Експедицията на Вандима (Словения)

От 10 до 19 юли се проведе експедиция на ПКСУ “София” в масива Канин от Юлийските Алпи, разположен в западната част на Словения (част от него – в Италия). Достойно участие в експедицията взеха и трима пещерняци от нашия клуб: Сашка, Павлин и аз, Цецо. Цел на експедицията бе дълбоката 1182 м. пропаст Вандима (4-тата по дълбочина в Словения), разположена в района на вр. Ромбон (2208 м.н.в.), над курортното село Бовец. Малко по на запад в същия масив се намира и най-дълбоката словенска пропаст Чехи-2 (-1533 м., седма по дълбочина в света), посетена през 2004 г. от българи, между които и Жоро Стайчев от нашия клуб.

Не мина и този път без счупена кола – на Фотевата съединителят сдаде на около 30 км. преди Любляна, на 11.07 по обед. Наложи се да остане в Любляна за ремонт, а хората и багажа се разпределиха и продължиха с останалите 4 коли през Кранска Гора за Бовец. Панорамният път през Триглав се оказа изпитание за натоварените ни до краен предел коли, но ни предложи за компенсация великолепни гледки.
Същата вечер бивакувахме (с любезното разрешение на местните хора) край една чешма в началото на стръмната 5-километрова пътечка към базата ни в планината. Пътечката бе отлично маркирана с червено-бели кръгчета и не ни създаде никакви проблеми с ориентирането, дори по тъмно. Приготвихме багажа за ранен трек, с разчет да ни остане време и за втори курс, и започнахме да мъдрим тактиката. Нахвърляхме някакъв много оптимистичен първоначален план, оказал се в последствие ‘сметки без кръчмар’ (като и Янко го нямаше ... :).

[to be continued / следва продължение]

Вандима в резюме

Накратко, дупката се оказа доста по-сериозна от очакванията, предварителната информация - твърде оскъдна, а времето - съвсем недостатъчно, за да стигнем до дъното, въпреки старанието на целия екип. Особено в началото, екипирането вървеше трудно – някои от спитове бяха останали под леда, други бяха прекалено ръждясали, трети – просто ‘спестени’ ... пренабивахме на ръка голяма част от отвесите, докато бензиновия перфоратор отлежаваше в Каго-то. После дойде ред на меандрите – специалитетът на тази дупка, ако мога така да се изразя. От 10-тина години май не бе влизано там ... по извадените от пещерата трофеи би могло и по-точно да се определи. Слязохме до -680, почти до мястото за подземен лагер. Таман бе потръгнала работата, но липсата на време ни притисна и трябваше да се разекипира. Направихме техническо описание на тази част от пещерата.
Времето бе благосклонно към нас. Няколко часа след края на разекипирането започна проливен дъжд, продължил 12 часа. А още преди това ледовете бяха започнали да се топят – проникванията ни вероятно бяха променили микроклимата. Очаквайте снимките, описанието и повече подробности тук и на сайта на ПКСУ “София”.

Ц. Остромски

Powered by Drupal - Design by artinet