Експедиции "Ермиловец"

От последното почти не бе останало след напоителните Трифон-Зарезанови, Дионисиеви и прочее празници в Илинденци. Имахме доволни количества вино и други напитки (като за рожден ден на Иво Тачев - да ни е жив и здрав!), но във вилаета на доктор Ясен Тончев нямаше начин да останем без керацуда (местния Дионисиев елексир) - докараха ни от Струмяни. В това време Димитрина, нашият местен ятак, бе подготвила базата - хижа Мура, където пристигнахме почти едновременно с другата кола (Хеликтитци и Здравеца). Качихме се с двете коли до входа на Шаралийската пещера. Петимата от "Искър" проникнахме в нея, а Димитрина поведе останалите за обход на района. Още от първата зала разгърнахме стативи и се почна ... Обстойното разглеждане на тази уникална пещера, съпроводено с обилно снимане ни отне близо 7 часа. През нощта като по поръчка падна 2 пръста пресен сняг - колкото да позабели земята и да даде нишан къде диша. В неделя пообиколихме някои изоставени хоризинти на кариерата, (нашия отбор, Ванката от Хеликтит и Димитрина), възползвайки се от проходимостта на Герасимовия джип. Както знаехме и от предишните ни посещения в района, някои от тях пресичат окарстени пукнатини (затрупани много скоро след отварянето им), набелязахме 'дишащите' места. Останалите трима (без Здравеца) проникнаха в пещерата, а Здравеца на връщане бе отседнал при пазачите на кариерата на 7-ми хоризонт и се бе поразговорил с тях. Прибраха се след нас, по тъмно вече. След неофициална вечеря и творческа почивка отпътувахме вечерта към 20 часа.

Покрай набелязаните повърхностни обекти, беглият поглед върху картата на Шаралийската пещера показа, че без да искаме сме се наврели и в някои некартирани части. Така че тя се очертава също като обект на лятната експедиция - за щателно докартиране.

Ой, красив си Ирин-Пирин
най-красив си на света.
Покоряваш ти сърцата
на най-смелите чеда.

Обзети от такива възвишени чувства потеглихме в петък вечерта към Илинденци: Иво, Голям Митак Герасим и моя милост. По пътя се мъчехме да отгадаем силуетите на планините в далечината, а разказите на големия Митак ни караха непрекъснато да въртим глави наляво и надясно (всички, освен водача, който стиснал в здрава десница кормилото зорко следеше пътната обстановка). Бързо напазарувахме в Благоевград, уважихме кулинарното изкуство на кресненските шкембеджийници и още по светло пристигнахме в хижа Мура.
Хижарката Димитрина – стар пещерен ятак ни посрещна радушно и ни запозна с правилата за вътрешния ред, които по същество се заключаваха в недопускане на козите да опасат нейната китна градинка. Хижата представлява бившо поделение на СВ и още със самият си вид вдъхва мили спомени у посетителите от мъжки пол.
Похапнахме надве-натри, След кратка дискусия относно правилното приготовление на салатата направихме две салати по двата начина. Следва да отбележим, че напоследък приготвянето и консумирането на зеленчуци във вид на разни салати се радва на голяма популярност сред членовете на ПК Искър.
Бидейки най-драги гости ни бе оказана честта да спим в библиотеката. Два шкафа и разни кашони съхраняваха книжки и списания от 80-те години на миналия век възпитаващи в българската младеж любов и безгранична преданост към страната на съветите. Ние, обаче бяхме преситени с впечатления, подминахме природонаучния кът с няколко спиртосани змии, подминахме балерините на Большой Театр, изпълвали някога еротичните фантазии на трудоваците и се отдадохме на така жадуваната почивка.

Балкани дигайте се, дигайте се в небесата,
обвивайте се в бури и мъгли!
Ний идем ви на гости с крилата
на вашите орли.

