Експедиция Мая Арапит'2010 и нашето участие в нея

От 15 юли до 15 август се проведе поредната българска спелеологическа експедиция край с. Тет, в едноименния национален парк на Албания. Селото се намира на около 70 км северно от Шкодра, половината от които - по каменист и стръмен черен път през един от хребетите на Албанските Алпи. Основните цели на експедицията бяха продължаване на проучването на пещерата Мая Арапит в масива на едноименния връх, както и търсене на други перспективни входове в този мощен карстов масив. Пещерата Мая Арапит е проучена почти изцяло от българи през последните 15 години, като постепенно от сравнително малка пещера-преливник стана голяма и сложна пещерна система с над 300 метра денивелация (+279, -26 през 2009 г). За разлика от повечето пещери, в които отвесите се екипират слизайки, тази е предимно възходяща. Това налага отвесите да се изкатерят първо, използвайки специфичнини техники за скално катерене под земята. Проучването на такива пещери е значително по-бавно и трудно от низходящите пропасти и пещери.

Експедицията тази година бе организирана на щафетен принцип с 4 основни смени (по 8-9 дни) с цел да се осигури оптимален брой хора за целия едномесечен период. От "Искър" участвахме 5 човека (от общо 33): Ваня Ковачева, Руми Йотова, Жоро Стайчев, Мила Андонова и аз, Цецо Остромски. Ваня взе участие в периода 20-27 юли (не се засекохме), останалите бяхме основно в третата смяна, в интервала 29 юли - 9 август (с разлика от тези дати в рамките на 1-2 дена). Въпреки това през повечето време имахме различни задачи и разминаващи се прониквачни групи, поради което не бих могъл да разкажа изчерпателно за работата на всеки от нас.

Към нови висини в албанските пещери

Поледната седмица на юли бе валяло доста интензивно всеки следобед, както в тропиците. Пещерата бе подгизнала и работата в нея - позамряла. За разлика от повърхността, на много места в пещерата си вали непрекъснато (особено по отвесите), та се наложило леко преекипиране на някои места за избягване на студения душ. Но всяко зло - за добро! Сред многото размътени потоци, вливащи се в Мокрия меандър, забелязали един, който не се мъти. Срещу течението му край не бе стигнат.

На 2 август сутринта, възползвайки се от оправилото се време, Желязко и Руми тръгнаха нагоре към платото и вр. Радоина да огледат за нови входове (с бивак за 2 дена). След обед в пещерата влязоха Жоро и Мила да поработят на продължението след з. Капчица (към момента най-високата точка на пещерата) и да преспят в подземния лагер. Аз и Игор се отправихме към същото място късно вечерта, за да ги сменим. По телефона разбрахме, че са мокри, измръзнали и не са могли да работят поради проблем с машината. Взехме необходимите за разглобяване инструменти и след 3 часа се срещнахме в подземния лагер. Бензиновият примус подгряваше добре тясното пространство под фолиата между двете палатки. Жоро бе станал вир вода с кордурения гащиризон, Мила - една идея по-суха. Пихме чай и им пожелахме лека нощ (макар по часовник да бе ранна утрин, но кой ли го вълнува това), след което продължихме към тайнствената зала 'Капчица'. Машината се оказа здрава и като се заиграхме с Игор ... стана почти обед. Спуснахме се бързо в лагера (Жоро и Мила се бяха поизсушили и се канеха да излизат). Ние хапнахме добре и се отдадохме на заслужена почивка в уютната мизерия на подземния лагер. После работихме по същата схема още 2 дни. Излязохме през нощта на 6.08, след повече от 3 денонощия под земята. Преди това се видяхме в подземния лагер с Желязко и Ивчо, които бяха влезли да ни сменят.

През това време работата срещу течението на 'Бистрата водица' бе напреднала доста. Беше се отворил широк и сух (!) комин над Сухата зала ... краят не му се виждаше. На 7.08 влязох с Китен и Захари от Чепеларе за да направя техническо описание на новите части, а те продължиха да катерят здраво до изтощаването на акумулатора на електрическия перфоратор. По груби сметки още този ден бяхме стигнали вече около +150 м денивелация над 'Мокрия меандър', което подминава най-високата точка от другия клон, а коминът си продължава. След картирането на този клон се очаква пещерата да се нареди сред 'Топ 10' на най-високите пещери в света (с положителна денивелация от входа).

Powered by Drupal - Design by artinet