Експедиционен дневник на ПК "Искър" за 2026 г.

Трите пещери са развити в пясъчниците на долния апт и не впечатляват със своята дължина. Те са малки в тях липсват образувания, което е нормално, имайки предвид скалата в която са образувани. Впечатляващи са от историческа гледна точка. В "Мандрата" и "Свинарника" се наблюдават изсечени петроглифи- кръстове и жлебове, в които някога е имало дървени греди и прегради, навярно поставени от монасите отшелници, които някога са ги използвали.

Снимки от посещението ни, из тези пещери при махала „Мурта“, можете да видите на следният линк в Google Photos: https://photos.app.goo.gl/ZiAAQHW6MeYdQPZ79

За посещението ни в пещерите „Мурта-1“, „Мандрата/Диреклията“ и „Свинарника“, намираща се в близост до мах.Мурта, в землището на ботевградското село Боженица, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=leUIYI7-LqI

За щастие, в "Каскадките, синтровите езерца бяха пълни с вода, а образуванията бяха влажни. Имаше дори и два зимуващи прилепа. Точно до входа, хем на светло, хем на топло, хем и на влажно, растеше едно свежо и зелено горско цвете. Все още не бе разцъфтяло, но знае ли човек, и това може да стане в бъдеще.

За посещението ни в пещерите „Каскадките“ и „Дупна стена“, намиращаи се в землището на село Миланово, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=NBPb6fYOwuE

От всички пещери най-много ме впечатли "Езерото", със своите красиви и пълни с вода синтрови езерца, красивите и влажни образувания и дълбоките и лазурно сини, при огряване с лъча на фенера, сифони. А също и "Двуетажната", заради интересната си конфигурация. Любопитното в "Шестовратица" пък бе това, че река Искър продължава да я дълбае. Точно при най-големият и и ниско разположен вход, се намира един интересен и дълбок кладенец,в който речните води направо врят. За съжаление, в останалите пещери не успях да открия нищо забележително и отличително. Навсякъде се забелязваха единични бройки зимуващи прилепи. 

Снимки от посещението им, но основно от пещера „Езерото“, можете да видите на следният линк в Google Photos: https://photos.app.goo.gl/wDHzC69XqP9Duorp9

Пещерата е известна на местното население и под името "Големата пещера" въпреки, че общата и дължина е едва 34.5 метра, при положителна денивелация, от входа, плюс 7 метра. Намира се в масива на първенецът на Чепън връх "Петровски кръст" - 1206 м.н.в. При посещението ни същата бе изключително влажна, а по пода се наблюдаваше доста голямо количество прилепно гуано, което в съчетание бе довело до доста зловонен въздух в нея, въпреки големият и вход, който би трябвало да осигурява достатъчно проветривост. Също така заради влагата, топлината и дневната светлина, са се образували водорасли и мъхове, но на други места се забелязва и друг тип зелено оцветяване на стените на галерията, обикновено характерно за съдържанието на мед в състава на скалите. По стените се наблюдават и множество черни оцветявания, които обикновено са свързани с наличието на манган в състава на скалите, но тук това  по-скоро се дължи на гуаното, а може би и на това,че в древността пещерата е била обитавана и черият цвят идва от опушването от огньовете. Не открихме информация обаче дали в същата са провеждани археологически проучвания. Съществува и вариант опушването да се дължи и на това, че в нея са намирали подслон местни овчари и стадата им. До пещерата се достига за около 15-тина минутки по не маркирана и едва личаща се пътека, започваща вдясно от бившата помпена станция, намираща се на пътя между град Драгоман и село Големо Малово, точно до обособеният паркинг за Драгоманското блато. Интересно, че не успяхме да видим нито един зимуващ в пещерата прилеп. Може би, заради малкият си размер, дупката не може да запази нужната за зимуването им температура. Най-вероятно същите я използват предимно през летните месеци. Може пък и да са били по тавана скътаната и разположена в по-високата част на пещерата площадка.

Константин Стоичков от П.К."Хеликтит"-София, сподели с нас, че пещерата се нарича "Голямата/Големата", поради факта, че в близост има една малка ниша на която казват "Малката/Малата". Това му е било съобщено от местният жител, писател, художник, учител и родолюбец Ивайло Богомилов. Всъщност, когато Коста картира пещерата, заедно с К.Богачева, сам и дава името "Гарванската пещера", тъй като над нея гнездят гарвани. Благодарим му от сърце за споделената ценна и полезна информация.

