По пещери из Трънско

В неделния ден на 06.06. малка спретната група в състав Герасим, Цецо, Роси Василева от МОЕРПА и аз отидохме да продължим запознаването с пещерите в Трънския край. Започнахме от уж бързата и лесна пършивка Филиповската пещера, но тя добре се бе скрила из скалните венци, та за нея потрошохме 4 часа, при което загубихме и Цецо из камънака и храстите на западния баир на Стража планина. Накрая по метода на изключването намерихме пещерата в единствената скала по венците на целия склон, която бяхме подминали отгоре. Разгледахме я горе-долу по цивилни дрехи, като забележителното бяха многото парчета керамика в прекопаните от иманяри привходни части и прилепите в края (голям нощник или някакъв друг дългокрил). Намирането на Цецо в комплект с фотоапарат се оказа по-трудно от това на пещерата, но накрая той сам се появи. Вече нямаше време за замисленото проникване в Еловица, стана ясно, че проявата по неволя се трансформира в повърхностен обход, и затова предприехме резервния вариант за екопътекинг край с. Банкя. Това начинание се оказа много полезно, защото ждрелото и екопътеката са наистина изключително живописни и приятни, а единствената пършивка в района се прояви като обещаващ обект за бъдеща работа, с което тя може би ще стане истинска голяма пещера. Погледнахме набързо селото с автентичните къщи и минералния басейн, като пропуснахме само една от забележителностите - къщата, през която минава границата със Сърбия.
На връщане отново се отбихме в кръчмето на разклона за с. Парамун, където си напазарувахме млечни произведения за в къщи и на по бира решихме при първа възможност в някой от уикендите да започнем работа на обекта край Трънска Банкя.
Снимки: в албума в галерията.

Трима души в Еловица (13.11.2011)

Тръгнахме с Камен в уречения час (9) от нас, събрахме попътно Мушморока и се отправихме към Трънско. След като заредихме Роувъра на Камен на Драгичевския SHELL, време бе и личния състав да стори това. Спряхме за целта на култовото ханче Парамун, отличило се с изхранването ни по време на миналогодишните похождения по Стража планина и ждрелото на Трънска Банкя. Хапнахме по супа (шкемже/пача), както и местен специалитет (?... как му беше името?) с вид на кадаиф, но от месо (и то твърде добро!!) и продължихме през Трън за с. Еловица. Табела на отклонението за селото липсваше, но в слънчевия есенен ден трудно можеше да го пропуснем. Заклещено в тясната долина на Еловишка река, в селото още тлее някакъв живот, но повечето къщи са в окаяно състояние. На туй отгоре – мръсотия и неразбория, на Мушморока дори му се отщя да снима!

След мостчето в центъра продължихме срещу течението на реката (по десния й бряг върви пътя) до последната къща от селото, където паркирахме колата и продължихме пеша. Камен носеше описанието от Картотеката, а аз бях ходил там с Моерпа (преди 12 г.) – не беше никакъв проблем да я намерим, после – и да внесем където е необходимо някои корекции в описанието. Ето и обновеното описание на достъпа:
Преди къщата (последната от селото в тази посока) в дясно се отделя по-малък път, пресича реката и тръгва по горист страничен дол с река – ляв приток на Еловишка река. По него се тръгва за пещерата. След 700 - 800 м. се излиза на открита заравненост – водослив на три дерета, вода тече само в десните две. Хващаме пътя в ляво, който пресича реката, подминава първото дере в ляво (сухо) и се изкачва по средното (с направление югозапад). Скоро в дясно се вижда телената ограда на вододайна зона, вътре има каптаж. Продължаваме нагоре по дола, подминавайки каптажа и страничен дол в дясно, докато стигнем втори каптаж (този път вляво). Тук завиваме в дясно и след 40 – 50 м. по склона срещу каптажа достигаме основата на неголям скален пояс, където е входа на пещерата. Вратата и рамката й отдавна ги няма, нито номер или маркировка.

Описание на вътрешността: Пещерата е суха, диаклазна, слабо разклонена, но с развита етажност, тясна на места. Като образувания има от всичко по малко. Най-характерни са хеликтитите (калцит) и дендритите, има хубави цевички, както и от редките луковични сталактити. Повечето масивни образувания са зацапани, има и доста счупени. Все пак пещерата си остава най-красивата в Трънско и в целия Сливнишки район (301).

Ц. Остромски, 13 ноември 2011 г.

Спържата

Местният деликатес се казва спържа.
Впрочем, различни негови разновидности се срещат в цяла България и поколения българи са оцелявали и продължават да оцеляват с подобен вид консерви.
Само да допълня, че локалните теснотии са от духленски тип ;-)

Powered by Drupal - Design by artinet