Башовишки печ, гара Орешец

Тук ще бъде публикувана подробна информация за експедициите в приоритетния за клуба ни район на гара Орешец - Белоградчик - Гранитово - Бела. Една от основните дългосрочни цели на тези експедиции е съставянето на пълна карта на пещерата Башовишки печ и евентуално откриване и документиране на нови части в нея. Работата в тази водна пещера изисква специална екипировка. Задачата е много сложна и поради факта, че по-голямата част от пещерата остава зад сифони, затворени през по-голямата част от годината.

Башовишки печ: Вода има, риба няма!

Разузнавателна Никулденска миниекспедиция на Башовишки печ (5 - 6 декември 2009 г.)

Трима души от клуба (Герасим Леков, Иво Тачев и аз, Цецо Остромски) заедно с Братока (Димитър Ангелов) се отправихме на 5 декември към гара Орешец на първа разузнавателна експедиция в района на Башовишки печ. Тази голяма водна пещера е основната цел на догодишната експедиция от календара на БФСп, организирана от нашия клуб. След шкембе на Петроханското кръчме и кратка спирка в Ружинци, където оставихме Братока при нашия ятак за вечерта (баща му на Братока), се отправихме към пещерата. Входът й се намира на километър и половина от гара Орешец в ляво от ЖП линията за Видин, в изоставена кариера, превърната в бунище. Пристигнахме там около 15:30. Преоблякохме се в ситния дъждец, разлигавил всичко наоколо, нарамихме хидрокостюмите и бързо се приютихме в просторната привходна зала на пещерата, където смятахме да се донатъкмим. Тук бе по-топло и по-сухо. За изненада езерото на входа бе пресъхнало и отложихме костюмирането за 200 м. по-навътре, където бе първия полусифон. Веднага след него е първия разклон – в ляво се преплуват 3 м. без дъно, после има още 50 изцяло във вода до завой в дясно преди следващия сифон (почти затворен). След него има данни за близо километър некартирана галерия с възможност за продължение.

Маркирахме този разклон, както и още 3 все в ляво. Най-дясната галерия (като се влиза навътре) е и най-дългата за сега. Напред след първия полусифон има 200 м. възходяща част, в момента без течаща вода. Такава се появява от третия разклон и минавайки някъде под бента продължава да тече около 80 м. навътре (тук има дълъг полусифон). Следва слабо възходяща галерия (~ 650 м.) , в по-голямата си част суха. След еднометров синтров водопад и няколко прагчета подпиращи водата има дълго езеро и нов, сега почти затворен, сифон. Просичайки канал в корите с неподходящата за целта лопатка (но само това имахме) започнахме сваляне на нивото му. Ще трябва още работа (и по-подходящ инструмент) за да се свали още малко нивото му, а за повече ще е най-добре да се източи с парче маркуч по закона за скачените съдове (преди или в началото на голямата експедиция). След този сифон е основната част от некартирани галерии – близо 2 км. Времето напредваше и трябваше да излизаме. Бяхме обходили галериите от старата карта (~ 1300 м.) и разбрахме защо новите не са картирани, макар че от години се знае за тях. Излязохме към 22 ч., в 23:30 вече замезвахме в Ружинци зелева салатка с ракийка, очаквайки да се опекат пържолките.

На следващия (Никул-) ден, пред вид чудесното време, направихме обход на баира североизточно от Белоградчик, където е контакта между пясъчниците и карста. Тук се предполага да е и началото на хидрографската система на Башовишки печ. Първоначално опитахме да подходим от с. Гранитово, но не намерихме подходящ път оттам - едно дълбоко дере се бе врязало между селото и интересуващия ни район. Върнахме се към Белоградчик и оставихме колата на отбивката при една крайпътна чешма. Тя бе в гористо сухо дере, осеяно с интересни скални форми в пясъчниците, в които са образувани известните Белоградчишки скали. Карстът се появи веднага щом се качихме на билото. Склоновете на север бяха с много кари, обрасли с гъсти тънкостеблени гори, сравнително проходими през този сезон, но кошмар за пролетно-летния. Проверихме няколко големи въртопа и набелязахме няколко интересни обекта за работа.

Баш.печ: вода има,има

Уточнения:
Навътре след бента полусифоните са два. Първият беше с по-малък просвет, но това лесно ще се коригира с малко работа по синтровата преграда. За съжаление вторият (дългият) е възможно да се вдига в зависимост от дебита на протичащите води и по въпроса нищо не може да се направи.
За моя изненада в обходените части пещерата се оказа с два отделни чисто моноканални клона, което значи по-лесно сглобяване на карта, но дълго проникване за достигане до частите за картиране (картировачните групи ще трябва да изминават практически целия картиран метраж, за да започнат работа).
Така при сегашния ни туризъм проблеми нямаше, но за догодишната експедиция определено не трябва да бъркаме туризма с емиграцията. Стратегията се поизбистри, но предстои много по организационно-тактическата подготовка и осигуряването на подходяща екипировка и инструменти.
Обхода го направихме в масива северозападно от гара Орешец (не Белоградчик), в района откъм с. Гранитово, а най-големият храсталак и карни полета са от там на юг и югоизток (към Орешец).
Герасим се постара да пусне снимчици от пещерата в галерията.

Нагледни материали:

Карта на местността с пещерата и обектите  Губилище в сляпа долина  Обект 1  Обект 2  Обект 3

Баш Башовички печ

Добра работа сте свършили! Струва ми се уместно да се поработи по синтрите преди голямата експедиция. Така ще се спести време а и повече хора ще могат да се запознаят с характера на пещерата.
С хидрокостюми или с неопрени (дебели) е по-удобно да се работи? Как стои въпросът с водата и лагера - може ли да се бивакува до входа на дупката?