Тъй като в картотеката липсваха координати на входа на пещерата, снех въпросните: 42.940922 22.954696 и ги изпратих на Иво Тачев, който да ги добави.

За посещението ни в пещера „Гарванската пещера“, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=b9ArJdKLIAo

https://photos.app.goo.gl/PyzP5DLygxKWziB98

Пещерата се намира на "Първа тераса", като изходният пункт за посещението и се намира на РП II-16 София-Мездра, като началото на пътеката започва от място с GPS координати: 43.090189 23.604679. Пресичате косо Ж.П. линията и следвате маркираната пътека, водеща към пещера "Езерото". Подминавате я и продължавате още 250-300 метра и ще видите малкият и вход в каменист улей от който си личи, че някога е излизала вода. GPS координатите му са: 43.097544 23.605320. Пещерата е красива и в нея се крият доста вторични образувания. Общата и дължина е около 200 метра, като положителната денивелация от входът и е плюс 10, а отрицателната минус 17 метра. За проникването инвентар не е нужен, но определено е необходим пещеризон, кирливки/поларизон/ и гумени ботуши, тъй като бая се понамокрих и изкалях. Константин Стоичков от П.К"Хеликит"-София хубаво ме предупреди, че си трябва, но мен ме домързя да си го взема и станах, както се казва "на маче"... След входа следва преминаване през Г-образно стеснение, което се бе позатрупало с множество дребни и направо полирани камъчета. Наложи се да ги изгреба и разпределя в страни, покрай стените на галерията. Коста сподели, че леко нецензурното и име е дадено от Мартина от техният клуб, понеже някъде в началото и има три сталагмита приличащи на фалоси...

Снимки от посещението на пещера „Трифалосната“, можете да видите на следният линк в Google Photos: https://photos.app.goo.gl/1LcKfmJWAC9zXC4E6

Ако желаете да прочетете кратък разказ за това невероятно място и да разгледате снимки от него, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/225

За посещението ни в „Козарската пещера“, намираща се в землището на свогенското село Заноге, но с достъп откъм Гара Лакатник, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=zgo-bSpCt7g

Ако желаете да прочетете кратък разказ, за посещението ни в пропастната пещера  „Грехомера“ в село Бърложница и „Турската чешма“  село Бахалин, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/226

За посещението ни в пещера „Грехомера“, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=WR0T_Vi0U8U

         Ако желаете да разгледате снимки от тази интересна пещера, то можете да го направите, в Google Photos, на следният линк:

 https://photos.app.goo.gl/N6UxXLd5TgVrZJWK7

Пещери с БФСп №:

2758 "Заклещения валун";

2784 "Наноса";

5457 "Цигарето" и 5473 "Опушената ниша", при Гара Лакатник.

Ако желаете да разгледате снимки от тази пещери, то можете да го направите, в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/w5TdRnxi9MCg7V4Q6

         Заснех и снимки на входоа на пещерата „Заклещения валун“, които изпратих на Иво Тачев, който да ги добави в картотеката.

За посещението ни в пещера „Трифалосната“, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=n1szklvuInw

Ако желаете да прочетете кратка статия за скалният феномен- карстовият самотник "Мъжо̀", то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/228

Всички кадри от този скален феномен можете да разгледате, в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/N7QHrMAqEkHvgdFF6

За посещението ни в пещера „Светата вода“, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=a4eN_5CnxVk

Ако желаете да прочетете кратък разказ, за посещението ни в пещера  „Светата вода“, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/234

Кадри от пещера „Светата вода“ можете да разгледате, в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/J8Gs8Yakn7sYSSSf7

Ако желаете да прочетете кратка статия за пещера  „Себулбина дупка“, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/233

От П.К."Искър"-София: Стефан и Стефани 

От П.К."Хеликтит"-София:

Коста, Никола, Светльо и Ахилина

Ако желаете да прочетете разказ за съвместното ни посещение в „Черепишка пещера“, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/236

Кадри от проникването ни из „Черепишка пещера“ можете да разгледате, в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/2D7PC3w27RsFLWWD8

Ако желаете да прочетете кратка статия за пещера  „Шишманица“, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/235

