно кръчме.
Спахме на къра. След скромна закуска и кратък фотолов на щъркели на сутринта се запътихме към следващата цел – пещерата Уске. Тя също е известна на местните баби -още първата баба в селото ни показа пътя. Пещерата е хоризонтална, разклонена, суха и прашна. Навярно някога е била резиденция на някой пещерен барон, който се е радвал на южно изложение с добра гледка, близост до реката и изобилие от дърва за огрев. Забележителна е и с това, че досега Цецик не е влизал в дупка толкова рано - преди обяд.
Името и местоположението на следващата за дена дупка цел засега ще остане обвито в мистерия. По пътя имаше уникални гледки (например гарга кацнала на цъфнала джанка), които просто бе задължително да се снимат. В резултат Герасим засече по 2 мин. спиране за всеки километър път, а аз умножих оставащите километри по 2 минути и полученото число ме наведе на нерадостни размисли относно шансовете да бъдем на работа в понеделник. Все пак имаше лъч надежда – от една дебела книга, писана от трима брадати спелеолози бяхме преписали координатите. И наистина, безценните данни ни доведоха на по-малко от 370 метра от входа (по-точно на 368 метра) и само след 1ч50мин врене по кари и трънаци около точката “Arriving at destination” решихме да си използваме главите по предназначение. Този метод даде резултат и скоро открихме входа на 100 метра от мястото, където бяхме оставили колата. Гостоприемния вход бързо премина в тесен възходящ тесняк. Герасим го погледна и каза, че той няма да лази пръв, Цецик също го погледна и забеляза, че теснякът е мокър, а той е зиморничав. Погледите на всички падаха върху мен. Няма как, прибрах шкембето, свих уши и се нагнетих. Макар и нисък, теснякът беше мазен, та изтекох без особени трудности. Таман поизправих кръста и пред мен зейна яма, къде 5 метра дълбока, няма как да се заобиколи. Стените отвесни, даже леко надвесени, Събрахме се тримата, гледаме, чешем се където не ни сърби. Въже имаме за целия китайски народ, а няма къде да го закрепим - рехав хлъзгав натек от калцит омешан с глина и изветряла скала, това е всичко с което разполагаме. Стъпки и хватки също не носим. Писахме я годината неплодородна и отидохме да удавим мъката в шкембе чорба. Ама аз ще си купя гащи с перка и ще види тя тогаз.
По-подробни описания с конкретни числа ще бъдат предадени на когото трябва когато му дойде времето.

"Искърци" по Струма

Това си е цяла статия. Вече имаш права да пускаш статии, така че може да го преместиш в раздел "Експедиции - минали".

ИСКЪРЦИ

автор Йовина Николова

Уж от Искър идат,
А пък мръсни ходят.
В дупки тъмни се навират,
И се яко потят.

Кат безмозъчни хамали,
Мъкнат двутонни чували.
На главите имат каски,
Ама що!?
Като ги размърдат бие кухо!

Дали е алкохолът мозъците им изпил,
Или пък случайно всеки родил се е дебил?
Как на тъмно дишат?
Как виреят?
Чудя им се могат ли да поумнеят...

На тия диви пещерняци
Спешно трябва им акъл!
Уж си имат председател,
Ама пък и него гони идиотизъм зъл!

В края на деня най ми става жал,
Гледайки ги как се мъчат
Да се операт в реката от тежката подземна кал.
Ах, пещерняци клети,
От коя гора сте взети?

20.05.2015 г.

Powered by Drupal - Design by artinet