Естествено, ще

Естествено, ще има още ходения в района и работа в пещерата преди голямата експедиция. Има и по-елегантен начин да се отводнят някои сифони без да се пробиват синтровите прегради. Източване с маркуч - както сме правили вече в други подобни случаи и много добре знаем, че върши работа, особено при малки превишения, каквито имаме в случая. За съжаление, за водното огледало (до което стигнахме в левия ръкав) почти нищо не може да се направи. Нептун То е към 400 м дълго (което означава твърде голяма водна площ), а превишението му спрямо първия сифон (локално най-ниската точка) е минимално, ако изобщо го има, т.е. няма свободен обем. Малка надежда има при суша само да спадне.

С неопрен е ОК, ако ще проникваш само или си непрекъснато в движение. За картирането си трябват хидрокостюми. Водата не е много студена (9 - 10 градуса), но и термална не е ;).

Лагера ще го организираме в Орешец или някое съседно село, под покрив да е. Може да се бивакува на някоя от по-горните площадки на кариерата (в дясно от входа), но не и пред входа - каменисто е и много замърсено. Вода пред дупката няма.

Баш.печ - експедиции

При всички случаи като част от организацията трябват поне две подготвителни клубни инженерни експедиции в сухия сезон септември-октомври, за да може националната експедиция да има успех. Така че има мегдан за всички от клуба да се запознаят отблизо с пещерата. Повърхностната работа е "ширпотреба" и на експедицията тя трябва да бъде само допълнение за почивка, а не цел. Тъпо е да биеш път почти до Сръбско, за да копаеш въртопи, когато имаш чакащи и плачещи такива тук на 50 км. Но пък пролетно време там друго не може да се прави.
Накратко:
Мястото, сезонът на експедицията и естеството на работата не са за палатков лагер, трябва да сме на къща в селото.
Ако някой е свикнал да ходи в пещери с неопрен, може да се пробва. Аз не бих, още повече че се редуват полусифони и сухи части, а в тях трябва да се картира и работи. Температурата на водата не е проблем, проблем е само количеството й.
Телефон може и има смисъл да се прокара само в левия клон (през Водното огледало), другите части за работа са на много голямо разстояние и са с непостоянно течаща вода.
Сигурно си прочел в описанието за намерени водни микрогадинки - сигурно ще има улов специално за теб.

na4aloto na objasnenijata tuk

za6to e izrjazan komentara - ni6to ne moge da se razbere ot parwite izre4enija - posle se oprawja i wse ne6to se razbira...

Митак, латиницата е забранена!
Превод: Защо е изрязан коментара - нищо не може да се разбере от първите изрячения - после се оправя и все нещо се разбира ...
Добавено от Жоро

още снимки от Башовишки печ

качил съм повече снимки включително и отвътре на пещерата. За да ги видите отидете на Галерия/Пещери по райони/Белоградчишки/Башовишки печ

И коментар от мен.
Районът мисля че е доста неизследван - има цели километри девствени области. С една кратка разходка се набелязоха 2 нови обекта. Пътят е доста, наистина, но като се има предвид че всеки точи зъби за чужбински дупки на хиляди километри, защо да не се проучи и тук по старателно. Още повече че в Башовишки печ по прости сметки могат да се прибавят карти до 3 км! А ако излезе нещо и от горните обекти? Аз лично искам да проверя оная цепка, през която се минава докъде ще стигне - току виж изкочил някой заек изпод храста (разбирай дупка изпод цепка).

Башовишки печ

Снимките от пещерата Башовишки печ са чудесни. Районът наистина е неизследван и могат да се открият още няколко километра фантастични пещери. Но това вероятно няма да стане, защото целият район ще бъде унищожен. Министерски съвет разреши концесия на находища за строителни материали. В добива на варовици в Орешец ще бъдат вложени 1 149 920 лв. Кариерата се намира в землището на селата Бела и Орешец и е с площ 500 088 кв. м. Концесионер за 25 г. ще бъде ПЕЧ АД. Екологичните проблеми са друга тема, унищожаването на плодородни земи с лозя, също. Замърсяването на питейна вода към Димово и язовир Скомля също е дребна подробност.
Андрей Ганев

Излиза и друго

За този анонимен коментар - благодаря! За малко да замине в небитието...
Излиза също, че по сегашните закони пълното унищожаване на пещера е теоретично напълно възможно и законно. Башовишки печ ще бъде включена в регистъра на застрашените пещери. Макар пещерата да се развива на сравнително голяма дълбочина навътре в масива, входните части са непосредствено застрашени.
Предполагам, че също както пещерата като цяло, животинският свят в нея не е изследван обстойно - тя може да се окаже обиталище на ценни за науката биологични видове.

