Балканската експедиция във Врачанския Балкан и Моерпенската на Мижишница

В Балканската експедиция (1-7 май 2010) от ПК "Искър" участвахме двама (Големия Митак и аз) за цялото време. Обилните води през пролетния сезон предопределяха невъзможността за работа в някои от големите пещери в района (Мижишница, Беляр, Песопин камък). Затова експедицията се насочи към търсене, разкопаване и картиране на нови пещери в района, каквито все още не липсват, при все че районът е един от най-добре проучените в България. Повечето обекти бяха набелязани още преди години и оставени на заден план като по-безперспективни или трудни. В началото участвахме в разчистването на входа на Цепката с лоста, която се оказа диаклазна цепка с дълбочина -8 м и по тази причина не бе картирана. След това Митака бе "командирован" в помощ на експедицията на МОЕРПА, която се бе оголила откъм хора, а работеше на вероятно най-перспективния обект в района - Барки-24. Моето участие продължи с разкопаването на заскока до пътеката в м. Цопин камък, от която също не изскочи пещера, и с копането на въртопите Големия требеж и Герана в м. Требежите. Вторият обект също бе изоставен, но по разкази на багетите Големият требеж е сравнително голяма пещера, описваща дъга от запад на СИ, достигаща до събиращи се от губещите се под м. Конорското води, които текат на СИ точно под вр. Пешка. Междувременно наблизо Коста от "Хеликтит" се натъкна на прясно отворил се отвор в поляната, който се оказа малка пропаст с перспектива за евентуално продължение под мощния краен блокаж. Картирахме я и тя съвсем логично прие името Малкия требеж. После се борихме с Карата във въртопите между Цопин камък и Шиндарското, където също работата трябва да продължи и в бъдеще. Направихме и един голям преход към скалните венци над кв. Бистрец с цел да картираме три хоризонтални пещери, които обаче не ни чакаха на мястото си. Но пък си направихме голям храстинг от най-висша категория с раници на гръб, включително траверс по периферията на Мижишница, при който локализирахме и снимахме повечето от пещерите и обектите в м. Говедарника. В последния ден се скатах от културната програма долу в града и се отдадох на уединен размисъл с кирка в ръка в Големия требеж, при което разбрах, че през предните дни сме копали в грешна посока, и почти видях входа на бъдещата пещера. В този въртоп работата трябва да продължи и това ще бъде възнаградено с откритие!
Подробен отчет за Балканската експедиция би трябвало да се появи скоро в сайта на федерацията. Цялостните ми лични впечатления от експедицията са противоречиви. Имаше добра организация на лагера и съпътстващите мероприятия, но нямаше предварителна идея за работа в района през пролетния сезон. Много от участниците се появиха само за по един ден, други явно бяха объркали експедицията с пикник или със сборището на Котел, а на банкета на закриването имаше и такива, които бяха дошли като че само за него.
След приключването на Балканската експедиция и двамата участници оползотворихме оставащите почивни дни с работа в рамките на експедицията на МОЕРПА, в която вече се бяха включили Цецо и Герасим. С Митака отидохме да разкопаем един обект до Върбанов връх, който бях набелязал при експедиция на МОЕРПА преди две години. Пътьом Митака намери нов обект по СИ склон, на който покопа, но работата се закучи и го оставихме за светлото бъдеще. За наш късмет природата бе проработила в правилна посока и влязохме в набелязания обект горе само с разчистване на шумата и пръстта на входа и разритване на запънати камъни в камината под него. Разгледах новоотворилата се пещера с име Карния подмол, а на другия ден пак се качихме там, вече не с кирка и лопата, а с компас и рулетка. Още една картирана нова пещера в актива ни - станаха общо две от двете експедиции в продължение на 8 дни. Не е като без нищо.

Майска Мижишница 2010

Въпреки очакванията ми, експедиция Майска Мижишница 2010 беше интересна и многообразна. И нови обекти се намериха и по набелязани се поработи. Ние с Цецо се присъединихме към организацията на МОЕРПА. Успяхме да стигнем до 300 м от лагера и оставихме там колата за да не навлизаме в път, който можеше на връщане да ни поднесе изненади от очакваните обилни дъждове. Първия ден се отдадохме на бивакуване и празнуване на Гергьовден с Гогата. Втория ден направихме фото проникване в Беляр, който уж за не много голяма дупка се оказа пълен с предизвикателства и се върнахме в лагера към 12 вечерта, но доволни и изпълнени с фото впечатления. Оказа се че докато сме се отдавали на фотографията навън се е изсипал доста силен град, който успя и на мойта и на другите палатки да направи отвори, като от куршум на прозорчетата. На третия ден аз се включих към участниците в разкопките на един нов обект набелязан от Мария Златкова, а по-късно отидохме на Барки 24 за продължаване на усилията по намирането на нови части. Цецо остана в лагера дежурен. Първия нов обект не се поддаде въпреки че изкопахме към 1.5 м. На Барки 24 духаше не малко от разни цепнатини между камъните. Изнесохме и от там 30-40 кофи материал и щастливи и доволни се прибрахме в лагера. В последния ден от Експедицията отидохме с Цецо и Мария Златкова до един много тесен обект отворен до около 8-мия метър, но с ширината на лисичарник (30 на 20 см). Цецо с усилия влезе и проучи, а ние с дружни усилия го издърпахме от там. Накрая след като разбивакувахме (слава богу пекна слънчице след дъжда на връщане и изсуши палатките) се отправихме към нашата кола придружавайки уазката на Таната. И очакваното се случи - Таната заседна в дълбоките разкаляни коловози и с дружни усилия върху лебедката го изтеглихме от калта. А аз се радвах че оставих колата преди този участък. Нататък нямахме проблеми с пътя въпреки дълбоките локви щастливи се прибрахме след задължителното шкембе и бира по домовете.

Лятната "Мижишница 2010"

Вече стана традиция да има лятна едноседмична експедиция на МОЕРПА в Стрешерския дял на Врачанския Балкан с лагер във валога Мижишница. Тази година тя прескочи от м. юли в август по достатъчно сериозна причина - празнуването на 50-годишния юбилей на Таната, което предразполагаше и към голямо плюскане. От ПК "Искър" само аз имах щастието да участвам в тази юбилейна експедиция (за 5 дни).
Основна задача на експедицията беше продължаването на разкопаването на Барки 24, като в резултат сега вече е отворен нов, по-безопасен за работа вход, а изгледите да се влезе в тази предполагаемо голяма пещера се увеличиха. Беше направено поредно проследяване с багети на развитието на неизвестната подземна галерия, при което се получават различни интерпретации. На тази илюстрация е нанесено това, което ми казаха багетите на мен, а вода в тази галерия не долових (всички повърхностни рекички в района вече бяха пресъхнали). Така отвореният въртоп - естествено губилище на реката в м. Барките (Мухнатите барки) - духа силно, а температурата на излизащия въздух на входа е точно 7°C, т.е. по-ниска от тази на другите пещери в околния район.
За разнообразие покопахме и на други обекти в района (по склона на вр. Стрешеро и в м. Говедарника), някои от които в бъдеще може да станат пещери, и проникнахме в два обекта, които обаче не се оказаха достатъчно големи даже за почетното наименование "пършивки".
Перспективите за нови пещери са налице и работата в района продължава. Още в последния ден на тази експедиция беше насрочена следващата там - през почивните дни от 4 до 6 септември.

Powered by Drupal - Design by artinet