Разказ за посещението ни в пропастна пещера"Свърдело" с БФСп № 0356 и установяване на точното местоположение на пропаст „Трескавец“ с БФСп № 4085, намиращи се в землището на Свогенското село Бов.
В настоящият разказ, ще ви разкажа за двете ни посещения в пропастната пещера „Свърдело“, намираща се край Свогенското село Бов. Първото бе на 14-ти декември 2023-та година, когато бяхме Аз, Дани и баща му Александър, като тогава, освен това на „Свърдело“, установихме точното местоположение и на пропастта „Трескавец“, а второто бе на 4-ти февруари 2024-та година. Тогава отново бяхме аз и Дани, но с нас бе и Юлката.
От доста отдавна знам, че някъде в скалните венци на Старопланинският връх „Свърдело“, висок 1266 метра, намиращ се над Бовската махала „Ключ“, се крие пропастна пещера носеща същото име. Безброй пъти съм слушал и легендите за скритите несметни богатства в нея, които местните разказват, както и за това, че същата била дълбока и завъртяна като свредел пропаст. За жалост, до този момент никой от тях не знаеше къде е точното местоположение на входът и. Всичко това събуди моето любопитство и аз започнах да търся информация за тази тайнствена пещера. Разгледах подробно картата на “OruxMaps”, на която бе инсталирана тази на “BGMountains”, а също и тази на „MAPS.ME“, на които съм инсталирал файла на БФСп с координатите на пещерите, а после проверих и в картотеката на БФСп, както и в сайтовете „hinko“ и „caves4at“. С разочарование установих, че в тях няма публикувани координати и снимка на входа на дупката, но пък в публикуваното описание прочетох, че същата се нарича още и „Дрезгата“, има образувания, и е с обща дължина 52 метра, а пък дълбочината и е 35 метра. Поразрових се и като цяло в интернет пространството, и там попаднах на един интересен материал от Алексей Жалов, озаглавен „Непубликувани форклористични материали“ от Научно- изследователската пещерна бригада „Тодор Павлов” – 1948 г. Там прочетох следната интересна информация: „… „Свърдело” е понор отстоящ на два и половина километра от с.Лакатник и съответно на девет и половина километра от гара Лакатник. Намира се в местността Яворец. Тази височина е наричана така, защото някога е имало много явори по нея. Днес те са напълно изчезнали. Пътят за „Свредело” води най-напред по шосето от гарата до селото, а след това със стръмна и мъчнопроходима пътека, която на места почти изчезва. Самия понор може да се раздели на три етажа, като граници на тях са площадките, които го пресичат и му дават свределообразен вид. Един старец, който орал под скалата над която се намира понора е извикал на изследвачите, че ако влезат вътре ще се похарчат и че вътре има три кола имане. …“. Обадих се на Иво Тачев по телефона и той ми разказа, че много отдавна е ходил в „Свърдело“ и, че има спомен, че входът му се намира някъде в горната част на средният улей на скалните венци. Тогава, е бил заедно с няколко други пещерняци, като са спуснали първият отвес и са достигнали до стеснението в дъното му, което обаче е било запушено с пръст, камъни, клони и шума, но за съжаление не са имали под ръка нужните инструменти, за да го отпушат. Споделих всичката тази информация и с останалите членове на клуба, но за жалост, никой не знаеше нищо за тази интересна дупка.
Времето си течеше и в една декемврийска вечер, по-точно на 13-ти декември 2023г., моят приятел, комшия и член на клуба Даниел Колев, ми се обади по телефона и ми съобщи една радостна вест, а именно, че баща му Александър Колев, като дете често е ходил до „Свърдело“ и все още си спомня точното местоположение на вертикалният му вход. А най-хубавото бе, че утре е свободен и може да ни заведе до него. За щастие ние с Дани също бяхме свободни и така с баща му се разбрахме на другата сутрин около 10:30ч., да реализираме заплануваното.