МОСВ и Баш. печ

Развитието на сагата за спасяването на пещерата: МОСВ се усуква за Башовишки печ

Орешец - Гранитово

Макар и в малък състав (Герасим, Камен, Боби Рейнджъра от "Пълдин" и аз), оползотворихме трите почивни дни за продължаване на запознаването с Башовишки печ и прилежащия район с цел уточняване на задачите за есенната експедиция там.
С пристигането се насочихме веднага към пещерата Цанкино врело в с. Гранитово, която подозирахме да е преливник на водосборния район на Башовишки печ. Оказа се, че това не е така, а заблудата е дошла от грешно ориентираната карта на пещерата. Цанкино врело е типична периодично изворна пещера с пясъчни сифони, отводняваща отделна част от масива южно и западно от селото. Частично разкопаният краен пясъчен сифон се оказа много дълбок и евентуалното му доразкопаване ще изисква много работа и време. Така засега тази пещера остава почти извън сметките за експедицията, като вероятно ще представлява интерес от биоспелеоложка гледна точка поради наличието на прилепи и водни животни.
Все пак, в Гранитово имахме късмет да попаднем на живеещите близо до пещерата баща и син Герасимови - сърдечни хора, запалени ловци и познавачи на района, които взеха присърце нашите търсения на пещери в района, поканиха ни да си поговорим в къщата им и ни разказаха за дълбока пропаст из храсталаците в района над Башовишки печ и за други "врътляци", а после ни заведоха до някои от тях, които ни бяха по път.
Следващият ден беше отреден за Башовишки печ (там я наричат просто Башовица). Нивото на водата в левия клон беше отчайващо високо и таванът на т. нар. водно огледало беше на поне 30-40 см под вода. Много беше и водата в централната галерия напред, в която сега течеше река, за разлика от миналата година. За сметка на това в десния клон беше по-сухо и триумфално преминахме през пресъхналия дълъг синтров сифон, който ни спря миналата година. След около 250 м некартирани части достигнахме до следващия полусифон, който също беше със синтрова преграда с изчукан от първите изследователи малък улей за оттичане. Просветът над водата беше твърде малък и се заехме с понижаване на нивото. Стана ясно, че полусифонът е дълъг и за източването ще са нужни часове, затова оставихме процеса да си протича на спокойствие и за всеки случай се позанимавахме малко и с предишния сифон. Така при следващите влизания в пещерата би трябвало тези два полусифона да се преминават без проблем и да остане само намирането на обходния път над последния преди края на десния клон. Наличието на повече вода в началните части ни даде допълнителна информация за пътя на водите и коренно различния воден режим на двата клона. Температурата на течащата в левия клон вода беше 11,5°C, а на стоящата вода и въздуха в десния клон - 12,5°C.
В третия ден Боби Рейнджъра и Герасим проникнаха в Пропастта на Стола, включително в новоразкопаните части, където работят пещерняците от Белоградчик, а Камен беше принуден сам да се заеме с доизсушаването на хидрокостюмите и събирането на лагера, тъй като аз се оказах поразен от вирус. Но остана време за уговорения обход с нашите нови помощници от Гранитово. За съжаление те не успяха да намерят въпросната пропаст, но Боби направи и един преход през билните части в района и отхвърли още един от набелязаните за проверка въртопи.
Така и този път не успяхме да стигнем край в Башовишки печ, но пък изпълнихме изцяло набелязаната програма.

Пропастта на Стола

В допълнение на хубавия разказ от Иво "Борът" ще кажа няколко думи за пещерата в която проникнахме с Боби рейнджъра на третия ден от експедицията. Тъй като от предния път вече знаех къде е с намирането нямаше проблем. Всъщност досега не е упоменато, че противно на описанието пещерата се намира на билото на хълма "Стола", всъщност тя се намира на около 200 м вдясно преди да се стигне билото, ако се тръгне от селото в най-високата растителност и затова трудно се открива. Картата и тук е обърната и затова предния път я търсихме около 4 часа.
Пещерата има входен отвес ок 15 м който се екипира удобно на едно надвиснало дърво. Малко преди да стане в камбана отвеса (последните 8 м) има ръб в който въжето трие и за там трябва да се предвиди протектор. Ние импровизирахме със сухарната торба на рейнджъра. След отвеса пещерата се разклонява на 2 галерии: лява и дясна. В лявата галерия в първата зала има характерно образувание което може би е единственото което й придава естетическа стойност, наречено "Борът" (на снимката в дясно), но и то е доста изпоцапано с прилепно гуано. Прилепите тук са доста. Следва просторна галерия около 100 м без образувания и от там през изкопан тесняк се влиза последователно в 4 зали. Последните две са новооткрити и още не са картирани. В предпоследната продължава копането на кален тесняк. Дотук морфологията на пещерата предполага че е възможно да има множество свързани на по-ниско ниво зали без някаква ориентация. Подът е хоризонтален и откритите зали са разположени хаотично. За разлика от него обаче десния клон е стръмен но скоро задънва, с изключение на втория отвес който е един кладенец 1 м в диаметър. Със снимането пещерата я "направихме" за 2 часа. Като цяло бих казал че пещерата няма чак такава естетическа стойност, както се споменава в Атласа на пещерите в белоградчишки район. Но е едно хубаво допълнение за тези които търсят и спортно-техническа тръпка в околността.

По Великден на Орешец (22-25 април 2011)

На Разпети Петък се отправихме малък отбор от "Искър" (Цецо, Иво и Герасим), подкрепени от Здравеца и Маргото, към станалия ни любим район на Белоградчик и гара Орешец. Макар и без пълната с вода през този сезон Башовишки печ, имахме достатъчно друга работа в района. Този ден премина в пътуване, борба със задръстванията, пазаруване и логистика. Лагерът установихме пред входа на Живанина дупка (Козарника), където е по-топло и по-сухо през нощта. Там се срещнахме по уговорка (за час-два привечер) с Богдан и Слави от Видин. Те носеха карти и сателитни снимки на района - разгледахме ги и обменихме информация, по специално за обекти около Гранитово и Бела, където планирахме да се насочим през следващите дни. После продължихме до новия ден приятната вечер на теферич край огъня, преди да се оттеглим за малко сън в двустайния палат на Герасим.