Сутринта Димитрина плахо надникна в стаята и предупреди, че ще вика козите на сутрешен развод - да не се шашкаме. Ми да ги вика, к’во толкова рекохме си ние и се обърнахме на другата кълка.
Острите звуци от дрънчене на малка тенекийка се забиха като пирончета в мозъците ни и бързо ни върнаха в реалността. Последвалото думкане на голямата тенекия беше само прелюдия към гороломния вик на хижарката, който се изви като ураган, отекна в мраморната снага на Пирин и заглъхна нейде надолу към Петрич. Новият ден започваше.
Никой правоверен искърец не може да обясни какво толкова се случва в тези 4-5 часа от момента, в който дружината се събере край мъркащата кафеварка до момента, в който нарамим торбите и наемем по баира. Няма да обяснявам и аз.
Тъкмо посетихме няколко обекта на индустриалната археология и пристигна втората кола с Камен, доктор Мишо, Ив и Косьо. Без да се бавим поехме нагоре в планината. По пътя се почудихме на най-големите кариери за италиански мрамор на Балканите и си събрахме няколко парченца желязна руда.
Като стигнахме до мястото, откъдето повече с кола не може, разпределихме багажа и драснахме нагоре по склона, водени от багетите на Димитрина и Иво. Младежката част от групата тръпнехме от нетърпение да се преборим с някоя страшна пропаст, докато “старците” викаха, че тая работа не е като оная работа, то баира трябва първо да се багетира, да се обходи, изучи и т.н. и т.н. Ама все пак, преди да се отдадат на своите научни занимания щели да отделят 20 минути да ни покажат пътя към Алеко, която била само на 1 час път и нямало как да се сбърка. Тези 20 минути непрекъснато се отлагаха във времето, понеже не на този рид трябвало да се разделим, а на следващия, ама не баш на него, ами на чучката след него и т.н. и т.н. Багетите откриваха все нови и нови пещери, които само трябва да се изкопаят (подминахме 10-15 такива) качвахме се все по-нагоре, теренът ставаше по-стръмен, а билото по-тясно, Гъсти облаци бяха покрили доловете и върха над нас.
Това не ни притесняваше, вниманието ни бе притъпено от ядките и фурмите, които Мишо вадеше от голямата раница. Не забелязахме как двамата основни водачи – Димитрина и Голям Митак постепенно се отдалечават: единият наляво и нагоре, а другия надясно и надолу (Иво бе останал само с една багета и не можейки да вземе категорично становище благоразумно вървеше по средата). Останалите сновяхме между тях. Трябваше да се слезе стръмно надолу в един дол. За пореден път се уверихме, че дупето е най-добрият приятел на пещерняка. Слизахме и слизахме надолу.
Полека-полека Иво наби в дола, големият Митак се рееше в някаква паралелна вселена по скалите над нас, а ние се озовахме самички в лапите на Димитрина.
Майчински ни насърчаваше и ободряваше тя – ей тука са дупките, трябва само да ги открием. А като ги стигнем – пей сърце – нататък само по хоризонтал се ходело. Засега, обаче, се налагаше да скачаме като шебеци от дърво на дърво. Изненадващо попаднахме на един отвор, след още малко суркане по дупе надолу на още един, после още един, накрая балансирайки с торбите по стръмния склон намерихме и отвора на Алеко. Всичко това прилежно документирахме, GPS-нахме и фотографирахме. Така може да се каже, че ходенето имаше и научна стойност. За влизане бе безнадеждно късно, трябваше да се прибираме. Идеше ред на равното ходене.
Бактисахме от туй равно ходене, на Герасим даже му се напука едната петичка. Дощя ни се малко отвесче, баирче поне, да изправим малко кръста, да отлепим ръце от земята и да избришем потни чела. Към осем и нещо вечерта ни дойде на ума, че групата може да ходи по-събрано, ако дадем и на Димитрина да носи някоя торба (дотогава тя пърхаше като волна птичка с багети в едната ръка и стръкче дебелец в другата).
Не помогна. С два скока русата гадина прекоси поляната, шмугна се в гората отсреща и оттам жизнерадостно подвикна да я следваме, ако не искаме да се загубим (сякаш досега бяхме много намерени). Дадохме тежка клетва само да пъшкаме без да мрънкаме и тръгнахме подире. На една премка изненадващо се натъкнахме на Иво и големия Митак, които кротко беседваха върху свойствата на различните видове багети. Така групата се събра напълно и се появи надежда ако не вечерната бира, то поне сутрешното кафе да го пием в хижата.

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.

А в зелената гора светеха няколко челника. Всички мълчаха и си гледаха в краката, даже Димитрина, която геройски устиска няколко часа без да затвори уста, се беше умълчала. Явно имаше още да слизаме. Появи се и нещо като пътека и нещо като маркировка, но по GPS оставаше още доста до колите.
И понеже се бяхме настроили за дълго нощно ходене някаш изведнъж изпаднахме на пътя за кариерите на 400 мера от колите.
В хижата настъпи радостна суматоха: един реже салата, друг начуква пържоли, трети разпалва огъня, четвърти пълни чаши, пети гледа умно и т.н и т.н. Геройски унищожихме промишлено количество салата, крехки пържоли и хладна бира и в малките часове на неделята се оттеглихме в библиотеката за почивка.

Темна е мъгла паднала
из тая гора зелена, из тая Пирин планина.
Яница пътя сбъркала
из тая гора зелена, из тая Пирин планина.

Ние, обаче, не сбъркахме пътя до Шаралийската. Нито мъглата нито задаващия се дъжд можеха да ни спрат. С Мишо, Косьо и Ив посетихме тази приятна пещера, погърчихме се из блокажите и тесняците, почудихме се на красотийките и мраморния пясък по пода. Благодарение на скицата и указанията на Иво и големия Митак успяхме да видим най-важното и с правилно разчетено време излязохме към 15ч30м. Тъкмо започваше да вали, но докато се преоблечем и дойде Герасим да ни прибере. След учудващо кратко двучасово помотване успяхме да тръгнем по светло и даже да се отбием в Кресна за традиционният разбор с консумация на шкембе чорба. Някои хора ядохме агнешка чорба вместо шкембе и сбъркахме. Правилата не случайно са установени такива, каквито са – плод на многогодишен опит и наблюдения. Друг път няма да правим така. Някак успяхме да се промъкнем между дъждовните облаци и се прибрахме в София рано вечерта без да ни вали.

Митак отново прояви цветистия си пътеписен език!
Искам само да добавя че докато изкачвахме баира към Шаралията на една кратка почивка имахме културно мероприятие от Димитрина - рецитал по темата. А по-късно отново чухме поемата за Шаралийската пещера.
А втория ден нашта група (Иво, голям Митак, Камен, Димитрина и моя милост) тръгнахме да обикаляме баирите, за да дирим едно изгубено яре. Димитрина успя да ни изхитри че там горе има нерегистрирана дупка - Капчука, която ако искаме можем да си я картираме. И ние нали сме си доверчиви тръгнахме. Та от 3-ти хоризонт на кариерата, по реброто, по реброто та чак горе до подножието на Шаралията. Уж за 1 час се стигало, ама то си беше към 2 часа. После дупката се оказа скална ниша. От цялата обиколка поне Иво откри един обещаващ обект на връщане.