На 14-ти сутринта, се събудих по-рано, приготвих в една прониквачна торба едно 20-метрово въже, няколко лентови примки, карабинери за тях и един комплект „джаджи“, метнах вътре още чифт ръкавици и каската с осветлението, и зачаках да настъпи уреченият час. Той дойде някак неусетно и колата на чичо Сашо и Дани спря пред нас. Метнах се при тях, заедно с багажа и потеглихме от Гара Бов, към махала „Ключ“. За жалост времето бе облачно и стоманено сивите облаци заплашваха с обилни дъждове, което се потвърждаваше и от метеорологичната прогноза. Пътят към дупката, се изкачва към билото на Старопланинският дял Голема планина, като до село Бов е асфалтов, а нагоре продължава каменист и насипан с „трошляк“ черен път. Така след 12 километра и около 35 минути достигнахме до махалата, където оставихме колата на големият кръстопът с GPS координати: 43.0280543 23.4310863. Метнах прониквачката на рамо и чичо Сашо ни поведе към намиращият се в близост връх „Свърдело“. Прекосихме косо ливадата и след около 300-та метра завихме надясно, навлязохме в гората и започнахме да се изкачваме по стръмният склон. След около 150-60 метра се добрахме до една равна полянка в близост до връхната точка. Бащата на Дани каза, че сме на нужната ни височина, точно над горният ръб на скалните венци, след което се мушнахме в гората в края на полянката. След около 30, до 40 метра се озовахме точно пред внушителният пропастен вход на дупката. Веднага снех GPS координатите му, които бяха: 43.0306510 23.4268511 и му щракнах няколко снимки от различни посоки. Сложих си „джаджите“ и вързах едно основно и едно дублиращо прехвърляне на дърветата над входа и тръгнах да се спускам надолу. Тъй, като имаше доста нападали сухи клони, Дани и баща му ми помогнаха да ги изчистим. За да не трие въжето, с една лентова примка, направих и едно междинно прехвърляне през здраво зацепилите се скали и се озовах в наклонената зала под входният отвес. Слязох до дъното и, където установих същото, което и Иво Тачев бе открил преди години, а именно, че теснякът водещ към продължението на пещерата е запушен. До тук бях спуснал около 15-тина метра и тъй, като според картата, след стеснението следваше силно наклонен отвес и голяма зала, се огледах за да намеря къде да направя друго междинно прехвърляне и по този начин, така да се каже „ да разделя отвеса“ и да се опитам да отпуша стеснението. Уви обаче, нямаше къде да направя такова. Стените бяха гладки, с тук-там малко изсъхнали натечни образувания. Все пак реших да се опитам да го отпуша. Разчистих сухите клони и шумата и изгребах с ръце част от рохката почва. След това, с един по здрав клон започнах да разривам и хоп, пръста започна да поддава и да пропада надолу. Така относително бързо отпуших теснякът, които имаше триъгълна форма, правеше ляв завой и се спускаше стръмно надолу. В този момент Дани, с който имахме слухова връзка ми извика, че по-добре бързо да излизам, защото времето рязко се е влошило, излязъл е студен и силен вятър и очаква всеки момент да завали много силно. Прецених, че наистина е по-добре да се спасяваме и да оставим цялостното проникване за следващият път. Разекипирах и бързичко се заспускахме към колата. По пътя надолу, споделих с чичо Сашо, че някъде в близост до разклона, където бяхме паркирали, трябва да се намира и една пропаст, носеща името „Трескавец“, която според публикуваната карта в картотеката на БФСп, е с дълбочина минус 17 метра. Той каза, че се сеща и за нея и, че същата се намира до оброчния кръст и навеса, в близост до колата. Тъй, като все още не бе заваляло, той ни заведе и до нея и ни разказа, как преди години при провеждането на един курбан, един местен жител, явно в следствие на употребеният алкохол, паднал вътре и за съжаление е загинал. Жалко наистина. Погледнахме в пропастта, разбира се от сигурна позиция и установихме, че от 7-8мия метър надолу, същата е запълнена с боклуци, най вероятно от местното население. Този факт, ще оставя без коментар… Входът и изглеждаше доста странно, все едно бе зидан, а и скалите, на пръв поглед, не бяха типичните в които се образуват пещери и пропасти. Снех набързо и нейните координати, които бяха: 43.0284151 23.4319530 и заснех няколко снимки на входът и. Тъй, като започна да вали, бързо се метнахме в колата и отидохме да хапнем на сухо и топло в намиращата се в близост хижа „Тръстеная“, където ни посрещнаха нашите приятели, прекрасните и хижари чичо Славчо и леля Мара. Нагостиха ни, поприказвахме и след, като дъжда спря, чичо Сашо ни заведе до едно скалисто въртопче в подножието на връх „Свърдело“, но от към землището на село Лакатник. Когато е бил дете, заедно с приятели, са хвърляли камъни в отворът му, но в момента същият се бе затрупал. С Дани запомнихме местоположението му, след което се прибрахме вкъщи, а аз изпратих добитата информация на Иво Тачев, който да я добави в картотеката.