23.04.
Разделени на две групи, атакувахме от две страни Пъкина глама, където вече имахме обект за картиране от миналата експедиция. Герасим, Здравеца и Маргото тръгнаха към него с джипа (подхождайки по черния път Орешец - Гранитово) с цел да го картират. Аз и Иво тръгнахме на обход нагоре, заобикаляйки отляво венеца на Живанина. По удобен съх дол с лесно прогодима гора се изкачихме до билото и се спуснахме от гругата страна по полегатия и на места оголен северен склон, проверявайки два големи въртопа (безперспективни). Малко по-надолу в дясно от пътя, който бяхме хванали (идващ откъм въртопите под обекта Цепкуляка, които бяхме пообиколили преди година) имаше останки от стари къщи. Тук наоколо по доста оскъдни сведения от местните имало пропаст, която тръгнахме да търсим с Иво, като си оставихме багажа под едно дърво. Разширявайки периметъра логично се разделихме и накрая загубигме слухова връзка. Гората на места бе доста гъста и вече раззеленена затрудняваше максимално търсенето. Повърхностни карстови форми почти липсваха, с изключение на един голям продълговат въртоп, който реших да проверя по-подробно. В периферията на заравненото дъно открих малка дупка, от която лъха студен и влажен въздух. Понеже бе между камъни, започнах да я разчиствам, доколкото е възможно с ръце, и течението се увеличи, но също и размера на камъните. За да се отвори нещо проходимо ще трябва още много работа.
Бях се 'заиграл' порядъчно, без да гледам часовника, и когато се върнах при дървото (в 16:50), там бе само моята прониквачна торба. Иво ми бе оставил бележка с указания на къде е тръгнал. Тръгнах и аз надолу по същия път и скоро дочух гласове. За изненада по пътя срещнах най-напред пъплещия нагоре джип в опит да се позиционира по-близо до дупката за картиране. Герасим ми разказа, че била въз-тесничка - екипирал я и слязъл, но за картирането ще им трябва и моята помощ. Джипът стигна почти до нивото на дупката (имаше добра видимост в тази посока) и с лек заход по хоризонтал скоро бяхме на входа, където ни чакаше чичко Здравец. Тясната цепка (която нарекохме на местността - Пъкина дупка), се оказа едва 8 м. дълбока, 15 м. по антена, с 2 входа. На връщане дозаредихме от магазинчето на гара Орешец продукти, бира и най-необходимото, зехтин (за салатата и за вадене на кърлежи, които бяха налазили малкия Томи, кучето на Герасим). Посрещнахме Великден пред пещерата, с голям огън и богата трапеза.

24.04.
Дойде ред да обърнем внимание и на извора в с. Бела, най-големия в района. Той е каптиран и снабдява с питейна вода Бела, Гранитово и други села наоколо. Пазачът не ни допусна до каптажа, но ни даде изчерпателна информация за него. За момента дебитът му бе ~280 л/с..
От една съседна къща пък ни осведомиха за малка пещера на близкия до селото връх Зелена глама, в района на кариера Гранитово. Имаше само една документирана пещера в картотеката на БФСп (Джамиите), отговаряща що-годе на описанието и логично предположихме, че е тя. До кариерата има асфалтов път (в ляво от пътя за едноименното село), оттам бе и най-близо, но опитът ни да подходим оттам удари на камък. Връщайки се в посока Бела хванахме в дясно първия проходим черен път, по който да стигнем до удобна изходна позиция. Решението се оказа удачно. Когато коловозите станаха прекалено дълбоки, оставихме джипа в една дъбова гора и след малко повече от час преход по горски пътчета и пътечки стигнахме до върха на въпросната глама. Там имаше вече изоставени постройки от кариерата, а от другата му страна започваха и кратерите на самата кариера. Пообиколихме наоколо и се спуснахме отново по северния (незасегнат от кариерата) склон на гламата. Там първо Иво попадна на група неголеми въртопи, а оттам и на дупката. По описание приличаше на Джамиите, но картата, която Здравеца носеше, не отговаряше на реалността. Заснехме я отвътре и отвън, картирахме я набързо (с работно име Джамиите - 2), копнахме и в един от съседните въртопи и макар и дълъг, денят се изтърколи. На връщане от Бела до гара Орешец (където отново навестихме магазинчето) избрахме асфалтовия, но и 3 пъти по-дълъг път през Скомля и Медовница (в сравнение с директния път между Бела и кариера Башовица, който използвахме на идване). Отскочихме и до наново бетонирания вход на Венеца.
Въпреки това още по светло си бяхме в лагера, където ни очакваше приятен сюрприз - на гости ни бяха дошли Васко Гурев, Маша (жена му) и Богдан. С Васко и Маша не се бяхме виждали много отдавна, а ни свързват много приятни спомени. Преди време (доста време, но и сега той не се е променил особено) Васко беше председател на Университетския съвет по туризъм и ръководител на Университетския клуб на пътешественика (в който Богдан и аз членувахме активно). Сега ръководи Университетския аварийно-спасителен отряд (УАСО), да не се бърка с пещерния АСО. УАСО е доброволен отряд за безвъзмездна помощ при бедствия и аварии, съставен предимно от студенти, докторанти и университетски преподаватели. Самият Васко Гурев е преподавател по атомна физика в СУ "Кл. Охридски". Участвал е 7 пъти в български антарктически експедиции на о-в Ливингстън. Бил е на времето и пещерняк в СПК Академик. Изобщо, много интересна личност, за съжаление слабо позната сред сегашните пещерняци. Обменихме полезна информация и намерения за бъдещи дейности. Макар и кратка (вечерта трябваше да се връщат с домакина си за Видин), срещата бе много ползотворна. На изпроводяк се чукнахме с великденски яйца, а гостите ни оставиха за по-късно козунак, ракия и домашно вино.

25.04.
Като никога се събудих по-рано и преди закуска сглобих картата на Джамиите-2 (дълга 13 м. и дълбока -6). Сравнително прохладната сутрин и разкъсаната облачност благоприятстваха евентуално посещение на Миризливка, каквато идея имахме, но към обяд напече здраво и решихме да я оставим за някоя от следващите експедиции. Събрахме лагера и потеглихме в ранния следобед, защото и доста 'попътни' обекти си бяхме набелязали по южния път за Монтана (през с. Превала), който избрахме за връщане. Минахме през Белоградчик и на слизането към с. Чифлик направихме първата фото-пауза. Потъналите в свежа пролетна зеленина Белоградчишки скали изглеждаха чудесно! Красиво (макар и доста замърсено и частично осушено от близката помпена станция) бе и малкото каньонче на р. Лом на разклона за Долни Лом (недалеч от с. Боровица), където също се отбихме. В богатото на дупки с. Долни Лом погледнахме входните части на 2 от най-перспективните, а и най-достъпни: Водни печ и Врелото. За по-отдалечените нямахме време, оставихме ги за специална експедиция, базирана в или около Долни Лом. Завършихме с Левица-врелото в с. Превала, в което също има хляб ... и най-вече – вода!

