КРАТЪК ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПК "ИСКЪР" ПРЕЗ 1992-1993 Г.

КРАТЪК ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПК "ИСКЪР" ПРЕЗ 1992-1993 Г.

I. ОРГАНИЗАЦИОННО СЪСТОЯНИЕ

През периода 1992 - 1993 г. в резултат на общата икономическа ситуация в страната ПК "Искър" преживя криза, изразяваща се в силно намаляване на членския състав и смяна на поколенията. Клубът съществуваше без никакви финансови средства и с крайно недостатъчна и остаряла екипировка, а в последно време - и без свое помещение, но успя да поддържа дейността си с кратки експедиции с малък брой участници. От 1993 г. клубът съществува самостоятелно като група, членуваща в БФС. Понастоящем броят на членовете му е осем, като активно практикуващите са 4-5 души. ПК "Искър" в момента е започнал формалното си учредяване като самостоятелен клуб, но въпреки това бъдещето му ще продължава да бъде неясно докато не бъде намерена някаква форма на спонсориране.

II. ЕКСПЕДИЦИОННА ДЕЙНОСТ 1992 - 1993 Г.

1. Гинска река, мах. Скривена (съвместно с "Планинец" - София и "Средец" - София), окт. 1992 - май 1993 г.

Идеята на Кирил Стоянков (Кики от "Средец") за проучване на долината на р. Гинска от с. Гинци до Годечката котловина бе възприета по време на Националния пещерен сбор на х. "Малина" - с. Гинци (септември 1992 г.). Интересът бе предизвикан от разкази на местни хора относно губилището на кота 820, което преди години представлявало "пещера, в която може да се влезе", но впоследствие била затрупана. Съществуването на такова губилище на водите на р. Гинска е известно отдавна от литературата /1, 2/.
Поради влошаване на времето първоначалното обхождане на района от участници в пещерния сбор не се осъществи. То бе проведено две-три седмици по-късно от малка група пещерняци, която успя да обследва споменатия район по коритото на реката (фиг. 1) и в непосредствена близост над него. Очакванията за голям вход на пещера не се оправдаха, но за сметка на това бяха открити четири интересни обекта, а именно (виж фиг. 2):
Х1 - тесен отвор (диам. около 25 см) в открита основна скала на около 3 м над равнището на реката, характерен с осезателно въздушно течение отвън навътре;
Х2 (предварително наименуван "Духалото") - малък отвор в основна скала на около 1 м над равнището на реката, в долната си част затрупан от пръст. Особено интересен поради извънредно силно въздушно течение от вътре навън;
Х3 - пропаст с денивелация около 7 - 8 м, намираща се на около 20 м встрани от коритото на реката и на 2 - 3 м над равнището му. Входът и камината, започваща от него, са добре оформени в основна скала, а в края на пещерата има тясна хоризонтална галерия, затлачена от пясъчни наноси. Там също бе усетено слабо въздушно движение, поради което евентуалната работа в този обект изглежда перспективна;
Х4 - малка пещера с нисък, но широк близо 2 м вход, намираща се на около 40 м над равнището на реката в малък скален венец; дължина около 10 - 15 м, без изгледи за продължение;
Х5 - малка разклонена пещера със сумарна дължина около 15 м на височина десетина метра над коритото на реката, без изгледи за продължение.
Като перспективни за работа с оглед откриване на по-значителна по големина пещера в този район бяха оценени Х2 и Х3.
След неотдавнашно обхождане на билото над Х2 и огледа на намиращите се там два големи въртопа, очакванията за голяма пещерна система, започваща от Х2 и евентуално включваща и Х1, се засилиха. Силата и посоката на въздушните течения, сезонът на регистрирането им (при топло време), смяната на посоката на теченията при инверсен температурен режим (през зимата), осезателно ниската температура на въздушното течение от Х2, както и околния релеф и геоложките данни за района ни дават основание да очакваме значителна по сумарна дължина и денивелация разклонена и многоетажна пещерна система, евентуално с постоянна или периодична река в основната галерия на най-долния етаж.
При проведените от различни екипи 5 - 6 експедиции работата бе съсредоточена изцяло върху Х2. След разкопаване на нанесените пръст и камъни обектът се оказа наистина старо губилище на р. Гинска, с ширина на входа 1 м, а подът на входа се намира вероятно на равнището на сегашното корито на реката. След разчистването на входна галерия с диаметър около 80 см въздушното течение се засили още повече, като по субективна оценка на всички участници това е най-силното течение в пещерен обект досега. След разчистените 5 м силно низходяща галерия и завой вдясно по посока навътре в масива бе достигнат опасен блокаж в участък на раздробена скала отгоре ни, затварящ пътя по-нататък. Разчистването на блокажа отне голяма част от усилията на всички работили екипи, а след блокажа се очертава по-нататъшният път на галерията с увеличен наклон и с още по-малка ширина. Блокажът все още не може да бъде преминат поради неудобен за разчистване скален блок, частично затварящ и без това тесния път напред.
На около 2 м встрани и по-нагоре от така разчистения вход с разбиване на скалата бе разширена откритата преди това тясна цепка, като през нея се откри втори евентуален път за достъп навътре в пещерата - тясна диаклазна цепнатина в здрава основна скала. Установена бе еднаквата сила на въздушното течение на двата входа, както и слуховата връзка между тях. Тази цепнатина по наше мнение е по-сигурният и по-безопасен път за проникване навътре, но за съжаление изисква огромна по обем работа по разбиването и разширяването на цепката в разстояние на 1 - 1,5 м в здрава скала, а не е изключено да се наложи и взривяване.
Считаме, че работата по този обект и изобщо в описания район непременно трябва да продължи и това е един от най-важните ни обекти и занапред. Препоръчваме и на други пещерни клубове да се включат, доколкото могат и желаят. Най-подходящо е да се работи в екип от 2 или 3 човека, желателно е паралелно да се започне работа и в Х3. Зимните месеци (ноември - април) са неподходящи за работа в този район. Пред входа на Х2 е удобно за бивакуване при хубаво време. Подслон при дъжд няма. Най-близката вода за пиене е от чешмите в махалата (на около 30 мин.). Подходът е от шосето София - Петрохан след разклона за с. Бракьовци вляво по черен път, по който през махалата може с кола да се слезе долу до речното корито. Оттам до Х2 е около 10 мин. пеша надолу по реката.

