Подреждане на пъзела "Дружево"

Неотдавна Ал. Жалов ми подхвърли една "муха" за района на с. Дружево. И ето че почти веднага клъвнахме трима от МОЕРПА, в т.ч. двама "искърци" - Цецо и аз. В неделния ден на 25.05.2008 г. се качихме на Дружево със солидна топографска подготовка и най-вече - почти без багаж. Още в самото село попаднахме на първия "обект" - този преливник. Погледнахме набързо - е, няма кой знае какви перспективи, ама като свършат другите дупки, и до него може да опрем... Цецо даже реши да го "преслуша" с багетите. Резултатът от неговото упражнение беше... едно шише с чудесна сливова ракия, заработено с професионално багетиране за вода. Прибирайки плячката, не пропуснахме да се осведомим за района и местностите от местния човек, който наистина ни помогна (не само с ракията). Минахме на зиг-заг през района, без да успеем да се натъкнем на никоя от известните пещери в района, и достигнахме до целта - местността Совàта. Никой от нас не беше идвал тук, но нямаше как да объркаме мястото - обширен валог с множество фунии на въртопи, в трите най-големи от които се шмугваха рекички. Огледахме първия (да, тука е мястото!) - копано е, но не където трябва. Да видим сега втория... тук на поляната има отвор в блокажа. Поразхвърляхме камъни, за да погледнем. Духа страшно студен и влажен въздух! Но да не пропуснем третия... хм, тук е затрупано с шума и пръст, но пък е много лесно за разчистване. Помъдрувахме още малко от кое губилище трябва да се почне, попитахме и шишето сливова и накрая се заехме с това, за което бяхме дошли - да разберем с багетите накъде отиват тези води. За всеки от нас имаше багети и по една вода. Аз си заплюх тази с най-големия дебит. Мислехме, че още на близкия склон водите ще ни съберат, но не стана така - вървяха си успоредно. Скоро другите багетисти хванаха царския път и по пътя над галерията с водата останах само аз. Ето резултата от моето проследяване - вижда се, че тази вода стремглаво се е запътила към Петров извор. Но по-интересното е, че до средата на долината (точката с хипсометрично ниво 730 м) водата върви в достатъчно широка галерия. Това е пещера, а простата сметка (колкото и да е неточен и ненадежден методът) показва около 500 м денивелация!
Това беше всичко за деня, но съвсем достатъчно, за да сме доволни. Пъзелът започва да се подрежда: едни загубили се под Балканското било води си намериха извора, един голям извор си намери (част от) водите. Но една предполагаема пещера, с вероятност да е най-дълбока в България, още не е намерила пещерняците си...

Можете да изтеглите резултатите от проследяването във формат ESRI SHAPE (WGS84, географски координати, CP1251)

Дружево: -720 м !?!

Ето че, поради липса на предварително организирано ходене, тази неделя се отвори възможност да се поразходя отново към Дружево, и този път с багетите, но солово. Задачите бяха две различни, за различни като отстояние места в района. Първо се насочих към Голяма могила в търсене на Ямата у борако - пропаст с широк отвор, за която вече има достатъчно съвпадащи сведения от различни източници. Не я намерих, че даже не намерих и "борако". Обходих източната и северната части на Голяма могила, най-вече откъм север и в най-високата част. Минах и през означения въртоп до самия връх, който се оказа един плитък валог. След това слязох на губилището до Разсадника, където миналата година бях набелязал за проверяване едно старо губилище малко преди сегашното. Отново греда - след известно време разчистване на падналите пръст и камъни (вкл. скорошни) то се оказа в безнадеждно затрупан с блокажи подмол. Само загубих ценно време в копане. Насочих се бързо по пътя нагоре към Совата, за да стигна до другия набелязан район. Пътьом видях още два нови за мен въртопа по контакта пясъчници-варовици над Разсадника, но без нищо по-интересно.
Цялото ми начинание беше пред провал - дотук нищо ново не намерих, вече бях с 1 час в закъснение от графика за прехода, на всичкото отгоре към билото ме заваля обещаният от метеоролозите дъжд в планините. Подгонен от дъжда, бързичко достигнах до началната точка за втората задача - Христова могила, откъдето да продължа проследяването с багети на системата на Хайдушкото кладенче, което не успях да довърша миналата година. Понаваксах от закъснението, набързо се подкрепих, прихванах водата след последната достигната лани точка и заслизах през храсти и трънаци, воден от багетите. Водата все така си течеше в широка галерия в дълбочина и въртеше яко багетите, та почти подтичвах надолу. Преминах по хладно и стръмно дере в гората с яки кари, които почти не погледнах, и излязох на поляна с две къщи. За малко храстите свършиха, а пещерата продължаваше надълбоко, с увеличен дебит на водата и ширина на галерията. Багетите вече казваха невероятни дълбочини, та ги питах по няколко пъти. Вече ставаше подозрително... И ето че в долния край на ливадите багетите се завъртяха като вентилатори и почти изхвръкнаха от ръцете ми - много повече вода и вече в разлом! Пещерата свърши, като удари възможния си максимум - разлома, събиращ подземните води и изкарващ ги на Петренска река. Продължих да следя течението на водите в разлома, но не за дълго - теренът вече не позволяваше багетиране, а и най-важното вече го бях разбрал. След още дълго и мъчително ходене из храсталаци излязох благополучно и изненадващо по Самотворски дол на Академишки скали. С чувство за успешно свършена работа допих остатъка от бирата в тишината на Петренската долина след като всички съботно-неделни посетители вече са си отишли.
Вече можеше да се отдам на бакалски сметки: Пещерата достигна и влезе в разлома с многото води. Мисля си, че за около 3 км на тях им е достатъчен пад от 50 м воден стълб, за да стигнат по разлома до Братанов извор (500 м н.в.) и да излязат под напор от него, демек пещерната система опира до 550 м н.в. (по багети излиза и по-ниско, но това е невъзможно и явно е резултат на кривата ми представа за метри). Хм, 1270-550=720 м. Да, неделният ми преход, макар и дълъг, се оказа успешен - "видях" с багетите най-дълбоката досега пещера - вероятно най-дълбоката изобщо в България измежду неоткритите!
Картината на подземните води и пещерни системи в района е обновена с новите резултати. Мисля си, че първоначалните проучвания на района в общи линии приключиха. В района има големи и дълбоки пещерни системи, че даже една, реализираща целия потенциал като денивелация на карста му. Сега на ред още по-актуално е копането!

Powered by Drupal - Design by artinet