Цецо Остромски

Орешец и Долни Лом открехват своите тайни (3 – 6 септември 2011)

В края на тазгодишното сравнително сухо лято се отправихме отново към гара Орешец с основна цел спасително проучване на застрашената от унищожение пещера Башовишки печ и конкретизиране на задачите за предстоящата там в началото на октомври едноседмична експедиция от националния календар, организирана от нашия клуб. Нуждата от чакъл за изграждането на Дунав мост – 2 край Видин и съпътстващата пътна инфраструктура бе довело до активизиране на дейността на кариерата над пещерата и разширяване на концесионния й договор, което заплашва до година - две с унищожение на десния клон на тази най-голяма пещера в района, все още некартирана и непроучена до край. Необходима е спешна реакция със солидна аргументация, за да се противопоставим на тези планове. За целта с нас дойде и Петър Берон, за да събере нови биологични проби от пещерата и да опише възможно най-пълно нейната фауна.

3.09. Рожден ден на теферич
Поредицата от 4 празнични дни започваше с моя рожден ден. Макар по принцип да бе обявен за работен, за нас той се оказа най-почивния от 4-те. Освен посещението на строежа на палата на Герасим, пазаруване, вземане на Таня от ЖП гарата на Орешец (пътуваше от Брегово и пристигна малко след 17 ч.), установяване на лагера (на любимото ни лятно място под дебела орехова сянка край чешмата в ляво от пътя за Белоградчик), дърва за огън, кулинарни приготовления, ядене и пиене, друга работа не свършихме и не бяхме планирали. Събрахме се вечерта солидна група от 10 човека: Богдан и приятел от Видин, Берон, Танче от МОЕРПА, Цецо (Цветан Благоев) и Зизи (Златинка Борисова) от „Прилеп-1962”, пътували с наш Гога през Белоградчик и посетили пътьом няколко манастира и скалите, както и ‘постоянното присъствие’ от „Искър” – Цецо, Иво и Герасим.
Планът ни за следващия ден бе в общи линии готов на базата на предварителното телефонно проучване на Иво. Видинчани бяха идвали преди няколко дни и бяха установили пресъхването на десния клон на пещерата след втория сифон (зад бента). Бяха прокопали и отводнителен канал за левия клон, с който да свалят нивото на водното огледало. Приоритет дадохме на застрашения от кариерата десен клон, който бе и по-достъпен. Там по спомените на видинчани имало и повече некартирани метри. Освен това Берон щеше да си тръгва в понеделник и се надяваше да събере от там интересна фауна, включително един описан преди години ендемичен троглобионт.
Вечерта отпразнувахме подобаващо 50-тия ми рожден ден!

4.09. Десният клон – повече дълъг, отколкото сух
Сутринта от Видин пристигна и главния картировач на Печа Слави Гаврилов, с когото групата ни за проникване в Башовишки печ стана 7 човека. Богдан имаше ангажимент през деня и отпътува временно за Видин, като остави Таня на гара Орешец, а Гогата остана в лагера да прави кола (Еспейсът му губел вода и прегрявал). Към обед слънцето сипеше огън и жупел – почуствахме го веднага щом напуснахме сенките на лагера, добре че Санта Фе-то на Герасим бе с климатик. С хитър маньовър заобиколихме отдясно вонящото сметище пред входа и влязохме да се преоблечем в просторната и прохладна входна зала на пещерата. Със Слави си бяхме забравили по нещо, та се наложи да излизаме пак на жегата, което бе много неприятно меко казано. Последва дълго обличане на хидрокостюми или неопрени – който с каквото. Накрая нагазихме в първия полусифон – водата в него бе спаднала доста и стигаше едва до кръста. Берон с Герасим и Иво се движеха по-бавно, оглеждайки за буболечки. Аз с Цецо и Зиза се движехме отпред, спирайки тук-там за снимки и оглеждайки за възможни разклонения. По някое време ни настигна Слави. При предишното си влизане наскоро той бе отбелязал с червена боя точки 65 и 70 от картировката (към края по този клон). Освен това бе маркирал с римски цифри интересните разклонения за проверка (след нашето IV от миналата година), но не бе намерил (или не бе стигнал) до едно по-дълго разклонение в ляво, в което се стигало до комин за катерене. Сега трябваше да го търсим, както и евентуални други, разбира се. През един тесен елипсовиден отвор в дясната стена успях да вляза в едно такова. Не е дълго (28 метра), завършва с тесен комин, от който се стича вода в малко езеро-сифон.
По главната галерия скоро също се появи вода. Слави се бе изпотил от връщането си до колата за осветление, стана му студено и реши да излиза. Продължихме тримата и след няколко широки езера започна тясна диаклаза. Езерата ставаха все по-дълбоки и накря стигнахме до полусифон с много малко въздух. Свалих каска, сложих си бонето и го минах, после и Цецо, но Зиза се върна от средата. Тя и Цецо бяха с неопрени и им бе студено във водата, затова решиха да излизат. Скоро на сифона се появи Герасим, а след него и Берон. Въпреки годините си той бе преминал всички препятствия до тук и бе в добро разположение на духа и тялото и с голямо желание да продължи напред. Въпреки че Герасим му бе предлагал нееднократно да се върнат, отклонявал шеговито предложението. Продължихме тримата по меандъра с езера и течаща вода по дъното. Намерих (без да го проучвам в детайли) търсеното разклонение в ляво – бе приток, от който сега идваше съвсем малко вода. На места по основния път има още полусифони или сифони, но те се преодоляват чрез катерене на по-горно ниво. На последното такова място преди голямата блокажна зала има тясно провиране между образувания, където за малко Берон да каже „До тук бях, да се връщаме” ... но като разбра, че е близо залата, напъна се и го мина. След него е едно от най-красивите места в пещерата, с дъжд от бели цевички по тавана.
Залата (около 45 х 25 м.) има няколко сухи клона (затапени). Най-перспективно е срещу течението на реката (продължих до някъде, преодолявайки блокажа, но е тясна ръбеста диаклаза и трябва да се чукне тук-там). За съжаление животинки не намерихме, освен няколко умрели прилепа (вероятно блокирани от високи води). Към 19 ч. тръгнахме да излизаме. Стори ми се, че нивото на полусифона е спаднало (минаваше се без да сваляш каска) и наистина бе така. Иво бе изрязал улеи в каскадата от синтрови прегради, задържащи водата (с помощта на чук и секач) и нивото й бе паднало с около 5 см., с перспектива да падне поне още толкова. Самият Иво бе на една цигара време пред нас и скоро го настигнахме. Излязохме малко след 22 ч. в топла ясна вечер. Край колата ни изненада палатката на Големия Митак, пристигнал с късния влак. Не знаейки къде ни е лагера, Тихата стъпка се бе ориентирал до тук. Предложи ни студена бира, докато се преоблечем. След час бяхме вече в лагера. Веселбата там бе в пълна сила с дошлите от Видин подкрепления и излезлия по-рано отбор.