2. Пропастна пещера Нановица-1, мах. Нановица, Ловешка област (съвместно с Армейски спелеоклуб и "Академик" - София), януари - май 1993 г.

Откритата и разчистена през 1990 г. безименна пропаст в района на мах. Нановица, в близост до Бездънния пчелин /3/, имаше достатъчно голяма притегателна сила за всеки пещерняк, чувстващ в себе си тръпката на откривателството. Така не след дълго към откривателите от Армейския спелеоклуб се присъединиха спелеоклубовете "Академик" - София и "Студенец" - Плевен (със свои самостоятелни експедиции) и от януари 1993 г. - ПК "Искър" - София. До януари 1993 г. беше достигнато до кота -100 м по данни от груба картировка, бяха екипирани отвесите и работилите там клубове бяха започнали поотделно картировка на пропастта.
Поради непосредствената близост на пропастта до каменната кариера (временно спряна от експлоатация) се налагаше ускоряване на работата по проучването и документирането й. Междувременно в същия район беше открита и разчистена от "Академик" - София втора безименна пропаст и така двата обекта получиха условните имена съответно Нановица-1 и Нановица-2.
При проведената през м. януари 1993 г. експедиция, към която впоследствие се присъединиха и пещерняци от "Академик" - София, бе започната нова картировка на пропастта. Екипът, който картираше, успя да достигне до началото на втория отвес - денивелация -54 м (виж фиг.3). Другият екип проникна до тогавашното дъно на -100 м, като се опита да обходи някои от страничните отклонения по пътя си. И ето тук дойде откритието - в дълбочина пропастта се развива на различни равнища по система от взаимно перпендикулярни пукнатини, като на места природата е създала уникални по големина и красота коралитови цветя и хеликтити! Обходени бяха десетки метри галерии, без да бъде достигнат край в някои от тях. Разгледана бе и втора зала с размери, чувствително по-големи от тези на залата под първия отвес. Независимо от умората от 6-те часа в изключително неприятната кал в пещерата, настроението се определяше от повече от успешния край на експедицията!
При по-късни експедиции на "Академик" - София и Армейския спелеоклуб след разбиване на вторични образувания на тогавашното дъно бяха добавени още около 10 м към денивелацията на пещерата и обходен лабиринт от галерии, без отново да е достигнат край във всички разклонения.
Очевидно в пещерата предстоеше продължителна работа по обхождане на нови галерии и цялостна картировка, изискваща немалък брой експедиции. Поради това с експедиция през м. май 1993 г. ПК "Искър" - София започна серия от самостоятелни експедиции с цел обрушване на изключително опасния наклонен нанос от скални отломъци и пръст, надвиснал в протежение на 4 - 5 метра над целия първи отвес и залата под него. По време на тази и следващи експедиции цялостно бе обрушен около 1 м от наноса и разчистен в голямата си част опасният повърхностен пласт от камъни и пръст с дебелина около 0,5 м. При следващите експедиции се налага доразчистването му, както и разчистване на площадките по първия отвес и преекипиране на началото му. Обходена бе и част от района /4/ източно от кариерата.
При проникване, проведено от ПК "Академик" - София и Армейски спелеоклуб през есента на 1993 г. бе екипиран вариант за заобикаляне на II и III отвес по странични галерии и траверс над Голямата зала и бе достигнат края на повечето от разклоненията на равнището на дъното на III отвес.
Работата в пропастта Нановица-1, евентуално в Нановица-2 и отворения въртоп (с неуточнено име) южно от кариерата, остава приоритетна в работата на двата ни клуба, било съвместно или със самостоятелни координирани експедиции. Желателно е Нановица-1 да бъде изцяло проучена и документирана в най-кратък срок поради застрашеността й в случай на разрастване на каменната кариера и с цел на евентуалното й обявяване за природна забележителност под закрила на закона. Препоръчваме и на други спелеоклубове да се включат в работата в тази интересна пещера, като е необходимо да се поддържа координация между задачите на различните експедиции.
Подходът до пропастта е лесен - с автомобил се стига до трафопоста на кариерата, където се намира входът й. Пеша от автогарата в гр. Ябланица до кариерата се стига за около 1 ч. За бивакуване може да се използва един от фургоните за работниците, където има и печка за през зимата. Годна за пиене вода в района има само в един-два от кладенците в махалата. Приблизителното техническо описание на Нановица-1 е в табл. 1. ЗАСЕГА ПЪРВИЯТ ОТВЕС Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСЕН ЗА ПРОНИКВАНЕ!

