Експедиции Здравковец и нашето участие в тях

Повече от успешна бе първата за 2010 година експедиция от национален мащаб, организирана от СК "Балкан Адвенчър". Може да се каже дори с международно участие в лицето на група украинци. База на експедицията бе кметството в с. Здравковец (общ. Габрово), а основните обекти - пещерите Мачанов трап и Падалото (Янтра). В експедицията взеха участие около 40 души от 10 пещерни клуба, между които и немалка група от ПК "Искър" - 8 човека. Още в началото на експедицията (съвпадащо с края на новогодишните празници) с прониквния и работа в Мачанов трап се включиха Бела и Мила. Останалите 6-ма (Цецо, Иво, Герасим, Живка, Мишо и Васето) се включихме в последната част от експедицията (8 - 10 януари), след успешния пробив в Мачанов трап, отворил пътя към неподозирани по размери и красота нови части. Изследването им едва сега започва.
Снимки в галерията: албум Експедиция Здравковец'2010

Участие в национална експедиция "Здравковец 2010"

Общо 8 души от ПК "Искър" участвахме в националната експедиция "Здравковец 2010" за проучване на пещери край едноименното габровско село, организирана от СК "Балкан адвенчър". Основна цел на участниците от 9 клуба от цялата страна беше пещерата Мачанов трап. В началото на експедицията Бела и Мила се включиха в работата в т.нар. Стари нови части и в разширяването на тесняка, по-късно наречен Пенчови порти. В последните три дни се включихме Жива, Мишо, Васето, Герасим, Цецо и аз, като заварихме тесняка Пенчови порти вече преодолян. Шестимата действахме горе-долу на две групи - младежка ранобудна (Жива, Мишо, Васето) и по-улегнала поспалива (Герасим, Цецо, Иво). Ранобудната група копа с хъс два дни в перспективната пещера Луюв пропаст, в която бе установена слухова връзка с новооткритите части на Мачанов трап, а в един от дните беше в първопроходните групи за екипиране и проникване по-навътре в тези нови части. По-улегналата част от искърския отбор бе само в Мачанов трап със задачи картиране и фотографиране в началото на новите части.
Така не само станахме преки свидетели на значимото откритие в Мачанов трап. Някои от искърския отбор за първи път опитаха какво е усещането да влизаш като откривател там, докъдето човешки крак и поглед не са достигали, и разбраха на практика каква е цената на такова откритие - многократни влизания за упорито копане и разбиване. Всички ние се запознахме на място с многогодишната история на целенасоченото проучване на една пещера и район от различни поколения с огромен ентусиазъм и настойчивост. Участвахме в идеално организирана експедиция, която се увенча с пълен успех поради силния си екипен характер, увереността и следването на опита на предишното поколение изследователи. За изпитаните пещерняшка радост и наслада благодарим на организаторите, които най-много вярваха в успеха: Роко от клуб "Стринава" и колегите от "Балкан адвенчър"!
Тепърва предстои много работа по проникването, проучването и документирането на тази голяма пещерна система, която пази още тайни, а и може да помогне на водоснабдяването на приютилото ни село Здравковец, и очакваме бъдещите експедиции и предизвикателства още тази година.

Снимки от експедицията има в отделен албум в галерията, както и в албума за Мачанов трап.

Пробивът в Мачанов трап

След 8-годишна упорита работа най-вече на местните пещерняците от Севлиево, Габрово и Дряново в една задръстена от нанос и синтрови кори галерия на третия етаж на пещерата, на 4 януари 2010 към 17 часа Сезам (или в случая - "Пенчови порти") се бе открехнал и пропуснал първите хора в дълбините на тази многообещаваща пещерна система. За сега - около 40 м. само, до зала "Витен" (на името на Севлиевския пещерен клуб) и отвеса към "Блокажна зала". За съжаление, един от архитектите на "портата" и дългогодишен активен член на ПК "Витен" Пенчо Еленков (на когото е именувана) не доживя да я види отворена. Поклон пред паметта му!
След ден почивка на 6 януари продължава проучването: екипирана е вертикалната част (през "Блокажна зала" и зала "Еуфория" до разклона за невероятната "Небесна зала", общо -53 м., както установихме по-късно), достигната е нова река с по-голям дебит (на около -65 м. под зала "Витен") и е обходена известна част от нея по и срещу течението. Но по течението става отвесно, а срещу течението - дълбока вода. На следващия ден екипират достигнатия водопад и продължават по течението до блокаж. Той може да се преодолее отгоре, но е необходимо още въже. Паралелно с това друга група започва разкопаването на Луюв пропаст - въртоп с малка дупка в дъното, но на точното място - много близо до новооткритите части в Мачанов трап.