Покрай раждането на дъщеричката ни Симона, заедно с моята скъпа съпруга Стефани, улисани в грижите за нея, все не оставаше време за любимото ми пещерно дело. Така дните се изнизваха неусетно, докато един ден, с Дани и Юли се заговорихме за „Свръдело“ и решихме, че е назрял момента да го посетим отново и насрочихме за целта датата 4-ти февруари 2024-та година, тъй като тогава и тримата бяхме свободни, а и прогнозата обещаваше хубаво време.
Неделната сутрин на 4-ти февруари обаче ни посрещна с гъста мъгла, но пък не валеше, а и според прогнозата нямаше такива изгледи. Около 10:30ч., с Дани и Юли се събрахме при помещението, където съхраняваме инвентара в Гара Бов, приготвихме необходимият ни такъв, като този път взехме 40-метровото въже, един 15-метров прусек и акумулаторният перфоратор с малко анкерни болтове 8-мица и тръгнахме към дупката. Стигнахме бързо по добре познатият ни от миналото посещение път, а пред входа ни посрещна тънка снежна покривка. Сложихме си „джаджи“-те и започнах да екипирам. След основното и дублиращото прехвърляния на близките дървета, направих и едно междинно, но този път на два анкера, които поставих с помощта на перфоратора, и един по един се спуснахме в наклонената зала преди стеснението. Точно преди него, ковнах още един анкер и направих едно междинно прехвърляне. Преминах през стеснението и се озовах в доста голяма зала. Поставих още един анкер, с прехвърляне след стеснението и след десетина метра спускане по наклона, се озовах на относително равното дъно на залата. Викнах „свободно“ и другите бързо се присъединиха към мен. Заедно разгледахме залата, която ни се стори доста внушителна, а част от стените и бяха украсени с хубави натечни образувания. Тук-там се забелязваха и десетина зимуващи прилепа, като повечето бяха от вида „подковонос“, а само три от тях, от рода „нощник“. По пода, осеян със скални късове се забелязваха и доста интересни фосили на амонити. Според картата, в дъното на залата ни очакваше още един къс отвес, с дълбочина около 5 метра. Огледахме се и лесно го открихме. Посредством перфоратора поставихме два анкера и направихме едно У-образно прехвърляне. Бързичко се спуснахме на дъното на отвесчето, като в малката заличка 40- метровото въже приключи. В дъното и продължаваше вертикален и много неприятен тесняк, с дълбочина около 2.5 до 3 метра, след който се виждаше, че галерията прави завой в посока, точно под залата в която се намирахме. Според картата обаче, около два метра след завоя, галерията задънваше в непреодолимо стеснение. Опитах се да се спусна „на камина“ в тесняка, но освен, че бе неприятно тясно, липсваше и удобна стъпка за да стъпя на дъното му, като може би ми оставаха около 50-тина сантиметра до него. Заедно обмислихме положението и преценихме, че щом така или иначе след завоя дупката бързо приключва, то мъките да се завираме до там определено не си заслужат. Така един по един се изкачвахме до повърхността, като аз бях последен и разекипирах системата. Събрахме багажа и доволни се прибрахме вкъщи.
В заключение мога да кажа, че от легендите за несметните съкровища, за които местните жители разказват, че са скрити в тази пропастна пещера, няма и следа. Дали някога е имало такива или не, никой не може да каже… За пропастта „Трескавец“, след проведени разговори с Иво Тачев и с Константин Стоичков от П.К.“Хеликтит“-София, стана ясно, че се намира във трудно, но все пак водоразтворими скали, обаче е твърде вероятно тя да е изкуствено прокопана преди много години, при усилената миньорска дейност в района, още от Римско време.
Накрая искам да изкажа огромната ни благодарност към бащата на Дани Александър Колев от село Гара Бов, който ни показа точното местоположение на входа на пропастната пещера „Свърдело“, а също и на пропаст „Трескавец“, които до този момент бяха, така да се каже изпаднали в неизвестност. В следствие на тази ценна информация, местоположението им вече е известно и координатите им заедно със снимките на входовете им са публикувани, както в картотеката на БФСп, така и във файла с координати на пещерите и пропастите в България и в приложението „BGCaves“, и в момента са достъпни за всеки пещерняк, който желае да ги посети.
Ето малко снимки от декември 2023-та година:
фигура 1 от "Свърдело"
фигура 2 от "Трескавец"
А ето и от февруари месец 2024-та година:
