Кипилово, Ямата-3 (11 - 14 септември 2003 г.)

Хронология

12 септември: Екипиране.
13 септември: Тренировъчно-познавателни прониквания. Инцидентът с Джорджи.
14 септември: "Спасяването на редник Джорджи". Дезекипиране.

Автор: Ц. Остромски

На 11 септември голяма група пещерняци от три софийски клуба ("Искър", "Caving", "София") и клубовете от Дряново и Бургас се събраха край с. Кипилово, за да пуснат заедно 350-метровата пропаст Ямата-3, по-известна като Ямата на Кипилово (трета по дълбочина в България и първа според необходимия за екипирането й инвентар). Въжетата и другите съоръжения за екипиране бяха осигурени от софиянци, но по принцип участието на повече клубове в такава експедиция е желателно с оглед по-равномерното разпределение на тежестите. По-голямата част от "искърската" група се придвижи до Кипилово с 2 коли на 11-ти късно вечерта, с изключение на Джорджи и Венда, които трябваше да пристигнат на следващата вечер. Пристигнахме в лагера по прилично време (преди 12). Другите вече бяха там и си бяха легнали след първия за вечерта дъжд (няколко капки в сравнение с това, което се изля през следващите дни). Експедицията започваше "по вода", а водата непрекъснато се увеличаваше и накрая ни дойде малко в повече ... . Но за сега нямаше проблеми, запалихме си огъня, опекохме си пържолите и вечеряхме според всички пещерняшки табиети.

Петък, 12 септември: Един хубав есенен ден

Ако денят се познава от сутринта, 12-ти септември обещаваше да бъде един хубав есенен ден: от сутринта валеше като из ведро. В един по-сух промеждутък групата за екипиране (Жорж, Жоро, Орлин (Плътния), Цецо и Самуил от Дряново), съпроводена от шерпа-водач и шерпа-носач, нарами приготвените от София торби с инвентар и започна да се набира по баира без много да спира, защото дърветата по пътя не пропускаха възможността и при най-слабия порив на вятъра да отцедят водата от листата във вратовете им. Към 12:30 започна екипирането на пропастта, която отвътре се оказа доста суха - водата все още не бе проникнала в дълбочина. Поради неточности в техническото описание едно от въжетата не достига. Налага се да употребим едно от въжетата, предвидени за дъното, за обезопасяване на един лесен, но опасен траверс.

След пристигането в зала "Темерут" Орлин остава да приготви супа на внесения за целта газов котлон. Останалите слизаме надолу, за да екипираме "Пързалката". За изненада - тя е съвсем суха, но все пак по-добре си е с въже. За днес сме до тук, не ни остана повече въже. Връщаме се в залата, за да похапнем топла супа и нещо сладко, след което тръгваме един след друг нагоре. Излизаме към 22 ч.. На изхода - вода и кал, дъжд вали и бавно се спуска мъгла. Спускаме се и ние. В дерето срещаме група бодри бургазлии, тръгнали на нощно проникване. Води ги Славчо. Дали ще намерят дупката? - няма страшно, нали нашият водач е с тях. Слизаме до пътя, после - и пеша до лагера. Няма как - "совалката" ни е слязла до Сливен, за да докара Джорджи и Венда.

Събота, 13 септември: "Ако има нещо лошо да става - сега му е времето" - ще кажат фаталистите

Не може да се нарече изненада това, че част от палатките бяха протекли, но все пак - неприятно за обитателите. Въпреки това настроението в лагера беше много добро. Преоблякохме се, посрещнахме новодошлите, похапнахме и по някое време (към 3 ч.) пристигна групата за нощно проникване (преквалифицирала се междувременно като група за нощно ориентиране). "Бързичко се справихте" - поздрави ги някой, но на Пойсъна хич не му беше до майтап. "В тази мъгла никой не може да я намери!" - заяви той, но имаше възражения и спорът доста дълго продължи, но в крайна сметка разумът надделя и до проверка "кой крив, кой - прав" не се стигна ...

Към 9 ч. започва подготовката на нова група за влизане. Поради големия брой на хората се сформират две групи от по 6 човека, ръководени съответно от Цецо Остромски и Жоро Стайчев. Дъждът продъжава да си вали и мъгла има, но няма проблеми с ориентирането (светло е все пак). В 12:45 групата на Цецо е на входа, в 13:30 започва проникване. Междувременно пристига и групата на Жоро и влизат веднага след тях.

