"Искърци" на експедиция "СМИЛЯН - 2007"

проект "Живот под земята и в светлината на деня" (PHARE BG2004/016-782.01.03.06)
Албум в галерията: Експедиция Смилян'2007

Част I

ПК "Искър" се включи с двама участници (Цецо Остромски и аз) в работата на националната експедиция "Смилян 2007", организирана от КСЕТ "Мурсалица" (Смолян) от 25 до 29 април с помощта на община Смолян и финансирана по проект на програма PHARE. За експедицията и нейните открития вече бе съобщено на много места, вкл. в националните медии, затова тук ще отбележим само нашето участие и впечатления. Бяхме в един "отбор" с колегата ни от ПК "София" Игор Руняшки. За четирите дни на експедицията картирахме една нова пропастна пещера - вероятно най-сложната за картиране и най-калната в района (при това много студена, но и много красива), частично прекартирахме една пещера, обходихме два (труднодостъпни) скални масива в различни части на района, при което маркирахме 2 известни пропасти и локализирахме общо 7 нови пещери за картиране и 3 обекта за работа - така вече е готов "материалът" за работа на следващата експедиция в района на горното поречие на р. Арда. Покрай всичко това Цецо успя на наснима доста фотоматериал от пещерите и местността около тях. Е, другите екипи имаха по-голям късмет, че бяха повече из района нагоре по баирите и можаха да видят повече, но... такива обекти за работа ни се паднаха. След добрата свършена теренна работа сега остава в кратки срокове да успеем да оформим документацията за предвидения от организаторите сборник-отчет за изследваните от експедицията пещери.
Не мога да се сдържа и да не споделя личното си възхищение от видяното и почувстваното през тези твърде кратки четири дни. Със сигурност не съм участвал досега в такава експедиция - осигурените условия за работа и почивка бяха отлични, организацията на дейността ни беше стриктна (е, сутрин ни беше малко трудно с ранното ставане), а събралата се материална база подсказва, че българският пещерняк се стреми да върви в крак с времето и активно ползва продуктите на техническия напредък - разполагахме с лазерни рулетки, лаптопи, радиостанции, никой не тръгваше на "лов" за пещери без GPS, а работата на експедицията бе нашироко заснета с фотоапарати и видеокамери. Колкото до мястото, където работихме, мога само да препоръчам на всеки да посети тази пълна със забележителности част на Родопите, обявена за "район за пещерен туризъм" и успешно запазена от безогледното строителство и мутренските интереси (вероятно благодарение на програмите на PHARE и активната дейност на община Смолян и местния пещерен клуб). Пребиваването в Смилян е чудесно отделяне от познатата ни от навсякъде другаде българска действителност - не само заради незамърсените и запазени красиви околности, но и поради облика на самото село, присъщ повече на села в доста по-развити туристически държави пò на запад от нашата. Със сигурност (стига да съм жив и здрав) ще бъда и на следващата тазгодишна пещерна експедиция там!

