VENI VIDI SCRIPSI* (откриването и документирането на поредната пършивка)

Обикновено, когато намерим някой обект за работа, си казваме "Тук ще дойдем пак и ще отворим/картираме пещерата". След което се отплесваме към други начинания и райони и се сещаме за набелязания обект едва след години. Този път не стана така. Явно е имало достатъчно притегателна сила в района на с. Бов, за да не забравим чернеещия се отвор, забелязан при предишното ходене нататък. В почивния неделен ден на 18 май с малката група от МОЕРПА направихме подобен преход, но в обратна посока и с ясна цел - дупката. Започнахме с културен и гастрономически спелеотуризъм - качихме се за по-дълга почивка до Вазовата къща. Предишния път минах на бегом покрай нея, а сега вече успях да разгледам къщата и около нея. Е, хапнахме, пийнахме и се почна... Още малко ходене по познатия път (я, къде беше тази дупка, сега не се вижда!), после солов храстинг по стръмния склон нагоре до най-горната част на венците. Ей, чак къде се качих, а не виждам дупка?! Хоп, я да видим зад тези храсти... брей, замалко да я подмина! Пък не е малка уж - входът е висок 4 м! Последваха обичайните в такива случаи свещенодействия - GPS, азимути, рисунка и снимка на входа, разглеждане на пещерата. Няма как, трябваше даже да се скочи в гащиризона и да се нахлузи осветление - това си е като истинска пещера! Нищо чудно да съм първият човек, озовал се тук. Картирах набързо, в тесняка не можах да се напъхам навътре. Само 11 метра: колкото - толкоз, нали все пак е наистина пещера! Доставих си традиционното в такива случаи удоволствие да мацна с боята кръгчето с кръстосаните чертички (винаги си представям как с този акт всяка пещера на момента става завинаги защитена от евентуални тъмни намерения и посегателства...). Навън се чуваше нервното паукане на по-улегналата част от отбора, която ме чакаше долу на пътеката. Погледнах биричката в раницата - нямаше време за това второ малко удоволствие по случай откритието. За по-пряко реших да мина отгоре на венеца и да пресрещна другите от оттатъшната страна. Опа, греда! Не, не че не можах, ами горе като греда пред мен се изправи тоя карстов самотник. Внушителна гледка! Снимах го почти в движение и от двете страни и... бегом надолу към останалата част от отбора, по навик вече поглеждайки наляво и надясно за характерни негативни форми. Да, май веднага подминах една такава следа от римляните. В този район определено има "майнинг"!
Задачата беше изпълнена точно така, както предварително беше набелязано. По-нататък следваше само прибиране надолу по древния римски път (сега наречен шосе в по-голямата си част) към последната пущина за София. Само пътьом отбелязваме още една запазена воденица на центъра на с. Бов и факта, че те задължително се намират на вода с добър целогодишен дебит, а тази вода тук няма от къде другаде да дойде, освен от карстов извор. Прибирам се с натрапчивата мисъл, че и този път се потвърждава отколешното ми убеждение, че пещернякът е широко скроено същество и успява покрай пещерите да види наоколо даже повече интересни и забележителни неща, отколкото вътре в пещерите (да не се разбърза някой, обаче, да мъкне дърва за кладата, на която да ме изгори като еретик за тези ми думи - тук става въпрос не за градация на природни образувания, а за вид светоусещане!).
Е, май стана ясно защо нямаше как да не споделя богатите впечатления покрай откриването и документирането на поредната нищо и никаква пършивка. ОТИДОХ, ВИДЯХ, НАПИСАХ.

*) Заглавието дойде на латински вероятно поради силното влияние на римския елемент в района ;-)

Powered by Drupal - Design by artinet