Една снимка разказва: За ПК "Искър" и обединяването

Една снимка разказва...
За ПК "Искър" и обединяването
Иво Тачев


Често снимките носят информацията и заряда си в спомена за събития, останали извън кадъра и дори незабележими за обектива и окото. Те са видими само за заснелия ги и за хората, запечатани в това визуално отражение на мига от отминало време. За останалите те са просто една обикновена картинка - познати или непознати лица на фона на красив или невзрачен пейзаж. Така е и с тази - трима човека, почиващи си на полянка сред прошарващи се в ранната есен храсти. Това би могло да е всякога и всякъде. На снимката не се вижда пещера, а и по нищо не личи, че на полянката са приседнали пещерняци. Но може да се предположи, че са пещерняци в близост до пещера, иначе тази снимка не би била тук.



Така е - на снимката са Кольо от "Планинец", Илияна от "Армията", Кики от "Средец", а зад фотоапарата е пишещият тези редове - горд член на отписания по протокол и ведомост ПК към ТД "Искър". Мястото е долината на Гинска река, а времето - септември 1992 г. Наблизо наистина има пещера, а тази история започва седмица по-рано - на националния сбор на х. "Малина". В края на сбора А. Жалов подхвърля, че местен човек му е разказал как на времето в Гинска река имало пещера с що-годе голям вход, в който влизали води на реката - някъде при мястото, означено като губилище на схемата на Понор планина от сборника "Карстовите води в България". И ето - следващата седмица на това място се събира експедицийка в гореописания състав. Четирима пещерняци от четири различни софийски клуба, три то тях вече формално закрити. Това едва ли би се случило няколко години по-рано. Не че по-рано не е имало примери на сътрудничество - напротив, на градския сбор през 1985 г. софийските клубове съвсем спонтанно си бяхме разпределили района около Гинци, но това бе парцелиране, а не съвместна работа.


Експедицийката си свършва работата - открива тесния духащ отвор, в който и лисица не може да се провре, набелязва го като перспективен обект и започва разкопаването му. Дотук нищо особено. Но истинското събитие е на тази полянка, където се завързва разговор за клубовете и техните несгоди - всеки изплаква мъката си за своя. Може да е било заради топлината на златната есен, но разговорът се размеква и избива на фантазии - как след време ще направим един обединен софийски клуб и той ще е многоброен и силен, ще прави много експедиции и ще открие нови големи пещери, ще има купища инвентар и цяла сюрия курсисти... и така ще оцелеем всички. Ами как ще се казва? "Обединен", "Юнайтед" или нещо по-простичко - "София" например, като града или като "мъдрост"? Мечти, и то еретични... Но ако човек силно повярва в някоя своя мечта, той е способен след време, малко по малко, с постоянство и настойчивост да я реализира.


Привечер сборната групичка се прибира в своя град, всеки при ядовете със своя си клуб. След седмица или две пак е на Гинска река и пак в същия необичаен състав. Дали защото обектът ще е много голяма пещера или защото са приятни мечтите за силния обединен клуб, който открива такива големи пещери? А може би просто за да работи заедно? Най-верният отговор на този въпрос може да даде времето.


***


На обекта на Гинска река се заредиха излети и експедиции за по един или два дни, включително и в работни дни. Междувременно Кольо вече беше в "Искър", а добавката "от Планинец" си му остана прякор; ПК „Искър“ се учреди като независимо сдружение, макар и без регистрация. В работата на Гинска река се включи като участник и спонсор Дребния (той пък от "Черни връх"), правихме и клубни експедиции с Юли, Кольо и други от клуба с обходи на района. След година-две на този и другите няколко околни обекта привлякохме МОЕРПА (там, за разнообразие, повечето са от "Академик" и остатъци от "Урвич" и "Академик Буреш"). Сред темите на разговорите неизменно беше обединяването и бъдещият клуб, като с МОЕРПА те бяха най-интересни, от сорта на „Ами ние вече сме си обединени“ - „Да, ама не сме клуб“. Работата по Гинска река напредна, в този обект по-късно влязохме, другите след доста разкопаване един по един ги отписахме, а 8-10-метровите безперспективни пещерки ги оставихме за когато съвсем закъсаме за пещери.