Групата на Цецо се спуска сравнително бързо до зала "Темерут", където стигат около 16 ч.. След почивка и снимки в залата, към 17 ч. продължават към дъното. Цецо е взел въже и съоръжения, с които екипира последния отвес на пропастта, извеждащ в Залата на скърцащите камъни. Тази зала представлява огромен блокаж, където през по-тесни или по-широки пролуки и камини се стига до дъното на пропастта.

Втората група се движи по-бавно. Поради недостатъчна техническа подготовка и недобре прогонена екипировка Сашо слиза само до началото на отвеса с езерото. Там се бави твърде дълго, след което излиза на повърхността, съпроводен от Жоро. Цялата група се спуска до зала "Темерут" в 18:10. Разполагат се за почивка около голям равен скален блок, който им служи за маса. На "масата" се приготвя кафе и топла супа. Към 18:40, когато супата е готова, всички сядат около масата. В търсене на удобна позиция Джорджи тръгва да я заобиколи, но за беда е без каска и без светлина, затова не вижда, че има дупка между блоковете и пропада в нея от 2 м. височина. Падайки, залита и си удря главата на ръба на един от блоковете. След няколко секунди се изправя до седнало положение. При него слизат Венда и Жоро. Външният оглед установява порезна рана на тила в дясно, дълга около 2 см., средно дълбока (0,5 см.), която първо прокървява обилно, но после кръвотечението бързо намалява. Веднага се изварява кърпа, за да се почисти раната. Пострадалият е завит в защитно фолио, а в скута си държи карбидка за затопляне. Няма признаци за други травми, контактен е и не е губил съзнание. Погледът му е ясен и твърди, че вижда отчетливо, без двоен образ.

Незабавно изпращат Станислав да уведоми първата група, която по това време се завръща от дъното разекипирайки. Пръв от тях пристига Вихрен, кото е с медицинско образование и повторно преглежда пострадалия. Няма опасения за раната, но остава притеснението за мозъчно сътресение, както и за увеличаване на кървенето при евентуално самостоятелно движение. Решават да се изчака, да не се мести пострадалият, а да се прати незабавно човек на повърхността, за да даде информация и да потърси помощ и консултация. Тръгват Станислав и Женя. Пристига Цецо с останалите от групата за дъното. Цецо отива при пострадалия.
"Огледах раната на Джорджи - сълзеше малко кръв, трябва да се превърже. По-важно бе да поговоря с него, да разбера как се чувства. Каза ми, че е добре и че ще може да си излезе сам, разсъждаваше трезво и съзнанието му бе бистро. Уверих се, че е добре завит с фолиото и няма опасност да измръзне. Казах му за сега да си почива и да не се мести от мястото си. После отидох с двама от моята група за вода, защото на близо нямаше, а донесената от повърхността привършваше. В това време Вера приготвяше кафе и бульон за пострадалия."

Междувременно пристигат двама бургазлии от групата за разекипиране. Те остават заедно с Цецо и Венда при Джорджи, всички останали (6) тръгват нагоре.
Станислав и Женя излизат от дупката към 21:30 ч.. Сисо незабавно слиза към лагера, за да предаде съобщението, а Женя остава на входа за ориентир. В 22:15 Сисо пристига в лагера и разказва за случилото се. Ваньо се обажда до Дряново да докарат носилка. Жорж взема медицинската чанта и заедно със Славчо и Самуил от Дряново тръгват към дупката. Към 23:10 стигат на входа, където Женя стои мокра под дъжда и им присветва с фенерче. Влизат и скоро се срещат с излизащата група от 6 човека. Казват на първите двама да вземат измръзналата Женя и да слизат незабавно към лагера. Срещат Жоро, който се движи 4-ти в 23:30 точно преди големите отвеси. След кратко съвещание решават за всеки случай да поискат носилката. В това време от отвеса се качват и последните двама. Жоро взема торбата с медикаменти и се спуска обратно в залата. Останалите излизат, но остават на входа да изчакат следващата група и да ги ориентират. Жорж се свързва с лагера по мобилен телефон.