И така, с мощна мозъчна атака, три лаптопа, три GPS-а, един Google Earth, един ГИС, базата данни на картотеката, снимки от няколко фотоапарата и с главния консултант Цецо снощи на сбирката уточнихме кои са локализираните пещери в района. Това са Алеко, Саксонската, Мечката и Пропаст №1 (Козловски андък). Другата намерена пещера с малкия отвор е некартирана и ще е задача за експедицията. Материалите са събрани и се подготвят за картотеката.
След като видим наличните материали от картотеката, може да се наложи групата, която обходи тези пещери, да състави нови описания на достъпа до тях. Досегашна документация трябва да издирваме не само от картотеката, но и от архива на Университетския клуб на пътешественика.

И на двете групи ни беше до известна степен ясен подхода.
Все пак по-конкретно:
От превала (говоря за надморската височина която е на групата пещери - превала на връщане) се тръгва по пътеката с червената маркировка. Още по-добре е да се намери пътека без маркировка на около 50-70 м по-ниско. По нея се върви хоризонтално. По червената: след като се стигне ребро около 20 м преди него трябва да се тръгне надолу. Спуска около 100 м като се държи върха на реброто около 10-ина метра отдясно. Там се открива горния затрупан вход на обекта (с камен), а 3 м под него е отвора на пещерата. По-ниско около 50 м се открива Саксонската, още по надолу се открива Мечката. От там се тръгва хоризонтално в обратна посока (на запад-северозапад) около 200 м и се намира Козловски андък и на 35 м от него е Алеко. А до Алеко има отново ребро. Така че групата пещери се намира между 2 ребра, но ако се следва червената маркировка реброто до Алеко не се забелязва, щото е по-ниско. Ако се върви по долната немаркирана пътека се открива още първото ребро до което е Алеко. От там се тръгва надолу и се стига Алеко.

Ето линк към поканата, че в горния пост (при мен поне) не се отварят файловете:

Експедиция Ермиловец'2011 - ПОКАНА

За експедицията на Илинденци тръгваме с Цецо в неделя сутринта.
Друга група (Мишо, Рен и т.н.) ще е там в неделя преди обед откъм Гоце Делчев. Действаме по задачите на експедицията още от неделя.

Експедиция "Ермиловец 2011" завърши

В едноседмичната експедиция участваха за различни периоди от време общо 16 души, в т.ч. нашата домакинка Димитрина, екип от трима геофизици от МГУ и пещерняци от клубовете "Варна", "Протей" (Сливен), "Пещерняк", "Черни връх", "Еделвайс" и "Искър". "Ермиловец 2011" имаше късмет с времето и всички атрибути на национална експедиция. Имаше ръководители и участници от разни клубове и организации и успя да свърши съществена пещерняшка работа. Беше довършено картирането докрай на отвесния клон на пещерата-рудник Алеко, бяха обходени отдалечени и слабо проучени местности, като бяха локализирани някои известни пещери и различни карстови обекти. Геофизическият екип сондира под някои от кариерите и на други обекти над селото, като засега е ясно, че под работещите кариери на дълбочина до 30-40 м няма кухини, а само пукнатини. Експедицията имаше и своето откритие - Триъгълната пещера, която е най-високо разположената измежду групата пещери-рудници в м. Разкола, а входът й бе открит при клубното обхождане в района предния месец. Тя най-вероятно ще се нареди на второ място след Алеко по обща дължина и денивелация сред пещерите по северните склонове на вр. Шаралия, а и повдига нови въпроси относно историята на рударството.
Благодарим на всички участвали в експедицията за мотивираната и ентусиазирана работа в тези тежки теренни условия! Надяваме се, че вече са фенове на тази част от Пирин и ще работим заедно и на следващи експедиции там.
Подробен дневник-отчет за свършената работа ще има малко по-късно, а на клубната сбирка в сряда ще разкажем за експедицията.
Макар и с малко съжаление, че отредените дни на експедицията свършиха, с удовлетворение прибрахме националното знаме, за да го развеем пак след три месеца край Гара Орешец.

От "Обекта с шапката" http://iskar-speleo.org/copper/displayimage.php?pos=-2131 както го бях описал на една от снимките от предната ни експедиция на Ермиловец се стелеше приятна прохлада щом отидахме да го проучим сега. Входът беше си отворен и без копане се напъхахме вътре. Хоризонтален вход, след кратко подмушване се отваря хоризонтална галерия навътре в склона, която завършва с отвес около 8.5 м дълбочина и горен вход на около 12 м височина в малка зала. Пуснахме аварийното въженце на Иво и той слезе да го огледа, но се наложи и аз с джаджите да сляза за да разбера че под прага над дъното няма нищо. От залата тръгва в посока към Саксонската галерия, която е копана, с постоянен наклон. Тя забива на около 20м по-надолу, но завършва с тесняк 20см висок и 70 см широк. Ние бяхме дотук. Направихме картировка. После се качихме да огледаме горния вход с отвеса. Той беше замаскиран в храстите и отвън не се виждаше. Беше внишутелен. Пещерата излезе около 52 м и ок. 22 м денивелация. На другия ден Иво и Гогата продължиха с разбиването на тесняка, което хич не се оказа лесна като на пръв поглед работа. Шилото се забива в порьозната руда без да откърти нещо. След 2 часа усилия тесняка е отворен и Иво и Гогата продължават навътре. Тези части се оказват ниска галерия с лабиринтен характер, на много места с много тесни размери. Личи си че е преминавано през множеството тесняци, но трябва да са малогабаритни рударите. От тук идва загадката, че тези които са копали явно са били с нисък ръст (малки хора). Пещерата не се свърза на този етап със Саксонската. По груби сметки галерията след тесняка е повече от 60 м и най-вероятно е по-дълга от Саксонската. Предстои картиране на втората част от Триъгълната. Пещерни образувания: натек в залата, чисто бели тавани на места по входната галерия.