В последвалите години, въпреки добрия напредък и изгледи, работата на Гинска река замря - точно когато бяхме влезли в малка зала и разчистването на пътя навътре изглеждаше лесна задача. Но на пещерните сбирки по кръчмите все се подемаше приказка за обединения софийски клуб и в тези разговори мечтата започна да отстъпва място на трезви планове. В края на 90-те г., при изискването на закона всички пещерни клубове да станат юридически лица, решението за обединяване най-после се оформи, но тогава някои от потенциалните клубове и участници вече бяха изчезнали от организираното пещерно движение и се оказа, че обединението ще е само между "Искър" и пещерняци от бившия "Средец". В крайна сметка то не се състоя поради принципно различие между нашия клуб и главните инициатори по важен въпрос (свързан с историята и идентичността на ПК „Искър“ и съвсем не с персонални съображения и отношения). Така създаването на формално новия клуб "София" стана фактически възстановяване на предишния "Средец", въпреки че като съучредители в него се включиха дотогавашни членове на ПК "Искър", и двата клуба продължиха самостоятелно по собствените си пътища на оцеляване и развитие.


Следващ опит за обединяване на пещерняците от София, този път не на клубове, а на идеи и дейности, се появи през 2004 г. с инициативата за ежемесечни съвместни сбирки за обмен на информация и мнения и координиране на експедиционни инициативи. Отново ПК "Искър" беше от активните инициатори и участници в начинанието, а "Прилеп-1962" любезно приюти сбирките в клубното си помещение. Но не за дълго. С изчезването на това помещение и поради слабия интерес от страна на оцелелите и вече развиващи се софийски клубове инициативата замря. Докато нуждата от помещения за сбирки и учебна дейност не ни събра за учредяването на Асоциация на спелеоклубовете в София (АСКС) през отминалата 2008 г. Подробностите около това събитие са добре известни, както е добре известно, че отново ПК "Искър" бе сред основните инициатори на тази форма на обединяване и продължава да е сред двигателите на новото сдружение.


С времето съдбите на първите копачи и мечтатели от снимката поеха разни посоки - Илияна остави пещерите и си гледа семейството, Кольо след "Искър" и ПК „София“ вече живее в Щатите, Дребния е в клуб „Вертиленд“, но Кики си остана Кики и си гледа новия стар клуб „Средец“/“София“, а и МОЕРПА и Иво са си същите като в онези години. „София“ и „Искър“ са вече силни и активни клубове.


Днес пещерата на Гинска река си е все там и продължава да очаква някой пак да изкопае затрупания от пролетните поройни води вход и да се опита да продължи от достигнатото място навътре към кухините в хълма. Софийската асоциация вече си има офис и учебна зала. Дали сме си извадили поука от успехите в поединичното справяне с динамичното време и провалите в крайна сметка на начинанията заедно? Дали ще смогнем да възобновим работата и сбъднем мечтата си да влезем в голяма пещера на Гинска река? Дали Асоциацията ще стане реализация на мечтата на Илияна, Кики, Кольо и Иво за силния клуб - откривател на големите пещери? Тези три въпроса са всъщност един, както е една историята на полянката от снимката, на четиримата на нея и на пещерата, останала извън кадър. Отговора на този въпрос трябва да намерим заедно с другите софийски клубове и това зависи до голяма степен от нас - празнуващите членове на 30-годишния клуб "Искър", който сам извървя донякъде пътя към мечтания клуб - „многоброен и силен, прави много експедиции и открива нови големи пещери, има купища инвентар и цяла сюрия курсисти“ - и оцеля поединично.


---


Никой пещерен клуб, особено измежду софийските, не е затворена общност и не разчита само на собствени кадри, а всеки от членовете му така или иначе поддържа лични връзки с пещерняци от други клубове, че и без клубове. ПК "Искър" също не прави изключение от това в течение на цялата си 30-годишна досегашна история. Това обрича всички ни на сътрудничество и разгадаване на подземните тайни заедно.


Клубове, чиито действащи или бивши членове са привличани в "Искър": "Планинец"/"Прилеп-1962", "Урвич", "Арго"/"Витоша", "Приста" - Русе, "Народна армия"/"Армейски спелеоклуб", "Академик", "Академик Буреш", "Алеко", "Непиаст" - Бургас.


Клубове, в които са продължавали дейността си бивши членове на "Искър": "Алеко", "Средец"/"София", "Народна армия"/"Армейски спелеоклуб", "Хеликтит", "Академик".


Доколкото може да се каже, че ПК „Искър“ отчасти е произлязъл от „Планинец“, в аналогична степен може да се твърди, че сегашният ПКСУ „София“ е отчасти произлязъл от „Искър“. Познаването на собствените ни истории е залог за успешното ни общо бъдеще.


(Материалът е подготвен за юбилеен сборник по случай 30 г. от създаването на ПК "Искър")

Powered by Drupal - Design by artinet