Кадри от „Каца пещера“ можете да разгледате, в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/ZSNwA3A3VPNxqxYk7

От П.К."Искър"-София:

Дани

Останалите присъстващи:

Коста, Тим, Живко, Светльо, Дидо, Ахилина, Рин и Еди

От П.К."Искър"-София:

Стефан и Стефани 

ОтнП.К."Хеликтит"-София:

Коста и Силвия 

Извършване на допълнителен оглед на пещерата, при който бяха открити още пиктограми на по-високо ниво и евентуални жлебове в които са били поставени дървени греди. Най-вероятно пещерата е била етажирана с тях. Също така бяха докартирани и някои особености за които предходния път не остана време.

Ако желаете да се прочетете по-подробно, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/248

Вижте описанието и снимките на пиктограмите тук:

https://iskar-speleo.org/bg/node/252

Картата на пещерата можете да погледнете тук:

https://iskar-speleo.org/bg/node/253

Кадри от пещера „Калугерица“ можете да разгледате в Google Photos на следният линк:

Пещерата се е образувала в голяма бигорова/травертинова/ тераса, а вдясно от нея падат водите на красивия и напомнящ на Крушунски водопад "Бигоро".  И двете са особено красиви по това време на годината.

Стефан, Стефани, Герасим, Вихрен,Юли, а като гости Снежа и Яница

Николова дупка при село Долно Озирово, спадащо към община Вършец е пропастна и разклонена пещера с обща дължина 107 метра и отрицателна денивелация от входа минус 20 метра, като входният отвес е около 13 метра. Нататък е пешеходно. Заведена е в главната картотека на пещерите в България под БФСп № 0866. Развита е в сиви,среднослоести варовици,изграждащи северното бедро на Берковската антиклинала, с елементи на залягане. Входът и е разположен на склона на скалист хълм сред дървета и храсталаци. Отначало е тесен, колкото да премине човек, но после разширява постепенно. Богата е на вторични образувания, които определено са много, разнообразни и изключително красиви. Влажна е, а същите са действащи, което е страхотно. Ние я посетихме на 03.05.2026г. като бяхме в следния състав: Стефан и Стефани, Юли, Герасим, Вихрен, а наши гости бяха Снежа и Яница. И докато Яница остана на повърхността Снежа вече бе "висяла" на скали и тъй като бе запозната с ТЕВ се спусна заедно с нас из красивите галерии на "Куклата", както я наричат местните жители. Наистина тя е толкова красива, че определено заслужава това наименование отвсякъде. Пещерата се екипира, като се тръгва от близките до входа дървета. Организира се основно и дублиращо закрепване, след това, непосредствено преди отвора има удобни скални халки, които същи могат да се използват. След като се влезе през входа и се премине през тясната част, вертикалната галерия се разширява и преминава в "камбана". Точно там се прави междинно прехвърляне на лентова примка, в голяма и удобна за целта скална халка. Пробвах да поставя анкер, обаче скалата е някак видимо мека и същият превъртя. Ако го видите, не го използвайте...просто не става... Слезете ли на дъното на отвеса, махнете джаджите и просто се разходите из чудните и кътчета. Тук-там се забелязват и артефакти от първите и изследователи. В началото на отвеса, в един подмол ще видите старо въже, а долу, няколко метра под него, точно под чудните натечни образувания, ще съзрете отдавна ръждясъл железничарски фенер и стъклена бутилка от олио. От онези зелените и тумбестите. Навярно са използвали мазнината за осветление. Из дупката се намират и други подобни находки. Ние всинца останахме напълно очаровани от Николова дупка, която се оказа едно очарователно бижу, което в бъдеще със сигурност отново ще посетим.

         Ако желаете да разгледате малко снимки от посещенето ни в „Николова дупка“, то можете да го направите на следния линк:

Герасим, Вихрен, Сара, Иван

(Снежи, Дари, Руми и Светла)

Резньовете е пропастна пещера с обща дължина едва 97 метра, при отрицателна денивелация от входа минус 36 метра. /е, това все пак си е една 12 етажна сграда/ Намира се в землището на град Враца, в района на вр.Мечи трапища, над хижа Леденика. Заведена е в главната картотека на пещерите в България под БФСп № 0491 и е богата на твърде много и разнообразни калцитни и арагонитни образувания. Доста е фотогенична и чаровна. Ако човек и отдели нужното време биха станали прекрасни кадри. Посетихме я на 10.05.2026г. Аз/Стефан/, Стефани и Вихрен, точно 6 години след предходното ни спускане в нея. Е, и този път останахме очаровани . Да ви кажа, определено ще я посетим отново в бъдеще.

