Първи сняг на Котля

Шаро тревожно тръска глава
“как е възможно, що е това?”.
……
колко си глупав Шаро сега,
колко страхливо гледаш снега.

Как е най-добре да отбележим евроейската нощ на прилепите?
Ами като им отидем на гости, разбира се! Така в събота късно сутринта Иво, Герасим с малък Томи и моя милост се отправихме към Враца (невярна болест бе стиснала Цецо за гърлото и той си остана вкъщи да пие липов чай и да решава интеграли). Напазарувахме във Враца и към 14ч пристигнахме във вилата на Иван. Тук Томи намери нови приятели – Цезар и Пирин. И като почна едно душене и въртене на опашки, една гоненица между тиквите, прескачане, търкаляне, с две думи - кучешка радост. Нас обаче, работа ни чакаше, мушнахме набързо по някое кюфте и се отправихме към обекта.
Още на лятната експедиция Иво ни разказваше за чудния обект Пишура. Възторженият му разказ разкриваше пред нас сияйни бъднини (по-точно тъмни дълбини) – приятна диаклазка, с едно малко стеснение, което трябвало само да се чукне, а нататък разширявало и продължавало и духало направо да ти отвее каската, а от тесняка излитали прилепи като патки.
Бързо набихме в гората, подминахме извора Пишура, който беше напълно пресъхнал и без мотане към 15ч50м стигнахме до входа на пещерата. Герасим чевръсто се справи с екипирането с подръчни средства и потънахме в отвеса. С минимално чекнене по пандюл се озовахме на нужното ниво.
Колкото повече напредвахме към обекта, толкова повече подробности си спомняше Иво, подробности, разбира се, коя от коя по- приятни.
Прилепи нямаше, явно бяха на банкет. За сметка на това имаше всякакви бабалюги, един скорпион, всевъзможни кокаляци, навярно довлечени от водата, както и доста орехи, но вече пробити и изядени от някакъв гризач, чието ако достолепно мухлясваше край орехите.
В крайна сметка след кратък гърч и пуфтене Иво показа обекта – тесен вертикален тесняк.
Материалът не е здрав и лесно се поддава на обработка. Съществена особеност на обекта е, че размерите и формата на тесняка не са съобразени с размерите и формата на човешкия скелет. Това налага използването на някои пози от йога. При движение трябва да се внимава да не се събарят камъни върху другарчето долу. Най-удобно може да се работи ако човек си вдигне краката зад врата и с промушена под коляното дясна ръка да се протегне напред с чука. Ако при това и тазът му е 20см широк, може да се каже, че е намерена оптималната работна конфигурация. Необходимо е да се осигурява и чука и всякакъв работен инвентар.
Пробвахме с машината – добре върви, но течение никакво – ще се издушим. Излязохме от забоя уж да дишнем малко, а то в заличката Иво запалил цигара, да не ни се напукат петичките от прекалено чист въздух.
Няма как, на смени, со кротце, со благо и с големия чук напредвахме в тесняка. Накрая малка, но решителна намеса на перфоратора ни донесе успех и малкото стеснение беше преодоляно.... за да се натъкне Иво 3 метра по-надолу на следващото стеснение. Така Пишурата порасна с 3 метра но пак си остава обект. Тъй като вече бяхме силно изморени и обезбирени, а контролното време беше изтекло, около 22ч30м. бихме отбой. Към 12ч през нощта се върнахме във вилата на Иван и след скромна гощавка по повод постигнатия успех се мушнахме в чувалите.
В неделя се излюпваме от чувалите и що да видим – сняг се сипе на парцали, всичко побеляло, мъгла, студ на кутийки, само малък Томи жизнерадостно се търкаля в снега и върти опашка.
Гледаме нагоре към Балкана, гледаме надолу към къра, отнийде взора надежда не види. Няма да се бачка днес, това е ясно. Похапнахме стабилно и тръгнахме обратно. По пътя инспектирахме строително-монтажните работи в Chateau Lekov и в неприлично ранно за искърци време се прибрахме в града.
Ранното връщане ми позволи да врътна във фурната един зарзаватлия гювеч с люти чушки и да го полея с Маввруд.
Точно както ни учи народната мъдрост: “Сняг се сипе на парцали, вино има - нека вали”.

Първи сняг на Котля

Като сметнем във финансово изражение, продължението в Пишурата ни излиза по 36 лв./лин. м (без да се смятат консумативите и амортизациите на машината) - много неизгодна пропаст. Затова пък следващото стеснение може да бъде разширено лесно и пещерата или ще продължи, или няма да продължи и на следващото ходене ще я приключим с бегла картировка :-)

Powered by Drupal - Design by artinet