Ето в резюме резултатите от експедиция 'Ермиловец 2011', проведена от 3 до 10 юли 2011 година:

• В експедицията взеха участие общо 15 души - пещерняци от 6 пещерни клуба („Варна”, сливенският „Протей” и софийските Искър, Пещерняк, Черни връх, Еделвайс), трима геофизици от МГУ и хижарката на х. Мура (база на експедицията) и дългогодишен наш ятак за района Димитрина Везенкова. С оглед на сезона, отдалечения район и общото състояние на пещерното ни движение това участие може да се смята за добро, дори леко надхвърли първоначалните ни очаквания.
• Най-много хора се събраха, както обикновено, през почивните дни в края (9-10 юли) – общо 17 човека с прудружаващите лица, докато в периода 4 - 6.07 бяхме в минимален състав от 3-ма пещерняци и домакина на х. Мура Димитрина Везенкова, на която дължим много за базата и логистичната подкрепа на експедицията.
• Обходен бе по труден високопланински терен голям периметър от Синанишкия карстов подрайон на Северен Пирин: от с. Илинденци до връх Синаница и от р. Разкола до Шашка река. Използвайки благоприятното за далечни преходи време, умишлено се съсредоточихме върху по-отдалечените обекти за сметка на по-достъпните, като тези в различните хоризонти на кариера Мура.
• Осъществени бяха общо 15 прониквания в пещерите Алеко, Езерото, Триъгълната (нова, в близост до Саксонската), Мурата 3 (номер по район 402-100), Козловски андък и, разбира се, Шаралийската – бисерът на пиринския карст, в която през последните 4 дни от експедицията влязоха всички пещерняци, които не я бяха посещавали преди това.
• Картирани бяха в Алеко 124 м. (всичко некартирано – след тесняка, който разчистихме от наноса за да стане проходим, до двете дъна на пропастта) с денивелация 57 м. (-51, +6), както и в Триъгълната пещера 55 м. с денивелация 22 (остават поне още толкова от проникнатото в тази нова пещера, а има реални възможности да продължи още).
• Обогатена бе документацията на района: Направено бе техническо описание на пропастната п-ра Алеко и описания на достъпа до много от посетените пещери, които липсваха в картотеката на БФСп или се оказаха погрешни. Снети бяха GPS-координати на входовете и на някои новонабелязани обекти за бъдеща работа. Направени бяха и много снимки от района, входовете и вътрешността на пещерите (очаквайте в галерията).
• Събрани бяха минераложки образци от дъното на пропастта Алеко и от т.нар. 'скала-сандвич' в м. Долна Врабча.
• Направени бяха биоспелеоложки наблюдения в Алеко, Шаралийската и Триъгълната пещера.
• Екипът от минно-геоложкия университет (МГУ) направи геофизични измервания с най-модерния у нас георадар в местността Зандана и някои от хоризонтите на кариера Мура. Предстои обработка на резултатите.

Основни изводи:

1. Почти всички по-големи пещери по склоновете на връх Шаралия са отворени и/или дооформени в резултат на антропогенна дейност (древно и по-съвременно рударство, минно-проучвателни проходки или мрамородобивна дейност).
2. Прави силно впечатление високата организация на рудодобива и проявената инженерна мисъл за укрепването на материала и вентилацията в пещерите-рудници в м. Разкола и особено в отвесните части на п. Алеко. Всички тези обекти, предполагаемо дело на саксонски рудари от 16-ти век, но може да са започнати и по-рано, имат по два входа (един хоризонтален и един вертикален над него и малко в ляво като се влиза навътре от хоризонталния), поне единият от които е изкуствено прокопан. Това навежда на мисълта (хипотеза), че са създадени с цел циркулацията на въздуха между тях да стимулира течение и в останалите галерии, с което се създават подходящи условия за продължителен престой и работа на хората вътре, без да се задушат при използваните по онова време средства за осветление.
3. В новооткритата Триъгълна пещера и в придънните части на п. Алеко е останало значително количество желязна руда (главно лимонит и хематит). Възможно е първоначалната цел на рударите да е била друга, по-ценна руда.
4. Районът е много беден на водоизточници през летния сезон. За високата част на Шаралийския масив основни източници на питейна вода са р. Мурата, Коритската чешма на Куртов рид и п. Езерото, пред която е удобно и за бивак на неголяма група. За ридовете Кутело и Ревалото съответно източници на питейна вода са Кутелското кладенче и изворите на р. Шашка.
5. Мраморите в масива на връх Синаница се оказаха силно напукани и повърхностно изветрели. Пещери или много перспективни карстови обекти там не бяха открити, въпреки, че от зимни обходи там имахме сведения, че някои от цепките ‘дишат’.

Ще има и по-подробен разказ за хода на тази приятна и успешна експедиция.
Благодаря от името на клуб „Искър” на всички участници за всеотдайната им работа по задачите на експедицията, а също и за доброто им представяне в битовата част, допринесло немалко за пълноценната почивка и незабравимата атмосфера в лагера.

Цецо Остромски

Задачи за бъдещи експедиции в Синанишки подрайон

Обобщение

Спелеоложките изследвания в този подрайон трябва да продължат, тъй като той крие още много неизвестни в много от аспектите на спелеологията. Със сигурност има още неизвестни и недокументирани пещери, части на пещери и карстови кухини, което е доказано и от извършените там геоложки проучвателни работи. Пещерите в масива на вр. Шаралия са уникални за България по морфологията и генезиса си, макар да има сходни по произход и на други места (Славянка, мина "Отечество" край с. Искрец и др.). Пещерата Алеко е забележителна не само със следите и мащабите на средновековните рударски технологии, но е богата и в биоспелеоложко отношение - на различни места бяха наблюдавани изключително голям брой екземпляри от разреда Diplura. Триъгълната пещера пък поставя нови въпроси относно хората и техните сечива, с които е била добивана руда в исторически времена. Някои от пещерите над с. Илинденци вероятно могат да дадат допълнителни сведения за историята на този край от неолита насам.