Кадри от пропастна пещера „Резньовете“ можете да разгледате в Google Photos на следният линк:

Известна е още и с номера си 148 по описа на пещерите в местност Черепиш. Намира се на десния склон Ключни дол. Тя е хоризонтална пещера с обща дължина 135 метра. Положителна денивелация от входа и е 8 метра, а отрицателната 2. Входът и отстои на 580 метра надморска височина и е много трудно откриваем. Скътан е в гънка на малък скален венец, а пред него има буйна растителност. Търсих го около две години, като направих 6 безуспешни теренни обходи. На 7мия път я открих благодарение на Пламен Петков от П.К."Стрешеро"-гр.Враца и Оля Генова от Дирекция на Природен парк "Врачански Балкан". Благодаря им от все сърце. Координатите на входа и са следните: 43,1047701, 23,6089499. Самата пещера основно представлява една огромна по обем зала, която просто няма осветяване с един или два челника... Тъй като е обитавана от колония прилепи, които от парка наблюдават, около 200 бр. ме предупредиха, че не е желателно да се посещава в периодите май-юли и декември-февруари. Според местните предания в пещера Топлица през далечната 1797 година се е крил Софроний Врачански, бягайки от гоненията на Кърджалиите на Осман Пазвантуглу. Старите местни жители още наричат пещерата не само Топлица, но и с името Софрониевата пещера. Софроний Врачански я обитава за 24 дни, заедно с монасите от Черепишкия манастир, които също се крият в нея от вилнеещите по това време Кърджалийски орди. Дори Софроний се разболява от студа и влагата. Въпреки, че пещерата не случайно е наречена така заради това, че поддържа около 11 градуса целогодишно, събитията се развиват през късната есен и началото на зимата. Около месец ноември, което съчетано с факта, че тръгва да се спасява през нощта и при силен студен дъжд най-вероятно е довело до преболедуването му. Тези предания се потвърждават и от житието на Софроний - Житие и страдания грешнаго Софрония, където самият той пише следното: "...Прииде вест, како иде на Видин Алю паша сас пятнадесят хиляда войска. Нощем приидоша конакчии и аз като чух, востанах тая нощ на осем часа да бягам от Враца навон — нощ темна, време беше дождевно, а планина стръмна, висока. Колико ли крати падах на путю, докле поидем на Черепиш монастир. И като поидохме на монастир, не найдохме никого — калугери побягнали, монастиря затворен и не знаим где са. Хеле са случи един поп на пут, селянин, та ги знаял, како бягат у една пещера, и заведе ни при тях. И седях тамо при них у оная пещера двадесят и четири дни. И узех студ и разболях ся, и четири дни болен лежах тамо. После ся сгреях и мало по-оздравях."

Координатите и заснетите снимки на входа изпратих на Иво Тачев за да ги добави в картотеката на БФСп.

Няколко снимки от началните части на огромната зала на пещера „Топлица“ можете да разгледате в Google Photos на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/3avUHoq72XuRNpiu7

Тези три пещери са скътани из Черепишките скали, в местност Черепиш, при китното мездренско село Лютиброд. Забелязах, че наистина, както е описано и в картотеката, че на входа на „Плъзнята“ е нанесен грешен номер, а именно 1724, който всъщност принадлежи на пещера „Очиларката“, която също е от черепишките пещери, но е към „Ключни дол“. Реалният и номер е 1721 и се намира вляво от 1720 „Божурица“. Над тях пък има една доста голяма, висока и възходяща ниша, с малка проходна пещеричка в нея. Оттам се открива красива гледка към гара Черепиш. Разходих се и нагоре по близкият до тях сипей, образувал се в улея между високите скални кули. Изкатери се доста високо, като достигнах до краят му. Там се натъкнах на още по-градиозна ниша, чиито свод се извисява направо в небесата. Същата се вижда, с просто око, от „Попското ханче“ и определено е внушителна и впечатляваща.

