Стенето, 1 – 2.08.2009

В първия ден на август се натоварихме на джипа на Герасим Митко Димитров (фотографа), аз (Цецо), Гогата и Валери Пелтеков (в този ред, оптимизиран според дестинацията и домовете на участниците) и рано (почти рано) потеглихме на спелео-фото-уикенд към Стенето. Към обед пристигнахме на кошарите-краварници и опънахме една голяма палатка на мястото на лагера на Академишката експедиция седмица преди това. Двата едри бика (Бончо и Станчо) в началото следяха зорко действията ни, охранявайки кротко пасящите на склона над 40 телета и крави. За този ден бяхме планирали Малката яма, а за утрешния - Голямата гърловина. В общи линии идеята бе за едно

Съботно-неделно пещерно-фотографско Стене

Похапнахме, разтоварихме част от багажа (на тръгване бяхме уплътнили джипа до тавана) и в ранния следобед на 1.08 се отправихме през Малък Чаушов дол (докъдето можехме да стигнем с джипа) към Малката яма. Който е влизал добре знае, че тя само на вход е малка, всъщност е една от най- дълбоките и най-технични пещери в България (втора по дълбочина в района – -232 м. и трета по дължина – 1101 м., но не е от често посещаваните). Намира се в Малък Чаушов дол, по-надолу от Райчова дупка, вече в горския пояс. Влиза се през малък праг между корените на два бука. След наклон, покрит с камъни, листа и пръст, следва втори праг (-2 м.), след него от дясно идва вода (сега с почти символичен дебит, но поне локвички имаше на дъното на низходящия меандър с няколко прага). После идват 2 последователни отвеса (-15 и -8 м.), за които стига 40 м. въже. След няколко камини и къса хоризонтална галерия стигаме големия отвес (-36 м.), за който е необходимо 50 м. въже (спитове има предостатъчно, останали от учебната спасителна акция преди няколко години). Слизаме още 10 м. по тясна вертикална камина и излизаме във висока зала, таванът й не се вижда (Голямата зала). Дъното представлява блокаж с обем много по-голям от самата зала. След дълго лутане из този лабиринт от колосални по размери блокове не можахме да намерим верния път към баш дъното. Прекалената суша ни бе лишила от най-сигурния ориентир (подземната река). Другите ни ‘аргументи’ (следи, стрелки и поизбледнелите спомени на Пелти) не се оказаха достатъчни за целта. Към полунощ излязохме от дупката, а към 1 ч. се прибрахме в лагера, където продължихме с веселата част.

В неделния следобед посетихме и Гърловината. Направихме снимки, надявам се – добри. Заснехме с камерата на Герасим и около 30-минутен суров видеоматериал от двете дупки, части от който биха могли да се използват за филмчето по случай 30-годишнината на клуба.

Ц. Остромски

съботно-неделното Стене

Чудех се дали да пиша отчет, ама шило (Цецо) в торба не стои.
Малката яма се оказа доста чепата и камините (повечето) не бяха никак тясни, ами си бяха баш въздушни.
Особено умилително беше търсенето на път из блокажа - всеки се е заврял в различна пролука, а след няколко минути се върне като напикано мушкато и уж нехайно пита "А вие намерихте ли пътя?".
Мисля, че трябва да изкажем специална благодарност на Вальо Пелтеков за отличното снабдяване с продоволствие - от нищо не изпитахме недостиг и нищо не стана зян.
За снимките - имам само 40 броя от пещерите, Цецик ме води с три обиколки сигурно. Довечера ще гледам да кача малко.

Филмечето от Стенето

Поздравления! Филмовия матерял е страхотен! Почти няма брак, чудесна , актьорска, операторска и осветителска работа! Браво!

Powered by Drupal - Design by artinet