Преображението на въжетата

(мъките на другаря председател)

Ето какво се случи в един топъл ноемврийски ден миналата година:
След двудневен упорит труд в новия обект проучвателната група си стегна багажа и полека потегли да се връща. Камен и другаря председател, като най-стари, останаха да изпият по един тютюн и с чувство на добре изпълнен пещерен дълг да осмислят обилните плодове на колективните усилия. Пещерата се отплащаше богато за положения труд, развиваше се и не свършваше. В джоба на якето кротко лежаха листове изписани с азимути, разстояния и наклони, въображението рисуваше нови денивелации и зали. Нямаше защо да бързат – основната група щеше да ги изчака на мястото наречено Педорек. Но колкото и да не им се тръгваше накрая трябваше да си тръгнат и те.
А когато стигнаха уреченото място, бледата светлина на месечината освети странна гледка. Другарят председател бавно свали очилата, избърса ги и пак ги постави. Очите не го лъжеха: бодро надупени над край каменното корито на реката неговите подопечни изършваха кошунствени действия с едни малки бели четчици, а до тях натопени във вировете лежаха осквернени въжета, сбруи и инвентар.
„Ама... вие перете гащеризоните!“ успя само да промълви председателя. Доживя да види и такова крушение на своите идеали. Методът на сухото пране, неговата гордост, който сам беше изобретил и за чието внедряване бе посветил години от живота си биваше поруган пред очите му.
О, къде останаха славните години, когато пред входа на дупката другарят председател тържествено измъкваше свещения гащеризон, непознал никога четка и сапун, разтърсваше го с добре отработено движение и изчезваше в жълт облак. А когато облакът се разсееше и хората спираха да кашлят, председателят беше изчезнал като едновремешен факир и беше вече на трето прехвърляне надолу по отвеса.
Сега невежо младо поколение зачеркваше древни традиции. И никой не обръщаше внимание на неговите терзания . С демонстративна неебателност клубарите следваха да действат с четките, смеейки се и разказвайки вулгарни вицове. Другарят председател понечи да се хване за сърцето. Кой знае дали клетото шеше да изтърпи тази гавра, ако не бе забелязал нещо друго, феномен, който тепърва чака своето обяснение.
Ако позволите, ще отворя една малка скоба: От много години стандартния цват на искърските жъжета е бозаво-сив. Никой не може да каже дали се намират такива само след дълго търсене или пък се изработват по специална поръчка, но даже и въжетата, донесени от странство неизменно са бозаво сиви. Такива едни сивички, скромни. Но независимо от невзрания си вид, въжетата са корави като арматурно желязо и е необходима голяма физическа сила за да се борави с тях. За най-амбициозните курсистки е въпрос на престиж да успеят да завържат възел и да докажат, че не отстъпват по сила на мъжете.
Затварям скобата.
Изумителното беше, че след като минат през четките добре познатите бозави искърски въжета по чудодеен начин придобиваха свойството цвят. Едни ставаха червени, други ставаха оранжеви или виолетови. Някои въжета пък ставаха шарени - бели с червени или жълти ивици. Появи се даже едно зелено въже, което фосфоресцираше на лунната светлина и кротко се люлееше в бистрите струи на потока. Всичко това беше невероятно. Прането променяше даже и механичните свойства на въжетата. Сега те бяха едни мекички, приятни на пипане, всяка кифла можеше да ги върже на възел.
Слабо, твърде слабо и неубедително прозвуча нашето обещание да перем само въжетата, на които висим ние и по никакъв начин да не бараме въжетата, на които висят курсистите, за да не излагаме на допълнителни опасности неукрепналите още пещерни души.
Интуицията подсказваше на другаря председател, че веднъж поникнало семето на порока бързо ще избуи и ще даде своите горчиви плодове.

2 месеца по-късно

Лошият пример бързо се разпространява. Днес младите курсисти без срам и дори без да се крият перат въжета, торби, гащеризони и сбруи. Под пъргавите ръце на девойките изскача инвентар с неприлично ярки цветове. Крайречните върби са окичени с лъскави сбруи.
Накъде отива светът? Както е тръгнало някои гевезета скоро ще вземат да си перат и чорапите.

Ха-ха-ха! Само

Ха-ха-ха! Само изпод калта да не почне да излиза инвентар, водещ се за отдавна изгубен...

Преображението на въжетата

Явно тази "болест" е заразна и се предава по... примерен път - т.е. чрез примера на по-старите. Мисля, че за клубния инвентар и ползващите го Искърци е хем полезно, хем весело да участват в подобни мероприятия при това по-честичко! Нагледния материал в галерията е пряко доказателство за думите на Мушморока!

Най-интересното е,

че и на Иво взе да му харесва - в събота едва го изкарахме от реката.
Даже си опра и гащеризона. Дано не се е повредил от водата.

Със сигурност...

Повредили са се праисторическите геоложки наноси по гащеризона. Част от историята на проникване в дупки е безвъзвратно отнесена от водата :( :)

[URL=http://dobavi.info/cars/Renault/][IMG]http://dobavi.info/cars/Renault/m35289.gif[/IMG][/URL]

Powered by Drupal - Design by artinet