На 11 януари 2026 г. си отиде от този свят нашия вечно усмихнат и раздаващ се приятел Валери Петров - Док. Светла му памет!
---------------
Валери Петров, който за нас бе просто Док, бе един прекрасен, добър и положителен човек. Верен другар, съмишленик и истински приятел. Човек, за който с пълна сила важи старата мъдрост, че няма незаменими хора, но има незабравими!!! Е, за нас Док беше точно такъв- НЕЗАБРАВИМ и ще остане завинаги в сърцата ни! Друга пък мъдрост казва, че човек умира два пъти, първият е физическата му смърт, а вторият е когато и последният човек, който пази споменът за него си отиде от този свят... Затова за великите личности се твърди, че са безсмъртни, защото паметта за тях не се изгубва във времето! Сбогом друже, ще ни липсваш страшно много. Ние ще съхраним спомена за това какъв страхотен човек беше, ще те споменаваме в разговорите по между си и ще разказваме на децата си за теб! Поклон.
Стефан Карлов - председател на П.К. "Искър"-София
---------------
Сърцето ми плаче.
Обичахме да си казваме "друже", той често ме наричаше и "сестро". Запознахме се преди 9 години пред пещера Духлата. Аз бях облечена с черно яке с пухче на качулката. Той беше казал:"Поредната кифла на хоризонта". Може и да е бил прав. След Духла, пихме ракия, имаше сняг. Говорихме си доста. После каза, че не съм била чак такава кифла, за каквато ме помислил първо. И... От там нататък... Станахме наистина големи приятели. Ходихме на десетки пещери заедно, палатки.... Няма да забравя, когато бяхме във Врачанския балкан, станахме рано, а бяхме пили до късно, закусихме, направи кафе на газовият котлон, изпихме го. После каза:"сестро аре да пием по бира!" Аз казах:"ама, друже, 9 сутринта е!" "Точното време е"-каза той. Е, пихме бира и падна голям смях. Когато на 1 декември дойде да ми върже хамакът, в който трябваше да спя през нощта, уж го върза, аз седнах в него и паднах по гръб. Не го беше вързал добре. Над 5 минути сме се смяли със сълзи... пияни...С него ми беше и първото "закачане" на въже, на лифта на Симеоново. Толкова много прекрасни моменти съм имала с ТЕБ, ДРУЖЕ. На толкова много неща си ме научил. Ти беше човек, който знаеше как да живее на макс. Да бъдеш почтен, точен и винаги позитивен. Да бъдеш винаги с усмивка на лице. Да бъдеш човек, който никога не съдеше останалите. Човек, който се радваше на живота. Човек с голямо Ч. Винаги ми казваше:"Сестро, тоя живот е да се живее на макс,харчи си парите и си носи новите дрехи, ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ, както и правеше той. Трудно е да се загуби човек като теб. Човек, с който имам невероятни спомени. Ти винаги ще бъдеш в сърцето ми. Благодаря ти, че беше част от моят живот. БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ВСИЧКО.
ОБИЧАМ ТЕ 🖤
Стефани Карлова