Участие в палеоархеологическа експедиция в Източните Родопи

В средата на м. октомври 2008 г. участвах в 12-дневна палеоархеологическа експедиция в Източните Родопи, организирана от НАИМ - БАН с участието на професионалисти и любители с интереси и познания в най-различни области, в т.ч. пещерняци от сдруж. МОЕРПА. Поредицата експедиции за изучаване на праисторическото минало и пещерите в Източните Родопи се провежда вече трета година в цикъл пролет-есен.
През по-голямата част от времето експедицията бе базирана в с. Студен кладенец. През половината от дните бяха продължени разкопките в пещерата Карангин край с. Орешари, а останалата част бе отредена за обход на някои райони и теренно проучване и документиране на антропогенни скални форми и артефакти със съпоставяне на фактите, констатирани от специалистите в различните научни области. Макар основната насоченост на експедицията да бе към епохата на ранния палеолит, бяха намерени и нови косвени факти за древния металодобив в тези земи още от енеолита. В резултат бяха събрани значително количество материални находки и богат фактологичен и снимков материал, чието съпоставяне и интерпретиране тепърва предстои.
Покрай експедицията посвършихме и малко "пещерна работа" - локализирани, заснети и маркирани бяха общо 8 пещери в района. Направи ни впечатление безупречната им документация, направена от пещерния клуб в Хасково в края на 60-те години. Всъщност, с провежданите разкопки и търсене на доказателства за обитаването им още в ранния палеолит тяхното изследване продължава и сега.
Тъй като за мен това бе първата такава експедиция, не е чудно, че съм с изключително силни впечатления от видяното и наученото - изобилие от красиви скали и минерали, множество антропогенни скални форми (напр. мистериозните трапецовидни ниши и скалните комплекси, наричани "светилища"), следи от съоръженията, оръдията на труда и бита на хората, населявали тези райони през различни праисторически епохи. Вълнуващо е да намираш и разпознаваш находки от палеолита, доказателства за древните технологии за добив на метал и да различаваш следите от отдавнашни загадъчни строежи и съоръжения, почти заличени от природните процеси през хилядите години до днес. Най-голямо впечатление у мен остави откриването на внезапно изоставен древен рудник, в който намерихме остатъци от руда, кремъчни сечива и керамика на древните "миньори" (за разлика от доста други подобни обекти). Добре си начесах крастата с "майнинг"! Вероятно ще е излишно да казвам, че чакам с нетърпение следващата такава експедиция идната година, като се надявам в нея да могат да се включат и още участници от клуба ни.
Доклади с резултати от досегашните експедиции в района (Maria Gurova, Stefanka Ivanova, The rock shelter Arkata, Eastern Rhodopes: preliminary archaeological report; Ana Raduncheva, Prehistoric rock sanctuaries in the Eastern Rhodopes and some other mountain regions in Bulgaria; Stefanka Ivanova, Early human presence and rock-cut structures in the Eastern Rhodopes; Maria Zlatkova, Rock-cut structures in the Eastern Rhodopes and their relation to prehistoric mining; Photo-exhibit “Rock-cut monuments in the Eastern Rhodopes” – S. Ivanova) са включени в програмата на международната конференция "Геоархеология и археоминералогия: импакт на науките за земята в изучаването на материалната култура", 29-30.10.2008 г. (МГУ). Снимки на тези и подобни паметници на отдавна отминали епохи в много райони на Източните Родопи могат да се намерят в сайтовете на фотографа Христо Тодев, на Иво Митрев и др.

Снимки от експедицията: Пещера - пещ;  Древен рудник;  Пещера-утроба?;  И това не са пещери;  Издънено;  Яспис

Фотоизложба

За експедициите в Източните Родопи е уредена фотоизложба в музея "Земята и хората" (на горния етаж по стълбите вдясно, точно над входа).