3. Вр. Кутело, Пирин, август 1993 г.

Разполагайки с богата информация от множество провеждани експедици из карстовото било на Северен Пирин и прилежащите му циркуси /5, 6/, през лятото на 1993 г. решихме най-после да осъществим идеята си за собствени проучвания в този криещ още тайни район. По наше мнение, възможностите за откриване именно тук на най-дълбоката пещерна система в България още не са изчерпани.
Експедицията бе проведена под формата на четиридневен летен лагер на заслон "Казана" с цел обследване на източните скатове на вр. Кутело и ригела на циркуса Голям Казан.
Интересът ни бе привлечен от групата въртопи на заравнението под източната стена на върха, разположени по протежението на ясно очертан разлом, започващ от подножието на източната стена и преминаващ през циркуса Малък Казан /фиг.4/. След огледа им се спряхме на два от тях и започнахме разчистването им. След няколкочасова работа в по-ниско разположения се убедихме, че отварянето му е невъзможно поради големия сипей от скални отломки, свличащи се в него. Затова пък по-високо разположеният, в който очевидно беше работено години преди това, се оказа евентуалният вход на нова пещера в района. Убедеността ни в този факт се дължи на осезателното студено въздушно течение в него, както и на забелязания път през блокажа. След ден и половина разчистване преустановихме разчистването му поради липса на време, без да успеем да проникнем навътре, тъй като надвисналите скални блокове над пътя навътре са прекалено опасни. Очевидно, при по-нататъшна работа в този обект ще е необходимо разчистването на целия блокаж с предполагаема дължина 2 - 3 метра (толкова е отстоянието на сегашния вход от разлома. Интересът ни към този въртоп, откъдето би могло да се проникне в предполагаемите кухини по разлома се засилва от усетеното аналогично въздушно течение във въртопа в циркуса Малък Казан (разлика във височините около 400 м), разкопан дни преди това от наши колеги от София.
По време на експедицията бе направен опит за разчистване на още един въртоп - в горната западна част на ригела на Голям Казан. Неуспехът там потвърди предположенията ни, че разчистването на въртопи по ригелите на двата циркуса и по ледниковите тераси няма да доведе до откриване на пещери.
Възнамеряваме да продължим работата си в този район през лятото на 1994 г., като насочим усилията си изключително към описания отворен въртоп. Той отстои на около 20 мин. път нагоре от заслона "Казана". В заслона може да се бивакува (до 3-4 души), вода лятно време има под пряспата под северната стена на в. Вихрен (на около 10 мин. от заслона).

4. Губилище "Провалия понор", мах. Ранислав, Софийско, юни - септември 1993 г.

III. ДРУГИ

1. Учебна дейност - през първата половина на 1993 г. бе проведен пореден курс за квалификация "Пещерняк" със седем души курсисти, от които четирима успешно завършиха курса и станаха членове на клуба. В рамките на този курс бяха проведени учебно-тренировъчни прониквания в пещерите Темната дупка - гара Лакатник и мах. Беренде Извор, Духлата и Академик - с. Боснек, 25 г. Академик и Беляр - с. Горно Озирово, Малка Балабанова и Голямото Сагуаро - с. Гинци, Банковица и Свирчовица - с. Карлуково и др. По покана на клуб "Пълдин" - Пловдив бе посетен районът на с. Мостово (Асеновградско).

IV. НАМЕРЕНИЯ ЗА 1994 Г.

1. Продължаване на работата по посочените в т.II обекти. Евентуално привличане на още клубове и пещерняци и координиране на работата в пропастта Нановица-1. Обекти от първостепенна важност за нас са Провалия понор и губилището на р. Гинска. По възможност провеждане на нов летен лагер в района на вр. Кутело.
2. Активно участие в експедиции на Спелеообщество МОЕРПА.
3. По възможност работа в някои други обекти и райони, като губилището на р.Петренска под с. Миланово, пропастта Леденишка яма - х. "Леденика".
4.Провеждане на пореден курс за квалификация "Пещерняк" през първата половина на 1994г.

Иво Тачев
* Окончателният вариант на отчета и приложенията към него са изгубени

Powered by Drupal - Design by artinet