Национален пещерен сбор КЪРДЖАЛИ‘2009

Снимки в галерията: албум Национален сбор Кърджали'2009

Въпреки изобилието от добри идеи за този горещ уикенд в началото на астрономическото лято, събрахме отбор и за този сбор. Участвахме Камен Мастиков, Димитър Димитров, Иво Тачев и аз, Цецо Остромски.

След като се оказа, че не можем да тръгнем преди петък вечер, възникна вечния философски въпрос: струва ли си толкова път за два дена, при това - на сбор в район, където най-дългата дупка не надвишава 500 метра? Оказа се, че си струва по общото мнение на четиримата от малката ни група. Действахме, както обикновено, по наш тип по-сгъстена програма, та за 2 дена успяхме да обиколим всичко по-съществено от програмата на сбора, че и отгоре, като същевременно и разпуснахме качествено.

След рекордно бързо пазаруване в кварталното Фантастико (Изток), като уплътнихме с багаж до тавана колата на Камен, потеглихме в 18:30 на 19.06 към Кърджали. По магистралата преди Пловдив настигнахме натоварена по подобен начин кола (раници, шалтета до тавана). Задминавайки я, погледнах за нашего брата и вярно – Светльо от Исперих зад волана. Ду също бе в колата. Поздравихме ги, после и те нас. Дали за Кърджали са тръгнали, или за Анталия ... оказа се и двете в крайна сметка. За 3 часа (на мръкване – нали дълъг ден) стигнахме Кърджали, после до с. Широко поле, от където с питане се ориентирахме за лагера (видяхме на другия ден, че и табелки имало, ама кой да гледа ...). Не очаквахме, че ще е на толкова цивилизовано място – единственият още действащ ученически лагер за военно обучение у нас. На полянките сред бунгалата бяха опънати няколко палатки и шатри, горяха барбекюта, имаше и предостатъчно добре окосени поляни под открито небе за нашите шалтета.

На стената на едно от бунгалата течеше презентацията на д-р Ал. Стоев за неговите изследвания на култовата пещера Тангардък кая и археоастрономическата интерпретация на резултатите за нейното предназначение и възраст. Пещерата (наречена още Вулвата или Утробата – заради профила на входа и галерията) сравнително от скоро е известна в научните среди благодарение и на пещерняците Минчо Гумаров (председател на пещерния клуб-домакин “Родопи” – Кърджали) и Ал. Стоев (директор на астрономическата обсерватория "Юрий Гагарин" в Стара Загора; СК “Саламандър”). В ориентираната по меридиана 22-метрова галерия всеки ден по пладне прониквала светлина с фалически контур (от високия й отвор на юг), достигайки до определена дълбочина. Системното наблюдение на явлението би могло да е основа на един примитивен календар. Най-важни, разбира се, са двете екстремни точки на това явление: минималното и максимално проникване на слънцето съответно в датите на лятното и зимното слънцестоене. Бяхме твърде близо до първата от тези дати, за да пропуснем да го видим с очите си. Днес Алекси Стоев бе водил на обекта голяма част от участниците с нает за целта от организаторите автобус, но отишли малко късно. За утре не се очертаваше група, но ние транспорт имахме и си го поставихме като основна точка в програмата. Жалов представи филмче за Албания, с което приключи научната програма за вечерта. Оставаше да цър-мър-нем пържолите и да наваксаме с хапването и пийването, че бяхме поизостанали с материала.

Станахме сравнително рано в събота, 20.06, но покрай кафето и други табиети отече и идеята за сутрешно посещение на Моняк. Нищо, ден голям, ще идем вечерта. Към 9:30 потеглихме с разтоварената частично кола, първа спирка – на Кърджалийските пирамиди от бяла вулканска туфа. Най неочаквано и тук намерихме пещера! В основата на скалите през нисък и широк отвор се влиза в елипсовидна заличка с диаметър 4 – 5 метра. В средата й – малко изворче с езерце. Помотахме се около час в района, след което поехме към х. Боровица, описвайки севрните брегове на яз. Кърджали. Огледахме и снимахме, макар и от далеч, трапецовидните ниши край с. Дъждовница. В 11:50 оставихме колата и поехме нагоре по стръмния 2-километров Път на изпитанието. С пари по европейските програми той бе превърнат в комфортна екопътека с 3 беседки, един заслон, табла, пейки за почивка ... всички екстри. За около 40 минути се стига до внушителния вход и бистър, оформен като аязмо извор под него. Стръмна дървена стълба ни спестява алпийските упражнения и ето ни в благодатната сянка на пещерата. Подранили сме малко (12:35 по лятното време, 11:35 по астрономическото). Имаме време да изпробваме ефекта на реверберация (продължително затихване на звука) навърте в издълбаната от човешка ръка част на галерията с почти идеален елипсовиден профил. На този ефект дължи името си пещерата – на турски Тангардък кая означава ‘ехтящ, вибриращ камък’. Следва наблюдение и снимки на всички фази от проникването на светлината в дупката (13:08 – 13:20 EEST), олицетворяващо според траколозите “сношението на бога-Слънце и Великата богиня-майка” от култовите вярвания на древните траки (В. Фол, 2000).