Най-удобият иходен пункт за достигането до тези пещери и ниши е пътеката започваща от следните коодинати: 43.0901619 23.6049668, като след пресичане на ж.п. линията същата се изкачва над нивото на близките скали достигйки до У-образен разклон, където се продължава по дясното разклонение. Продължава се по пътеката и се следят координатите им публикувани в картотеката.    

Ако желаете да разгледате снимки от тeзи малки черепишки пещери, то можете да го направите в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/oFcfLca97Pjpf8XS9

Ако желаете да прочетете кратък разказ за „Римската пещера“, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/251

Ако желаете да разгледате снимки от тази малка но исторически интересна пещера, то можете да го направите в Google Photos, на следният линк:

За посещението ни в пещера „Калугерица“, бе заснето видео от Любомир Ангелов от Ютюб канала „Съзерцаващия моторист“, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=nU3BvhlcC80

За посещението ни в пещера „Калугерица“, бе заснето видео и от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=_Q-f8cEzGAE

основата на венеца. Изкачването обикновено се прави от най-левия вход,

свободно катерене по полукамина. Пещерата е възходяща, едноетажна ,разклонена,

развита по диаклазна пукнатина, суха, проходна със силен въздушен обмен.

Подът е покрит с наслаги от пръст и дребен чакъл. На места има малко вторични

пещерни образувания. Според описанието необходимият инвентар е 10 метрово въже за самоосигоровка за да се достигне до входните части на пещерата. Обаче в действителност или трябва да си спец в скалното катерене и да си с еспадрили, магнезий по ръцете и т.н. или доста добре да владееш чудото на левитацията... Понеже аз нито съм чак такъв спец, нито имам еспадрили или магнезий, а за левитацията изобщо не може да става и дума, а пък и бях сам, за по-сигурно си наковах един възходящ алпийски парапет. Да ви кажа 24 метровият прусек таман ми стигна до хоризонталната част на дупката. Та 10 метров прусек е за никъде. Иначе е яка, раздвижена интересна и фотогенична. Хареса ми.

Ако желаете да разгледате снимки от „Щура дупка“, то можете да го направите в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/wMp5KRFFQKUec9gN7

Днес се разходих от село Згориград до Скалните (каменните) гъби. Те са геоложки феномен и сами по себе си представляват повърхностни карстови форми. Намират се над Згориград и са естествен ансамбъл от скални фигури с различна височина. Централно място сред тях заема двойката, известна като „Царя и Царицата“. Те имат обща основа, като всяка от двете каменни гъби има ясно оформено стъбло и гугла, а височината им е около седем метра. GPS координатите им са приблизително: 43.168830, 23.532976. Успях и да ги публикувам като локация в "Гугъл Мапс" и можете да ги видите тук: https://maps.app.goo.gl/QU71maxsT2hJ24HZ9 От селото до тях се изкачва пътека, която е далеч от понятието „маркирана“. Някога е била такава със синьо-бяла лентова маркировка, от която днес са останали оскъдни следи, така че въобще не разчитайте на нея. В началото някой ентусиаст е навързал бяло-червени PVC ленти, така че се оглеждайте за тях при тръгването от селото, а най-добре питайте местните да ви упътят. Пътеката е доста стръмна и по нея редовно се качва голямо стадо кози, които са я отъпкали доволно. Единственият проблем е, че трябва да се внимава с пастирските кучета.Има и друга, но доста по-„козя“, тясна и направо алпийска немаркирана пътека, изкачваща се по „Какин дол“, която минава през сипеи, скални ръбове, улеи и скали. Не ходете по нея, ако не сте достатъчно подготвени и опитни! Гледката отгоре към цялата котловина на Згориград и отвесите на Врачанския Балкан обаче е брутална и напълно си заслужава.Горното ви го споделям от личен опит, тъй като днес се изкачих по „козята“ немаркирана пътека през Какин дол, а слязох по уж маркираната, която, както прочетохте, също се оказа козя...