I. Задачи, по които на експедиция "Ермиловец 2011" не бе работено или не бе постигнат успех

1. (лято) Намиране и картиране на пещерите Гаргобионта, Принципа на заека и Затрупаната, в които е проникнато през 80-те г. от клуб "Алеко". За последната е възможно да се намери водач от селото.
2. (лято) Докартиране на хоризонталните части на пещерата Алеко, вкл. хоризонтален план на отвесите до тесняка.
3. Картиране на некартирани галерии в Шаралийската пещера.
4. (лято) Локализиране на още 2-3 пещери от ГКПБ във високите части на подрайона.
5. (лято) Разкопаване на набелязани обекти: предполагаемата Галенитна пропаст на западния ръб на вр. Шаралия, две предполагаеми губилища в дола между ридовете Кутело и Ревалото, обект под кариера на "Мура-2" на д.г.б. на р. Шашка, губилище на р. Шашка до Елов дол.

II. Задачи, произтекли от резултатите от експедиция "Ермиловец 2011"

1. (лято) Разчистване на затрупани входове на най-високо разположената пещера-рудник на скалното ребро над пещ. Алеко.
2. (лято) Доизследване и докартиране на Триъгълната пещера.
3. (лято) Локализиране и опит за разчистване на входовете на общо 4 пещери-рудници на характерното скално ребро в м. Козловски андък около кота 1750 м, които са документирани при геоложките проучвания в района. Търсене на още такива обекти по това ребро над тази кота.
4. (лято) Ново картиране на малката пещера Комарът.
5. Разчистване и разширяване на пукнатина до шосето под хижата.
6. Разчистване на входовете и проникване в проучвателни галерии "Мурата" с номера 1-3 за търсене на карстови кухини.

III. Други задачи

1. (лято) Намиране на пещерите Амбаро (Кутело - Ревалото) и Ловджийската (хидротермална, землище Горна Градешница или Влахи), за които има сведения от местното население.
2. (зима) Локализиране и маркиране на известните пещери над селото (предимно в м. Зандана).

Дневник на експедиция "Ермиловец 2011"

Списък на участниците

Димитрина Везенкова (домакин-координатор) х. "Мура" 3-10 юли
Цветан Остромски (техн. ръководител) ПК "Искър" 3-10 юли
Иво Тачев ПК "Искър" 3-10 юли
Росен Милков "Протей" - Сливен 3-7 юли
Тодор Каракиев "Черни връх" 6-10 юли
Венцислав Стойков СК "Варна" 6-9 юли
Герасим Леков ПК "Искър" 8-10 юли
Георги Георгиев ПК "Искър" 8-10 юли
Стефан Цаков "Пещерняк" 8-10 юли
Борис Захариев "Пещерняк" 9-10 юли
Борис Хотинов "Еделвайс" 9-10 юли
Филип Стоянов "Пещерняк" 9-10 юли

специалисти геофизици от МГУ:
Християн Цанков 7-10 юли
Николай Кирилов 7-10 юли
Атанас Кисьов 7-10 юли

без пещерняшка квалификация:
Петя 9-10 юли
Николай Леков 8-10 юли
Весела Лекова 8-10 юли

03.07.2011: Пристигаме в хижата Цецо и Иво. Заварваме Росен от "Протей", който е пристигнал предната вечер. Групата от ПК "Искър", която трябваше да екипира Алеко и да се прибира вечерта в София, е закъсняла. Затова не може да се включи в работата на експедицията и се задоволява с посещение на Шаралийската пещера. Така за следващите дни оставаме общо четирима с Димитрина. Уплътняваме времето до мръкване, като разглеждаме мястото под Кариера №1, където според Димитрина от кариерата е затрупана хоризонтална пещера.

04.07.2011: Тръгваме с инвентара към Разкола за пещ. Алеко. Пътят е дълъг, особено с доста багаж на гръб. При достигането на местността намираме на по-горно ниво интересна затрупана пещера-рудник с общо три входа, по която навремето е работено, но е имало последващо срутване на горния вход (според Митака Паунов по-късно, това трябва да е Гаргобионта?). Разглеждаме я, а по-надолу сверяваме координати на други от пещерите и засичаме още един обект за работа. Когато сме пред Алеко, времето е напреднало и решаваме да оставим всичкия си багаж за следващия ден и да се приберем бързо без багаж в хижата. По обратния път отново щателно претърсваме скалите на превала на Грънчарски рид, където според Митака Паунов трябва да е Затрупаната, но без успех.

05.07.2011: Отново тръгваме към Алеко (в пълен състав с Димитрина). Без багаж се върви лесно и решаваме пътьом да обходим Козловски андък. Разделяме се на две групи на различни нива по склоновете на вр. Шаралия. Намираме вход, който е маркиран като Пропаст №1, и още 1 затрупана пещера-рудник - само една от 4-те, фигуриращи на крокито от геолозите. Достигаме при Алеко и намираме пещ. Езерото, която е важна заради водата в нея. Проникваме в отвесните части на Алеко, като Цецо екипира и достига до затрупано продължение. Това е мястото, до което достига досегашната карта на пещерата. Там разкопаваме нападалите от отвесите камъни и накрая Цецо успява да премине през отворилия се тесняк. Разглежда нататък и установява, че следва още един отвес, за който нямаме въже. Излизаме обратно и по целия обратен път нагоре по отвесите наблюдаваме изобилието от троглобионти (Diplura). Оставяме си личната екипировка на входа на пещерата и се прибираме в хижата късно през нощта. Докато сме били в Алеко, Димитрина е маркирала временно с ленти по дърветата най-добрата пътека за пещерите и ни чака на шосето.