Част II

От 15 до 17 юни 2007 г. отново двама "искърци" (Цецо Остромски и аз) участвахме в кратката и малобройна "довършителна" експедиция "Смилян 2007" - II част (финансирана по програма PHARE). По стара традиция пристигнахме късно през нощта срещу 15-и, но за наша радост не бяхме изпуснали нищо - бяхме първи, като се изключат домакините от Смолян. На сутринта, този път без напъване за ранно ставане, се отправихме със Сашо от Смилян надолу по шосето за Рудозем. Тутакси стана интересно: първата ни спирка бяха три извора с хидротермална вода до шосето, и трите каптирани солидно с бетон. Подскачахме около и над тях, проверихме разни цепки, но... няма влизане от другаде. Най-много ни текоха лигите в каптажа, хващащ вода за питейни цели за гр. Рудозем - вътре ясно се очертава сводът на изворната пещера, но само след метър-два става сифон поради вдигнатото с 2 м ниво от бента (на по-старите топографски карти тази пещера си е нанесена като такава). Нямаше какво повече да направим, освен да засечем координати на изворите в околността, и се отправихме към основната ни цел малко по-нататък - групата пещери, наречени Крайпътни. Те също си имаха своя извор под тях, чийто дебит измерихме приблизително по "метода на фаса" - оказа се около 8 л/с. Картирахме първо долната (Крайпътната пропаст, гл.карт. Ц. Остромски). Оказа се чепато разклонена, диаклазна, но предимно възходяща и без надежди да достигне водата отдолу. След това се пренесохме на горната и я картирахме и нея (Полянската пещера, синоним: Лястовиче гнездо, гл. карт. Иво Тачев). Тя пък беше приятно права и широка, с много образувания, но малка. Картирането с лазерна рулетка беше песен, а в това време Цецо успя да нащрака едно филмче със снимки. От оскъдната информация за тези пещери в картотеката и Чепеларските годишници едва се разбра кои са и е ясно, че предишните им карти са непълни и неточни почти до неузнаваемост. Третата, най-малка, пещера - Проходната ниша - също се нуждае от читава карта, но това остава задача за по-нататък. Прибрахме се доста късно в хотела, наречен "лагер", но с двете нови карти бяхме изпълнили плана горе-долу за цялата експедиция. Плевенската група вече беше пристигнала.

На следващия ден всички бяхме на Гарга дере, но всеки по задачите си - плевналии в Голубовица, ние пак със Сашо - на каньонинг по дерето с цел проверка и влизане в обект до пещерата Гарваньовица. Ловко успяхме да стигнем сушината пред Гарваньовица точно когато плисна проливният дъжд. Въпросният обект се оказа къс и тесен преливник, без надежди за проникване навътре. Оттук нататък времето ни премина в чакане да поспре неотслабващият дъжд - и така цели пет часа. Разгледахме Гарваньовица - беше пълна с вода, но това я правеше още по-красива, а Цецо имаше предостатъчно време да поснима здраво. Е, писахме този ден "дъждовни", макар и да направихме добър екстремен туризъм.

Третия ден отделихме за Ухловица с основна цел прецизиране на вертикалния план на пещерата с удобното лазерно сечиво, с което разполагахме. Решихме направо да направим цялостен нов вертикален план. Работата потръгна добре - височините горе-долу се вписваха в пределното работно разстояние от 30 м на нашия нещастен инструмент. Но... предварителната информационна подготовка се оказа важна (а ние на тази експедиция не разполагахме с никаква информация от картотеката): вертикалният ни план в правата посока завърши със съзерцаване на 20-метров отвес, невъзможен за преминаване без въже и железа. Картирахме набързо за вертикален план и някои части на най-долното ниво и най-горе при входа, но далеч не всички - времето напредна, а вечерта трябваше да сме си в София. Все пак, надявам се скоро да имаме възможност да довършим вертикалния си план, а вероятно и да се допълни цялостно картата на пещерата. Това си струва - Ухловица е забележителна с морфологията си, образуванията и начина на благоустрояване пещера, предлагаща на пещерняка всичко, с изключение на голяма кал и сифони! Непрекъснато ми се натрапваха сходства с една любима и същевременно много тежка според мен пещера - Нановица. Ухловица очевидно е с по-голяма дължина от картираното досега, а на мен ми е крайно любопитно да видя как свършва диаклазна галерия с височина близо 40 м и типична ширина между 1 и 2 м.

Прибрахме се в Смилян 10 мин. след като плевенският отбор си беше заминал. Разбрахме, че са обходили нови части в Голубовица и са направили доста дълъг видеофилм. Е, ще го гледаме по-нататък.

Слабо е да се каже просто, че двете части на тази експедиция бяха много интензивни и ползотворни. Тя беше от сравнително малкото прояви, радикално разширяващи кръгозора на пещерняка. Оставаме с надеждата скоро пак да сме на Горна Арда!

Нахвърлял: Иво Тачев

Powered by Drupal - Design by artinet