Искърци в Балкана

Очакваме да видим хубави снимки от това фотографско проникване.

Искърец и в южната част на Балкана, но с МОЕРПА

В неделя с Таня и Мърми от МОЕРПА осъществихме отдавна замисленото еднодневно навестяване на южните части на юрския масив на същинската Понор планина в района около с. Добравица. От асфалта за мах. Топилата кривнахме през баирите по посока на водопада Загъженска Скакля. Първоначално бяхме с намерение да проверим извора над мах. Сульовци, за който Хинко разправяше колко бил перспективен за работа, но след подробен оглед и снимане на околността от първия подходящ наблюдателен пункт се убедихме, че не сме се объркали и сме на правия път - не може да има никаква перспектива за отваряне на пещера с разкопаване на извор в такива блокажи и свлечени въглищни пластове. След сравнително малка доза храстинг стигнахме отгоре на забележителните с формите си скални венци на м. Кукера. Там взехме координати и маркирахме пещерите Говедарника и Кушушница. По пътя към Кукера проверих с багетите за водите на Искрецкия извор, но явно те не минават от там. Измерихме приблизително температурата и дебита на карстовия извор под Говедарника чрез изстудяване на бира и ракийка. За да приемем тези живителни течности с мезетата, се наложи да поседнем до каптажа.
След това пътьом надолу маркирахме и по-големия каптиран извор на мах. Цветковци и набелязахме обекти-преливници над него. Накрая с досаден преход надолу до Искрец по живо, по здраво стигнахме до гарата на Своге, за да ликвидираме окончателно последиците от обезбиряването. Краткият ми личен отчет за проявата показа, че е много ползотворна - след като тази година ми потръгна на няколкодневни експедиции за проникване в една пещера, сега за един ден проникнах в цели две, при това едната ми се видя доста интересна!

Този метод за измерване на дебита и температурата на водни потоци посредством ракийка и бира е много перспективен. Бива да спретнем една научно-практическа конференция по въпроса.

Последната неделя не се очерта никакво пещерно ходене поради липса на хора в лятното мъртвило и затова се дигнах за замисленото от преди повече от две години проследяване на водата на карстовия извор под шосето преди мах. Ключ. Поех пътя от гара Бов към селото по красивото каньонче на реката под водопада. При селото сянката свърши и забързах крачка по шосето, за да се шмугна по-бързо в гората при извора.
Сега в лятната жега изворът беше жалко подобие на онова, което видяхме преди години в пролетния период. Водата едвам църцореше, но все пак беше достатъчно, за да ми осигури прохлада за една приятна почивка с бира, след която извадих багетите и поех накъдето ме заведат. Проследих водата срещу течението й до билото на Яворец, където излязох над венците от другата страна. Стана ясно, че пещера отдолу няма, а водата тече сифонно откъм централната част на венците (там някъде трябва да е Яворецката пещера), незнайно защо решила, че й е по-сгодно да излезе от юг изпод баира, вместо под венците, където е най-пряко.
Спуснах се надолу към следващата цел - хоризонтите на мина "Венец", но свинаците по този непознат склон все пак ме заведоха почти до крайните къщи на с. Лакатник. Оттам вече кривнах и се спуснах лесно през окосени и неокосени ливади към мината. Пътьом намерих няколко нейни входа във варовиците, а за целенасочено търсене на вход на най-горно ниво нямаше време. Оттам надолу вече ясно - слизане на шосето за мината и надолу на гарата на Лакатник.
В крайна сметка се потвърди, че в масива на вр. Яворец не се очаква откриване на сензационно голяма пещера и интерес представлява Яворецката пещера. Според моята представа за местоположението й по-лесният достъп до пещерата е от шосето за Ключ, от което до западния край на венците е 20-ина минути път. Карстовият масив на Яворец се отводнява на юг, където въпросният извор дава началото на Бовската рекичка, която през водопада надолу стига до р. Трескавец, в която се влива при стадиона на гара Бов. Между другото, по рекичката под водопада наскоро е направена приятна екопътека, с маркировка, мостчета и кътчета за теферич, но точно в изходните й точки няма никакво обозначение и вероятно затова не е известна и по нея е пусто.
Така в жежката неделя си направих добър преход - 800 м денивелация нагоре и после още толкова надолу, най-вече за да усетя какъв кеф е студената мастика на сянка в РСВ-то на гара Лакатник - безценно!
Изживяният след това ад в БДЖ не е предмет на разказа. Дано по-скоро го забравя.
Затова пък в галерията (за Желен-Издремец и за Ръжица) има карта и няколко снимчици за спомен от прехода.

