Из понорите край Понор

Ей тъй се стекоха обстоятелствата, че съвсем неочаквано в рамките на една седмица посветих три дни на повърхностна спелеология в района на с.Понор. През седмицата отскочих помеду работа и за няколко часа изръчках въртопите в долината югозападно от с. Понор. Като спелеонаходки се оказа безнадеждно, но пък като място за бивак и бране на горски ягоди -цена няма. Набрах от полето цветя за жената, за да види тя ползата от такива занимания и си отпраших. Съботно - неделно съвсем неочаквано се озовах пак в същия район. Доволно подкоросан от Тони Брадата, (когото транспортирах до Лагера на Къртачите на Балабанови дупки) нападнах полето в района на Хибридната станция. Е , преди това пихме по едно кафе в Искрец, след като със жената и децата се разходихме из пещерата Душника. Без много лутане, открих( макар и по -най дългия път) прочутия Провалия понор.
Честно казано не ми се струва чак толкова безперсктивен , колкото го изкарват по - старите.
Със здрав робски труд и работа в по -широк периметър има мегдан за заигравка.Аре младежта стегайте кирките за бригада!

Не с кирки!

Провалия понор го изкарват безперспективен (за сегашното ни техническо въоръжение) не по-старите, а багетите. Срутването между отвора и залата наблизо и отдолу е с дебелина поне 8 м. Та ако ще се стяга някакъв инструмент, то това трябва да е багер + кран. Опитът да се влезе в системата през комина изглежда също толкова безперспективен заради теснотия. Е, както действат другаде по света, със сонда може и да стане нещо - теренът го позволява.

Спелеология до Г.Т.

Няколко стари, по-млади и перспективни бъдещи искърци, подгонени от жегите, се установихме в събота привечер на лагер край Големата Темнота на Дреново. След приятната вечер на открито, посветена на организационни въпроси, на другия ден пробвахме проникване в Г.Т., но уви - най-важната част от снимачния екип заседна в тесняка "А4" по обективни (размери на тесняка) и субективни (телесни размери, ЕГН) причини. Отписахме проникването, защото целта беше заснемане на видео кадри. Затова пък разгледахме близката Раздолска яма, ала там нямаше кой знае какво за снимане. Огледахме обекта в края на пещерата, но го писахме безперспективен за копане и свързване с Г.Т.
На връщане пътьом се отбихме и посвършихме проучвателна работа на Провалия понор, където реката съвсем скоро отново е влизала със страшна сила. В крайна сметка, имаше полза от този съботно-неделен пещерен излет, на който все пак бяха заснети видео кадри и беше установено, че ресторантчето "Езерото" на Ранислав е пълноценен подкрепителен пункт - работи в неделя и предлага шкембе-чорба.

Семейно багети над Безден

Не много рано сутринта на съботния ден хвърлихме в колата малко деца, наръч храна, чифт багети и отпрашихме до отдавна замислената дестинация Безден. Бяхме очаровани от симпатичността на района. Туко над самите извори се натиках в един явно стар обект 4-5 метра и с още перспективи за работа. Целите обаче ми бяха други. Първата да обходя най -логичното място за намиране на пещери , но на по -нелогично ниво. Втората с багети да определя течението на подземния поток до изворите. Зарязах Верка да се грижи за дзверчетата и фукнах по дясното (източното)било на дола. Освен една хоризонтална ниша с цепка и един подземен обект на военното соцстройтелство, друго не открих. Спуснах се до пресечната точка на две карстови долини. Храстинга беше добър, макар и не от най -бодливите. На пръв поглед нищо , но в един момент багетите "запяха". Отбелязах мястото на картата и обърнах посоката си по другия бряг на дола. Умишлено не вървях по дъното , защото предполагах, че то редовно се обхожда от колеги.Известно време освен зайци и сови не откривах нищо, докато в един момент багетите не извиха към дола. Оказах се над прясно маркирата от Хеликтитци пещерка "Капчука". От там поех по дъното на дола и скоро засякох още три обекта, единият от които бе 3-4 метрова пролука във вертикален блокаж.След приключване на първата част поех от изворите срещу течението но подземната река. Течението бе силно, багетите пердашеха здраво. Проследих на около 600 метра развитието на пещерата. Тя е тясна диаклаза , не повече от метър широка, развиваща се по посока 30 градуса. На около 500 метра от изворите има едно разделяне на течението , точно в основата на скален венец. Предполагам , че втория клон прави една лека дъга и от него излизат по -западните извори. След разклона на водите установих и едно разширение с диаметър около 5-6 метра , след което диаклазата пак се стеснява. За няколко часа толкова, скоро пак ще сме тук!

