Система за прихващане на пострадал с противотежест

Автор: Цветан Остромски

Излишно е да се обяснява колко важно е всеки пещерняк при необходимост да може да прихване и свали партньора си от въжето. Ако партньорът ви е в безсъзнание и не успеете да сторите това в рамките на 10 - 15 минути, вероятно никога повече няма да го видите жив. Ще успеете ли да се справите, независимо от физическите си данни, умората и възможната голяма разлика в теглото (не във ваша полза)?

Тук ви предлагам два елегантни начина за прихващане на пострадал с противотежест. Първият - Класически вариант" е лека модификация на техниката, описана от Gavin Lowe в експедиционния наръчник по спасяване на пещерния клуб при Оксфордския университет, адаптирана съобразно прилагания у нас вариант на техниката на единично въже. Оказва се доста ефективен за прихващане на пострадал със значително по-голямо тегло от вашето, като има редица предимства за пострадалия в сравнение със системата "Ларок". Вторият вариант - "Лаурел и Харди" е едно мое доразвитие на класическия вариант (или "измишльотина", ако така ви харесва). Предназначен е за още по-тежки случаи (в буквалния смисъл), когато пострадалият е двойно (и повече) по-тежък от спасителя си ("спасител" тук ще наричаме партньора на пострадалия или човека, оказал се най-близо до него в момента на инцидента).

Прихващане с противотежест - класически вариант

С този вариант човек може да прихване пострадал, значително по-тежък от него. Достатъчно е да може да вдигне на ръце малко повече от половината от разликата между теглото на пострадалия и неговото собствено. Ето какво трябва да имаме в допълнение на стандартната екипировка за техниката на единично въже:

* Втори (дълъг) осигурителен ремък или една примка (въжена или лентова) дълга около 50 см. с карабинер.
* Още един допълнителен карабинер, който закачаме за карабинера на нашия водещ самохват.

Ето последователността от стъпки на прихващането:

1. Изкачваме се по въжето до пострадалия, развързвайки възлите на всички прехвърляния. Някои от тях можем да запазим като отклонения ако ни предпазват от водопад или друга реална опасност.
2. Закачаме се с осигурителния си ремък за майона на пострадалия.
3. Прехвърляме последователно водещия и гръдния си самохват над десондьора (или гръдния) на пострадалия, но под неговия водещ самохват.
4. Вързваме допълнителната примка чрез котвен възел на нашия майон. Възелът на примката трябва да остане в другия й край, непосредствено до карабинера. В случай, че използваме дългия си осигурителен ремък, пропускаме тази стъпка.
5. Закачаме примката (или дългия си ос. ремък) за майона на пострадалия.
6. Прекарваме примката (или дългия си ос. ремък) през допълнителния карабинер, закачен за карабинера на нашия водещ самохват.
7. Правим по възможност 2 - 3 стъпки нагоре. Ако използваме дългия си осигурителен ремък, гледаме възелът му от нашата страна да се приближи максимално до допълнителния карабинер на водещия самохват (без да минава над него).
8. Стъпваме в педала, откачаме гръдния си самохват и сядаме внимателно, повдигайки пострадалия на примката. При необходимост си помагаме с ръце и подлагаме колене под таза на пострадалия.
9. Откачаме десондьора или гръдния самохват на пострадалия.
10. Закачаме и фиксираме десондьора на пострадалия на въжето, обирайки луфта. Габровци или не, ще се спускаме с неговото съоръжение. Ако той няма десодьор или има съоръжение за спускане, с което не се чувстваме много сигурни, ще трябва да използваме нашия десондьор, но закачен за майона на пострадалия.
11. Стъпваме в педала, отпускайки пострадалия върху десондьора, и придърпваме водещия му самохват над нашия, без да го откачаме.
12. Стоейки в педала, откачаме допълнителния карабинер от водещия самохват и от примката и го закачаме на нашия майон.
13. Клякаме в педала и се закачаме със същия карабинер за карабинера от примката (или дългия си ос. ремък), след което увисваме директно на майона на пострадалия от едната му страна (дясната, ако пускаме рапел с дясна ръка).
14. Прибираме си водещия самохват.
15. Разфиксираме десондьора и се спускаме до дъното, самоосигурявайки се с водещия самохват на пострадалия.
16. Стъпвайки на дъното, фиксираме за момент десондьора и изтегляме пострадалия над предварително избраното удобно и безопасно място (не точно под отвеса!), където продължаваме да го отпускаме докато легне на земята.

