Експедиционен дневник на ПК "Искър" за 2026 г.

Трите пещери са развити в пясъчниците на долния апт и не впечатляват със своята дължина. Те са малки в тях липсват образувания, което е нормално, имайки предвид скалата в която са образувани. Впечатляващи са от историческа гледна точка. В "Мандрата" и "Свинарника" се наблюдават изсечени петроглифи- кръстове и жлебове, в които някога е имало дървени греди и прегради, навярно поставени от монасите отшелници, които някога са ги използвали.

Снимки от посещението ни, из тези пещери при махала „Мурта“, можете да видите на следният линк в Google Photos: https://photos.app.goo.gl/ZiAAQHW6MeYdQPZ79

За посещението ни в пещерите „Мурта-1“, „Мандрата/Диреклията“ и „Свинарника“, намираща се в близост до мах.Мурта, в землището на ботевградското село Боженица, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=leUIYI7-LqI

За щастие, в "Каскадките, синтровите езерца бяха пълни с вода, а образуванията бяха влажни. Имаше дори и два зимуващи прилепа. Точно до входа, хем на светло, хем на топло, хем и на влажно, растеше едно свежо и зелено горско цвете. Все още не бе разцъфтяло, но знае ли човек, и това може да стане в бъдеще.

За посещението ни в пещерите „Каскадките“ и „Дупна стена“, намиращаи се в землището на село Миланово, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=NBPb6fYOwuE

От всички пещери най-много ме впечатли "Езерото", със своите красиви и пълни с вода синтрови езерца, красивите и влажни образувания и дълбоките и лазурно сини, при огряване с лъча на фенера, сифони. А също и "Двуетажната", заради интересната си конфигурация. Любопитното в "Шестовратица" пък бе това, че река Искър продължава да я дълбае. Точно при най-големият и и ниско разположен вход, се намира един интересен и дълбок кладенец,в който речните води направо врят. За съжаление, в останалите пещери не успях да открия нищо забележително и отличително. Навсякъде се забелязваха единични бройки зимуващи прилепи. 

Снимки от посещението им, но основно от пещера „Езерото“, можете да видите на следният линк в Google Photos: https://photos.app.goo.gl/wDHzC69XqP9Duorp9

Пещерата е известна на местното население и под името "Големата пещера" въпреки, че общата и дължина е едва 34.5 метра, при положителна денивелация, от входа, плюс 7 метра. Намира се в масива на първенецът на Чепън връх "Петровски кръст" - 1206 м.н.в. При посещението ни същата бе изключително влажна, а по пода се наблюдаваше доста голямо количество прилепно гуано, което в съчетание бе довело до доста зловонен въздух в нея, въпреки големият и вход, който би трябвало да осигурява достатъчно проветривост. Също така заради влагата, топлината и дневната светлина, са се образували водорасли и мъхове, но на други места се забелязва и друг тип зелено оцветяване на стените на галерията, обикновено характерно за съдържанието на мед в състава на скалите. По стените се наблюдават и множество черни оцветявания, които обикновено са свързани с наличието на манган в състава на скалите, но тук това  по-скоро се дължи на гуаното, а може би и на това,че в древността пещерата е била обитавана и черият цвят идва от опушването от огньовете. Не открихме информация обаче дали в същата са провеждани археологически проучвания. Съществува и вариант опушването да се дължи и на това, че в нея са намирали подслон местни овчари и стадата им. До пещерата се достига за около 15-тина минутки по не маркирана и едва личаща се пътека, започваща вдясно от бившата помпена станция, намираща се на пътя между град Драгоман и село Големо Малово, точно до обособеният паркинг за Драгоманското блато. Интересно, че не успяхме да видим нито един зимуващ в пещерата прилеп. Може би, заради малкият си размер, дупката не може да запази нужната за зимуването им температура. Най-вероятно същите я използват предимно през летните месеци. Може пък и да са били по тавана скътаната и разположена в по-високата част на пещерата площадка.

Константин Стоичков от П.К."Хеликтит"-София, сподели с нас, че пещерата се нарича "Голямата/Големата", поради факта, че в близост има една малка ниша на която казват "Малката/Малата". Това му е било съобщено от местният жител, писател, художник, учител и родолюбец Ивайло Богомилов. Всъщност, когато Коста картира пещерата, заедно с К.Богачева, сам и дава името "Гарванската пещера", тъй като над нея гнездят гарвани. Благодарим му от сърце за споделената ценна и полезна информация.

