ГОЛЕМИЯТ КОМИН

В. Бояджиев, Спелеопрактика – бр. от 08.1987 г.

Една от най-интересните и красиви пещери у нас е “Ямата-3”, край с.Кипилово. С големите си отвеси, красиви вторични образувания и все още нерешени проблеми, тя е привлекателен обект за много пещерняци.

Интересен за изследване е и коминът, започващ от зала Темерут. По размери и морфология той е отделна голяма пропаст, която се свързва със системата на “Ямата” и няма излаз на повърхността. Изкачването му е начинание, което изисква отлично подготвени пещерняци и добре организирана експедиция.

От 1982г. насам са известни седем сериозни опита на различни клубове. Голям принос за изследването на комина има Иван Паричков от п.к. “Искър” – София, който ръководи три от изкачванията. През март 83г. бе достигната +70м денивелация. През юли 86г., с участието на френски пещерняци, +110м.

На 7.12.86 г. бе осъществен нов опит от клуба на “Искър”. Две свръзки, Людмил Тренков – Слав Тошков и Валентин Бояджиев – Боян Иванов, катериха в комина. Изкачването бе извършено в стил “свободно катерене”, което спести време и инвентар. За осигуровка използвахме ролплъгови клинове, примки и ексцентрици №№4,5 и 6. Твърдостта на скалата и трудните пасажи наложиха забиването на само четири “спит”-а, предимно на площадките, за осигуровка. Същите опори използвахме и при слизането на рапел. Релефът на скалата даваше възможност за три-четири осигуровки на въже, а ограниченият брой сигурни хватки изискваше прецизно катерене, както и много самообладание от водачите на свръзки. Честите каменопади, течащата вода и студът допълваха картината. Четиримата прекратихме изкачването, достигайки 15-метров таван.

Шест месеца по-късно опитахме да решим проблема с “лека” експедиция, състояща се от трима участника – Ив. Паричков, Л. Тренков и В. Бояджиев. Проникването започна в 13 часа на 27.06.87г. и продължи двадесет часа. Коминът бе изкачен до край и със своите +235м денивелация направи “Ямата” най-дълбоката българска пропаст.

С равномерно и бързо темпо по познатия маршрут достигнахме до крайната точка на предишното изкачване – характерна площадка под големия таван. Той бе разсечен от голяма цепнатина по цялата си дължина. Това даде възможност с трудно въздушно катерене да достигнем ръба му, където примка, прекарана през здраво образувание, бе единствената възможност за осигуряване. Следваха три метра труден, отвесен профил и 45-градусов наклон. Тук един спит постави края на това най-трудно въже. Нагоре леки пасажи ни отведоха до интересни хоризонтални части, които преминоват в тесен вертикален кладенец. Двадесет метра катерене “на камина” извежда до края на комина, където се виждат висящи корени. Така, близо до повърхността, си представихме обратния път – 235 надолу и 200 нагоре.

Вертикален план на Големия комин в Ямата-3 (предна корица на броя)

Powered by Drupal - Design by artinet