Соло багети през ЮЗ Понор планина

На 24 август 2008 г. останах единствен участник в предвидената неделна повърхностна спелеология. Хванах багетите и направих преход през непозната за мен част от планината - Вардищенския дял. От разклона на Ломското шосе за с. Бракьовци следва малко изкачване право нагоре и на изток покрай вр. Могилата. Още малко нататък става интересно - достига се до голям валог с въртопи, където хванах течаща вода дълбоко под земята и я проследих с багетите. Следва м. Равнището с още поредица въртопи (общо минах покрай 15 на брой, всичките безнадеждно затрупани само в пръст). След това на югоизток по билото през разпръснати махали, та чак до Искрец. Там ме заведе водата, въпреки че мислех преходът да е по-кратък - само до с. Брезе. До достигането на пясъчниците над Искрец варовиците са само от "хубавите" сивкави триаски. Преходът е общо 6 часа с багетирането и кратката обедна почивка с бира, изстудена в геран на билото.
Резултатите могат да се видят нагледно нанесени на карта, а в пълен вид са в приложения тук ESRI SHAPE файл.
Въпреки че не е ясна връзката между губилището на Гинска река ("Кухия хълм") и проследената вода и не са доловени губещите се над мах. Полеглица води на Гинска река, устремилата се в широка пещерна галерия към Искрецкия извор проследена вода косвено подкрепя хипотезата, че Гинска река (без част от ударните поройни води) принадлежи към водосбора на Искрецката река (и р. Искър), а не на Зли дол (р. Нишава). Това би отместило вододела между р. Искър и р. Нишава на запад от считаното досега, като във водосборната област на р. Искър попаднат и м. Сохая и м. Етрополе. Със сигурност този дял принадлежи на Понор планина и западната ѝ граница е Гинска река до големия десен завой преди Зли дол.

Продължение - 13.09.2009 г.:
Една година след предишното ходене, тази неделя с Мърми от МОЕРПА пак направих обход в Козленския дял на Понор планина. Тръгнахме от Гинските ханове и се качихме на най-високите върхове Бачище и Вардище (1369 м). Оттам се открива чудесна панорама както към цялата карстова част на този дял, така и на запад към Клокотиш и Сохая, на север към Петрохан и цялата "същинска" Понор планина с магарешниците, на изток към Препасница, Добравица и пещерите в м. Кукера. Прегледахме въртопите по пътя и навсякъде околовръст (с бинокъл), но за съжаление засега в билните части на този дял не се отваря дори обект за копане. Разбира се, бяхме с багети в ръце и в долния край на северния склон на м. Равнището улових вода с много голям дебит, течаща в посока ИЮИ на дълбочина повече от 300 м в широка галерия. Така вече на 90% съм сигурен, че губещите се води на р. Гинска (вкл. водната система на Кривата пещ според Здравеца) подхранват Искрецкия извор.
Слязохме в с. Брезе по Ю склон на вр. Могилата, където прегледахме една стара полузатрупана чешма, за водицата от която и двата чифта багети казаха, че излиза от пещера. Набелязахме я като обект за копане. За съжаление времето не ни стигна, за да локализираме и маркираме пещерите във венците над Брезе.
На чешмата за копане и на пещерите лесно може да се отиде от Брезе, не са далече. Отиването там може да се съчетае и със спортни прониквания в пропастите на вр. Градо, а ако се отиде за 2 дни, има добро място за лагер под пещерите, до което се стига с лека кола и е добър изходен пункт за всичките обекти там.

Неизвестните пътища на Гинска река

Ето че все пак се освободи един неделен ден за продължаване на изясняването на подземните карстови води в югозападния дял на Понор планина. Изключително горещият неделен ден се оказа нелош за такъв вид занимания заради стабилното ясно време и възможността за преход почти без багаж. И така само с най-необходимото - багети, GPS, карта, фотоапарат и топлоизолирана бира - тръгнах от Гинските ханове. Първо си припомних течението на р. Гинска нагоре от воденицата, където в пясъчниците нямаше нищо интересно (разбира се). Обратно надолу достигнах до мястото, където реката с дебит на око не повече от 3-4 л/с изчезва напълно. Точно там пясъчниците по коритото се сменят с варовици. Проверих с багетите посоката й на движение под земята - да, влиза на ЮЮИ. Графикът на прехода беше доста плътен и оставих тези води за следващи занимания.
Основната цел беше проследяването на развитието на пещерата Гинска река. Нямаше време за губене, но все пак направих почивка на хлад пред входа на обекта. В лятната жега климатичното явление беше впечатляващо - още с наближаването на 50-ина метра от входа усетих как въздухът по коритото на реката рязко стана значително по-хладен, от входа все така духаше силен вятър, а студеният въздух се стелеше далече надолу по каменистото корито в стесняващото се дере на р. Гинска, като създаваше в него много приятен микроклимат. Премерих температурата на въздуха на входа на пещерата - беше 10,3°C при външна температура 29,5°C далече от него. От тук хванах багетите и ги оставих да ме водят над галерията на неизвестната пещера, която според тях вървеше неизменно широка и суха, с изключение на някакъв стоящ обем вода на едно място. С достигането нагоре до Ломското шосе приключих това занимание, озадачен от малко неочакваната посока на развитие и навлизането в пясъчници по повърхността, макар галерията да продължаваше още в посока ЮЮИ. Мимоходом хвърлях тук-там по едно око на скалите и впечатлението ми е, че пластовете (варовици, пясъчници) залягат на ЮИ под ъгъл около 20°.
Продължих с туристическата част на прехода до с. Брезе по южното било на този дял на планината (през вр. Белия камък), откъдето досега не бях минавал и си струваше да се огледа южната част на варовиците в района. Нямаше нищо за отбелязване, освен едно малко въртопче на контакта пясъчници/варовици на премката между вр. Попова могила и масива на вр. Белия камък. Но в резултат ми се изясни грубо границата между варовиците (от север) и пясъчниците (от юг) по повърхността в този район - (от запад към изток) от безименния куполообразен връх с кота 1101,8 и склоновете южно от мах. Скривена през характерния остър ляв завой на шосето за Лом, през южния склон под вр. Брекина глава, врязване на север до билната част на вр. Попова могила, после пак на юг през средата на Ю ребро на вр. Белия камък и отново до билото на седловината при мах. Бърдо. Накрая точно по график слязох по вече познатия склон до с. Брезе. Междувременно ми стана любопитно доколко е жега и установих, че в 15:30 ч. на височина над 1100 м температурата с малко беше прехвърлила 30°C. За щастие тогава вече навлизах в билните части, където духаше лек разхлаждащ ветрец и се изтрайваше. Но не бях очаквал да е толкова хубава после студената стъклена бира на гарата в Своге!
Случи се така, че досегашните обходи в този район бяха горе-долу все в този сезон. Дебитите на изворите и рекичките, които вече познавах, сега бяха видимо по-големи от преди. Наистина тая година е доста мокра.
А загадките в района си остават налице. Пътят на губещите се води на р. Гинска ще са загадка, докато не бъдат проследени обстойно с багети, а пещерата Гинска река - докато най-после не проникнем навътре.

Илюстрации: карта и попътна снимка от вр. Белия камък

Powered by Drupal - Design by artinet