На конгрес като на сбор (или на сбор като на конгрес)

Трима от "Искър" (Камен, Големия Митак и аз) участвахме в националния пещерен сбор над гр. Ракитово в четирите почивни дни около 24 май. Водени от максимата "бързай бавно", след пазаруване и шкембе в Ракитово потеглихме нагоре в непознатия за нас дял на Родопите към промененото от предната вечер място за провеждане. За щастие вече се бяхме събрали в колона с колеги от други клубове от цялата страна, а и домакините ни упътиха добре. Вилата на горското стопанство в м. Пашино бърдо предлагаше чудесни условия за събрание и презентации, а до нея домакините бяха организирали голяма тента с маси и пейки и всички атрибути за събор от типа "скара-бира" - димящо барбекю с кюфтета и кебапчета, сергия със стъклени бири и други напитки и озвучителна уредба (за щастие без чалга). През този първи ден разгледахме крепостта-светилище Пашино бърдо, намираща се на 10-ина минути от палатките ни. Крепостта беше светилище (или светилището - крепост) точно толкова, колкото сборът беше конгрес (или обратното).

На конгрес като на сбор (или на сбор като на конгрес)

На другия ден беше общото събрание на федерацията, преди което витаеше напрежение и слухове за задкулисни уговорки и машинации. От него би трябвало в крайна сметка да сме доволни, понеже като цяло пещерняшката общност възприе нашите предварително набелязани виждания и взе най-важните решения така, както на клубната сбирка бяхме решили, че трябва. Макар отчетът на УС все пак да бе приет, беше решено през м. ноември да има ново общо събрание (в Търговище), до което УС да предвиди за дневния му ред нужните промени в устава, за да има федерацията отново Контролен съвет, а също и да изработи прозрачни правила за състав, работа и отчитане на комисиите, които да бъдат публикувани във федерационния сайт. Стана ясно, че сред клубовете преобладава мнението, че общите събрания трябва да се провеждат извън активния сезон (което ние споделяме), така че следващите събрания ще са през ноември и вероятно през март. Разпратеният в последния момент протокол на контролната комисия не беше дискутиран и гласуван (това предложение направих аз и бе прието от събранието). Позволих си да напусна събранието за едно гласуване - по предложение кандидатурите за бъдещия УС да бъдат определени и изпратени на клубовете до края на лятото, а на самото изборно събрание да не могат да се издигат други кандидатури. Това предложение бе подложено (по инерция) на гласуване въпреки обясненията и на председателя П. Берон, че е недемократично и незаконно. Така трябваше да изляза, като ясно заявих, че не участваме в незаконни дела и гласувания. Върнах се за следващите гласувания и не разбрах какво всъщност е гласувано по това нелепо предложение, което би могло да ни донесе неприятности и съдебни оспорвания на законноста на нашите събрания в бъдеще.
Точно със свършването на събранието се върнаха Камен и Митака, които бяха оползотворили тези часове с посещение на Лепеница. Останалата част от деня премина в напоителен и приспивен дъжд, презентации и наздравици на трапезата и край огъня. Е, с радост можем да отбележим, че от презентациите си тръгнахме с "плячка" - организаторите на международния фотоконкурс "Пещерите и ние" от клуб "Приста" - Русе представиха последното издание на набралата сили проява и връчиха наградите на най-добре представилите се участници от България, сред които са и двамата искърци Герасим и Цецо.
На следващия ден презентациите продължиха, Камен се включи в обиколката на два исторически обекта в района, а ние с Митака бяхме в групата за копане и смъкване на водното ниво на перспективната пещера Водната. След това полезно разкършване и аз си припомних (с Яна, Китен и "гадното детенце") пещерата Лепеница, при което установих, че спомените ми отпреди 15 години са избледнели (но все пак при предишното ми ходене тези езера в крайната част определено ги нямаше).
В последния ден останалите съвсем малко участници в сбора пътьом огледахме и снимахме няколкото пещерки по дерето на Лепеница, които явно ще бъдат обект за картиране на предстоящата през юли експедиция в района.
По живо, по здраво си бяхме в София още по светло - с пресния спомен за амбициозната организация на този сбор от страна на домакините от Ракитово и доброто изкарване на четирите почивни дни въпреки липсата на пещери в района, където беше лагерът и събранието. У мен остана единствено едно леко недоумение относно по-слабата посетеност на тазгодишния сбор от страна на пещерняците в сравнение със сборовете от предишни години.

Powered by Drupal - Design by artinet