5.09. Във водното огледало – балбук, балбук ...
Проблемът с Еспейса на Гогата се оказа по-сериозен и сутринта той, заедно с Берон, Цецо и Зиза отпътуваха за София. Дойде ред да проверим левия клон на пещерата – Герасим, Иво и аз. Екипирахме се както подобава за водно огледало, взехме отново бентопробивните сечива и ги употребихме още в началото на този дълъг полусифон, където калциран нанос затрудняваше оттока през изкопания от видинчани канал. Нивото започна да спада – неочаквано бързо за очакваното 400-метрово огледало, но ... много хубаво не е на хубаво. Това бе знак, че може скоро да очакваме и друг праг. Действително, имаше такъв след 50 метра и нивото зад него бе с 10 сантиметра по-високо. В до тук преминатата част минималния просвет над водата бе над 25 сантиметра, което означаваше, че спокойно можем да пробием и този праг без опасност от затапване. Така и направихме. Нивото на преминатото от нас езеро започна видимо да се покачва без забележима промяна в нивото напред – очевидно това бе дългото водно огледало и ще му трябва много време, за да се оттече. В перспектива това бе добре – за експедицията ще стане, ако не завалят големи дъждове, но сега трябваше да се задоволим с това, което е. Потопихме се отново и продължихме напред с каски в ръце по широката, но наводнена почти до тавана галерия. С Герасим носехме и куфарите с фотографска техника, а Иво – торбата с инструменти. Сигурно бе само, че сифон няма – на местата с най-малко въздух над водата духаше зверски. „Мечият гъз” на хидрокостюма ми не бе добре херметизиран и от самото начало пиеше по малко вода, но това бе нищо в сравнение с водата, която нахлу през ръкавите ми. Иво бе със садко и имаше подобен проблем с пояса. Положението стана критично когато трябваше да преплуваме един участък и Иво загуби равновесие при липса на контакт с дъното – трябваше да го издърпам плувайки обратно до твърдо дъно. Въздухът в хидрокостюма пречи много на придвижването в такива ситуации. При констатираните проблеми решихме да се откажем от по-нататъшно проникване. На излизане оценихме преминатото разстояние на около 180 м. от първия бент – половината от очакваната водна част до голяма зала, до която не бе стигано повече от 30 години (когато видинчани я бяха намерили). Нивата при втория бент се бяха изравнили след напълване на 50-метровото езеро. Каналът, прокопан от видинчани под първия бент не можеше да поеме увеличения дебит. Изчистихме го и го удълбочихме, като в края му направихме байпас на Пристана (камък, използван някога при преминаване на първия полусифон с лодка за привързване на лодката) – там сега се бе образувал праг, забавящ оттока на канала. После излязохме с багажа и отидохме да се преоблечем при колата. Жегата нямаше шанс да проникне бързо през студения компрес на хидрокостюмите. Там срещнахме Богдан – на връщане от Видин се бе отбил да види до къде сме и да ни помогне с каквото може. Каза, че имали лопата в пещерата и влезе да огледа и да поработи на канала.