Нашият отбор пристигна в ранния следобед на 8 януари и веднага се включи в работата. Жи, Мишо и Васето отидоха с Лъчо от СПК "Академик" сформираха първа копаческа група за Луюв пропаст - пробиха наноса на входа и продължиха работа на дъното. Иво, Герасим и аз влязохме в Мачанов трап да картираме Пенчови порти, зала Витен и галериите до отвеса (не взехме джаджи), и да направим снимки. Установихме слухова (или по-точно кънтяща връзка) с копаещите в Луюв пропаст - някъде над "Блокажна зала". Там се разминахме с излизащата първа група, продължила надолу по течението и спряна от нов отвес.
На следващия ден Ванката (Ст. Загора), Делян (Русе) и нашите смели младежи влязоха рано сутринта с две въжета (последните, с които разполагахме - кой да предполага, че тази до скоро хоризонтална дупка ще глътне толкова въже) да екипират каквото могат по течението. Спуснали един 11-метров отвес и две каскади по около 8 метра, но за следващия (към 15-метров) нямали вече въже - до тук този път. Следобед влиза втора група и напредва ~ 200 м срещу течението по мокър меандър, препречен накрая от драперии - едната поочукали, Светльо преминал с цената на намокряне и достигнал след 20 м втора подобна. Аз, Герасим и Иво, подкрепени от Снежа и Лъчо влязохме за снимки, картиране по отвесите и антена по реката (на 2 групи). Иво не си намери столче и се отказа да слиза по въжето. Аз и Снежа картирахме до над зала "Еуфория", но поради голямото изчакване на излизащите от 2-те атакуващи групи прекратихме и решихме да поснимаме в Небесна зала. Слизайки долу, Герасим, Лъчо и Снежа направиха антена до езерото срещу течението (после я свързаха с края на картировката), а аз слязох надолу по реката за снимки. Не пропуснахме, разбира се, и снимките в "Небесна зала". От тавана й виси колосален мечовиден сталактит, наречен "Мечът на ангелите" (на снимката).

Като резултат картирахме за два дена 75 метра с денивелация -17 м, антената е още 117 м или общо 190 м нови части с денивелация -55 м. Това е малка част от откритите над километър нови части, а колко още може да излязат ... но хубавите работи не стават бързо! Началото е дадено, да си пожелаем нови успехи в Мачанов трап и околните дупки, и в крайна сметка една от най-големите и с уникални красоти пещерни системи в България.

Пробивът в Мачанов трап

Да вметна и аз няколко думи в допълнение на по-горното.
Пещерата започва хоризонтално да се развива. След достигане на първата малка рекичка се прави едно изкачване ок. 10-ина метра в тясна диаклаза. От там се тръгва през поредица от тесняци и малки или по-големи пещерни зали с доста хубави образувания. Дотук е още старата част. След като вече са поизцедени силите от тази поредица тесняци идва момента на омазването жестоко с кал, така че да не можеш да си намериш чисто място по дрехите за да остържеш налепите от кал. Дотук пълзенето е около 2 часа. Следват новите части започващи от панчови порти където се доомазваш и като стигнеш до въжетата вече се чудиш откъде се е взела всичката тази кал, просто защото нагоре като погледнеш (не смей да се изправяш) образуванията са си сравнително чисти. По отвесите няма особени проблеми, но на излизане има 2 опасности: първо да се хванеш за някой клатещ се камък и второ накрая вече самохватите изобщо не държат, въжето трябва да си го издърпваш с ръце от гръдния, след което да му буташ палеца за да не се върнеш назад и да не увиснеш на водещия. След като се слезе по отвесите идва момента на здравото наквасване (освен ако точно в този момент не извадиш отнякъде водоустойчив пещеризон) по праговете надолу по реката. В крайна сметка едно проникване с вършене на полезна работа е не по-малко от 10 часа. Преживяването определено си заслужаваше.