Прихващане с противотежест - вариант "Лаурел и Харди"

С този вариант на практика всеки може да прихване всеки, независимо от физическите си данни, при това без да прави някакви свърхусилия. Ето какво трябва да имаме в допълнение на стандартната екипировка за техниката на единично въже:

* Една примка (въжена или лентова) с дължина около 70 см. и допълнителен карабинер. Тази примка може да бъде вторият ни (дълъг) осигурителен ремък или ремъкът от столчето до водещия самохват, стига да е предварително прогонен за целта (да е малко по-дълъг и ушите на възлите да са малки).
* Още един допълнителен карабинер, който закачаме за карабинера на нашия водещ самохват.

Ето последователността от стъпки на прихващането:

1. Изкачваме се по въжето до пострадалия, развързвайки възлите на всички прехвърляния. Някои от тях можем да запазим като отклонения ако ни предпазват от водопад или друга реална опасност.
2. Закачаме се с осигурителния си ремък за майона на пострадалия.
3. Прехвърляме последователно водещия и гръдния си самохват над десондьора (или гръдния) на пострадалия, но под неговия водещ самохват.
4. Вързваме допълнителната примка чрез котвен възел на нашия майон. Възелът на примката трябва да остане в другия й край, непосредствено до карабинера. В случай, че ще използваме дългия си осигурителен ремък или ремъка на водещия самохват, пропускаме тази стъпка.
5. Откачаме карабинера от примката (или дългия си ос. ремък) и го закачаме за майона на пострадалия.
6. Прекарваме свободния край на примката (или ос. ремък) последователно през допълнителния карабинер на водещия самохват, през допълнителния карабинер на майона на пострадалия, и накрая го закачаме за карабинера на водещия самохват. В случай, че използваме ремъка на водещия самохват, закачаме го по същия начин за двата допълнителни карабинера.
7. Изкачваме се с 2 - 3 стъпки максимално нагоре. Ако използваме дългия си осигурителен ремък или ремъка на водещия самохват, гледаме възелът му от нашата страна да опре в допълнителния карабинер на водещия самохват (без да влиза в него).
8. Стъпваме в педала, откачаме гръдния си самохват и сядаме от едната страна на пострадалия, повдигайки го на примката колкото е възможно по-нагоре. С образувалия се полиспаст обикновено това става съвсем лесно. В някои случаи (ако пострадалият е много по-тежък) ще трябва да си помогнем с ръце и колене.
9. Откачаме десондьора или гръдния самохват на пострадалия.
10. Закачаме и фиксираме десондьора на пострадалия на въжето, обирайки луфта. Можем да използваме и нашия десондьор, но закачен за майона на пострадалия.
11. Стъпваме в педала, отпускайки пострадалия върху десондьора, и придърпваме водещия му самохват над нашия, без да го откачаме.
12. Стоейки в педала, откачаме допълнителния карабинер от водещия самохват и от примката и го закачаме на нашия майон.
13. Откачаме примката и от карабинера на майона на пострадалия.
14. Клякаме в педала и свързваме двата допълнителни карабинера, след което увисваме директно на майона на пострадалия от едната му страна (дясната, ако пускаме рапел с дясна ръка).
15. Прибираме си водещия самохват.
16. Разфиксираме десондьора и се спускаме до дъното, самоосигурявайки се с водещия самохват на пострадалия.
17. Стъпвайки на дъното, фиксираме за момент десондьора и изтегляме пострадалия над предварително избраното удобно и безопасно място (не точно под отвеса!), където продължаваме да го отпускаме докато легне на земята.

Основни предимства на предложената система:

1. На практика всеки може да прихване всеки, независимо от физическите си данни, и то без особени физически усилия. Това се отнася най-вече за втория вариант - "Лаурел и Харди" , но и класическия в повечето случаи върши работа.
2. Вместо да виси като торба под спасителя, пострадалият е пред очите му, като при спускането заема много по-удобното положение в скута на спасителя. Това дава допълнителни възможности на спасителя:
* Да пази пострадалия от триене и удар в скални издатини при спускане по наклон или до стена.
* Да повдига с колене, макар и малко, тялото му по време на спускането, с което отслабва напрежението от висене в сбруята и подобрява кръвообръщението. Това може да се окаже жизнено важно за пострадал в много тежко състояние.
* Спасителят пръв стъпва на дъното. Ако то е неравно или там има вода, той може да отклони и положи пострадалия на най-удобното за целта място.
3. Сигурността и ефективността на системата не се влияе от фактора "гръдна лента на спасителя", т.е. не зависи от нейната здравина, степен на притягане и възможност за регулиране. Причината е, че гръдната лента на спасителя изобщо не се натоварва.
4. Няма опасност от динамичен удар с двойна тежест при невнимателни действия или изтърване на педала.

Недостатъци: По-голямата сложност в сравнение с "хамалския" метод. Е, всяко нещо е сложно, докато не се научи. Опитайте и преценете сами дали си струва.

Автор: Цветан Остромски