Тъй като в картотеката липсваха координати на входа на пещерата, снех въпросните: 42.940922 22.954696 и ги изпратих на Иво Тачев, който да ги добави.

За посещението ни в пещера „Гарванската пещера“, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=b9ArJdKLIAo

https://photos.app.goo.gl/PyzP5DLygxKWziB98

Пещерата се намира на "Първа тераса", като изходният пункт за посещението и се намира на РП II-16 София-Мездра, като началото на пътеката започва от място с GPS координати: 43.090189 23.604679. Пресичате косо Ж.П. линията и следвате маркираната пътека, водеща към пещера "Езерото". Подминавате я и продължавате още 250-300 метра и ще видите малкият и вход в каменист улей от който си личи, че някога е излизала вода. GPS координатите му са: 43.097544 23.605320. Пещерата е красива и в нея се крият доста вторични образувания. Общата и дължина е около 200 метра, като положителната денивелация от входът и е плюс 10, а отрицателната минус 17 метра. За проникването инвентар не е нужен, но определено е необходим пещеризон, кирливки/поларизон/ и гумени ботуши, тъй като бая се понамокрих и изкалях. Константин Стоичков от П.К"Хеликит"-София хубаво ме предупреди, че си трябва, но мен ме домързя да си го взема и станах, както се казва "на маче"... След входа следва преминаване през Г-образно стеснение, което се бе позатрупало с множество дребни и направо полирани камъчета. Наложи се да ги изгреба и разпределя в страни, покрай стените на галерията. Коста сподели, че леко нецензурното и име е дадено от Мартина от техният клуб, понеже някъде в началото и има три сталагмита приличащи на фалоси...

Снимки от посещението на пещера „Трифалосната“, можете да видите на следният линк в Google Photos: https://photos.app.goo.gl/1LcKfmJWAC9zXC4E6

Ако желаете да прочетете кратък разказ за това невероятно място и да разгледате снимки от него, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/225

За посещението ни в „Козарската пещера“, намираща се в землището на свогенското село Заноге, но с достъп откъм Гара Лакатник, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=zgo-bSpCt7g

Ако желаете да прочетете кратък разказ, за посещението ни в пропастната пещера  „Грехомера“ в село Бърложница и „Турската чешма“  село Бахалин, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/226

За посещението ни в пещера „Грехомера“, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=WR0T_Vi0U8U

         Ако желаете да разгледате снимки от тази интересна пещера, то можете да го направите, в Google Photos, на следният линк:

 https://photos.app.goo.gl/N6UxXLd5TgVrZJWK7

Пещери с БФСп №:

2758 "Заклещения валун";

2784 "Наноса";

5457 "Цигарето" и 5473 "Опушената ниша", при Гара Лакатник.

Ако желаете да разгледате снимки от тази пещери, то можете да го направите, в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/w5TdRnxi9MCg7V4Q6

         Заснех и снимки на входоа на пещерата „Заклещения валун“, които изпратих на Иво Тачев, който да ги добави в картотеката.

За посещението ни в пещера „Трифалосната“, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=n1szklvuInw

Ако желаете да прочетете кратка статия за скалният феномен- карстовият самотник "Мъжо̀", то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/228

Всички кадри от този скален феномен можете да разгледате, в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/N7QHrMAqEkHvgdFF6

За посещението ни в пещера „Светата вода“, бе заснето видео от Стефани Карлова, което бе публикувано  в “YouTube” и можете да видите на следният линк:

https://www.youtube.com/watch?v=a4eN_5CnxVk

Ако желаете да прочетете кратък разказ, за посещението ни в пещера  „Светата вода“, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/234

Кадри от пещера „Светата вода“ можете да разгледате, в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/J8Gs8Yakn7sYSSSf7

Ако желаете да прочетете кратка статия за пещера  „Себулбина дупка“, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/233

От П.К."Искър"-София: Стефан и Стефани 

От П.К."Хеликтит"-София:

Коста, Никола, Светльо и Ахилина

Ако желаете да прочетете разказ за съвместното ни посещение в „Черепишка пещера“, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/236

Кадри от проникването ни из „Черепишка пещера“ можете да разгледате, в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/2D7PC3w27RsFLWWD8