По Великден на Здравковец

Проучването на новите части на Мачанов трап продължи с нови успехи и по Великденските празници (2-5 април). От нашия клуб в експедицията участваха Васето, Жоро, Руми и Цецо. Лагерът бе на поляната край въртопа на дупката, което бе благоприятно за комуникациите с групите вътре. Още с пристигането си (на Разпети Петък преди обед) Васето се включи в групата за внасяне на багаж до зала Витен и разпъването на телефонен кабел от лагера до входните части и свързването му с останалия от преди в пещерата. Към 15 ч. влезе екипираща група от трима души (Жоро, Красимира и Ванката от Стара Загора) за да продължат екипирането на отвесите в Новите части (по течението на Бялата река). Носеха и електически перфоратор за целта. Един час след тях влязохме аз, Руми и Лъчо от СПК "Академик". Продължихме телефона от разклона за Небесна зала до първата площадка на големия отвес (наречен по-късно Отвеса на ветровете), където застигнахме екипиращата група. Внесохме още храна, газово котлонче и съдове. Жоро екипира още 3 прехвърляния надолу, изнасяики системата далеч от буйните води на водопада, но край на отвеса не се виждаше. Излязохме на 2 групи на малка дистанция към 4 ч. сутринта.
След няма и 12 часа Жоро и Руми влязоха отново в Мачанов трап, заедно с Роко и Росен, за да продължат надолу и напред (в 14:45 на 3.04). Васето (който не се чувстваше съвсем здрав от самото начало) се включи активно в научната програма на експедиията и помогна на Мишо да вземе проби от Растението в Рончова дупка. По същото време голяма група от клуб "Хеликтит" (10 човека) посетиха Падалото на с. Янтра и картираха там определена част. Вечерта посрещнахме Великден както подобава, а не след дълго - и групата от Мачанов трап. Бяха стигнали дъното на големия отвес и веднага след него излезли на друга, по-голяма река (нарекохме я в последствие Тихата река). Тя била доста дълбока на места - за проникването по-нататък препоръчаха хидрокостюми. Надолу се стигало до блокаж.
На Великден по обед две групи влязоха да продължат проучването на новооткритата река и притоците й. В първата бяха Ванката от "Саламандър" (Ст. Загора), Папи и Живко от "Хеликтит". Към 13 ч. влязохме втора група - аз и бургазлиите Жеко и Андрей. Облякох си хидрокостюма под сухите отвеси при първия телефон. През това време Жеко разведе Андрей до Небесна зала и наоколо, като направиха и няколко кадъра. Аз си спестих фотоапарата, за да остане повече време за другите по-важни задачи. Прониквайки направих техническо описание на отвесите по Бялата река. На площадката с втория тепефон се разминахме с излизащата вече първа група. Според тях бяха достигнали сифон срещу течението на Тихата река и някакви блокажи надолу. Дадоха на Жеко и Андрей хидрокостюми и продължихме кой - накъдето. Спуснахме Отвеса на ветровете (който отдясно събира още един малък приток с непроучена все още галерия) и продължихме надолу по Тихата река, където може с газене, където имаше блокаж - с катерене по блокажа във височина. На едно място се качихме доста високо и престанахме да чуваме реката. Изглежда се бяхме отклонили, но нагоре блокажът продължаваше и над него зееха големи обеми. Катеренето стана много трудно поради дебелия слой твърда и хлъзгава глина, с който бе покрит блокажа - добре бе да имаме някакъв инструмент за изкопаване на стъпки, но... нямахме. Все пак успяхме да изкатерим един малък надвес и излязохме в огромна продълговата зала, покрита с едър блокаж (Великденската зала). На някои места между блоковете имаше пътища надолу. Оттам се долавяше ромоленето на вода, но това вече не бе Тихата река, а друга, много по-малка (нарекохме я по обясними причини Великденската река). Стигайки до към края на залата, където започва да се сформя по-тесен меандър и отново се чува водата, се опитахме да слезем на нея, но се оказа твърде рисковано. Стигнахме до надвесен хлъзгав праг, който нямаше как да изкатерим обратно. Така Великденската река остана непроучена до край срещу течението. На връщане опитахме други пътища към нея надолу през блокажа. На едно място успяхме да слезем на нея, но за кратко - и нагоре, и надолу пътят бе блокиран. Следващият опит ни изведе на водослива й с Тихата река. Продължихме надолу по широкия и висок меандър, но не след дълго тя отново се изгуби в блокажите под нас. Напред диаклазата се разшири и премина в зала с налклонен под, покрит с мазна глина. В дясно в най-ниската й част имаше две езера, богати на пещерна фауна, първото - очевиден сифон. Изглежда, това бе краят на пещерата по течението на Тихата река. За да проверим дали е така, се върнахме малко назад до блокажа, под който все още се чуваше шума на водата. Там след малък (1 м) праг водата се успокояваше и влизаше сифонно под скалата на дясната стена. По груба преценка - на същото ниво, както и езерата в Глинената зала.

Ето някои от резултатите на тази експедиция в цифрово изражение (по предварителна оценка): открити около 600 м нови галерии с денивелация -90 м (от началото на Отвеса на ветровете). С това предполагаемата дълбочина на Мачанов трап става около 200 м.

