Загадките на Стенето

Нови части в Голямата гърловина

След дълго отлагане най-после се събрахме ентусиазиран отбор за отдавна планираната експедиция на Стенето и макар в крайна сметка срокът й да бе съкратен компромисно с един ден (на практика не стана точно така), а отборът да се редуцира до една кола – Герасим, Иво, Камен, Мушморока и аз (Цецо), потеглихме бодро към Стенето в петък, 5.08. вечерта. Малко след 22 ч. разлаяхме кучетата на гостоприемната бай Минкова кошара. Герасим паркира джипа на поляната зад кошарата и опънахме 6-местния му палат върху мократа трева. Въпреки напоителния дъждец с прекъсвания табиетите бяха спазени: направихме цър-мър, салатки и на ракийка, биричка и сладки приказки откарахме до 3:30 през нощта. В 3:30, но вече през деня бяхме пред Гърловината, тежко въоръжени за борба с тесняка „Пънки”, открит на 7 октомври 2006 г. от Роко, Марто и Петко (и тримата от Габрово) на малка междуклубна експедиция. На следващия ден там влизат за да го разбиват Трифон Василев (Пънкара) и компания. Пънкара полага доста усилия и ентусиазъм да го мине още тогава и скоро след това. Още тогава бе успял да мине началото му, но след 2 м. хоризонтална част започва ново, по-сериозно стеснение и веднага след него – отвесна част. Пънкара, Грасим и аз направихме нов опит да го разбием в края на ноември 2006 г., но скалата се оказа по-твърда от волята и решимостта, въоръжени само с чук и шило. Задоволихме се тогава само с проверката на един апендикс в дясно, който се оказа задънен. Така теснякът си остана отворен проблем в Голямата гърловина, на -60 м. дълбочина от входа. Подухва умерено и прилепче излиза – достатъчно основание да му се обърне внимание. До него се стига след спускане на 53 м. по Големия отвес (до -67 м. спрямо входа), преминаване с лек пандюл през триъгълен отвор в стената на отвеса и 7 метра изкачване по стръмен хлъзгав улей с мазна глина (внимавайте да не си загубите ботушите!). На улея се прави парапет за осигуровка, фиксиран в двата края на спитове (единият в ляво горе веднага след влизането от големия отвес в отвора, другият – в кубе на горния край на улея). За парапета може да се използва остатъкът от рапелното въже за Големия отвес (100 метра стигат, включая подвеждащия парапет на Големия отвес). Стига се до „Трите мачти” - малка продълговата зала с триъгълен профил, в дъното на която започва тесняка. Нарекохме я така заради трите пръчковидни сталагмита, разположени в една линия по оста на залата. Израстнали са върху синтрова кора, под която има глинест слой, така че осигуряването на тях не е много препоръчително – по-добре да се използва спита в едно кубе на тавана. Екипирах до тук и изчаках останалите трима (Камен нямаше да влиза, но ни съпроводи с багаж до входа).

С машината на Герасим, капси и шанторо, работата потръгна доста обнадеждаващо в началото, но течението бе слабо и се надишахме доста с бензинови пари. В края на тесняка скалата се оказа изключително твърда и едвам успявахме да отлюспим по някое парче. Към 21:30 все пак изглеждаше минаваемо за мен, реших да го пробвам и се процедих, макар и трудно преминавайки от хоризонтално във вертикално положение (тази ключова чупка ми отне много усилия и време на излизане). Поисках и въже за осигуровка докато се огледам какво става под мен – имаше два прага (-4 и -3.5), които се слизат на класика. Тясната но висока диаклаза слизаше стръмно още 3 метра и завършваше със синтрово езерце, пълно с глина, камъни и малко вода. Над него подухваше от малко прозорче, препречено диагонално от две остри ребра, покрити с калцитна кора. Изглеждаха като драперии, закриващи наполовина отвора (затова ще го наричам Пророзорчето), но отдолу бяха от основна скала. Поразширих малко с подръчни средства (камъни), но на горния тесняк бяха приключили работа и ме извикаха да се връщам. По звука от пуснатия камък предположих 15-метров широк отвес, но нямаше да е днес! Оставихме всички инструменти и съоръжения за екипиране долу и излязохме в полунощ от дупката.

В неделния ден като анализирахме ситуацията от рано надвисна Хамлетовия въпрос “To be or not to be”: “To be” още нови части или не би? “To be” тая вечер в София или не би? Ако би проучили както трябва очакваните нови части (поне до дъното на отвеса), най-вероятно връщането в София тая вечер – не би ... и обратно, но си осигурихме тактически и двете възможности, пък ... според зависи какво стане в дупката.

Влязохме в Гърловинта отново четиримата към 13 ч. За да пестим време, предприехме паралелни действия: аз преминах тесняка „Пънки” и започнах да обработвам следващия, Прозорчето, с един чук – квадратчо, докато Герасим, Иво и Мушморока продължиха да разширяват „Пънки”. Макар и бавно, Прозорчето придоби минаваеми размери. Вързах края на 26-метровото въже на близките образувания, направих прехвърляне с примка на калцирания в основата на Прозорчето камък и преминах от другата страна. Оказах се в горния край на широка диаклаза. В двете посоки отгоре диаклазата бе запушена с калцирани блокове, между тях се процеждаше малко вода. Пуснах отвеса (-16 м.), 20 метра въже е достатъчно. Опира леко на заклинен в диаклазата камък на 3 метра под Прозорчето, но един протектор спестява биенето на спит за прехвърляне. Широко дъно ... и, за съжаление, това бе всичко. В долния си край дъното бе запушено от нанос и скални блокове, усещаше се съвсем слабо въздушно течение. Малкото вода, стичаща се по синтрите от другата страна, се губеше в наноса.

На излизане картирах откритите нови части (60 м. дължина, -28.50 м. денивелация). Заедно с картираните преди това 19 метра (възходящата част преди тесняка "Пънки" и апендикса), дължината на това разклонение стана 79 метра. Дъното му се оказа на кота -88 м., с 12 метра над старото дъно, но колкото – толкова. През това време теснякът „Пънки” бе разширен с още някой и друг сантинетър, та си излязох спокойно без да свалям джаджите. Изнесохме багажа (и доста глина покрай него), разекипирахме и излязохме отново към 12 през нощта. Камен ни чакаше на входа и ни оказа ценна помощ за пренасянето на багажа до джипа. Пътуването остана за понеделник сутринта. В духа на традициите от 1999 (когато открихме тази пропаст) спряхме на водопада при отклонението за Копривщица, където изпрахме инвентара и измихме колата на импровизираната авто-мивка.

До нови срещи в Гърловината (или на по-дълбоко на Стенето в недрата),
Ц. Остромски

Трябва да благодарим на Цецо

Трябва да благодарим на Цецо за изчерпателното и прецизно описание, както и за изящното екипиране на отвеса.
Битката с тесняка беше епична. Макар и в началото добре да тръгна, навътре ставаше все по-трудно. Първият ден се борихме да може поне Цецо да влезе, при това на връщане той се мъчи около 45 минути да мине тесняка в обратна посока. Аз успях да си навра само лявото рамо. Вторият ден целта ни беше да разширим тесняка дотолкова, че и ние да се облажим с нови части. Но скалата се оказа толкова корава, че накрая се задоволихме да го "облагородим" за Цецо, да не се мъчи на връщане. Наистина, наш Цецик излезе в присъщия си спокоен стил, даже без да си свали сбруята. Благодарение на нашите усилия сега теснякът е много по-гостоприемен. Подходящ е за дръгливи хора с невисок ръст.
Но най-хубавото е, че един "висящ" обект е вече проучен и няма нужда да се гърчим повече там ;-)

Снимки от ГГ

Снимки от експедицията на Голямата гърловина - в албума в галерията.

Прекрасни

Прекрасни илюстрации към текста на Цецо.

Само дето

не му тикнахме фотоапарата на Цецо да направи някоя и друга снимка в новите части.
Ето сега, след като е минало всичко (и лошия въздух, и студа и всичко което ни караше да излизаме час по скоро) се замислям какво толкова трябваше да бързаме да излизаме? Не можехме ли да изчакаме 15 мин (оптимистичен вариант) още Цецо да наснима новите части? Но явно е било доста гадно, кално и студено. При второто проникване спря течението свеж въздух да духа и ние станахме още по-нетърпеливи. Някой ден ще се пробвам да проникна там... Има скални блокове и процеждащ се въздух.

Хе-хе, това Цецо

Хе-хе, това Цецо да се наснима за 15 минути е не оптимистично, а фантастичнно ;-)
Впрочем, той също носеше апарат и ако имаше какво да се снима щеше да го вземе втория път.
Не мисля, че трябва да съжаляваме.

Където е текло, пак ще тече ...

Където е влизано, пак ще се влиза ... да не бъдем максималисти, та всичко на един път. Все едно в тези части - никога повече!?! Не е така, ще дойде време пак да ги посетим и снимките са един добър повод за това. Макар да няма нещо уникално като красоти, образувания има съвсем прилични, а и релефът е доста разчупен. Действително е калничко и мокро на Прозорчето, както и наклона преди "3-те мачти", но няма пълно щастие! Все пак не е ППД и ако не работиш на тесняците, няма да се изцапаш толкова ... ;-)

Powered by Drupal - Design by artinet