През това време в зала "Темерут" цари спокойствие. От време на време се приготвят топли напитки (бульон или кафе), за ядене има вафли и шоколад (част от който си остана неизяден). Цецо беседва известно време с Джорджи на различни теми. Съмненията за възможни усложнения все повече се разсейват. Пострадалият се чувства физически и емоционално добре и смята, че ще може да си излезе сам. След това Венда поема щафетата да му прави компания. И двамата са завити в спасително фолио, а "карбидното отопление" работи на 6. Джорджи дори успява да поспи малко.

Неделя, 14 септември: "Спасяването на редник Джорджи"

Към 0:50 ч. Жоро пристига в залата и превързва раната на пострадалия. "Чудесно, вече можеш да носиш и каска" - подхвърля шеговито Цецо. "Да, малко като след дъжд - качулка", забелязва самокритично наскоро излезлият от казармата редник Джорджи. Жоро му дава своята каска, която е по-удобна и покрива ушите и слепоочията. Между 1:30 и 2 ч. тук пристига Жеко с команда да останат само двама души, останалите да излизат. Венда не е склонна да се раздели със съпруга си и остава, заедно с Жеко. Нагоре се качват двамата бургазлии от групата за разекипиране, Жоро и Цецо.

В това време на повърхността продължава да вали. Опитите на Жорж и групата му да запалят огън се оказват безуспешни. Към 2 - 2:30 ч. знаейки, че групата с носилката вече е на път, се нареждат между входа на пропастта и дерето образувайки светеща пътека - единственият надежден ориентир в мъглата. По нея пристигат Орлин, Мустака и Венци, носейки пристигналата от Дряново носилка. "Светулките" дават на Венци всичкото си "излишно" осветление и бързо потъват в мрака. Между 3:30 и 4 ч. са в лагера. Там вече са Пенчо и компания от Търговище, които се оттеглят на заслужена почивка на по-тихо място. В подгизналия лагер единственото сухо място са колите, които се използват едновременно за спалня, сушилна и трапезария.

В 4:30 излиза четворката от залата и дава последни сведения за състоянието на Джорджи. Решението на по-вещите в медицината е пострадалият да излиза сам, съпровождан по отвесите от Венци. Другите, естествено, също трябва да излизат, събирайки останалия в залата багаж. В дупката се спускат Венци и Жоро, на входа остават Орлин и Мустака, а Цецо и двамата бургазлии се спускат към лагера. На пътя близо до лагера Цецо среща колата на Ваньо и му разказва накратко как вървят нещата. Ваньо и групата му се качват с цел да поемат Джорджи след като изкачи големите отвеси и да го доведат в лагера.

В 7 ч. Венци и Джорджи тръгват от дъното на едно прехвърляне разстояние. След тях се движат Венда, Жоро и Жеко. В 10:30 първите трима излизат над големите отвеси, където ги чака групата на Ваньо. Той остава, докато се убеди, че Жоро и Жеко идват, а Самуил и останалите придружават тримата до изхода. Там се появява и Пенчо, предлага им осветление, пита ги имат ли нужда от нещо друго. "Ами, то вече е светло..." - чудят се излизащите.

В 12:30 излизат последните двама - Жоро и Жеко - и пещерата опустява ... за първи път в последните 23 часа. Но не за дълго: в 13:30 влиза дезекипиращата (този път - наистина дезекипираща) група: Цецо, Жорж и Георги от Бургас. Към 20 ч. излизат.

21:30 - дъждовете са спрели, в лагера цари обичайното оживление преди заминаването. Джорджи е отпочинал добре, изглежда бодър и свеж, за разлика от други, направили по 3-4 пъти Ямата и още толкова, та и повече, пъти - баира до Ямата. Започнахме събирането на багажа и мокрите палатки. Инвентарът от дупката бе наринат с калта в чувалите за токсични отпадъци. После - всичко в колите и към 23:30 последните 3 коли отпътуваха за София. На Великотърновския "Shell" уплашихме окото на продавачката на топли закуски: с влизането ни всичката й готова продукция изчезна, в следващия един час работи само за нас, но в крайна сметка така и не можа да ни нахрани.

Благодаря на всички участници и гости, допринесли кой с каквото може за "спасяването на редник Джорджи" и моля да ме извинят за възможни пропуски и неточности.

Разказал (им играта): Цветан Остромски

Powered by Drupal - Design by artinet