6.09. Съединението прави силата ... (а сушата и пещерняците с помощта на силата правят съединението!)
В деня на Съединението открихме около 400 метра нови пещерни галерии и направихме важна крачка към съединение в една система на трите водни пещери край с. Долни Лом – Сифона, Врелото и Водни печ. На връшане от Орешец се отбихме там с намерение да проверим Врелото, а след това евентуално и Сифона, която бях запомнил като много перспективна дупка от посещението ми преди 10 години. От Врелото, както обикновено за този сезон, не изтичаше вода, но обикновено на 17 метра по-навътре имаше сифон и до там бе известна тази малка пещера. Затова си бяхме взели хидрокостюмите и на входа започнахме да мъдруваме да ги обличаме ли, или не, или само долнищата на садката ... В това време Герасим влезе с гащиризон само и не след дълго се върна – поне в първите 50 метра, докъдето бе стигнал, вода нямаше! За съжаление, оттам продължаваше тесняк тип дарак, който само аз успях да премина. След около 30 метра гърчене по основна скала с остроръбести фасетки, мармити и тук-там котли с вода най-после се изправих за няколко метра в широка измита от водата тръба, украсена тук-там със снежнобели натечни образувания. В ляво започваше 12 метра стръмно възходящо разклонение, преминаващо в глинест тесняк, който не горях от желание да проучвам до край. Основната галерия (раздвоена в началните 2 метра) тръгваше в ляво стръмно надолу, преминавайки в чакълест сифон. След преминаване на най-ниската му точка се излиза в перпендилулярна тясна цепнатина с към 70-градусов страничен наклон. По нея в дясно трябва да се преминат към 14 метра, придържайки се с помощта на един жлеб някъде по средата, където е най-широко (една педя). Един котел в началото помага да се набере подходящата височина в началото. Продължението не се вижда до последния момент, но накрая с остра чупка в дясно се измъкнах от тази преса. Следва лазене по огладен речен чакъл (благодат е ако го има) или по основна скала, провирания между скални ножове над бистри стоящи езера, има и красоти де, и така – 100 метра. Тук в ляво има отвор, след 2 м. – още един, извеждащи в по-широка и висока успоредна галерия. Тук може да се походи прав, но не за дълго – след 35 метра свършва със стоящо езеро-сифон. Върнах се и продължих по дясната галерия – отново към 40 м. лазене по познатите чакълести наслаги или провиране през вертикални цепки, последвани от 20 м. просторни галерии до плътен сифон – краят за сега. Може да се предполага обаче, че пещерата се явява преливник на Водни печ (както и пещерата Сифона) и това място е близо до активния воден поток между другите две пещери. Ако се отвори и този сифон, вероятно това ще е пътят към недостъпната все още част от системата (между Водни печ и Сифона) – засега хипотеза само. Реалност обаче са едрите калцитни хеликтити, съперничещи по красота на тези в новите части на Темната дупка. Като цяло, и до тук само – една интересна и много разнообразна пещера, има си от всичко по малко (гърч и теснотия дори малко повече ;) ).
Правейки снимки, Герасим бе открил в края на ‘културната’ част много интересна вкаменелост (череп). Докато ме чакаха с Иво да изляза, бяха проучили и едно възходящо разклонение – малко, но от сърце! За половин ден – толкова, а за напред на Долни Лом ни чака още много работа.

Цецо Остромски

Снимки

Качих повечето интересни от експедицията снимки.

Отново на Орешец и Долни Лом (23 – 25 септември 2011)

На 23.09. се отправихме за втори път пез този месец към гара Орешец. Използвахме 3 от почивните дни около Деня на независимостта за подготвителна миниекспедиция една седмица преди планираната национална експедиция „Башовишки печ 2011”. Целите ни бяха да набележим мястото за лагер, да тестваме техники и екипировка за проникване и картиране във Водното огледало и, по възможност, да свалим нивото на крайния (полу)сифон в левия клон, което би ни открило пътя към немалките сухи части след него.
Тръгнахме с Иво в 13 ч. от София, пазарувахме във Враца и си уговорихме пътьом среща със Слави Гаврилов на кръчмето в Гара Орешец. Той ни заведе на новото за нас място в ляво от новия път Орешец – Бела (използван интензивно от камионите на кариерата), на 1 км. след ЖП-прелеза. Полянките за бивак са в дола на излизащата от пещерата вода (сега сух). До тях се стига по отклонение в ляво от голяма дясна серпентина на въпросния път, след която в дясно има чешма. Дебитът й не е голям, но достатъчен за експедията при наличие на големи съдове. Разстоянието от лагера до чешмата е 250 м., може и пеша, и с кола. Има и геран от другата страна на дола, малко по-далеч. Иво разучи и маршрут за пеша до дупката – основното предимство на този лагер пред извора под глама Стола, има и повече равно място. Недостатъци – доста е шумничко през деня и е по на припек, но решихме, че тук ще е най-подходящо за лагер с оглед целите на голямата експедиция. Палатката, дърва, огън, салатка, цър-мър – всичко по реда си. Теферичът и тук се оказа добър!

24.09. Как се картира във вода до шия ...
Задачата бе ясна – да видим като как ще го борим това водно огледало и, разбира се, напред към следващото препятствие в левия клон на пещерата. Подходихме този път по-сериозно към обличането – бях донесъл грес за херметизиране на „мечи гъз”, казано в стил Ду. Оказа се удачно. За картиране пуснахме в действие херметична бусола, платнена 30 м. рулетка, пръчица-вълшебница, молив и бяло PVC … всичко това се представи добре (като изключим потъващата рулетка, ама кой да я върже!). Така картирахме 87 метра от водното огледало, ала Слави взе да измръзва (садкото му пиеше вода) и трябваше да излиза. С Иво прекратихме картирането (и на него му стана студено) и продължихме напред. Най сетне стигнахме прословутия водопад (педя-висок, лакът-дълбок), с дебит 3 – 4 л/с. След кратко лазанье по синтрови джобчета се изправихме в Залата – не тъй голяма, колкото се очакваше, но заслужаваше няколко кадъра, докато Иво изпуши една цигара. Постепенно залата преминава в блокажна галерия, а тя – в блокаж над реката, на която се озовахме отново след слизане няколко метра. След 20 м. калциран блокаж с минимален наклон следваше езеро – полусифон, почти затворен, което трябваше да отводним за да може да се мине напред. Иво извади чука и шилата и започна да кърти кората. Лопатката бе забравил, но и без нея се справихме, изгребвайки наноса и натрошения калцит с ръце. Последствията бяха болезнени за ръцете ми – за три дни напред, защото бях и без ръкавици. Излязохме за около час до разклона. Поработих малко и на канала (байпаса на Пристана), оставихме на времето да довърши.
В лагера заварихме Слави и Богдан, отбил се на гости на връщане от Гърция. Информирахме го за събитията, но не остана за вечеря. Тримата продължихме до 3 ч. сред нощ между светлините на петромакса и огъня.

