За клубовете и клубните членове

За клубовете и клубните членове
или за ПРАВАТА и „задълженията”

„Чл.2.(1) ПЕЩЕРЕН КЛУБ "ИСКЪР" е доброволно и самоуправляващо се неполитическо сдружение с нестопанска цел на граждани и организации - физически и юридически лица - за осъществяване на дейности в областта на пещерното дело и спелеологията, туризма и планинарството, алпинизма и опазването на живата и неживата природа.
...Чл.3. Основните цели на ПЕЩЕРЕН КЛУБ "ИСКЪР" са изучаването, документирането, опазването и рационалното използване на пещерите, пропастите, скалните масиви и другите карстови обекти и местности, както и защита на техните естествени обитатели.”

Започвам с цитат от Устава на нашия клуб. Повечето от вас са го чели (или поне знаят, че го има, надявам се). Защо ставаме членове на един или друг пещерен клуб? Водени от различни стремежи, страстта към неизвестното и приключенията, срещаме хора с близки до нас мотивация и интереси. След време някои от тях стават и приятели. Имаме възможност да практикуваме любимо занимание с „наши хора”.

Чисто формално членството в клуб дава правото на достъп до по–голяма база инвентар, който трудно бихме осигурили сами, и хора, които да ни окажат съдействие, когато силите ни не достигат да направим нещо сами.
Единственото формално задължение е редовното плащане на (символичния?) членски внос.

Нека да погледнем отвъд формализма и материализма.
Когато сме членове на даден пещерен клуб, имаме право на достъп до огромно „колективно познание” за пещерите, за районите, хората и историята, свързана с тях.
Когато ставаме част от клуба, ставаме част и от една история – Клубната история. Добиваме правото да се идентифицираме донякъде с успехите или неуспехите в исторически аспект на „своя клуб”.
Когато ставаме част от клуба, добиваме правото да градим неговото настояще и бъдеще – изразявайки личните си позиции по актуални въпроси и действайки за осъществяването на идеите си.

Клубът – хората в него, приемайки някой за нов член, му делегират тези права, но приемането им непряко води и до възникването на някои морални „задължения”.
„Задължението” да приемем открито новите хора, които идват в клуба, така както са приели и нас (или по–добре, ако можем).
„Задължението” да се включим в „колективното познание” и да го споделяме с по–незапознатите.
„Задължението” към Историята на клуба. Със своите действия, бездействия или изказвания да не уронваме името, постиженията и престижа на хората около нас и тези преди нас, градили клубната история.
„Задължението” да „градим” настоящето и бъдещето на клуба. Да не бъдем безгласни букви, „куфари”, разнасяни от другите клубни членове по пещерите.
Да се включваме активно и да генерираме клубни инициативи за доброто на клуба.
Защо започнах с цитиране на устава? За да не забравяме основните цели – Изучаване – Документиране - Опазване.
Обучение, спортни постижения, подобряване на уменията и приятното прекарване на времето в добра компания са необходимо условие и чудесно допълнение за постигането на заложените в Устава цели.
В момента ПК „Искър” има може би най–добрия потенциал от пещерните клубове в страната.
Дали ще го оползотвори за постигане на заложените цели - зависи от отношението на клубните членове към техните ПРАВА и „задължения”.