Ако желаете да прочетете кратък разказ за посещението ни в „Семова яма“, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/254

Ако пък желаете да разгледате и малко снимки от „Семова яма“, то можете да го направите в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/2zSMNPzMeCmh6io96

Можете да видите местоположението на пещера "Соколица", както и снимки, а също и кратко описание в публикувания от мен отзив в Google Карти:

https://goo.gl/maps/CKbvM4mXGUNpd5q19?g_st=ac

Бяха снети координати: 43.0110001 23.3637420 и заснети снимки на входа на пещерата, които бяха изпратени на Иво Тачев, който да ги добави в Главната картотека на пещерите в България /ГКПД/.

Ако пък желаете да разгледате и малко снимки от пещера „Коминчето“ и "Трите дупки", то можете да го направите в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/1hwsQNfD47L9LtUv8

Пещера „Халката“ се намира в живописната местност „Сопово“, в землището на село Стояново, община Вършец и е заведена в главната картотека на пещерите в България /ГКПД/ под БФСп № 4569. Тя е малка, с обща дължина едва 52 метра, при положителна денивелация от входа плюс 6 метра, но не размера тук е от значение, а красивите и форми изваяни от река Ботуня. Пещерата е изключително фотогенична с прекрасната си арка, в случая наречена халка, откъдето идва и самото и име. Лятно време, когато нивото на водите е ниско, преминаването през реката става лесно, като се минава по плитчините от двете страни на красивия и дълбок вир. При посещението ми забелязах, че бе обитавана от около 30-тина прилепа. Окастрих и доста растителност израснала около арката и входовете и, за да може да се открият тези красоти за окото на посетителя.

Ако желаете да разгледате и малко снимки от пещера „Халката“, то можете да го направите в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/y4CyDEZF9uGSBxry8

На 27.08.2026г., Аз /Стефан Карлов/ от П.К."Искър" - София, Константин Стоичков – „Коста“ от П.К."Хеликтит" - София и д-р Красимира Лука от Българско археологическо сдружение, монтирахме 3 /три/ броя камери за видеонаблюдение, финансирани от община Своге, на входа на пещера „Кръстовете“ при село Брезе. Целта им е да запазят пиктограмите изографисани по стените на пещерата от набези на недобросъвестни посетители.

Снимки от процеса на монтиране на камерите за видионаблюдение при пещера „Кръстовете“ можете да разгледате в Google Photos на следният линк:

от П.К."Искър" - София: Стефани и Стефан Карлови

от П.К."Хеликтит" - София: Константин - "Коста" и Силвия - "Лъки" Стоичкови

От древните съоръжения до пещерите „Дракула“ и „Прилепната“

Районът около годечкото село Разбоище и рида Вучибаба крие неподозирани тайни, които чакат да бъдат преоткрити. Затова на 30 август аз (Стефан Карлов), съпругата ми Стефани Карлова, Константин Стоичков и неговата съпруга Силвия – „Лъки“, се впуснахме да ги проучим. Въпреки че вече бях посещавал „Дракула“ преди няколко години, все пак не бях много наясно с терена. Коста обаче познаваше изключително добре района и бе наш опитен водач.В рамките на този неделен ден той ни преведе през вековна история и мистични подземни светове. Приключението ни започна с неочаквана среща с древността – малък каменен мост и уникален масивен каптаж от римско или ранно османско време. Оттам продължихме без пътека, като теренът и краката ни ни отведоха към пещера „Дракула“ – малко, но изключително фотогенично подземно царство, обвито в легенди за змейове. Финалът на този наситен ден, за десерт, ни показа скритите красоти на Прилепната пещера – най-дългата пещера в землището на селото, която все още крие своите проучвателски тайни. Ето как премина този вълнуващ ден, изпълнен с много адреналин и откривателски дух...

Скритите съкровища по пътя

Преди обаче Коста да ни отведе до пещерите, той ни изненада с две изключително впечатляващи и отлично запазени исторически съкровища в масива на рида Вучибаба. Точно край пътеката се натъкнахме на много красив, малък и супер запазен каменен мост, чиито очертания се губят сред гъстата горска растителност. Местните предания го свързват с римско или ранно османско време.А втората изненада се оказа още по-интересна и се намираше само на броени метри, непосредствено до него. Това бе изключително запазен и много впечатляващ каменен каптаж от същата епоха. За разлика от стандартните чешми, този е с цели два отвора. Конструкцията му е изключително масивна, запечатана отгоре с дебели, тежки каменни плочи, които да го предпазват от свличания и затрупване. По самия каптаж личаха следи от съвременно замазване по фугите с бетон. Тъй като малко по-надолу в дерето има по-нов каптаж, а досами стария – малка чешмичка в скалата с бетонно коритце (която за съжаление не течеше в момента), си извадихме извода, че местните хора явно го поддържат и се грижат той да бъде запазен за идните поколения.Този запечатан двоен извор вероятно е поил пътниците по старите калдъръми в района векове наред. Мястото носи страхотна атмосфера на отминали времена, а фактът, че тези съоръжения са оцелели до днес в такова добро състояние, е направо невероятен. След като разгледахме тези яки исторически обекти, продължихме напред към основните ни цели за деня.

