Участие в експедиция "Модър 2009" - за цената на линейния метър и вкуса на успеха

И тази година участвах в националната експедиция в района под връх Модър, организирана от клуб "Пълдин" - Пловдив. И този път бях само аз от "Искър", но сега се включих за почти цялото време на експедицията, в която работихме с пещерняци от клуба-домакин, от Девин, София ("Прилеп-1962", "София" и др.) и Шумен. Е, пропуснах самото начало, когато малък състав от домакините беше организирал лагера и в деня на пристигането ни беше направил разузнавателно слизане към Осиковската водна пещера и района, а така бях пропуснал и веселото откриване на експедицията с песнопеене в първата вечер. Последното не беше голям пропуск, защото го наваксахме още през първата си вечер там, че и в следващите.
Задачите на експедицията бяха да се продължи работата от миналата година и моята лична програма беше ясна - да продължа с картирането на Долната (Модърската) пещера. Затова в първите два дни бях неизменно "в забоя", докато повечето от състава беше по повърхностна спелеология над с. Осиково, където намери доста нови обекти и картира няколко сравнително малки пещери. Задачата ми беше облекчена, след като се разбра, че Долната пещера има добре изглеждаща карта в частите, където трябваше да продължим, само дето нещо не ѝ бяха верни азимутите, та затова можеше да мерим горе-долу само антени. Със същата задача в Горната беше групата от "Прилеп-1962" и Игор ("София"), която намери там още нови части (които после бяха надлежно картирани), а след това постигнахме с тях набелязаната синхронизация, за да установим слуховата връзка между двете пещери. Още от точката, до която бяхме стигнали с картирането миналата година и след която не бях продължавал и метър, Долната пещера показа истинския си облик и нататък бяхме все в легнало положение. Меренето в нашата пещера вървеше мъчително бавно и трудно, завой след завой метрите се точеха едва-едва на мижави отсечки в изчекнати пози, беше студено и мокро, а точно когато решавахме да спираме и излизаме, се появяваха некартирани разклонения и горни нива. Затова пък при всяко влизане имаше по нещо интересно - калцираните стари и запазени кости от голямо животно (сега дадени за определяне в регионалния природонаучен музей в Пловдив), после идеалната слухова връзка между пещерите. Все влизахме без часовници и после навън се изненадвахме, че проникванията ни траят по 6 часа в тази къса като число метри пещера. При картирането в края на известните части сплотеният ни двучленен отбор успя даже леко да хипотермяса, та затова и през ум не ни мина да лягаме в тесняка в реката, за да продължим в некартираното, а и доста участъци от горния етаж си останаха за картиране. Но след излизането навън бързо ни минаваше и край огъня се въртяха планове за следващия ден - за нови части и свързването на пещерите. Интересни бяха и разказите на другите групи, които обхождаха, картираха и копаха в районите на Осиково и Имам кая.
Кокалите ме боляха след всяко влизане в Долната и затова имаше и почивни дни, в които пообходих из района около масива на вр. Модър за оглед на малките мраморни петна.
На края на експедицията дойдоха свежи сили за Долната пещера, а аз си позволих да "разпусна" в Горната, без картиране. Местата за напъна в двете пещери бяха вече установени и "срещата" уговорена. Намерих мястото, точно се заоглеждах в цепки и тесняци и чух гласовете на групата от Долната пещера. Продължих в тяхната посока и в следващия момент се чу "Ами ние вече сме в Горната" и Невена ("София") и Сашо ("Пълдин") се заизмушваха из един вертикален тесняк току пред мен. Наистина, очите не ме лъжеха, те бяха - групата от Долната! Пещерата е вече само една!
Краят на експедицията не можеше да е по-добър. Пред нас се разкри пещерна система, по своему уникална за България със съчетанието си от морфология (многоетажна изворна), големина (предполагаема обща дължина на галериите над 1000 м) и местоположение (към 1700 м н.в.). А и достатъчно други перспективи за нови следващи открития се бяха отворили по останалите обекти. И за догодина работата е ясна - пак трябва да има експедиция. Е, в последния момент от федерацията бе отказано финансовото подпомагане на тазгодишната експедиция, но това не попречи на успеха ѝ.
Освен постигането на основната цел, ударихме и още няколко "заека" - в картирането се включиха няколко записали се за участие в предстоящия федерационен курс по картиране, а работата по Модърските пещери се превърна в нагледен пример за значението на точността и пълнотата на картите. Не случайно през тази и миналата година правим четвъртата им поред картировка от 60-те години насам. Предстои още "тънка" работа по обработката и анализирането на данните и картировките, а ни чака и картиране на нови части и свързване на Средната пещера.
А каква беше цената на линейния метър ли? Тя бе точно толкова, колкото да опитаме вкуса на успеха и си струваше. А този вкус се оказа не по-малко сладък от вкуса на откритието. Жалко само, че не можах да го споделя с никой друг от клуба.

Не трябва да се забравя, че успехът на тазгодишната национална експедиция е резултат от многогодишната целенасочена работа на пловдивските пещерняци от разни клубове и поколения в продължение на повече от 20 години, както и на организаторите и участниците в тази и миналогодишната експедиция "Модър", за което им благодаря.

За експедиция "Модър 2009"

Поздравления за упоритата и резултатна работа на Иво и останалите участници в експедицията! Съжалявам много, че не можах да се включа (поради служебна ангажираност). Надявам се по-нататък Иво да сподели и малко по-конкретни цифри за дължината на проучените и картирани галерии по време на експедицията, както и общата дължина на пещерата или пещерите (не предполагаема, а реално картирана).

Още е рано за данни

С данните и картирането случаят е сложен. Има четири картировки на пещерите:
1. Стари карти от 60-те години (първа картировка);
2. Карти от републиканска експедиция 1984 г., допълвани от пловдивчани след това (втора картировка);
3. Антени, правени от "Пълдин" преди няколко години (трета картировка);
4. Картиране и антени от нац. експедиции през 2008 и 2009 г. (четвърта картировка).
Засега в електронен формат в БД на картотеката са карти от първата картировка, които не са меродавни.
Бъдещата карта на системата ще бъде сглобена от втора, трета и четвърта картировки. Картираното в Долната пещера от последните две години и от втора картировка е общо 376 м, а трета + четвърта картировка в Средната е 184 м без някои малки разклонения. Другите данни ще трябва да се получат от "Пълдин" (за Горната), от сканиране на втора и трета картировки и от предадените за ГКП карнети от "Прилеп 1962" от тази година.
Мисля, че картираното в досегашните три пещери до този момент е общо не по-малко от 950 м, а има за картиране участъци от горния етаж на Долната и връзката с Горната, общо не по-малко от 40 м. Отделно Долната напред срещу водата не е завършила.
Когато има още данни, ще напиша по-точни числа.
Обстоятелствата се промениха в последния ден на експедицията със свързването на Долната и Горната. Излезе, че е рано за карта на системата - ще трябва още една експедиция, за да може да се затворят всички оформили се полигони и тогава да се изработва цялостна карта.

Powered by Drupal - Design by artinet