Конджов Великден

Решени да изкараме празниците на теферич, подгонихме домочадието и компания към Чирен. Единствен Иво Тачев се осмели да се присъедини към нас. Поради неопределената програма бях напълнил колата с въжета, джаджи, лодки и няколко костюма за мокри дупки.
Иво предложи по-работна програма - намиране , маркиране на Конджова круша, проверка на крайния сифон за гмуркачите от Плевен и докартиране на Булина дупка. Пристигнахме в съботния следобед при Понора и двамцата се юрнахме по баирчето. Аз имах описание, той имаше спомени. По спомени, по спомени, намерихме въртопа... обаче дупката я нямаше. Е, имаше един добър пропаднал обект, но не бяхме тръгнали на копан. Иво го джипиесна и се зачесахме по главите. По описание трябваше да вървим на юг от Понора, но ние решихме да движим на север... и бяхме прави! Извадихме картата, триангулирахме, четириангулирахме, но най-вече храсталясвахме и се вряхме по трънето. Оп, по едно време, има нема и час от както се бях обадил на Верка, че тръгваме обратна към лагера, попаднах на въртопче с пропастчица. Без да се навличам с пещеризон, само по каска и челник проникнах надолу и навътре до един глинест тесняк. Излязох, споделихме, обиколихме... и другите въртопи. Сега , значи туй ли, не е ли туй Конджова круша. По упътване това ще да е, и Пацо и той ни подкрепи по телефона. Е, вече се свечерява, ще я пишем за утре.
Ето, вече е Великден. В 11 с Иво вече сме пред глинестия "полусифон". С триста зора го натъпках навътре, ама аз нали съм по-широк, ще копам. Ако знаехме какво ни чака навътре, едва ли щяхме да го разкопаваме. По описание и карта пещерата трябваше да стане широка, или поне висока, но някой беше пропуснал да я информира. Е имаше и широки места, в който човек може да се обърне. По-неприятни бяха ръбчетата. Скоро Иво залази в притока от Пешова яма. Към "Галерията на 20-те синтри" (по-скоро на 20-те синки).
Стана съвсем мокро и тясно и тъй като аз не исках повече тясно, а Иво мокро, позорно се оттеглихме. Да не е съвсем капо, Иво надписа входа, а аз претърчах да поснимам в Пешова яма. Бяхме така добре наръбени в Конджова круша, че картирането в Булина го отписахме директно. Какъв е извода от тази история? Той е "Круша, круша, колко да е круша... чист Конджов банан си е!

Конджов Великден

Снимки от района има в съответния албум в галерията.
Жалко, че на този Великден не се събра по-сериозен спелеоотбор, защото районът е благодатен за няколкодневна масова клубна проява и всеки може да намери обекти по свой вкус - дълги водни пещери, пропастни дупки, пещери за картиране, въртопи за нови открития и повърхностна работа.

Powered by Drupal - Design by artinet