На Стенето с “Академици”

Отчетохме скромно участие (в мое лице) на лятната експедиция на СПК “Академик” от календарния план на федерацията. Пътувахме в сряда (22.07) късно вечерта през Троян с Лора и шефа на студентския клуб Алис (Александра Василева). Браво на шефа и на нейната “Брава”, справили се успешно с полунощния off-road по 7-километровото трасе от паметника на Беклемето до Бай Минковите кошари, под които бе разположен лагера на експедицията. Мястото е равноотдалечено от Боров и Чаушов дол (където основно работеше експедицията) и е единственото с двете “екстри” - изобилие от питейна вода и достъпно с кола - във високата част на “Стенето”. На относително равната (но не водоравна) поляна бяха опънати десетина палатки, между които доминираше просторната щабна, събираща спокойно целия личен състав. Заварихме я пуста, естествено, само Краси Бо бе още буден и ни посрещна. Вдигнахме още една палатка и скоро се хоризонтирахме, доколкото теренът позволява.

Какво се случи на Стенето в последните 4 дни на експедицията

На 23.07, след табиетлийска закуска (гречка с яйчена салата, добре че бяха яйцата) се отправихме една група към Голямата Яма. Малко по-нагоре в Голям Чаушов дол трябваше да проверим завещаната от Моерпа мокра дупка, с езеро едва ли не (та Алис се облече с неопрен, което се оказа груба грешка – след епична борба с теснотията се наложи да го съблече). Оказа се просто една кална локва, която успях с изваждане на валуните от дъното до известна степен да отводня и разширя, но не достатъчно, за да преодолеем прагчето (оттам се чуваше шум на течаща вода). Това бе в десния ръкав (на шестия метър от входа дупката се разделяше на две почти успоредни галерии). Левият бе още по-тесен и неблгодарен – още в началото се наводняваше от дупка в лявата стена и трябва да се гърчиш леко надолу с главата сред вода и валуни, без никаква възможност да се обърнеш (отстъплението бе на заден ход). Дясното най-вероятно се влива в него след прагчето, но до там нямаше начин да се доберем без сериозно разкопаване на дъното и изваждане на валуните (което пък би довело до завиряване). Иначе духа и би могло да се продължи дупчето, но в по-сухо време. Алис и Лора картираха дясното разклонение (лявото си оставиха за следвашия ден) и с това приключихме за деня. През това време Боби и Братока бяха на обход към Малък Чаушов дол и бяха намерили втория вход на Малката яма (приличал на прясно отворен, та предполагаха, че може нещо ново да е). Преди това бяхме проверили и комплекс от малки дупчета по венците над входа на Голямата яма (със стари номера 986 – ... – 993). Вечерта отпазнувахме подобаващо рождения ден на Братока.
На 24.07 направихме голям обход през м. Венците към Птича дупка, която намерихме с доста труд и набелязахме един нов обект до нея. Върнахме се нагоре по Чаушов дол, с баня на вирчето на границата на гората. Хапнахме попътно горски ягоди и боровинки. Тук снимка, там боровинка ... и си посях часовника някъде на баира между Голям Чаушов дол и лагера. Вечерта пристигнаха семейно Андро, Ламбрев ... стана веселба, от която някои отмаряха дълго на следващия ден.
Съботата бе отредена за Птичата дупка, най-красивата в района и една от най-красивите в България. Логично и по-голямата част от експедицията се ориентира натам. Планът бе да се влезе на 2 групи, докато първата прониква другата да покопае на близкия нов обект. За целта станахме рано ... е, по-рано от обикновено. Аз все пак реших да се пробвам преди това в “мисията невъзможна” ... да си потърся часовника! Точно в този участък бяхме минали вечерта напряко, без пътека – за боровинки. Помнех само, че ми бе във фото-чантата и вероятно съм го изръсил при снимка. Оцених тук високо предимствата на цифровия апарат ... ако можех да си видя снимките на дисплея, щях да се позиционирам по тях сравнително точно, а не да прочесвам напред-назад целия баир, но уви! Все пак след 2 – 3 часа и обход колкото до Птичата и обратно, го открих – показваше 12 без 10!
По обед в лагера нямаше никой. Събрах си багажа за дупка и пристигна Светльо (Чичомир). Избягал от жегите човека, на теферич, но като му казах, че отивам на Птичата, не се колеба дълго – нарами джаджите (моите се оказаха заключени в “Брава”-та) и тръгнахме. След около час бяхме на входа – екипиращата група още влизаше и Светльо се присъедини към нея. Аз пък се включих активно в почина “изкопай си сам пещера”, където вече дерзаеше втория отбор. Изкопахме към 3 м. леко низходяща галерия, но ударихме на таван. Надолу бе тясна калцирана цепка, задръстена с камъни и пръст. За този обект, както и за по-напредналия след няколкодневно копане в Боров дол – “Добра надежда”, добрата (и единствената реална) надежда да станат дупки е да бъдат подхванати сериозно от местните иманяри. Накрая успях да вляза за маклко и в Птичата, да си припомня великолепните и зали, но за снимки – забравете!
В неделя, 26.07 в ранния следобед разекипирахме с Алис Гърловината. Прибрахме си лагера, сбогувахме се с каубойската фамилия и си тръгнахме последните 3 коли заедно през Кърнаре. Идеята бе да изперем попътно инвентара, както и направихме на реката от водопадчето край г. Копривщица. Светльо реши да измие и колата на импровизирания SPA-center. Миенето се превърна в своеобразен тест за херметичност ... а резултатът бе, че колата си искала миене и отвътре! Завършихме по традиционен начин на едно кръчме в Долно Камарци – малко чалгарско, но с перфектна кухня и народни цени.

Ц. Остромски

Powered by Drupal - Design by artinet