За МОЕРПА и ПК "Искър" (и организираната неорганизирана спелеология)

(публикувано в юбилейния сборник "15 години МОЕРПА", ред. М. Златкова, София, 2006 г.)

В късната есен на 1993 г., някъде на маса, Чичо Здравец ми подхвърли нещо от сорта: "Ние се събираме една компания от разни клубове, за да организираме междуклубни проучвателни експедиции. Защо не минеш този четвъртък привечер пред театър "София"?". Не се поколебах - "Искър" беше в състав едва 4-5 души и на практика нямаше как да се намерят участници за клубна експедицийка по пещери, а на сбирките с бившия клуб "Средец" най-актуалната тема беше точно обединяването на софийските клубове в един - така и така ръчкахме заедно по пещерите. Моментът беше подходящ. Както се оказа, събиращата се в четвъртъците компания - също. Познавах бегло някои от групата, други - изобщо не. Но това нямаше значение, когато до късно вечерта се говореше само за пещери и се крояха планове за скорошни експедиции. Следващият четвъртък отново отидох, по-следващите - също... Не след дълго се "присламчиха" и другите от клуба, активно търсещи неизвестното в пещерите - Ева и Юли. Името "МОЕРПА" за това неформално сплотено общество от знаещи какво искат пещерняци току-що се беше появило спонтанно, а след някой и друг месец на събранието на БФСп научих, че формалното име на новата ни приятна пещерняшка компания е "Комисия по координиране на експедиционната дейност".
При МОЕРПА нямаше "празни" периоди - всяка седмица имаше достатъчно примамливи идеи за работа (не просто за ходене) по пещери и достатъчно ентусиасти за целта. Добре дошло за хора от един (временно) почти замрял пещерен клуб. Много бързо се запознахме "в бойни условия" с пещерни райони, за които само бяхме чували и едва ли скоро щяхме да стъпим с клуба. Заредиха се кое от кое по-интригуващи проучвания на пещери - Дангалешката дупка, Извора, Големата темнота, Врачанския Балкан... Апетитът си дойде с яденето и така в последвалите години пещерните начинания на МОЕРПА станаха основна експедиционна дейност на действащите членове на ПК "Искър". Това се вижда ясно от сухата статистика от годишните отчети за участието на хора от клуба в пещерни прояви:

1994 г.: участие на членове на клуба в 17 експедиции на МОЕРПА от общо 33 участия в пещерни прояви за годината (без курса "Пещерняк");
съответно
1995 г.: 16 от общо 20; 1996 г.: 10 от общо 16; 1997 г.: 14 от общо 26; 1998 г.: 4 от общо 10; 1999 г.: 6 от общо 22; 2000 г.: 4 от общо 23; 2001 г.: 7 от общо 29; 2002 г.: 1 от общо 22; 2003 г.: 4 от общо 33; 2004 г.: 5 от общо 36; 2005 г.: 1 от общо 34; 2006 г.: 9 от общо 39.

Създадената връзка между ПК "Искър" и спелеообществото МОЕРПА не беше едностранна само с участието на двама-трима "искърци" в пещерните начинания на МОЕРПА. След годините успешна работа на задружната компания из известните и неизвестни български пещери и приятните мигове, прекарани заедно в спелеоложка работа и в празнична отмора, с промяната на засягащото организираното пещерно движение законодателство няколко от дейните в МОЕРПА пещерняци станаха членове на "Искър". Това оказа огромно влияние върху състоянието на клуба и от този момент застоят остана в миналото. При това покрай МОЕРПА в "Искър" дойдоха и други от най-активните ни пещерняци, макар и да не участваха пряко в дейността на тази спелеообщност. Сега можем да се изброим общо 7-ина бивши и настоящи членове на ПК "Искър", участвали и участващи активно в дейностите на МОЕРПА: Ева, Юли, Ценко, Митака Кожухаров, Митака Паунов, Цецо, Иво.
Мисля, че освен безспорно богатата си и ползотворна дейност за изучаване на българските пещери (отразена в Юбилейния сборник "15 години МОЕРПА"), МОЕРПА има още една заслуга към българската спелеология. Благодарение на това "неорганизирано" неформално спелеообщество един от българските "организирани" пещерни клубове придоби нов опит, осмисли съществуването си и оцеля през най-тежкия период през 90-те години на XX в. Затова - благодарим на МОЕРПА и продължаваме да участваме в откривателските начинания на сдружението! Вече знаем, че те са най-интересните!
Българските пещери тепърва ще разкриват още от тайните си - най-вече на онези, които активно се стремят да направят неизвестното известно - но, струва ми се, без сдружения като МОЕРПА в бъдеще все нещо ще остане скрито - там някъде долу, в тесняка...

Иво Тачев, декември 2006 г.