Пещера „Дракула“ с БФСп № 1581

Пещера „Дракула“ е хоризонтална и сравнително малка, но изключително фотогенична. Общата ѝ дължина е едва 42 метра, при положителна денивелация от +12 метра спрямо входа. Намира се на десния географски бряг на река Дракул, в рида Вучибаба (Вучи Баба), който е част от Видличкия дял на Стара планина и попада в землището на годечкото село Разбоище.

Пещерата е кръстена на реката, която в повечето карти е отбелязана като Дракул, но в други източници може да се срещне и като Драгул, Дракула или Драгула. На места се споменава и като Каленовско врело (по наименованието на близкия карстов извор) или просто като Барата. Предполага се, че името на реката е произлязло от факта, че покрай стръмните ѝ брегове растат множество драки и други бодливи храсти – оттам „дракул“, „драгул“ и производните им. Иво Тачев споделя и друго предположение, основано на местни разкази, че името всъщност произлиза от румънската дума dracul , означаваща дявол, чудовище или дракон, което от своя страна кореспондира със старинно предание, според което някога пещерата, чийто голям отвор зее над страховития скалист каньон, е била леговище на легендарен и страшен дракон. Къде се крие истината за произхода на това нетипично за нашите ширини наименование, оставям на специалистите да определят, но то определено е доста атрактивно и магнетично. По аналогия с прилепите, името някак напомня за мрачната фигура на граф Дракула, който обаче едва ли има нещо общо с цялата тази история.

Прилепната пещера

До Прилепната пещера ни заведе Коста. Тя също се намира в масива на въпросния рид и към момента все още не е заведена в картотеката на БФСп. Открита е от Андрей Христов – бивш член на П.К. „Еделвайс“ (София), по време на теренен обход в района, извършен от членове на П.К. „Хеликтит“ (София) в периода 2015–2016 г. Те провеждат оглед, а след това и картиране на обекта. Пещерата се оказва хоризонтална, украсена с доста красиви образувания и с обща дължина 116 метра, което я прави най-дългата пещера в землището на село Разбоище.

Наричат я „Прилепната“, защото още при проникването през нейния тесен горен вход (тъй като по-широкият долен се оказва засипан отвътре навън) ги лъхва миризма на прилепно гуано. Продължавайки навътре, те откриват сравнително голяма прилепна колония. Постфактум, по данни на Боян Петров и Стоян Горанов, се установява, че въпросните прилепи я използват периодично през определено време от годината, а през останалото мигрират и обитават други близки пещери в България и Сърбия.

Понастоящем тя все още е в процес на проучване, като в близко бъдеще предстои предаването на цялостната документация в ГКПД. Прилепната пещера определено ни хареса и със сигурност бихме я посетили отново.

След такъв наситен ден си тръгваш от планината с умора, но от онази сладката, а не като градската. Нали знаете какво казват: „Събирай спомени, а не вещи“. Места като землището на Разбоище и рида Вучибаба ни напомнят колко красива и дива е българската природа. Наш дълг като пещерняци, туристи и българи е да съхраним тези деликатни екосистеми точно такива, каквито сме ги намерили – за да могат прилепите необезпокоявано да намират своето убежище, а старите камъни да продължат да стоят по местата си и за идните поколения. Най-хубавото, което можем да изнесем за спомен от едно такова приключение, са снимките в телефона, добрите приятели и чистият планински въздух. Затова: оставяй само стъпки, взимай само снимки и убивай само време...

Ако желаете да разгледате снимки от пещерите „Дракула“ и „Прилепната пещера“, а също и от римските мост и каптаж, то можете да го направите в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/psA6pWAbViXhFYbT6