06.07.2011: За почивка и разнообразие решаваме този ден да обходим мраморния ръб около вр. Кутело. Без особени усилия по хубава пътека се изкачваме до местността и по склона на рида Ревалото непредвидено се разделяме на две. Цецо обхожда Ревалото на по-ниско ниво и отива до м. Шарена скала, където не открива нищо повече от известното от предишни експедиции. Росен и Иво обхождаме горната част на Ревалото и върха Кутело, където откриваме само едно малко, но добре оформено въртопче, което не ни вдъхва особени надежди. На връщане при спускането пеша под Шаралийската пещера оглеждаме една от затрупаните проучвателни галерии (вероятно №2) и установяваме, че в нея лесно може да се влезе с разместване на няколко камъка. След малко Цецо ни настига с колата и се прибираме в хижата. Заварваме пристигнали Венци от "Варна" и Тошко от "Черни връх".

07.07.2011: Този ден времето за работа във високите части на планината е ограничено, тъй като през следобеда трябва да посрещнем геофизиците долу в селото. Избираме най-близките обекти. Венци и Росен разглеждат Шаралийската пещера, защото за първи път идват тук. Цецо, Тошко и Иво нарамваме подръчна и импровизирана екипировка и отиваме да картираме намерената маркирана пещера в Козловски андък, която според спомените на Цецо е малка и не може да е Пропаст №1. Тошко влиза, екипира и разглежда пропастта, след него започваме да картираме. Докато Иво се занимава с картирането, Тошко излиза и прави обход на целия улей нагоре с всичките му разклонения, но не намира нищо интересно. Цецо също се спуска и разглежда пропастта. Денивелацията по преценка на око отива към -35 м и разбираме, че това наистина е Пропаст №1. Преустановяваме картирането - не само защото е безсмислено, но и времето е напреднало и трябва да слизаме към хижата и селото. На излизане Цецо проверява встрани по пукнатината и открива нова зала на пропастта във възходяща посока.
В уречения час се събираме всички с геофизиците в селото. Там те правят щателно сканиране около скалите край пътя, за където има предания за изкуствено разширявани и прокопавани галерии. Занимаваме се и с багетите. Привечер се прибираме в хижата, с изкл. на Росен, който си заминава по спешност. С геофизиците уплътняваме времето до мръкване на обекта до шосето под хижата. Не след дълго пристигат Герасим, Гогата и Стефан.

08.07.2011: Група в състав Венци, Гогата и Тошко се отправя за обход към масива на Синаница и Момин връх през Конски кладенец и оттам – по ръба. Успяват до вечерта по тъмно да завършат цялостен обход на мраморния масив, като се връщат по различен път (по долината на Влахина река). Горе локализират набелязания от преди обект и още 3-4 подобни, като всички те се оказват духащи въртопи с тесни цепки в силно напукана и изветряла скала, без перспективи за продължаване.
Групата на геофизиците заедно с Димитрина работят на Кариера №8.
Останалите две групи сме отново към пещерите в м. Разкола. Цецо и Стефан влизат в отвесните части в Алеко, където разширяват тесняка с издялкан за целта дървен инструмент от Герасим :-), доекипират следващия отвес (силно наклонена тръба), преминават още два отвеса (на класика), обхождат галериите и достигат до двете дъна, като не намират друго продължение. Старото дъно е низходящо стеснение, засипано с падналите по отвеса камъни, а новото – безнадеждна плътна тапа от камъни и пясък, в която се губи и малко вода, стичаща се от един комин. Картират от тесняка в края на старата карта надолу до прага след края на въжето (83 м, денив. -39/+6 м, гл. карт. Цецо). Прибират се в хижата към разсъмване. Иво с Герасим и децата му имат за цел разкопаване на малкия триъгълен вход над Саксонската пещера, намерен при обход предния месец. Входът се оказва достатъчно широк за провиране и без разкопаване. Обхождат и картират новата пещера-рудник, получила името Триъгълната, като достигат до невъзможен за преминаване изкопан процеп (гл. карт. Иво).

09.07.2011: Геофизиците с Димитрина отново работят от рано по хоризонти на кариерите.
Венци си тръгва, пристигат Боби, Филип и другият Боби.
Цецо и Стефан почиват и отиват следобед с Боби ("Еделвайс") и Герасим и децата му в Шаралийската пещера.
Останалите в две групи отново сме в м. Разкола. Филип, Боби от "Пещерняк" и Тошко докартират отвесните части на Алеко (гл. карт. Филип), като потвърждават, че няма продължение. Разекипират и се прибират в хижата по прилично време по тъмно. Гогата и Иво правят повърхностна картировка между входовете на Триъгълната и Саксонската пещера. След това разбиват достигнатия тесняк в Триъгълната пещера и обхождат набързо низходящия лабиринт от галерии след него.

10.07.2011: Ден за отпътуване. Групата, която докартира Алеко, отива на заслужено посещение на Шаралийската пещера. Боби ("Еделвайс") обхожда част от рида на вр. Шаралията над Кариера №9, но не открива нищо ново.
Димитрина, геофизиците, Герасим и Иво отиват в м. Долно Врабче, където разглеждат и сканират за кухини хълмче около скала с изсичания, но не изцяло поради гъстия храсталак. От там геофизиците си заминават. Пътьом Герасим и Иво оглеждат левия склон на дола на Бяла река, но не намират нищо интересно.
Събираме се отново в хижата и стягаме багажите. Сбогуваме се и благодарим на Димитрина. Герасим, Гогата и децата си заминават направо за София, а останалите две коли хора пътьом изпираме въжетата и екипировката в р. Ощава.

За три дни (3-5 август 2012 г.) успяхме да се организираме за едно своеобразно продължение на миналогодишната експедиция в Пирин за доизследване и картиране на пещерите-рудници в м. Разкола под вр. Шарлия, с. Илинденци. Събрахме се петима: Герасим, Цецо, Големия Митак и аз и Филип от "Пещерняк" (с който клуб основно работихме там лани). Поради отдалечеността и трудния достъп до района и заради малобройността на групата и ограниченото време, с което разполагахме, предприехме възможно най-олекотен вариант на експедицията, с изнесен бивак пред пещ. Езерото. Така два от трите дни неизбежно бяха за придвижване, устройване и прибиране на лагера, но пък разполагахме с цял един ден за работа в пещерите. Мястото за лагер в крайна сметка се оказа много приятно и удобно за група в малък състав, особено в рекордните летни жеги. Първата вечер удобствата на лагера с нас опита и верният ни помощник за района - Димитрина, която през целия път дотам ни разлютваше въображението с нейните теории как водите от горе на Шаралията излизали чак долу в селото. Дългият преход през дивата и силно пресечена местност с тежки раници на гръб напълно се оправда - накрая не ни се тръгваше обратно и така ни се искаше да имаше още някой ден за работа в пещерите!
Съвсем естествено след миналогодишното откритие основната задача ни бяха Триъгълната и Саксонската. Разделихме се на картировачна група в Триъгълната и прониквачна в Саксонската, като се надявахме по някое време да установим слухова връзка. Но групата от Саксонската бързо излезе с недобри вести - траверсът над първия отвес е бил изграден по иманярски способ със заковани греди, които отдавна са изгнили и направили мястото още по-опасно, отколкото ако ги няма, а в обходените части на пещерата не се забелязвали особени прилики с нейната карта и е наложително да се прекартира цялата. В това време картировката напредваше по главната галерия след тесняка на Триъгълната, ставаше все по-студено и влажно, но пък изведнъж галерията се разшири и - я да видим напред как е - бяхме на долния етаж под първия отвес на Саксонската. Ясно, вече си нямаме нова пещера, но пък Саксонската е голяма и работата в нея тепърва предстои и май нас ни чака! Ударихме последна реперна точка на много характерното разклонение там и се прегрупирахме.
Една група се занима със светлия отвес над главния вход и всичко около него, като на практика доказа връзката му на две места с основната част на пещерата (напълно липсващ на досегашната карта). Цецо се поразходи (поразпълзя) до втория отвес и установи, че и за него си трябва инвентар за отвеси, а не оскъдните въженца и пособия за импровизирани техники, с които разполагахме с цел максимално олекотяване на багажа. После едни отчупиха образци от ефектните кристали в пещерата, а други продължихме с доизследване и картировка на разклоненията в частите на Триъгълната.
На сутрешната закуска преди изнасяне на лагера равносметката на лекопреносимата ни експедиция излезе доста вълнуваща:
1. Осъществена е връзката между Триъгълната и Саксонската, като са картирани нови 115 м (или ок. 180 м с миналогодишната картировка). Отвесът над Триъгълната е най-високият от входовете на Саксонската. Приемайки данните от старата карта и изследваните от нас части, предполагаемата обща дължина на Саксонската ще е вероятно над 400 м, при сумарна денивелация от 55 м (-31/+24 спрямо главния вход), с 3 отвеса и общо 6 входа (единият е задръстен и засега непроходим). Тези данни правят пещерата една от значимите по размери в този район, наред с Алеко и Шаралийската. Предстои доста бъдеща работа по картирането на пещерата.
2. Отпаднаха част от загадките на тази пещера - тесните места в Триъгълната не са използвани за преминаване на копачи и руда, а само за по-пряк път до работещите в тези части хора, най-вероятно от деца. Е, не намерихме други артефакти освен многото въглени от факли.
3. В рудника най-вероятно е добивано олово (галенит), забелзва се наличие на сулфати, гипсови кристали и други свързани със сяра вещества.
4. Мястото за лагер, на пръв поглед неудобно, усойно и неприветливо, е доста приятно за малка група през летния период. Но пък за Саксонската трябва да се носи и инвентар за отвеси (засега са три малки по основната галерия на долния етаж). Единодушно решихме, че "стоим добре" на уж негостоприемния терен. Знаменателен факт е, че за пръв път след 90-те години осъществяваме подобна клубна проява с лагер в труднодостъпен високопланински район с продължителен преход, макар и за кратко.
Връщането по обратния път до кариерите беше съчетано с безплодно попътно търсене на пещерите-рудници в м. Козловски андък и бе доста уморително. Но ще е излишно да споменавам за приповдигнатото настроение на групата на традиционния "разбор на експедицията" със студена бира, както и за висящия у всички ни въпрос кога ще смогнем пак да отидем там, за да продължим работата по изследването и прекараме още приятни часове в хладната и мрачна гора на Разкола.

Снимки от мини-експедицията има в галерията за района.

ПК "Искър" ще проведе експедиция "Ермиловец 2013" от 25 до 28 юли в м. Разкола на северния склон на вр. Шаралия в Пирин, над с. Илинденци. Основните задачи са картиране на Саксонската пещера и в хоризонталните части на пещ. Алеко. По пътя отново ще се търсят още няколко пещери-рудници между Козловски андък и Грънчарски рид. Предвижда се лагерът да бъде изграден при пещерите в м. Разкола (прибл. 1700 м н.в.).