Ако желаете да прочетете кратка статия за пещера  „Шишманица“, то можете да го направите на следният линк:

https://iskar-speleo.org/bg/node/235

Кадри от „Каца пещера“ можете да разгледате, в Google Photos, на следният линк:

https://photos.app.goo.gl/ZSNwA3A3VPNxqxYk7

От П.К."Искър"-София:

Дани

Останалите присъстващи:

Коста, Тим, Живко, Светльо, Дидо, Ахилина, Рин и Еди

От П.К."Искър"-София:

Стефан и Стефани 

ОтнП.К."Хеликтит"-София:

Коста и Силвия 

Кадри от пещера „Калугерица“ можете да разгледате в Google Photos на следният линк:

Пещерата се е образувала в голяма бигорова/травертинова/ тераса, а вдясно от нея падат водите на красивия и напомнящ на Крушунски водопад "Бигоро".  И двете са особено красиви по това време на годината.

Стефан, Стефани, Герасим, Вихрен,Юли, а като гости Снежа и Яница

Николова дупка при село Долно Озирово, спадащо към община Вършец е пропастна и разклонена пещера с обща дължина 107 метра и отрицателна денивелация от входа минус 20 метра, като входният отвес е около 13 метра. Нататък е пешеходно. Заведена е в главната картотека на пещерите в България под БФСп № 0866. Развита е в сиви,среднослоести варовици,изграждащи северното бедро на Берковската антиклинала, с елементи на залягане. Входът и е разположен на склона на скалист хълм сред дървета и храсталаци. Отначало е тесен, колкото да премине човек, но после разширява постепенно. Богата е на вторични образувания, които определено са много, разнообразни и изключително красиви. Влажна е, а същите са действащи, което е страхотно. Ние я посетихме на 03.05.2026г. като бяхме в следния състав: Стефан и Стефани, Юли, Герасим, Вихрен, а наши гости бяха Снежа и Яница. И докато Яница остана на повърхността Снежа вече бе "висяла" на скали и тъй като бе запозната с ТЕВ се спусна заедно с нас из красивите галерии на "Куклата", както я наричат местните жители. Наистина тя е толкова красива, че определено заслужава това наименование отвсякъде. Пещерата се екипира, като се тръгва от близките до входа дървета. Организира се основно и дублиращо закрепване, след това, непосредствено преди отвора има удобни скални халки, които същи могат да се използват. След като се влезе през входа и се премине през тясната част, вертикалната галерия се разширява и преминава в "камбана". Точно там се прави междинно прехвърляне на лентова примка, в голяма и удобна за целта скална халка. Пробвах да поставя анкер, обаче скалата е някак видимо мека и същият превъртя. Ако го видите, не го използвайте...просто не става... Слезете ли на дъното на отвеса, махнете джаджите и просто се разходите из чудните и кътчета. Тук-там се забелязват и артефакти от първите и изследователи. В началото на отвеса, в един подмол ще видите старо въже, а долу, няколко метра под него, точно под чудните натечни образувания, ще съзрете отдавна ръждясъл железничарски фенер и стъклена бутилка от олио. От онези зелените и тумбестите. Навярно са използвали мазнината за осветление. Из дупката се намират и други подобни находки. Ние всинца останахме напълно очаровани от Николова дупка, която се оказа едно очарователно бижу, което в бъдеще със сигурност отново ще посетим.

         Ако желаете да разгледате малко снимки от посещенето ни в „Николова дупка“, то можете да го направите на следния линк:

Герасим, Вихрен, Сара, Иван

(Снежи, Дари, Руми и Светла)

Резньовете е пропастна пещера с обща дължина едва 97 метра, при отрицателна денивелация от входа минус 36 метра. /е, това все пак си е една 12 етажна сграда/ Намира се в землището на град Враца, в района на вр.Мечи трапища, над хижа Леденика. Заведена е в главната картотека на пещерите в България под БФСп № 0491 и е богата на твърде много и разнообразни калцитни и арагонитни образувания. Доста е фотогенична и чаровна. Ако човек и отдели нужното време биха станали прекрасни кадри. Посетихме я на 10.05.2026г. Аз/Стефан/, Стефани и Вихрен, точно 6 години след предходното ни спускане в нея. Е, и този път останахме очаровани . Да ви кажа, определено ще я посетим отново в бъдеще.

Кадри от пропастна пещера „Резньовете“ можете да разгледате в Google Photos на следният линк: