На пролетния сбор-експедиция "Орлова чука", организиран от русенските клубове Приста и Академик

С Митко Кожухаров взехме участие в традиционния пролетен сбор-експедиция "Орлова чука", организиран от двата русенски пещерни клуба Приста и Академик. Ето как протече нашето участие в нея.

Орлова чука, 12-14 април

В петъчния ден на авиацията и космонавтиката 4-ма души (аз - Цецо, Братока, Мария и Таната от МОЕРПА) се отправихме към с. Пепелина с далеч по-конвенционален транспорт (газифицирания "Опел" на Братока). Освен колата, трябваше и ние да презаредим някъде по 300-километровия път, че сутринта кой закусил, кой - не ... Спряхме за целта на капанчетата на изхода от с. Обнова, което се оказа грешка - шкембето им изглежда бе нефелно (Братока и най-вече Таната привечер получиха сериозни стомашни проблеми, Таната пропусна вечерята). Аз бях консумирал само рибена чорба и бира и нямах оплаквания, както и Мария, спазваща строги пости. Въпреки всичко влязохме привечер за няколко часа в Чуката с няколко малки задачки-закачки. Първо Камен ни заведе на едно място недалеч от входа, където копаеха в един комин нагоре с цел да излязат на по-горен етаж. Наблизо по пода и в наноса се намираха интересни калцитни геоди, с кухини отвътре, което и Камен бе установил преди при счупването на някои от тях, но искаше по-експертно мнение. Мария взе 2-3 проби за по-обстойно изследване (както се установи в последствие, кристалоподобните структури по вътрешната им повърхност се оказаха от калцирана глина). Според Мария те без съмнение са се образували в резултат на дълъг престой под вода. Върнахме се на туристическия маршрут, където оставихме пробите и си взехме инструмента за копане. Камен излезе, а ние изчакахме малко за друга група, към която имаше уговорка да се присъединим, но това не се осъществи. В крайна сметка трябваше да продължим сами към Дългия тесняк, където бе следващата "въпросителна" - за оглед и копване. Мария бе ходила преди, а и бяхме подазпитали за пътя преди да влезем, но въпреки това не успяхме да избегнем всички грешни отклонения и врътки, което ни забави. Преди зала Почивка срешнахме една група, излизаща от зала Рай. Бе към 8 вечерта и възникнаха вече някои съмнения, че ще успеем да си изпълним всички задачи и да излезем навреме. След кратка почивка в едноименната зала решихме да се разделим на две групи. Мара, Таната и Братока тръгнаха към тесняка (ако не друго, поне да намерят пътя и да видят за какво иде реч), а аз - към зала Рай да направя снимки на прословутите "пуканки". Тъй, като не бях влизал преди в неосветените части на Чуката, ориентирах се по оставените пикети от картировката. Нямаше проблеми, дори тесняка "Св. Петър" си бе надписан с глина.
Излязохме около 10:30 в ясно, тихо и доста топло време. Бяха пристигнали още хора, между които Митко Кожухаров и Диана (Ду). Прекарахме приятна вечер около масите пред хижичката на екскурзовода, с изключение на Танев, който още в пещерата се почувства зле и предпочете да си полегне.

В събота нашия отбор се отправи към другата дълга пещера в района - Ал. Блажев (картирани за сега 1700 м). Входът (или по-точно - входовете) също са в скалния отвес на левия бряг на р. Черни Лом, на около 1,5 км. югозападно от Орлова чука. До най-удобния за влизане се стига след система от спускане, траверс и изкачване, оборудвана от предишния ден. Една група бе започнала да разширява нова галерия в привходните части, продължаваха работата и днес. Предвкусвайки дългото мазохистично лазене в далеч по-тесни галерии от тези на Чуката, Братока предпочете да остане да работи с тях. Към отбора ни обаче бе и един млад ентузиазиран пещерняк от русенския Академик. Четиримата се отправихме към зала Летяща чиния, където трябваше да проверим за възможни продължения. Зала е силно казано и може да се нарече така само в контекста на тази пещера, но все пак е място, където можеш да седиш без да си приведен. Има доста окръглена форма и плосък таван, откъдето и името й. От едната страна има прозорче, добре инкрустирано с като цяло оскъдните за тук вторични образувания. То от пръв поглед привлече вниманието ни - бе поразчукано дори, за да се влезе в малка каверничка от другата му страна. Таната запали цигара за да установим има ли някакво течение. Каверничката не се задими, след което Мария скокна вътре да огледа по-обстойно и намери малка дупка близо до тавана с леко течение. С чук и шило би могла да се разшири, но носехме само тесла - неподходяща за целта. Според кънтенето можеше да се очаква, че има обем (заличка) и от другата страна.
Друго място за проверка имаше в ляво по пътя ни преди Летящата чиния. За него теслата се оказа много подходящ инструмент и скоро Мария напредна до първия завой (под 90 градуса надясно), оттам посоката взе да се приближава към Летящата чиния. Скоро установихме слуховата връзка с каверничката, а не след дълго си стиснахме ръцете през дупката. Новата заличка бе доста малка, но с два големи сталактона по средата , приличащи много на кози крачета в основата, и така залата логично бе наречена зала Кози крачета. След залата ниската подобно на фурна галерия продължаваше, но след десетина метра излезе на познато място в пещерата. Така бяха установени някои интересни връзки с въпросителни в тази част на пещерата, но голям метраж нови галерии или ново перспективно направление не бе намерено. "Кога няма - няма" - това бе извода и на Братока, който се бе пуснал с багети над пещерата след като приключили с разбиването.

В неделя ходихме опознавателно из района и до пещерата Урум бунар (по името на близкото изворче) на другия бряг на реката, където Камен също е отворил фронт за копане. В това време Митко и Ду взеха участие в демострационната спас-акция в и на входа на Орлова чука. В 4 следобед отпътувахме под заплахата на появилите се черни облаци, със сериозния дъжд се разминахме.

Powered by Drupal - Design by artinet