Сборен пункт: на 25 юли (четвъртък) вечерта в х. "Мура" (при Димитрина Везенкова) до портала на кариерите "Мурата". В петък сутринта се потегля към м. Разкола (преход 2-2,5 ч. пеша от Шаралийската пещера, до където се достига с лека кола) и се изгражда лагер.
Възможно е този план да бъде променен на място в зависимост от метеорологичните условия!

Необходими са бивачни принадлежности, екипировка за преход във високата планина, екипировка за хоризонтални пещери, желание и опит за картиране в пещери, уреди за картиране, добра обща физическа подготовка и задължителните документи (медицинско свидетелство за предсъстезателен преглед и застраховка "злополука"). Храната и пътните разноски са за сметка на участниците. От ПК "Искър" ще бъде осигурен малко инвентар за отвесни участъци.

Всички пещерняци от пещерните клубове в България са добре дошли на експедиция "Ермиловец 2013". Очакваме ви!

Отново в подземното царство на джуджетата

Казана дума - хвърлен камък. Но и обстоятелствата често са непреодолими, та вместо от четвъртък, тръгнахме за Пирин в петък сутринта. Изнесохме се до Шаралийската пещера сравнително чевръсто - само с едно шкембе за закуска, кратко пазаруване по път и спиране на хижата, за да се обадим на Димитрина. Ясно беше, че сме си само ние - Герасим, Цецо, Мушморока и аз. След набързо посечена и изядена диня нарамихме тежките раници с инвентар, храна и лагерни пособия. Преходът с багаж до пещерите в Разкола пак си беше 3 часа, макар този път да бяхме по "официалната" маркирана пътека. Пред Езерото разпънахме лагера, побихме байрака, напълнихме вода и... извадихме листата с документацията, защото вече наставаше ракиено време. Денят за работа в пещерата си оставаше само един - съботата.
В Саксонската планът неизбежно беше променен - на две групи да картираме само липсващото в досегашните картировки, защото нямахме ресурс за предвижданото пълно прекартиране на пещерата. Екипирахме парапета, при което разбрахме, че преди нас през него са минавали само саксонски рудари, джуджета и малко съвременни иманяри. Но още в началото на картирането се натъкнахме на леко разочарование - скоро след парапета изпаднахме в главната галерия на Триъгълната - нямаше горен етаж на Саксонската, както предполагахме. Но за картиране се намираше още достатъчно - Цецо и Мушморока се занимаха с галериите под парапета, а ние с Герасим "оправихме" връзката между горната пропаст и входната част на пещерата, а после - и липсващите на старата карта възходящи тесняци и забои над средата на главната галерия. Последните не ни заведоха до предполагаемия пети вход между Саксонската и Триъгълната. Затова пък видяхме, че пещерата-рудник е напусната, без да е изчерпана - главната галерия под първия отвес продължава напред все тъй широка, но запълнена с калциран конгломерат от лимонит, сяра и други орудявания, които са били обект на дейността на саксонските джуджета. Вече сме минали през всички места, където можем без разкопаване, без да намерим артефакти, но пък вече имаме картирано всичко това!
Така с изпълнена основна задача на следващия ден събрахме лагера и инвентара обратно в раниците и поехме прехода назад, предварително уточнили по картите нивото на маршрута, за да търсим ненамерените досега пещери-рудници в Козловски андък. Оказа се лесна задача, когато разполагаш на място с нужните точни карти. Минахме точно през четирите входа, които се оказаха две пещери-рудници - Пропаст №2 и некартираната пропаст Гаргобионта. Близо под тях минахме и през намерената при експедицията преди две години полузатрупана пещера-рудник, за която няма никакви предишни сведения. (Установихме също, че около тези пещери-рудници растат най-едрите и най-сладки диви ягоди.) Накрая на връщане остана време за едно голямо отклонение до м. Пещерите с цел да разгледаме минната галерия, за която има мълва, че е пробита по древна златна мина, но с прибраните надълбоко пещерни доспехи се оказахме неподготвени за нея - оказа се пълна с вода.
Равносметката е, че картирахме каквото имаше за докартиране в Саксонската и намерихме по пътя каквото имаше за намиране. Предстои обработката на теренните данни. Очертава се дължината на Саксонската да е малко над 400 м, при четири входа и обща денивелация 55 м. Съвсем близо до нея има още два затрупани отвора, но тяхната връзка с пещерата засега не може да бъде потвърдена. Очертаха се съответно задачи за следващите експедиции в района: прекартиране на старите части на Саксонската, картиране на Гаргобионта, разчистване на затрупаните входове на пещерите в м. Козловски андък. Предостатъчно задачи - джуджетата да са ни на помощ! И най-важното - дано съумеем скоро да организираме следващата експедиция в този трудно достъпен район на Пирин!

По съобщение от Димитрина от днес, при изкопни работи с багер е пропаднала част от пътя непосредствено до селото и се е отворила пещерата, доказана с геофизичните изследвания с геоскенер от МГУ и с багети, направени по време на експедицията "Ермиловец 2011" (вж. разказите по-горе). Мястото е различно от местата, където досега е копано, но все пак близо до тях. В отворилата се яма се виждало продължение и течала река с дебит "като тръба с диаметър 30 см". В пещерата трябвало да се проникне от опитни пещерняци, но за съжаление в близките дни предстои да бъде затрупана, за да бъде възстановен пътят.

Не само интересно, но мисля че трябва да се отиде на място поне да се види къде точно е това срутване, и да се джи-пи-ес-не.
от информацията излиза че има пещера но ако се разбере в коя посока е ще може да се проникне извън пътя. Дебитът също е значителен за последните сушави седмици.