Излизаме отново на жегата и се изкачваме през венците в дясно над входа. По скалите има още доста ниши с неизвестно предназначение. Камен и Митака слизат обратно на пътеката, Иво тръгва на дясно над венците, аз – на ляво. След ‘прочесването’ на повърхностния карст храстингът е неизбежен – започва истинския път на изпитанието. Хванах гъсто обраслото било надолу докато излезна на пътеката близо до третата беседка. Оттам с широка крачка надолу за 10 минути бях при колата. Нямаше никой, оставих нишан и веднага се насочих към прохладните води на язовира, като отснимах попътно втората за деня костенурка, още по-едра. От чистата и доста топла вода на язовира нещата изглеждаха много по-добре. Оглеждайки скалите с перфектно издяланите трапецовидни ниши, мернах и Иво под тях – оглеждаше ги задълбочено от различни страни. Пристигнаха Митака и Камен, цамбурнаха се и те. После похапнахме, взехме мерки против обезбиряване, изчакахме Иво, който се бе натъкнал на много интересни неща. След втора баня се метнахме на колата, презаредихме бира в Кърджали и се отправихме към Моняк (Минеакос). Стръмният черен път се оказа неподходящ за колата ни и продължихме по него пеша ~ 3 км.. Стигнахме малко преди залез слънце, за да се насладим на прекрасните гледки във всички посоки. Самите останки от крепостта са доста оскъдни и не впечатляват, но са добре окичени с табелки.

В неделя се разделихме по живо, по здраво, с любезните ни домакини и останалите участници и тръгнахме към Карангил, най-дългата пещера в Източни Родопи (490 м.), на три етажа. Бързо разгледахме долния, видяхме и качвалото към горния по остатък от старо въженце, висящо от надвесена цепка на 4 м. от пода. Иво реши да го докопа някак, качвайки се на зиг-заг нагоре, но стигна замо до зиг. Надолу обаче – хич, та се наложи да си припомни някои импровизирани методи за слизане на отвес.

На ред, а и по път ни бе Перперикон, но щом наближихме Крепостите (селата Горна и Долна крепост в долината на р. Перперек) гъсти сиви облаци запушиха хоризонта. Напредваха бързо и към нашия обект - баш крепостта - и всеки момент щяха да я подложат на леден обстрел, както и всичко наоколо. Решихме да не се противим на гнева на Зевса и смирено продължихме към с. Стремци и минния комплекс Ини-клер, следващия обект в програмата. Докато чакаме да премине пороя в селото, както повелява табиета – пихме по бира и разпитахме местните за дупката. Знаеха я, там неотдавна бил сниман един филм – "Козелът". Голям дълбалник се оказа, имащ твърде малко общо с пещерите, но все пак интересно подземие с множество входове. Козелът също го видяхме, както и други части от декора на филма (филмирахме ги и ние).

Забавихме малко, но не забравихме Перперикон. Древният град ни се представи окъпан от дъжда и облян от меките лъчи на вечерното слънце. Сред скали и руини посрещнахме залеза на най-дългия ден в годината (на мен ми се искаше той още да продължи). От интензивната културно-пещерна програма усетихме накрая приятна умора в краката и глад в стомаха. Направихме необходимото "презареждане" на едно кръчме в Паничково (с риба, бира и шкембе) и продължихме за София.

Национален пещерен сбор КЪРДЖАЛИ‘2009

Коментарите са добре дошли, както от другите участници, така и от неучаствалите в сбора.

Powered by Drupal - Design by artinet