"Искър" на Втория Балкански сбор

От 14-и до 17-и юни общо четирима души от "Искър" взехме участие във Втория Балкански сбор на пещерняците в Драмско, Северна Гърция. Излязохме през ГКПП "Илинден", където ни посрещна хубав нов път, изненадващо почти безлюден. Още с преминаването на границата панорамата започна да радва окото на пещерняка - зеленина и белеещи се мрамори и от двете страни на пътя, докъдето ти око стига. Точно за откриването на сбора пристигнахме в къмпинга и се настанихме. Палатковият лагер с преобладаващо по брой българско участие беше в тополова горичка до р. Ангитис, зад която се опитваше да остане незабелязан запазен български бункер от Втората световна война - може би усещащ, че студеният му и мрачен вид никак не подхожда на атмосферата на 100 м от него... Вечерта изслушахме многото приветствия на гръцки, български и английски, казахме си "здрасти" с многото пристигнали колеги и, както си му е редът, нарязахме салатката и пивнахме под монотонните звуци на групата, свиреща местна народна музика.
На другия ден се включихме в групата за Маарата. Както се очакваше, пещерата впечатлява с размерите на галерията и образуванията в нея, както и с дебита на протичащата река. Групите за пещерата бяха три - за демонстрационна спасителска акция, за лек пещерен туризъм по къс маршрут и за дълъг воден маршрут по-навътре в пещерата. Ние, разбира се, се отметнахме в последната и навлякохме гуменяците. За наша неприятна изненада в голямата зала на около 2 км от входа ни казаха "дотук", а се бяхме приготвили за дълго газене, сифони и полусифони... Е, залата и образуванията в нея бяха наистина внушително огромни! Не ни остана нищо друго, освен да си промърморим "да им имам организацията", и заизлизахме поединично по обратния път. Така и не разбрахме, че автобусът вече беше закарал първите излезли от Маарата на другата благоустроена пещера - Алистрати, която така и не успяхме да посетим. Прибрахме се пеша до къмпинга (на около 5 км по права линия от Маарата), разглеждайки равнинната местност и особеностите на местното земеделие.
На следващия ден джипът на Герасим успешно ни качи до билото на Боздаг, току до самия огромен вход на пропастта Хинотрипа (към 100 м по дългия диаметър). Ако не беше успял, какво набиране по стръмните склонове ни чакаше... Въпреки голямото мотане сутринта и дългото търсене на правилния черен път за върха, гръцката дамска група още се цецкаше до входа и ние първи се изнизахме надолу. Повъртяхме се на блокажното (сегашно) дъно, видяхме, че дупката може да продължи, а фотографите поснимаха. На излизане започна разминаването с нахлуващата основна група прониквачи, а горе вече имаше опашка от чакащи да се спуснат. Задружна българска групичка се зае с разчистване на камъни в един съседен голям въртоп, докато чака реда си. Ние пообиколихме района (мъглата се вдигаше и откриваше страхотни панорами и на север, и на юг). Накрая се увековечихме с бира в ръка на терасата на станцията на лифта на един от първенците на Боздаг. Най-после бяхме на този забележително стърчащ връх, който от години сме гледали от върховете на планините в Рило-Родопския масив как се издига на юг от нас! Доволни от пещерния туризъм през деня, вечерта с кеф седнахме да опитаме драмското узо и гръцката салата в ресторантчето на къмпинга и погледахме презентациите на колегите (този път не се бяхме подготвили да покажем и ние нещо).
В деня, в който трябваше да се прибираме у дома, се възползвахме от организираната група за еднодневно посещение на пещера с топла вода до гр. Сидерокастро (Демирхисар), а и пътуващият с нас П. Берон я беше набелязал като обект за "улов" на пещерна фауна. Пещерата ни разочарова със скромната си дължина (има-няма 200 м), но пък имаше бигорови образувания, каквито не бях виждал на живо. През тази проходна пещера протичаше река, която бе пример за един явно всеобщ проблем - превръщането на реките и деретата в бунища от близките села. Оказа се, че цялото бунище беше вкарано от поройни води на реката вътре в пещерата и беше заседнало там. Смрадта беше неописуема, когато се намериха няколко ентусиасти да разчистят мястото за минаване! Гледахме около 15-ина минути какво изкарва реката, пък накрая се престрашихме и набързо разгледахме пещерата. Не беше лоша, но беше малка и, най-вече, смрадлива.
След миризливата пещера домакините ни гостиха в един ресторант (разминахме се без речи) и дойде моментът да си кажем довиждане и до следващи срещи с другите пещерняци. Вече определено сборът ми харесваше и не ми се прибираше. Поехме обратния път през ГКПП "Кулата". Както очаквахме, хлад настана чак към София.

Нагледни материали от Балканския сбор има в галерията.

Powered by Drupal - Design by artinet