Отново на Мачанов трап (16-18 април)

Дойде ред и на по-прозаичната, трудоемка и времеемка задача - картирането на откритите по Нова година и Великден значителни нови части в Мачанов трап. На това бе посветена относително малката, но стегната експедиция през изминалия уикенд. Интензивните пролетни дъждове (бели или черни) не позволяваха този път лагер на теферич пред дупката. Както на следновогодишната експедиция, базата бе в кметството на Здравковец, където пристигнахме към полунощ в петък Герасим, Иво и аз, Цецо. През това време първата група (Ванката от "Саламандър" (Ст. Загора) и Любо от "Балкан Адвенчър") вече екипираше сухите отвеси до Бялата река. Ясни бяха и трите картировачни отбора, които трябваше да действат паралелно в съботния ден, за повече от едно работно проникване време нямаше. Остана да си разпределим работата (на базата на направената от мен скица на откритите по Великден нови части), да мезнем и да си кажем "Наздраве" с излезлите от дупката екипиращи. Накрая трябваше и да подремнем все пак преди да се е съмнало.
В събота влязоха преди нас (ние, разбира се, не бързахме) 3 групи в дупката (едната с намерение да ръчка за евентуални нови части на дъното и притоците, но това не се осъществи). По различни причини някои от хората излязоха, а другите се прегрупираха в два картировачни отбора. Академици (Сашо Янев, Таня Виналиева) и Красимира трябваше да започнат антена надолу от площадката с телефона - Отвеса на ветровете и надолу по Тихата река до където стигнат. Вторият отбор (двамата Любо-вци, Бен и Боян) имаха за задача да направят антена по Бялата река - от първото въже в сухата зала (над реката) до площадката с телефона - и да я свържат с Яневата част. Нашият отбор (тримата от "Искър") си продължихме с картировка от мястото, където бяхме стигнали през януари (отвеса над зала Еуфория), докато се свържем с антената по Бялата река. Пред вид тежките условия (кал до шия), Иво бе приготвил два типа специални водозащитени карнети за работа в подобни условия, но и двата показаха дефекти. Все пак бяха достатъчно подсигурени за случая и до загуба на данни не се стигна. И трите групи изпълниха успешно задачите си и можахме да видим резултата още на следващия ден.
В неделя сутринта въведохме данните в компютър и свързахме новокартираната част (100 м) и антените (440 м) със старата карта. На връщане пътьом проверихме селата Търхово и Ловни дол за възможен извор на водите от Мачанов трап, но не намерихме такъв (с достатъчно голям дебит).

Нац. експедиция "Стражата 2011"

Участвахме и в тазгодишната национална експедиция в Мачанов трап и района, макар и само четирима вместо предварително заявената бройка от 7 участници.
Тръгнахме в петъка (7.01.) Герасим, Цецо и аз, но след сутрешното закъснение и различни попътни спирания и задачи този ден неусетно се поизниза. Все пак преди мръкване направихме едно кратко повърхностно разузнаване из района, вече заедно с Камен, когото заварихме пристигнал в Здравковец. На следващия ден вече влязохме да работим по същество в пещерата съгласно предварително набелязания от вечерта план - Цецо с Герасим + русенци картира частите около Небесна зала и покрай това Герасим направи достойни за фотоконкурс снимки и събра екземпляри от пещерната фауна, а аз бях в "мократа" група с Лъчо (СПК "Академик") и Тони ("Черни връх") за картиране на водния меандър срещу течението на реката на етаж 0 след полусифона (защото не си бях забравил хидрокостюмите като Цецо). Камен се включи активно в повърхностните проучвания на района заедно със севлиевци и Чичо Здравец. В неделята почти всички участници в експедицията си тръгнаха, като от "Искър" останах само аз (другите останали бяха само от "Балкан адвенчър"). За Мачанов трап остана задачата да се дезекипира и изнесе багаж, при което се включих в тази дейност с още едно влизане, този път само до началото на новите части. В последния ден (вторник) след събирането на лагера успяхме да направим още един повърхностен обход със задължителните за целта фотоапарати, GPS и багети, от който бях много доволен, понеже разгледахме някои перспективни обекти в района, намирисващи на вероятност да се проникне в още нови части на системата на Мачанов трап, чиято дължина и без туй е сигурно, че надхвърля 4000 м.
Макар да се включихме практически в последните дни, нашето искърско участие в различните дейности беше активно и, надявам се, допринесохме поне малко за успеха на експедицията.
След вече три организирани експедиции в Мачанов трап с безспорното пещерно откритие на 2010 г. мога определено да споделя, че те ме спечелиха не само със спортно-техническото предизвикателство на пещерата, но и със стегнатата организация и ръководство на екипите и задачите с оглед на крайната цел. Мисля, че участниците бяха мотивирани, защото бяха наясно с полезността на усилията си и достигането на крайния резултат, а по същата причина дошлите за първи път да видят пещерата бяха безвъзвратно "зарибени" за цялостното й изследване (както бях аз миналия януари). Казано по модерному, експедициите на Мачанов трап имаха мениджмънт - нещо, което определено липсваше на някои други също тъй предизвикателни експедиции в други пещери и райони.
С голямо желание чакаме и следващите експедиции в Мачанов трап и района!

Снимки има в галерията, в албума на експедициите в района на с. Здравковец.

Powered by Drupal - Design by artinet