Скромно присъствие на Балканския пещерен сбор в Румъния (15-18.07)

Двамата с Митко Кожухаров взехме участие в тазгодишния Балкански пещерен сбор в рамките на 24-членна делегация на българския аварийно-спасителен отряд (АСО). Това бе вторият по численост екип от спасители (след домакините от Румъния), който взе участие в голяма международна тренировъчна спасителна акция в пещерата Четъциле Поноролуи. Изобщо българското присъствие на сбора бе най-многобройно в сравнение с всички останали чужденци. Сравнително големи групи имаше от клубовете "Приста" - Русе, "Хеликтит", СПК "Академик", "София" и др.

Сборът се проведе от 15 до 18 юли на карстовото плато Падиш над с. Пиетроаса в планината Бихор, част от природния парк Апусени. Това е доста голям и богат на уникални карстови явления планински масив с надморска височина до 1800 м., известен с едни от най-големите подземни ледници в света, както и с грандиозната "Крепост на Понора" (Четъциле Поноролуи) с размери, характерни повече за тропически карст. Намира се в северозападната част на Румъния между градовете Орадеа, Клуж и Дева.

Скромно присъствие на Балканския пещерен сбор в Румъния

Пътувахме на 14 юли 4 коли от София (с моята бяхме аз, Митко Кожухаров, Ду и Берон), во главе с джипа на АСО. Минахме през Калотина - Ниш - Панчево - Тимишоара - Арад - Пиетроаса - Падиш ... около 800 км, последните 150 по разбит и изпъстрен с дупки път, напомнящ за някои елементи на четвъртокласната пътна мрежа на Врачанска област. За десерт - 23 км черен път, разровен от разни пътностроителни машини и разкалян от дежурния следобеден дъжд. Плаха маркировка с табелки при някои от разклоненията показваше, колкото и невероятно да изглежда, че това е верният път. На другия ден установихме, че един участък от него е затрупан от солиден конус паднали камъни и земна маса, но ... късмет! Така макло след полунощ пристигнахме на мястото - масивна хижа, край нея маси с навеси против дъжд, бунгала-бъчви и един чардак. Поляните наоколо бяха осеяни с палатки, все още рехаво, тепърва предстоеше пристигането на повечето хора.

На следващия ден (15.07) Тръна предвидливо реши да премести нашия лагер (АСО) по-далеч от навалицата, на теферич край малък поток. Наблизо самостоятелни лагери изградиха Хелититци и Русенци. Малка група от 4 души (една туркиня и дъщеря й, аз и нашия водач - Тибериу Тулукан от домакините) посетихме пещерата-ледник Скаришоара с дължина 720 м и дълбочина -105 м. Тази благоустроена пещера започва с 48-метров светъл отвес (диаметър 60 м), оборудван с метални стълби подобно на Голяма Гарваница на Деветашкото плато. На дъното му фирнованият снежник дава началото на ледник с обем над 75000 кубически метра и дебелина до 22.5 м (вторият по големина в света и най-старият - възрастта му се определя на 3800 години). Той покрива пода на Голямата зала и след 5-метров праг стига основите на "Църквата" - голям и красив комплекс от ледени сталагмити. "Църквата" е добре осветена с прожектори - до тук стига благоустроената част от пещерата. В страни остават 2 свободни от лед зали с малки ледени сталагмити, както и калцитни образувания. След излизането хапнахме и пийнахме охладената в 'студения чувал' бира, и с няколко фото-паузи се спуснахме по черния път в Гарда де сус (изходния пункт) и оттам - обратно към лагера. Цялата екскурзия отне над 10 часа (пътуването бе доста, над 200 км. планински път, 1/3 от него - офроуд, пропътувахме го с наетата от турското семейство в Букурещ Шкода Октавия, която пазех да не строша). Прибрахме се към 22:30 - точно за официалното откриване на сбора (насрочено първоначално за 20:00 и отлагано неколкократно по балкански ... последните прибиращи се от дупки така и не се бяха завърнали още).

Не знам защо организаторите бяха решили да ни третират като комерсиални спелеотуристи!?? Освен таксата правоучастие, бяха измислили и такса за посещение на пещера от 10 евро на човек - от утре де, днес било гратис, преди официалното начало на сбора. Естествено, не мина номера (за нас поне), но защо пък да не опитат - ако мине.

