Меча дупка на Меча поляна (от мечката и курсистите - ни следа)

Неделя, 23 януари - хубав зимен ден! Най-после и снегът дойде, курсистите - не, но инак добра дружинка се събрахме и речено-сторено, запътихме се към Меча поляна. Там, може да се каже, преоткрихме отдавна забравената, но не лоша пещеричка - Меча дупка, опитваща се да се скрие в мъглата. Освен проникването в тази технична и красива, но възкалничка дупка, добра разходка си направихме и пресен сняг погазихме. Пътьом навестихме и други занемарени, но интересни обекти в района.

9 души на Меча дупка на Меча поляна (без мечката и курсистите)

Тръгнахме от колежа към 9:50 с два джипа (на Герасим и Митко Кожухаров). След солидно презареждане на кръчмето в Своге (онова срещу разклона за Искрец) продължихме с колите до Искрецкия санаториум. Към 11:40, добре екипирани и натоварени, нагазихме все още тънкия снежец в гората. Поехме по баира над санаториума, хвърляйки по едно око към дерето в ляво. Там интерес представлява входът на древна мина с оцветени от орудяването вторични образувания (по спомени на Иво), както и характерната за някои места от Понор планина омега-подобна флексура, наречена от местните Кукер (има подобна и край мах. Добравица). Яваш-яваш, без елементи на припряност, огледахме един стар крайпътен 'обект' и навлязохме към 14 ч. в обезлюденото (но не съвсем) село Меча поляна. Обърнахме необходимото внимание на големия карстов извор и най-вече на цепката, от която ясно се чува шума на подземна река. Следите от разчистване при спорадичните опити в миналото да се проникне в обекта бяха почти заличени от времето и, вероятно, от местните хора.

Митко поведе отбора през сняг и мъгла в търсене на заветната пещера, докато Мушморока и аз отстреляме по някоя полуразрушена къща от селото (някои бяха в приличен вид и все още устояват на времето). А имаше и 1 - 2 очевидно добре поддържани. На едно открито място реших да поизчакам да се вдигне малко мъглата, да се открие поне за момент сипея, който ни предстоеше да изкачим за да стигнем до входа. Митко бе идвал сравнително скоро, но при тези условия не можеше да го локализира, а така шансовете ни да намерим дупката бяха минимални. Бастуна вече бе решил, че работата отива на провал и тръгна обратно към Искрец. Аз все пак дочаках да се вдигне малко нагоре мъглата и мернах основата на заветния сипей. Настигнахме с Мушморока групата и ги ориентирахме (трябваше да се върнем малко), после и Митко си спомни някои ключови детайли, и след преодоляване на заснежения сипей стигнахме към 16 ч. на входа. След малък пикник с всевъзможни глезотики, дойде време и за пещерата. Диаклазна, моноканална и силно низходяща (употребихме 30 м. въже + прусеци за парапети на хлъзгавите прагове), тя се обитава от отделни екземпляри Голям нощник и Малък подковонос. На дъното по стените и тавана има крехки кристали.

Powered by Drupal - Design by artinet