Поредна неделя без никаква организация и хора за пещерни начинания, през най-добрия за целта сезон! За да не се губи, отново поех на оглед около с. Бов, но този път по Колибището. Южните му склонове отдавна са ми станали безинтересни, но затова пък ме тегли към северните. Точно на сянка и от север - подходящо за изключителната жега.
Изкачих се откъм гарата през познатите места - параклиса "Св. арх. Михаил" и табаните на мината. Разбира се, нямаше кой знае какво да ме изненада тук - карстовият извор до параклиса си тече с нормален дебит, обектът ни на Сухдол вече е пресъхнал, а водата на карстовия извор я хванах по-горе точно там, където предполагах, че минава - в средата на западния склон на масива. Пътьом намерих още една галерия на мината, която досега не я знаехме. Добра работа свърши за почивка и изстудяване на бирата, само дето климатика го бяха засилили на около 13° и духането на МАХ, та зоната на комфорта беше на няколко метра пред галерията. А набелязаният в ранната пролет обект в скалите до мината най-вероятно е ниша във височина в скалния венец, но сега не може да се види и подстъпите са непроходимо обрасли. Набързо го отхвърлих от плановете за проверка.
След доста път нагоре-надолу от север и порядъчна доза храстинг без нищо съществено, най-после северният склон оправда интереса ми. Първа дупка (тра-ла-ла): на никакво място високо на стръмния склон, ей така в гората, зее хубав отвор, като вълчи трап. Пластовете залягат стръмно надолу под около 45° (горе-долу такъв е наклонът и на склона), а дупката тръгва по тях - веднага се сетих за приликите с пещери като Барките-14 или Каците, а също врачанската Змеева дупка (по местоположението в местността). Примамлив вход - или има значителна пещера, или няма нищо повече от засега сигурните 4 метра, но в никакъв случай просто поредна пършивка! Не си помислих изобщо да влизам да проверявам по съображения за безопасност - все пак съм тръгнал сам и никой не ме знае къде съм, а и затова не нося нищо пещерно. Продължих още малко по склона на Колибището, който придоби съвсем пещерен вид с обширното карно поле, но бързо поех пътя за връщане, защото времето беше понапреднало. За кошмарното слизане към р. Трескавец няма да разказвам - сам си го бях наумил и упорито го изпълних. По Трескавец се влях в "манифестацията" на потърсилите приятния хлад на реката софийски трудещи се и пенсионери, слизащи за влака.
Ето че след тази неделя има резултати и повече поводи за следващи по-сериозни ходения натам - една минна галерия и една дупка за проверка и оставащ обширен карен склон за обхождане, миришещ на спелеология (и не само - за справка е тази стара снимка). За разлика от редуващите се от юг различни скали (варовик, песъчлив варовик и пясъчници), от северната страна са навлечени под голям наклон хубави монолитни пещеротворни сиви варовици. А не е изключено новооткритата дупка да има връзка с водите на карстовия извор при параклиса, което би означавало един значителен потенциал от около 300 м денивелация. Подходът за склона на Колибището трябва да е откъм превала пред мах. Ключ.

Както говорихме в сряда така и направихме. Скромна група от четирима отидохме, в съботния ден за размисъл преди изборите, на Лакатник. Решихме да използваме голямата ниша на Петреница за упражненията. Времето беше слънчево макар и хладничко.
След малко търсене на опорите за ринговете и съответния храстинг си направихме система за движение нагоре надолу. После проиграхме два елемента за извличане на пострадал от отвес - Балансьор (Извличане с противотежест) и извличане с полиспаст.
Както си му е редът на връщане изядохме по чорба в кръчма "Искър" в Своге.
Мисля, че в бъдеще ще е добре да се събираме повече клубни членове на подобни мероприятия. Специални благодарности на Гогата за предоставената голяма ролка за Балансьора, вирбела и мултипликатора (лапата).