В петък, 16.07, се запътихме голяма спелео-фотографска група (Пелтеков, Колевски, Кожухаров, Ду, Ваньо Станев и аз) към пропастта-ледник Бортиг (денивелация -54 м, дължина 150 м). Вчера тук се бе изсипала най-голямата група и въпреки двете успоредни системи голямо мръзнене било ... та доста дрешки си бяхме взели ... но не и въже (бяха ни казали, че е екипирано). Да, ама не, и част от отбора - айде обратно до джипа за въже. Попътно обаче срещат друга голяма група за същата пропаст - един румънец (водач), българи(от ПК "Черни връх") и петима словенци, с всичко необходимо за пропастта. Пак се събрахме много хора, но ... таман повече време за снимки. Словенците бяха само за първия отвес (-38 м), широк и светъл кладенец с диаметър 35 м. Температурата на дъното му е като в хладилник. Вторият е един 16-метров леден водопад, температурата там е като във фризер. Ако случайно имаш нещо мокро и го опреш в леда - веднага залепва здраво. Слизането и особено катереното по него си беше веселба! Противно на добре усвоените технически способи, най-удачният начин за катерене на стръмния участък от ледения наклон е по гръб върху леда (при наличието на ПВЦ-гащиризон). Може и по класическия начин, но на малки стъпки и с повишено внимание, за да не забиеш нос в леда. Ледникът на дъното също е забележителен (около 30000 куб. метра, вторият по големина в Румъния). На дъното ясно се виждат слоевете лед. Има и зачатъци на вторични образувания по стените, а на места и обледеняване от стъклен лед.

На 17.07 участвахме в тренировъчната спасителна акция в известната Четъциле Поноролуи (в превод - Крепост на Понора), 3.5 км дълга, -201 м дълбока водна понорна пещера на дъното на огромен понор с 3 отвора и близо километър дължина. Има туристическа пътека по периферията му с няколко обзорни площадки, вчера бяхме минали по нея на връщане от Бортиг. В дъното на първия отвор е високият 76 м вход на пещерата, в който влиза голяма река. Другите два са нещо като окна. До входа се стига по нещо средно между екопътека и Via Ferrata. За проникване навътре е необходим неопрен или хидрокостюм, водата никак не е топла, а на места трябва да се плува. Галерия Венециана при нормални води е полусифон, но при пороен дъжд може и да засифони, затова бе определена за начална точка на акцията. От там до изхода пещерата бе разделена на 8 участъка - за 8 от 9-те групи. Деветата направи дълъг тролей на входа над външните прагове и водопади. Митко и аз бяхме в 4-та, изцяло българска група с ръководител Теодор Кисимов. По-трудните прагове се екипират с парапети, за носилката се правят тролеи. В това мероприятие участваха над 120 човека от различни националности, между тях и 19 българи. Влизащите и излизащи от пещерата се записваха/отписваха на специално организирания контролен пункт, за де не хартиса някой. Въпреки "вавилонското стълпотворение", всичко мина доста гладко. Вечерта, по здрач, бе направен разбор на акцията. Ръководителят й - Тудор Рус от домакините - изрази задоволство от работата на екипите и постигнатото взаимодействие и благодари на всички участници. Не пропусна да отбележи, естествено, че това е най-голямата тренировъчна акция по пещерно спасяване, провеждана в Румъния. Последваха кратки отчети на ръководителите на всички групи. После започна шумна и весела вечер на дружбата край огъня. Домакините почерпиха с гулаш и цуйка. По-късно си продължихме веселбата в по-тесен кръг в лагера на българските спасители.

Сборът бе закрит на 18.07 с пожелания пак да се видим в Македония догодина. Ние отпътувахме по обед, този път по друг маршрут: Падиш - Пиетроаса - Дева - Турну Северин - Неготин - Брегово - Видин - София, като оставихме на гарата в Дева Петър Берон, за да продължи екскурзията си с изкачване на Молдовяну, най-високия връх в Румъния. Това се оказа по-краткия и по-хубав път (като изключим един много натоварен уастък в ремонт точно преди Железни врата - няколко стеснения, регулирани със светофари ... 6 километра за 2 часа).

Цветан Остромски

4-ти Балкански сбор Апусени'2010 (Румъния) - снимки

Снимки от сбора можете да видите в галерията на адрес: http://iskar-speleo.org/copper/thumbnails.php?album=161

Powered by Drupal - Design by artinet