   

Стълбата към небето е измислена някакви си 7-8 хиляди години преди Led Zeppelin ;-)

Долна Арда 2009

На 24.10.2009 г. заминахме с Камен и Цецо Остромски за поредната проучвателна палеоархеологическа експедиция по долното течение на р. Арда. Пътьом разгледахме кромлеха край с. Долни Главанак и посетихме проучвания през миналата година район край с. Бял кладенец с трапецовидни ниши, скални изсичания и пещера-пещ, като намерихме още стъргалки и други артефакти от опал. Вечерта се добрахме до чудесната база на експедицията - къщата на Гаргата (пещерняк от София) в с. Горно поле. На другия ден всички бяхме в състава на експедицията на обход в търсене на пещера с кремъци край с. Хухла (над яз. "Ивайловград"), но намерихме само малко керамика и рупа с места на примитивно топене на желязо (вероятно тракийска). Камен и Цецо трябваше да се прибират и затова от следващия ден за цялата седмица до края на експедицията останах само аз. През останалите дни посетихме места с трапецовидни ниши в околностите на гр. Маджарово и до вр. Шейновец. Проучихме обекти с различен характер и възраст, което ми помогна вече да различавам някои особености на праисторическите и по-късните тракийски и римски обекти. Загадката на нашата основна цел - трапецовидните ниши - си остава неразгадана, но се увеличи натрупаният емпиричен материал за тях. Видяхме различни по височина и начин на достигане и, за разлика от преди, видяхме и трапецовидни ниши, които не са свързани с обект в непосредствена близост (антропогенно оформена пещера/ниша и/или скални изсичания на билото), което затвърждава хипотезата, че предназначението им е предаване на информация с по-широк обхват. Но имаше и такива, които са несъмнено свързани с древно рударство (златодобив).
Като пещерняк, най-силно впечатление ми направи районът на Гюрген дере над Маджарово (ЗМ "Гюргена", с. Габерово). Там над дерето с псевдокарстови форми в риолита се издигат две остри надвесени скали, в горния край на които са трапецовидните ниши. Издълбаването им със скеле отдолу е невъзможно и е могло да стане само със спускане отгоре, което би било трудна задача дори сега за нас, пещерняците. От двете страни на дерето в близост до скалите има няколко места на предполагаем рудодобив, предимно в естествени кухини и цепнатини. Районът наоколо е изпъстрен с чернеещи се отвори на ниши и малки пещери с вулканогенен, ерозионен и антропогенен произход, а в близост са сондажите, табаните и щолните на съвременната мина "Гюрген дере" (сега закрита). На северния склон над скалата с трапецовидните ниши се натъкнахме на пещера с обща дължина ок. 10 м с типична утробообразна форма на галерията - несъмнено антропогенно оформена, в която намерихме керамика. Маркирахме пещерата като некартирана. Единствената документирана пещера във всичките посетени от нас райони е описана именно в това дере, но не успяхме да я локализираме.
Осемте дни на повърхностна археологическа работа по тези места ми се сториха много кратки и несъмнено обогатиха данните, с които разполагаме за далечната история и праисторията на този край, а скалите, пещерките, нишите и ландшафтите в района могат да разширят кръгозора на всеки спелеолог.

Издълбаването им със скеле отдолу е невъзможно и е могло да стан

Дали е възможно по онова далечно време повърхаността на релефа да е достигала до тези ниши? и просто да са ги изсекли от ниво терен... А после да са дошли големи води и да са изровили почвения и пясъчен слой, като са ги направили тези ниши недостъпни сега? Не могат ли да се датират тези ниши дали имат разлика във времето на издълбаване по вертикала? И ако е имало човешки труд там, то датировката може да се извърши и чрез въглеродния анализ.

Скални ниши

За релефа

Определено на това място, в праисторически измерения на времето, долината не се е врязала толкова много. Има и артефакти на ниво доста под нишите на отсрещния бряг. Все пак, това е риолит, не мек варовик. Повърхността на скалата с нишите е "монолитна" почти до долу, т.е. оформена преди те да бъдат издълбани.
Нямам представа за метод, който да може да определи възрастта на отнемането на материал, освен да се изследва полепналият поленов прашец по изсечената повърхнина в сравнение с по естествената до нея, но това ми се струва ненадеждно.

Powered by Drupal - Design by artinet