Кратък разказ за посещението ни в „Козарската пещера“, с БФСп № 2432, намираща се в землището на село Заноге.
Бяхме Аз /Стефан/, Юли и Иван, а денят бе петък 12-ти май 2023-та година.
Тази петъчна сутрин с Юли и Иван се чухме по телефона и решихме късният следобед да посетим „Козарската пещера“, която както добре знаете се намира в близост до вира на „Петренски дол“ и махала „Пробойница“ на Гара Лакатник въпреки, че се води в землището на село Заноге. Няма да изпадам в излишни подробности, тъй като вече съм ви разказвал по-подробно за нея в предишен разказ. И така, след като Юли и Ванката приключиха работа, се събрахме около 18:00ч. пред помещението, в което съхраняваме инвентара на Гара Бов, взехме каквото ни бе необходимо, натоварихме се в колата и се отправихме към пещерата. Минахме през магазинчето да си купим вода и нещо леко за хапване, за да се подкрепим и около 18:50ч. паркирахме колата до „Петренския вир“. Взехме каските с осветлението, по чифт наколенки и ръкавици, и тъй като бяхме облечени със стари и подходящи за проникване в пещера дрехи, поехме по стръмната пътека към входа на дупката. За десетина минутки изпъплихме до горе и Юли изпуши една цигара, докато ние с Ванката се наслаждавахме на гледката, откриваща се от емблематичната за „Козарската пещера“ тераса, образувана при единият от входовете и, а пък и времето бе хубаво макар, че слънцето вече се бе скрило зад планината и не проникваше в дълбокият скален каньон. След, като приключихме със съзерцаването, нахлупихме каските и около 19:20ч. потънахме в плътният пещерен мрак, който преминавайки по галерията, за момент разсейвахме с лъчите на фенерите си. Както шеговито казваше един приятел на времето, „тъмното в пещерите е най-тъмното тъмно“. Проникнахме във всички възможни разклонения по галерията и отново се полюбувахме на красивите образувания и майсторки изработените глинени фигурки, намиращи се във второто разклонение в дясно. След, като разгледахме дупката, излязохме и отново се озовахме на приятната тераса, където Иван ни сподели, че е доволен и пещерата му е харесала, а Юлката дръпна още една цигара, дето се казва на тиферич. Тъй, кат времето бе доста напреднало и минаваше 20:30ч., нямахме време да разглеждаме други дупки в района и бързичко се спуснахме по пътечката до колата, а от там, поехме към дома.
А ето и няколко снимки:
Автор на текста и снимките: Стефан Карлов