http://iskar-speleo.org/copper/displayimage.php?album=lastup&cat=0&pos=0

http://www.youtube.com/user/TheYavkata?feature=mhw5#p/a/u/0/eFdBEFeAhc0

Безден -трудова повинност

Докато чакахме пристигането на Иво, Цецо, Спас и компания, с Верка и децата се отдадохме на хилав гъбобер. Тук гъбка, там гъбка, намерих и едно ново обектче в района. Сравнихме увеличения дебит на изворите в спрямо миналата седмица и този от 17 април, документиран от Хеликтитци. Обект 1 си беше сух. Към 11 часа , вече в пълен състав поехме по набелязаните задачи. Иво се зае с тереннен обход, като по -специално търсеше две дупки –„ с водното огледало” и една широка с предполагаема палеоархеология. Останалите поехме да разчистваме Обект 3 -блокажа, както и да проверим 2 и 4.По пътя попаднах на търсената от Иво дупка с „водното огледало“. Спряхме при обектите и Спас си хареса хоризонталната цепка. Ние с Цецо захапахме блокажа. Скоро големите скали се разклатиха под напора на лоста, Спас се притече на помощ и с примка и въже измъкнахме 3 канари между 30 и 50 кг.
Цецо се нагръсти в „Цепкуляка“, както му излезе името на обекта и успя да се втъкне до 4 метра надолу, където приклещен камък спря устрема му. Спас трябваше да тръгва, а и дъжда ни подпря и преустановихме опита за продължаване на дупката. Слизайки при колите с удивление видяхме почти двойното увеличаване на дебита на изворите. От Обект 1 бълваше мощен водопад. Поснимахме, докато дойде и Иво, после обсъдихме геологията, хидрологията и перспективите на района и се отправихме към домовете си, за да напиша тези редове.

Над Безден

Най-вероятно иманярските разкази за разкопана преди няколко години пещера в дере над извора, която е ниска, но широка и с мощен нанос, се отнасят за Капчука - невзрачна 10-метрова пършивка с един прилеп накрая и никаква идея за палеоархеология. Голямо разочарование, но пък зрелището на изворите беше пълно!
Картинки от района - в галерията за него.

Безден - клипче

Ето и клипче от днешния ден:
http://www.youtube.com/watch?v=9hZRlD-6qas

Най-близката до София пещера

Това е (била) Теникията, намира(ла)се (е) над с.Балша, на има -няма 20 км. Според Кеноби е изядена от каменната кариера, но според други източници все още съществува. Ако не ми мине котка път , ще се пробвам в събота да пообиколя над Балшенските кариери. Де да знае човек може пък нещо да изкочи около граничната зона на повърхностния карст. С други думи ако някой се подмотва в София и е свободен в събота сутрин-21.05 може да се поразходим. Ето и линк :
http://caves.4at.info/index.php?cave_id=4121&lo=369

Обход над Драговищица

В крайна сметка плановете пак се смениха и вместо в събота над Балша , отскочих в понеделник над Драговищица. Знам, че тук пещери няма, ама и аз да видя, че да се уверя.За Драговищица от пещерняшка гледна точка интерес предизвиква наличието на извор - Врелото със почти постоянен дебит, захранван от Крива река, както и наличието на карст над селото. Избрах си едно голямо дере виещо се около Кариерата, с периодичен поток по дъното му. Воден от Трънския принцип "Мастика + Мутеница = Каролинка" ,препефразиран на "Карстово долче + Поточе = Обектче" се юрнах в шубрака. Нагоре -надолу, нагоре -надолу скоро се забих в изключително качествен, мокър шубрак. Джваках, храсталясвах, наложи се да впрегна доста от уменията си за придвижване в трънист шубрак. В крайна сметка единствения мижав безперспективен обект намерих на връщане, на 50 метра от колата си. Та така...в сравнение с "безденския рай" дето обектите се прескачат тук ударих на ...храст.

Powered by Drupal - Design by artinet