25.09. Сифона на Лома, с две реки и два сифона
Последния ден „по традиция” навестихме осушения карст на Долни Лом. Целта този път бе да проверим до къде е изсъхнал Сифона и дошло ли е времето да се свърже с някоя от другите две водни пещери наблизо (Водни печ и Врелото). Пещерата е много богата на разнообразни и красиви първични карстови форми, а на места – и вторични. Проникването доставя естетическа наслада и, за разлика от Врелото, не представлява особена трудност и за по-едри хора, особено надолу по течението. Сега течаща вода нямаше, освен в двата края на пещерата (за съжаление, непреодолими сифони). Останалата част е изпъстрена с мармити и еврозионни котли, повечето пълни с вода. Въздушното течение бе едва доловимо, само на по-тесните места.
В пещерата има много интересна фауна. Забелязани бяха нифаргуси, както и оплетен като октопод червей (или кълбо червеи) във водата на едно котле. (Снимки - в албума в галерията)

Цецо Остромски

Хронология, 2-8.10.2011 г.

Хронология на експедиционната проява в пещ. Башовишки печ, гара Орешец, 2-8 октомври 2011 г.
(проведена на мястото на несъстоялата се "Башовишки печ 2011" от националния календар)
ПК "Бонония" - Видин, ПК "Искър" - София

01.10. Пристигат в 18 ч. Цецо, Герасим, Иво. Устройване на лагера

02.10. Цецо и Герасим влизат в пещерата (левия клон) в 13 ч. Продължават картирането на Водното огледало до края му и Блокажната зала до върха на блокажа (общо 293 м). Измерват дебита, влизащ във Водното огледало (2,0-2,2 л/с).
В 16 ч. пристига Богдан и влиза в пещерата в 17 ч. Настига групата вътре. Тримата заедно копаят траншея на полусифона. Излизат в 23 ч.
През нощта Богдан си заминава
деж. по лагер: Иво; доизграждане на лагера

03.10. Дозареждане на провизии от селото. Герасим си заминава по обяд
Цецо и Иво влизат в пещерата в 16 ч., картират полигона през блокажа (общо 95 м), проверяват нивото на полусифона, продължават разкопаването на траншеята и излизат в 22.30 ч.

04.10. Разговори с групата по прилепите за Натура-2000 (Съни, Теди, Ани, Владо)
Пристигат Слави и Румен
Цецо, Слави и Иво влизат в пещерата в 18 ч. Картират до полусифона (общо 103 м). Слави доразкопава траншеята на полусифона. Проверяват нивото - става ясно, че ще може да се премине. Групата излиза в 23.30 ч.
деж. по лагер: Румен

05.10. Разговори с групата по прилепите за Натура-2000. Групата си заминава в 14 ч.
Цецо и Иво влизат в пещерата в 16 ч. Картират полусифона и след него до загубването на бусолата във водата (общо 120 м). Вътре ги настига Богдан. Разглеждат набързо до непреодолим сифон на края на левия клон. Групата излиза в 23.30 ч.
Междувременно Слави с група видинчани продължават траншеята на Първи сифон в началната галерия на пещерата
Всички от Видин си заминават през нощта

06.10. Принудителна почивка и възстановяване в лагера (Иво е леко контузен с проблеми в гръбнака)

07.10. Цецо и Иво влизат в пещерата в 14 ч. Картират до малка заличка след двете зали с комина (общо 143 м), снимат образувания в крайната част на левия клон. Измерват на око, че до крайния сифон остават 230 м по реката. На връщане изнасят инструментите и багажите от пещерата. Излизат в 23.15 ч.
Времето е пред разваляне, повече в пещерата няма да се влиза. Сбогуване с видинчани.
През нощта Слави и Румен си заминават

08.10. Прибиране на лагера в дъжд и отпътуване.

Участници в проявата:

Цветан Остромски ("Искър")
Герасим Леков ("Искър")
Иво Тачев ("Искър")
Богдан Тодоров ("Бонония")
Светослав Гаврилов ("Бонония")
Румен Георгиев ("Бонония")

Кратки факти (цифрите подлежат на доуточняване):

В левия клон на пещерата са картирани 870 м в периода 24.09-07.10. 2011 г. (гл. картировач: Ц. Остромски, картирали: Г. Леков, С. Гаврилов, И. Тачев). Клонът завършва с непреодолим засега сифон срещу течението на реката. На практика няма разклонения и денивелацията е незначителна, целият дебит на реката излиза от крайния сифон. Голяма част от галерията е наводнена с езера с различна дълбочина. Т. нар. Водно огледало е с дължина 393 м. Дебитът на реката, постъпващ във Водното огледало, бе 2,0-2,2 л/с. Има 2 леви притока с незначителен дебит във Водното огледало, един комин отдясно по-навътре с течащ незначителен дебит и 2 комина към края, които вероятно са притоци при нормални условия. Вътрешната част на левия клон е богата на вторични образувания, на 2 места има признаци за наличие на горен етаж. Залите са 4, като най-дълга е Блокажната (ок. 70 м), но е с малка ширина и височина. Останалите са по-малки по размери, но с комини над реката.
При нормални условия значителна част от левия клон е под вода, вкл. Водното огледало.
Всички ПТ от 2011 г. са маркирани с червени петна със спрей. До крайния сифон остават за картиране по водата ок. 230 м. Последната ПТ е на края на малка зала на завой на реката, долу на дясната стена, като е маркирана с второ петно на ок. 70 см по-горе.

(снимки: в албума за Башовишки печ в галерията)

Powered by Drupal - Design by artinet