На къра (Петрохан)

Тази неделя петима от клуба + почти цялата сюрия курсисти се разслоихме да копаем в три от въртопите в най-северозападната и най-висока част на Понор планина - в района южно от х. "Петрохан", където губилищата са на около 900 м денивелация над Искрецкия извор. Добре покопахме през тоя подарен ни от времето ден от сезона, в който обикновено такива занимания там не са възможни. Е, засега не се виждат кой знае какви големи перспективи в наченатите обекти, но курсистите опитаха и тоя вид спелеоложка дейност.
За съжаление, отново не продължихме работата в най-перспективната пещера в района - Проденица, но установихме, че и при ниска външна температура течението в нея е неизменно навътре, което благоприятства работата във вътрешността и същевременно е добър косвен признак, че пещерата е част от системата на губещата се в по-горния валог река, протичаща наблизо и на около 15 м по-надолу.
Най-важното в неделната дейност бе, че след дълго прекъсване отново се позанимавахме в този традиционен за клуба район - като в старата градска песен:

Налегне ли тъга
на волна ти душа,
в Балкана ти иди,
въртопчето си копни,
ракийчица пийни
и луканка замези.

Инспекция на обекти в Понор планина

Решихме с Герасим и Цецо да оползотворим неделния ден на хлад в Проденица на Петрохан. По-късно Цецо отпадна от състава, но пък дойдоха Марио, Нина и Емо Стоянови от МОЕРПА, Маргото от Шумен и Здравеца. Основният мерак беше за бойна проба на бензиновата бормашина на Герасим. Разбира се, машината и цялата технология за къртене бяха изпробвани първо на повърхността и това беше мъдро. Макар опитите да бяха като цяло успешни, прояви се конструктивен проблем с бормашината, който обезсмисли влизането за работа в пещерата. Затова отборът се отдаде на повърхностен оглед в района на губилището и вр. Проденица, а после край Гинци, където проверихме състоянието на некартираната пещера Бялата вода. Пещерата се оказа не само затрупана с чакъл и пясък, но и пълна с вода. Накрая в намален състав направихме добра разходка по Гинска река до духащото губилище там, където вече доста години не намираме време да отидем да продължим работата. Пещерата този път дори не беше затлачена с наноси от реката. Разходката се оказа почти екстремна, защото пътеките в района са подивели и обрасли, а обикновено пресъхналата там Гинска река се оказа за пръв път пълноводна. Но пък пообиколихме и по хълма над очакваната обемиста пещера. Като равносметка прекарахме жаркия ден на по-хладно в пещероугодни занимания и се зарекохме при първа възможност да възобновим напъните в пещерата на Гинска река.

Тая работа...

Тая работа не е като оная работа

Въоръжени с новото китайско бензиново чудо на Герасим, най-после след няколкогодишно прекъсване отново обърнахме внимание на пещерата Проденица на Петрохан, която продължава да е перспективен обект - вече с 15-годишна история. В неделята отидохме за кратко Герасим, Цецо и аз, като ценни наземни помощници ни бяха Здравеца и Марио. А, и кучето Томас, разбира се - без пещерно куче накъде!

Предният опит за работа в тесняка с вече утвърдилата се като "класическа" технология на бензиновия перфоратор и щеката преди 3-4 години с МОЕРПА беше неуспешен. Писахме го това на сметката на повредилата се тогава самоделна машина на Калоян. Сега вече разполагаме с нов фабричен бензинов перфоратор, на който възлагаме големи надежди, и се заканихме на тесняка, че "сега ще види той". Последна проба на технологията до входа на пещерата и хоп - паве 2 кг за общо около 1 минута!
Бодро нахлухме във входа, но... път няма. За последните няколко години тук никой не се е завирал и падащият от въртопа сипей беше затрупал входния тесняк. Няма как - отиде около час само за разбутването на камъните, за да можем да се напъхаме (досадната дейност по изкарването им навън остана за по-нататък). Успяхме, а след още малко успяхме и да разчистим самия тесняк от нападалите в него отломки (технологията ни от края на 90-те още работи!). След малко бяхме пред крайния тесняк - в този сезон обилно мокър и с поточе по пода.
Първа дупка - йок, не става! Ще се задушим от пушека на машината. Този път пещерата смучеше по-слабо и от време на време спираше (стоящ сифон?). Дупката тръгна накриво. Добре, ще ползваме старата, останала от преди от Таната. Чук, чук, чук... не става. Не случайно тая дупка стои изоставена - и тя е крива. Следва дълга и мъчителна борба в теснотията да извадим покривилата се щека - поне да не стърчи така от стената. Добре, ще минем на вариант 2 - изпитаната технология на старите римляни. Да, ама не - купената за целта предния ден от Женския пазар бензинова лампа не може да се подкладе. Цецо отдавна беше избягал обратно навън - иначе с дакроновото му гащиризонче хипотермията му беше вързана в кърпа. За стопляне подходих нетрадиционно - влязох в тесняка с краката напред, така и така вече отдавна сме видяли напред меандъра на продължението и сме му точили лига. Е, тази позиция не се оказа по-удобна за работа, но поразчистих отломките в краката си и опипах щателно спиращата ни теснина - вдясно е само драперия! Ще я преборим, но само да можем да работим на това място. Няма как, ще си поиграем още малко с машината - поне за трупане на опит с нея. Колкото поразширим подхода към крайното стеснение, все е кяр. Беше мой ред да привиквам към характера на тази машина. Трудно и мъчително е в тесняка, или поне тоя пушек да не влизаше право в носа... Но накрая имахме 1 1/2 дупки (криви) и от втори опит успяхме да си направим увеселение. Но без резултат по отношение на тесняка.
След общо 5 часа подземен работен ден бяхме навън в мъглата, точно със спирането на дежурния петрохански проливен дъжд с градушка. Без напредък, но с полезни изводи относно спецификата на този обект:
1. С щеката няма да стане. Стените са от калцит и компактна калцирана глина, които не се цепят, а пробиваните отвори стават криви. Трябва да се продължи по начина, по който отворихме входния тесняк - с бензинова лампа и перфоратор.
2. Бензиновият перфоратор не е подходящ за такива тесни места. Тук трябва да подходим като преди 10 години - с агрегат + кабел + лек (и по-компактен) електрически перфоратор с 20 мм свредло (с такъв може да се работи и с една ръка).
3. Китайският перфоратор на Герасим има нужда от лека доработка по ауспуха, който е разположен точно откъм оператора (за когото конструкторът не е предполагал, че ще работи в легнало положение на тясно).

ВНИМАНИЕ: на издатина на лявата стена на крайния тесняк има две зарязани неуспешни дупки с капси!

Мисля че

Мисля че неделята ни беше макар и не особено успешен, но поне полезен опит. Тесняка изобщо не е лесен за преминаване въпреки всичката ни техника. Аз лично няма да се откажа така лесно. Мисля си че борбата по-нататък може да продължи в 2 аспекта:
- борба чрез бензинова лампа локално на най-тясното и запазване на тесняка
- перфориране и атака но от по-отдалеч - от заличката. В крайна сметка има-няма 6 м трябва да се разширят и ако е нормална скалата това може за 2 дена да стане. С тази скала - може би повече 4-5 идвания.

Powered by Drupal - Design by artinet