Разказ за посещението на пещерите "Лъжливото викало“ с БФСп № 1768, "Козичката" с БФСп № 0200 и "Мечата дупка" с БФСп № 1824, намиращи се в землището на Свогенското село Церово.
Преди доста време, докато за пореден път се рових из картотеката на БФСп, попаднах на информацията за една интересна пещера, намираща се някъде в околностите на село Церово. Тя носеше името „Козичката“, но бе известна още и като „Сълбица“. Според описанието, тя се намираше на около 700 метра надморска височина, някъде из местност „Викалото“ и бе хоризонтална пещера, с обща дължина 110 метра. За съжаление, с това публикуваната информация се изчерпваше и точното местоположение на входът и не бе известно, а също така липсваше и негова снимка. Веднага проверих и в сайтовете „hinko“ и „caves4at“, но там също ударих на камък и не открих нищо ново. Разгледах подробно и картата на “OruxMaps”, на която бе инсталирана тази на “BGMountains” и файла на БФСп с координатите на пещерите, но единственото което открих и което до някъде ми вдъхваше надежда, бе едно дере, носещо името „Сълбишки дол“, тъй като бе доста близко като наименование до другото име, с което дупката бе известна. Поразпитах и няколко човека от други пещерни клубове, но никой не успя да ми каже къде точно се намира. Само Константин Стоичков от П.К.“Хеликтит“ - София ми каза, че я е посещавал преди доста години и, че същата е много интересна и красива, но не помни точно къде е. Реших да я потърся и на няколко пъти обиколих целият „Сълбишки дол“ и района около „Викалото“, но уви, от „Козичката“ нямаше и следа. Все пак тези теренни обходи не бяха напълно нахалост, тъй като се натъкнах на няколко други малки, но пък интересни пещери. Не се отказвах от неуспеха и периодично правих опити да установя къде се крие тази дупка, но те оставаха все така безуспешни… Един ден, докато бях на работа, се заговорих с моят колега Васил Йорданов от село Церово и от дума на дума, се сетих и го попитах за пещерата, и дали знае къде е. За късмет, той ми каза, че като малък, заедно с останалите деца от селото, редово са я посещавали и ми обясни от къде да мина и горе-долу, къде да я търся. Каза ми и, че входът и представлява тясна хоризонтална цепка, с дължина около два метра и височина колкото да мине човек. След, като се влезе през него, се лазило около двадесет метра и се попадало във висока и широка зала. От нея започвали образуванията и според спомените му, пещерата определено била красива. Благодарих му от все сърце за споделената информация и му разказах за моите неволи при търсенето и. Така, вече снабден с ценната информация реших, че при първа възможност ще отида и отново ще я потърся.
И ето, че тази възможност ми се откри в събота 09-ти декември 2023-та година. Бях свободен, а времето бе облачно и мразовито, но пък според метеоролозите, не се очертаваха валежи. Облякох едни стари, но пък подходящи за целта дрехи, метнах набързо в раницата каската с осветлението, чифт ръкавици, кърпа за глава и бутика с вода, качих се в колата и тръгнах от Гара Бов, към Церово. В края на селото, продължих по добре известният ми черен път, който се изкачва до местността „Викалото“ , като оставих колата на една удобна за целта полянка, с GPS координати: 42.9980726 23.3446085. Стигнах набързо и до самото „Викало“, чиито GPS координати са 42.9989333 23.3447168. Полюбувах се на прекрасната гледка откриваща се от него, след което се спуснах по стръмната и едва личаща се пътечка от лявата му страна. Следвайки стриктно заръките на моят колега Васил, се спуснах до горният край на каменистият сипей и тръгнах наляво. Изкачвайки се леко диагонално изминах около 70-80 метра и се озовах точно под „Викалото“. Започнах да се изкачвам право нагоре към него и да се оглеждам. Изведнъж се озовах пред входа на вече известната ми малка пропастна пещера „Лъжливото викало“. Нейната обща дължина е 21 метра, при отрицателна денивелация минус 6 метра от входа. Тъй, като за проникването в нея инвентар не е необходим, то набързо се шмугнах и я разгледах отново. След, което излязох, снех и GPS координатите, които бяха: 42.9990951 23.3448362 и щракнах няколко кадъра на входът и. Нещеш ли, точно над нея и леко в ляво, забелязах една цепнатина, която отговаряше точно на тази, която Васил ми бе описал. И преди я бях виждал, но си мислих, че е част от „Лъжливото викало“ и, че е някаква незначителна, тясна и бързо задънваща се цепка. Веднага се заврях в нея и започнах да лазя навътре. Тя бе ниска, колкото да пропълзиш, но пък бе широка около два метра, а навътре постепенно започваше да се разширява. След около петнадесетина метра тавана взе да става по-висок и забелязах образувания в лявата и страна. След още пет метра се озовах в широка около 5-6 метра и висока горе долу също толкова зала, от чиито таван висяха четиридесетина прилепа. Продължих нататък в изправено положение и след още няколко метра започнаха да се забелязват красиви образувания. Някъде трябваше да приведеш леко глава или да приклекнеш, но общо взето се преминаваше спокойно. Изведнъж достигнах до Т-образен кръстопът и реших първо да разгледам лявото разклонение. В началото си, то бе тясно и ми се наложи да пропълзя, но след завой отново наляво, бързо се разшири до около 2-3 метра, а височината стана около 4 до 5 метра. В най-ниската точка на галерията си личеше, че при влажно време тук тече вода, която се губи в непреодолимо тясна цепнатина надолу. Последва завой надясно и галерията се разшири до около 5-6 метра, но рязко тавана се приближи и същата приключи. Наоколо се наблюдаваха следи от изкопна дейност. По стените и тавана не липсваха красиви образувания, а и тук също висяха прилепи. Върнах се обратно, като разгледах и дясното разклонение. То също бе доста красиво, но някак ми се стори доста по-късо от другото. Тръгнах към изходът и някъде около средата на галерията, в ляво открих още една малка и красива заличка. Направих доста снимки на дупката и излязох пред входа. И тъй, като определено това бе дълго търсената от мен пещера, снех GPS координатите му, като същите бяха: 42.9990855 23.3448419. А и му направих и няколко снимки. След това, продължих надясно от „Викалото“ и реших да отида до още една близко намиращата се пещера, чиито вход се вижда от центъра на селото, когато по дърветата няма шума. Тя бе една от дупките, на които се бях натъкнал при предишните ми обикаляния в района, но не знаех името и. Васил ме бе осведомил, че тя в същност носи името „Мечата дупка“. Движейки се леко по диагонал и изкачвайки се съвсем леко, след около шестдесетина метра, достигнах до входът и. Набързо я разгледах, а нейната дължина, според описанието, бе около 18 метра, при положителна 3 и отрицателна денивелация от входа един метър, а по стените и се забелязваха малко натечни образувания. Снех GPS координатите и на нейният вход, като същите бяха: 42.9986709 23.3453330, и също така му направих няколко снимки. Тъй, като зимните декемврийски дни са твърде къси, започна да се стъмва и бе време да се прибирам. Изкачих се бързичко до колата и се прибрах вкъщи, като определено бях доволен от деня. А малко по-късно изпратих, снетите координати и заснетите снимки на входовете на трите пещери на Иво Тачев, който да ги добави в картотеката на БФСп.
Ето и малко снимки от деня:
