Национална експедиция "Котля 2010"

Завърши националната експедиция "Котля 2010".
От ПК "Искър" участвахме 4 души: Цецо, Герасим, д-р Ясен и моя милост. Добрата организация и непринудената дружеска атмосфера направиха експедицията приятно преживяване, независимо че не можахме да се поздравим с епохални открития.
Участие взеха общо 14 души от Враца и София и едно куче. Като поддържаща група в лагера останаха двама души, едно куче, три котки, петел, кокошки, няколко пилета и (според непотвърдени злонамерени слухове) неустановено число мишки.

Нац. експедиция "Котля 2010"

В събота тръгнахме навреме, заредихме провизии във Враца и след ритуалното шкембе в крайпътно кръчме бързо намерихме лагера в лозята. Врачани бяха вече на обекта, но домакинът Иван така подробно ни упъти, че можахме и ние да го намерим. Пътят до набелязаната пропаст бе стръмен и труден, още по-труден и опасен е поради скорошно срутване на скални маси. Без много мотане се нагнетихме в пропастта. Известна изненада предизвика въжето – оказа се прекалено дебело за нашите десандьори, домакините любезно ни услужиха с “осмици”. В неголямата зала успяхме да се наврем в няколко тесняка и така удължихме пещерата на два пъти с по 5-6 метра. Излязохме навреме, тъй като на Цецо му свърши филма. Прибрахме се в лагера тъкмо когато сервираха тавата с мръвките. За жалост не можахме да представим клуба достойно в коремното упражнение и към 22ч30м като по команда се напъхахме в чувалите и потънахме в обятията на Морфей.
За неделя бяха предвидени теренен обход и търсене на загадъчна пропаст по разкази от минали години. Пръснахме се като пилци из гората, ръчкахме навсякъде, но дупка по-голяма от лисича бърлога така и не намерихме. Кучето и то се стара много, разнасяше камъни насам-натам, но напусто - бяха се скрили дупките. За компенсация хайдушкият Балкан ни предложи изобилие от узрели дренки, сладки и налични навсякъде из гората.
След спортната част и дренченото разточителство се погрижихме и за духовната храна – посетихме манастира “св. Йоан Пусти”, реставриран преди 4 години. Чичото, който го пази, бе много гостоприемен и решихме да поостанем малко и да направим курбан една диня. На връщане минахме към Вратцата, опрахме инвентара в реката и се прибрахме в София.

Пътеписец

Митак, умението ти цветущо по вазовски и Алеко Константиновски да описваш експедициите винаги ме е удивлявало и сега отново ме кара да се замисля дали да не разкрием длъжност към ПК "Искър"- "Пътеписец". Само хора с доказани умения биха могли да се кандидатират за тази висока чест. И досега не виждам друг който така да умее да съчетава сухата фактология с комичната реалност. Мисля също че по би ти прилягало по-добре артистичното име Митака-пътеписецът :)

Powered by Drupal - Design by artinet